ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 14 юли 2016 година ( 1 )
Дело C‑547/15
Interservice d.o.o. Koper
срещу
Sándor Horváth
(Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Върховен съд, Унгария)
„Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 96, параграф 2 — Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение при спазване на мерките за идентифициране — Заинтересовани лица — Подизпълнител на превоза“
1.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 96, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 2 ).
2.
Запитването е отправено в рамките на спор между Interservice d.o.o. Koper ( 3 ), митнически агент, и г‑н Sándor Horváth, превозвач, относно възстановяване на митнически сборове, заплатени от Interservice в качеството му на „задължено лице“ в резултат от отклоняването от митнически надзор на превозваните от подизпълнителя г‑н Horváth стоки под митнически режим на външен транзит в Общността.
3.
По настоящото дело Съдът следва да отговори на въпроса дали, когато извършването на превоза е възложено на подизпълнител от основния превозвач, определен от товародателя, задължението за представяне на стоките, поставени под митнически режим на външен транзит в Общността, в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение тежи върху подизпълнителя на превоза. Освен това при утвърдителен отговор Съдът ще трябва да уточни обхвата на това задължение.
4.
В настоящото заключение ще поддържам, от една страна, че член 96, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „превозвач“ се отнася до всяко лице, което извършва превоз на стоки, които е приело, като е знаело, че са поставени под митнически режим на външен транзит в Общността, независимо дали по силата на договор за превоз, сключен с товародателя, или на договор за подизпълнение, сключен с основния превозвач, и от друга страна, че предвиденото в тази разпоредба задължение тежи върху превозвача през времето, в което той отговаря за стоките, фактически намиращи се в негово владение.
5.
Ще изтъкна, че в случай като този по главното производство, в който подизпълнителят на превоза действително е превозил стоките до паркинга на получаващото митническо учреждение и е предал свързаните с тези стоки документи на представителя на основния превозвач, за да може той да изпълни формалностите по приключване на митническия режим на външен транзит в Общността, подизпълнителят на превоза се е освободил от задължението си, като е прехвърлил отговорността за стоките и е предал придружаващите документи на основния превозвач.
6.
Ще отбележа също, че макар впоследствие подизпълнителят на превоза да е продължил превоза на стоките до друга държава членка, той не е бил длъжен да провери преди продължаването на превоза дали основният превозвач действително е представил стоките пред получаващото митническо учреждение за целите на приключване на митническия режим на външен транзит в Общността, но че все пак подизпълнителят на превоза може да бъде подведен под отговорност, ако се установи, че той е продължил превоза, разполагайки с информация, от която може да се заключи, че този режим не е надлежно приключил, като запитващата юрисдикция следва да провери това с оглед на всички релевантни обстоятелства.
I – Правна уредба
7.
Съгласно член 91, параграф 1, буква a) от Митническия кодекс режимът на външен транзит в Общността позволява превоз от едно до друго място на митническата територия на Общността на необщностни стоки, без те да бъдат облагани с вносни сборове и други такси и за тях да бъдат прилагани мерките на търговската политика.
8.
Съгласно член 96, параграф 1 от Митническия кодекс:
„Задълженото лице е титулярят на режима външен транзит в Общността. То е длъжно:
a)
да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране;
б)
да спазва разпоредбите за режима външен транзит в Общността“.
9.
Член 96, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда, че „[н]езависимо от задълженията на титуляря на режима, посочени в параграф 1, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит в Общността, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране“.
10.
Член 92, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда, че митническият режим на външен транзит в Общността завършва на датата на представяне на стоките и на съответните документи в получаващото митническо учреждение.
11.
При отклоняване от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, съгласно член 203 от Митническия кодекс възниква митническо задължение за четири категории лица:
—
лицето, отклонило стоките от митнически надзор,
—
лицата, участвали при отклонението на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че стоките се отклоняват от митнически надзор,
—
лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че към момента на придобиване или получаване на стоките те са били отклонени от митнически надзор, и
—
когато е приложимо, лицето, отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени стоките.
12.
Съгласно разпоредбите на член 213 от Митническия кодекс съдлъжниците по митническото задължение са солидарно отговорни за плащането му.
II – Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси
13.
По искане на Friedler Spedition GmbH на IGAZ Trans Kft. е възложено да превози под режим на външен транзит в Общността стоки, пристигнали от Китай на пристанище Копер (Словения).
14.
На 8 декември 2008 г. IGAZ Trans възлага на г‑н Horváth да превози стоките от Копер до Виена (Австрия) и след приключване на митническата процедура — до Рим (Италия).
15.
На 11 декември 2008 г. по искане на IGAZ Trans митническият агент Interservice прави постъпки в митническото учреждение в Копер за започване на процедурата за поставяне на стоките под режим на външен транзит. След започването на тази митническа процедура стоките е трябвало да бъдат представени в митническото бюро Wiencont Süd, Freilager Wien (Виена, Австрия) най-късно до 18 декември 2008 г.
16.
На 11 декември 2008 г. г‑н Horváth се явява в Interservice, което издава товарителницата CMR ( 4 ), както и необходимото пълномощно за получаване на стоките, и по електронен път изпраща на словенския митнически орган документа T1, който трябва бъде използван при режима на общностен транзит. По-късно, след като взима стоките от митническото бюро в Копер, г‑н Horváth ги превозва до паркинга на митническото бюро във Виена, посочено в товарителницата CMR, където предава на представителя на IGAZ Trans документите, необходими за извършването на митническите формалности.
17.
След това г‑н Horváth остава на този паркинг от 12 до 17 декември 2008 г. с контейнера, в който се намират стоките. На 17 декември 2008 г. той се връща в Унгария, оставяйки контейнера във Виена, и на 18 декември 2008 г. отново отива във Виена.
18.
Стоките не са представени за извършване на митническите формалности в получаващото митническо учреждение. Г‑н Horváth продължава превоза на стоките с нова товарителница, издадена от Friedler Spedition и получена от представителя на IGAZ Trans, и ги превозва до крайното предназначение в Италия.
19.
Съгласно констатациите на Kúria (Върховен съд, Унгария) г‑н Horváth е приел стоките, като очевидно е знаел, че са поставени под митнически режим на външен транзит в Общността. Той обаче не се е уверил надлежно, преди да продължи превоза от Виена до Рим, дали IGAZ Trans или Friedler Spedition е представило стоките пред получаващото митническо учреждение. Запитващата юрисдикция посочва също, че в производството пред нея не се установява и дали г‑н Horváth е знаел за отклоняването на стоките от митнически надзор.
20.
Приключването на митническия режим на външен транзит в Общността е удостоверено пред отправното митническо учреждение с декларация за транзит, носеща печата на румънско митническо бюро. След извършена проверка словенските митнически органи констатират, че върху декларацията за транзит е бил положен фалшив печат на румънското митническо бюро.
21.
В качеството си на задължено лице Interservice е трябвало да плати мито, данък върху добавената стойност и лихви за забава общо в размер на 11196,49 EUR заради отклоняване от митнически надзор.
22.
На основание на извъндоговорна отговорност Interservice предявява регресен иск срещу г‑н Horváth, като твърди, че съгласно член 96, параграф 2 от Митническия кодекс превозвачът е отговорен — заедно със задълженото лице — за представянето на стоката, независимо че в конкретния случай е само подизпълнител на превоза.
23.
След като искът е отхвърлен както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, Interservice подава касационна жалба пред Kúria (Върховен съд), който решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Трябва ли член 96, параграф 2 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че за превозвач на стоките трябва да се счита не само лицето, сключило с продавача договор за превоз на тези стоки (превозвач по основния договор или основен превозвач), но и лицето, което изцяло или частично извършва превоза въз основа на друг договор за превоз, сключен с превозвача по основния договор или основния превозвач (подизпълнител на превоза)?
2)
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 96, параграф 2 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство подизпълнителят на превоза е длъжен, преди да продължи превоза на стоката, да се увери надлежно, че основният превозвач действително е представил стоката пред получаващото митническо учреждение при спазване на съответните правила?“.
III – Преценка
А – Предварителни бележки
24.
За да бъдат разбрани по-добре повдигнатите с това преюдициално запитване проблеми, ми се струва полезно да припомня накратко фактическия и правен контекст на делото в главното производство.
25.
Запитващата юрисдикция иска, от една страна, да получи разяснения относно понятието „превозвач“ по смисъла на член 96, параграф 2 от Митническия кодекс, за да реши дали г‑н Horváth следва да бъде считан за такъв, и от друга страна, при утвърдителен отговор — да се определи обхватът на задължението на заинтересованото лице.
26.
Въпросите са поставени в рамките на спор между митнически агент, признат за длъжник по митническото задължение в резултат от отклоняването на стоките от митнически надзор, и подизпълнителя на превоза на стоките.
27.
Това положение изисква две непосредствени бележки.
28.
Първата се отнася до факта, пораждащ митническото задължение.
29.
В това отношение не споделям колебанията на Европейската комисия, която твърди, че с оглед на изложените в акта за преюдициално запитване факти има съмнение относно породилия митническото задължение факт, тъй като то е могло да възникне или вследствие на отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, или съгласно член 204 от този кодекс вследствие на неизпълнение на задълженията по митническия режим на външен транзит в Общността, което не оказва въздействие върху митническия надзор.
30.
Съгласно постоянната практика на Съда понятието „отклонение от митнически надзор“, което се съдържа в член 203, параграф 1 от Митническия кодекс, трябва да се разбира като включващо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятстват, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в член 37, параграф 1 от Митническия кодекс надзор ( 5 ).
31.
В случая от акта за преюдициално запитване става ясно, че митническият режим на външен транзит в Общността е бил неправомерно приключен, като пристигането на стоките в получаващото митническо учреждение е било удостоверено с документи с фалшиви печати на румънски митнически органи ( 6 ). Липсата на надлежно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение е попречило на митническите органи, въведени в заблуждение от подправени документи, да проверят какво ще стане със стоките в един решаващ момент, какъвто е краят на този режим ( 7 ), и това приключване на митническия режим вследствие на измама очевидно създава опасност от неправомерно включване на стоките в икономическия оборот на Европейския съюз. Ето защо според мен обстоятелството, че са представени подправени документи, за да се удостовери приключването на митническия режим на външен транзит в Общността, само по себе си доказва, че е налице отклоняване на стоките от митнически надзор, вследствие на което възниква митническо задължение съгласно член 203 от Митническия кодекс.
32.
Втората ми бележка се отнася до последиците от наличието на отклоняване от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс.
33.
При отклоняване от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, лицата, които могат да бъдат признати за длъжници по митническото задължение, са посочени в член 203, параграф 3 от Митническия кодекс, който разграничава четири категории длъжници към фиска.
34.
Първите три тирета на тази разпоредба се отнасят до лицата, които са отклонили стоките от митнически надзор, до тези, които са взели под каквато и да било форма участие в отклоняването, като са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че стоките са били отклонени от митнически надзор, както и до лицата, които са придобили или задържали стоките и са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че към момента на придобиване или получаване на стоките те са били отклонени от митнически надзор. Общото за тези три категории лица е, че те са участвали по един или друг начин в нарушението или най-малко са извлекли ползи от него, като в известен смисъл, ако се използват квалификации от наказателното право, са извършители и съучастници в това нарушение или укриватели на стоките, включени в икономическия оборот на Съюза, без да бъдат митнически освободени.
35.
Обратно, четвъртото тире от посочената разпоредба се отнася до лица, които не са взели участие в отклоняването на стоките от митнически надзор, но които по-специално е трябвало да изпълнят задълженията, произтичащи от използването на митническия режим, под който са били поставени стоките. Както Съдът многократно е постановявал, при митнически режим на външен транзит в Общността титулярят на този режим, като задължено лице по смисъла на член 96, параграф 1 от Митническия кодекс, трябва да изпълни задълженията, произтичащи от използването на посочения режим, и е носител на митническото задължение по смисъла на член 203, параграф 3, четвърто тире от Митническия кодекс ( 8 ).
36.
Въпреки това член 96, параграф 2 от Митническия кодекс дава възможност и превозвачът или получателят на стоките да бъде длъжник по митническото задължение по силата на член 203, параграф 3, четвърто тире от Митническия кодекс, тъй като предвижда за превозвача или получателя задължение да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение.
37.
При обстоятелствата по настоящото дело, видно от сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, която изхожда от предпоставката, че г‑н Horváth не е участвал в отклоняването на стоките от митнически надзор, подизпълнителят на превоза не може да бъде подведен под отговорност на основание на пораждащите митническо задължение факти, посочени в първите три тирета на член 203, параграф 3 от Митническия кодекс. За сметка на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали той не трябва да се счита за съдлъжник по митническото задължение съгласно член 203, параграф 3, четвърто тире от Митническия кодекс, което предполага, че той е длъжен да изпълни задължението по член 96, параграф 2 от посочения кодекс.
38.
Следователно сме изправени пред хипотеза, в която превозвачът или получателят на стоките изглежда може да бъде подведен под отговорност само защото член 96, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда за него специфично задължение да представи тези стоки на получаващото митническо учреждение при спазване на мерките за тяхното идентифициране ( 9 ).
39.
Поради това исканото от запитващата юрисдикция тълкуване, за да получи уточнения относно длъжниците по посоченото задължение и неговия обхват, е необходимо за разрешаването на спора в главното производство.
Б – По първия въпрос
40.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „превозвач“ по смисъла на член 96, параграф 2 от Митническия кодекс се отнася само до основния превозвач, на който пряко е възложен превозът на стоките под митнически режим на външен транзит в Общността, или се отнася и до подизпълнителя на превоза, на когото основният превозвач е възложил изпълнението на договора за превоз.
41.
Според мен член 96, параграф 2 от Митническия кодекс се отнася еднакво до всяко лице, което е натоварено с превоза на стоките под митнически режим на външен транзит в Общността, независимо дали става дума за основен превозвач или за подизпълнител на превоза.
42.
Самият прочит на тази разпоредба изглежда подкрепя това тълкуване.
43.
Както следва от текста на тази разпоредба, тя поставя като единствено условие за наличието на задължение на превозвача или на получателя на стоките той да е приел стоките, знаейки техния правен режим. При липсата на каквото и да е разграничение, направено от законодателя на Съюза, в зависимост от това дали превозът е извършен пряко от основния превозвач, или е възложен на друг превозвач, задължението за представяне на стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение тежи еднакво върху всяко лице, натоварено с превоза на стоките, за което е установено, че действително е знаело за митническия режим на външен транзит в Общността. Следователно, ако подизпълнителят на превоза знае за този режим, той е носител на предвиденото в член 96, параграф 2 от Митническия кодекс задължение.
44.
Освен това до този извод изглежда се стига и след телеологично тълкуване.
45.
Всъщност задължението на превозвача или на получателя на стоките е ограничено от самия му предмет, а именно да се представят стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките за идентифициране, взети от митническите органи.
46.
Както основателно твърди Комисията в писменото си становище, законодателят на Съюза е предвидил възможността превозвачът или получателят на стоките също да носи отговорност именно за да се вземе предвид, че само лицето, което фактически държи стоките, може реално да ги представи пред получаващото митническо учреждение.
47.
В това отношение следва да се подчертае, че ограниченото задължение, което тежи върху превозвача или получателя на стоките съгласно член 96, параграф 2 от Митническия кодекс, се различава от общото задължение, което тежи върху задълженото лице съгласно член 96, параграф 1 от този кодекс.
48.
Задълженото лице, в качеството си на титуляр на митническия режим на външен транзит в Общността, е длъжно не само да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките за идентифициране, взети от митническите органи ( 10 ), но и най-общо „да спазва разпоредбите за режима външен транзит в Общността“ ( 11 ). Съгласно член 96, параграф 1, член 203, параграф 3, четвърто тире и член 204, параграф 1 от Митническия кодекс той става длъжник по митническото задължение в резултат на самото неспазване на разпоредбите на този режим, макар да не е пряко отговорен за заплащане на това митническо задължение, като така предвидената негова отговорност цели „да гарантира надлежното и еднакво прилагане на разпоредбите в областта на събирането на митническото задължение в интерес на защитата на финансовите интереси на Общността и нейните държави членки“ ( 12 ). Тъй като е длъжно да се увери в правилното протичане на транзитните операции, задълженото лице е длъжник по митническото задължение дори ако е добросъвестно и нарушението на митническия режим на външен транзит в Общността се дължи на измама, в която то не е участвало ( 13 ). Следователно отговорността на задълженото лице е обективна, поради което то носи отговорност за всяко нарушение на правната уредба относно митническия режим на външен транзит в Общността, дори и да е извършено от трето лице.
49.
Отговорността на превозвача или на получателя на стоките е по-ограничена. За разлика от задълженото лице той не е длъжен да спазва всички разпоредби относно митническия режим на външен транзит в Общността. Макар да трябва да се приеме, че член 96, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда за превозвача или получателя на стоките задължение за резултат, в смисъл че той е длъжен да се увери, че стоките са представени в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение, той може да направи това само в периода, в който посочените стоки фактически се намират в негово владение. С други думи, докато задължението по член 96, параграф 1 от Митническия кодекс се основава на самото качество на задълженото лице, което трябва да понесе последиците от всички нарушения или нередности, отговорността на превозвача или на получателя на стоките едновременно се основава на и е ограничена от фактическото владение на тези стоки.
50.
Следователно въз основа на това стигам до извода, че макар подизпълнителят на превоза да е длъжен да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение, той има това задължение само през периода, в който действително извършва превоза, като носи отговорност за стоките.
51.
Използването на няколко превозвачи е обичайна практика при международния превоз на стоки. Според мен в хипотезата, в която няколко превозвачи поемат части от маршрута, задължението по член 96, параграф 2 от Митническия кодекс тежи последователно върху всеки от тях, тъй като те могат да следят за това стоките да останат в непроменено състояние, като избягват по-специално всяко повреждане на пломбите или неправомерно прехвърляне на стоките именно през времето, в което носят отговорност за тях.
52.
Считам, че в случай като този по главното производство, в който подизпълнителят на превоза действително е превозил стоките до паркинга на получаващото митническо учреждение и е предал свързаните с тези стоки документи на представителя на основния превозвач, за да може той да изпълни формалностите по приключване на митническия режим на външен транзит в Общността, подизпълнителят на превоза се е освободил от задължението си, като е прехвърлил отговорността за стоките и е предал придружаващите документи на основния превозвач, който вследствие на това е станал „превозвач“ по смисъла на член 96, параграф 2 от Митническия кодекс.
53.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, от една страна, че член 96, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „превозвач“ се отнася до всяко лице, което извършва превоз на стоки, които е приело, като е знаело, че са поставени под митнически режим на външен транзит в Общността, независимо дали по силата на договор за превоз, сключен с товародателя, или на договор за подизпълнение, сключен с основния превозвач, и от друга страна, че предвиденото в тази разпоредба задължение тежи върху превозвача през времето, в което той отговаря за стоките, фактически намиращи се в негово владение, така че в случай като този по главното производство, в който подизпълнителят на превоза действително е превозил стоките до паркинга на получаващото митническо учреждение и е предал свързаните с тези стоки документи на представителя на основния превозвач, за да може той да изпълни формалностите по приключване на митническия режим на външен транзит в Общността, подизпълнителят на превоза се е освободил от задължението си, като е прехвърлил отговорността за стоките и е предал придружаващите документи на основния превозвач.
54.
Остава обаче да се провери и дали обстоятелството, че г‑н Horváth е продължил превоза на стоките от Виена до Рим, не го е превърнало отново в длъжник по митническото задължение.
55.
Такава е именно целта на втория въпрос.
В – По втория въпрос
56.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали в случай като този по главното производство подизпълнителят на превоза е длъжен, преди да продължи превоза на стоките до друга държава членка, да се увери надлежно, че основният превозвач действително ги е представил пред получаващото митническо учреждение при спазване на съответните правила.
57.
Струва ми се, че отговорът на този въпрос следва съвсем естествено от гореизложените съображения по първия въпрос.
58.
За разлика от задълженото лице, което трябва да следи за правилното протичане на транзитните операции, при митнически режим на външен транзит в Общността превозвачът няма друго задължение, освен да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките за идентифициране, приети от митническите органи.
59.
Считам, че при обстоятелства като тези по главното производство, в които подизпълнителят на превоза е предал на основния превозвач документите за транзита, за да извърши той необходимите формалности за приключване на митническия режим, от момента на предаването на документите основният превозвач е станал длъжник по задължението, което преди това е носил подизпълнителят на превоза съгласно член 96, параграф 2 от Митническия кодекс.
60.
След като се е освободил от това задължение, подизпълнителят на превоза не е бил длъжен да провери, преди да продължи превоза, дали основният превозвач действително е представил стоките пред получаващото митническо учреждение с цел приключване на митническия режим на външен транзит в Общността.
61.
Според мен, макар да не може да се приеме, че съгласно член 96, параграф 2 от Митническия кодекс подизпълнителят на превоза има активно задължение за проверка, той все пак може да бъде подведен под отговорност, ако се установи, че е продължил превоза, разполагайки с информация, от която може да се заключи, че митническият режим на външен транзит в Общността не е надлежно приключил, като запитващата юрисдикция следва да провери това с оглед на всички релевантни обстоятелства. Всъщност в този случай би трябвало да се счита, че подизпълнителят на превоза приема да продължи превоза на стоките, мислейки, че те все още са под митнически режим на външен транзит в Общността, вследствие на което той отново ще бъде носител на задължението по член 96, параграф 2 от Митническия кодекс.
IV – Заключение
62.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Kúria (Върховен съд, Унгария), по следния начин:
„Член 96, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „превозвач“ се отнася до всяко лице, което извършва превоз на стоки, които е приело, като е знаело, че са поставени под митнически режим на външен транзит в Общността, независимо дали по силата на договор за превоз, сключен с товародателя, или на договор за подизпълнение, сключен с основния превозвач, и че предвиденото в тази разпоредба задължение тежи върху превозвача през времето, в което той отговаря за стоките, фактически намиращи се в негово владение.
В случай като този по главното производство, в който подизпълнителят на превоза действително е превозил стоките до паркинга на получаващото митническо учреждение и е предал свързаните с тези стоки документи на представителя на основния превозвач, за да може той да изпълни формалностите по приключване на митническия режим на външен транзит в Общността, подизпълнителят на превоза се е освободил от задължението си, като е прехвърлил отговорността за стоките и е предал придружаващите документи на основния превозвач.
Освен това, макар впоследствие подизпълнителят на превоза да е продължил превоза на стоките до друга държава членка, той не е бил длъжен да провери преди продължаването на превоза дали основният превозвач действително е представил стоките пред получаващото митническо учреждение за целите на приключване на митническия режим на външен транзит в Общността. Все пак подизпълнителят на превоза може да бъде подведен под отговорност, ако се установи, че той е продължил превоза, разполагайки с информация, от която може да се заключи, че този режим не е надлежно приключил, като запитващата юрисдикция следва да провери това с оглед на всички релевантни обстоятелства“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 220, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).
( 3 ) Наричано по-нататък „Interservice“.
( 4 ) Товарителница, съставена въз основа на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г.
( 5 ) Вж. по-специално решения от 12 юни 2014 г., SEK Zollagentur (C‑75/13, EU:C:2014:1759, т. 28 и цитираната съдебна практика) и от 29 октомври 2015 г., B & S Global Transit Center (C‑319/14, EU:C:2015:734, т. 28 и цитираната съдебна практика).
( 6 ) В съответствие с член 361, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1192/2008 на Комисията от 17 ноември 2008 г. (ОВ L 329, 2008 г., стр. 1), транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, което е различно от вписаното в транзитната декларация, като това митническо учреждение става получаващо митническо учреждение.
( 7 ) Що се отнася до ключовото значение на контрола в края на митническия режим на външен транзит в Общността, препращам към точки 25 и 26 от заключението на генералния адвокат Szpunar по дело B & S Global Transit Center (C‑319/14, EU:C:2015:500).
( 8 ) Вж. решения от 27 юни 2013 г., Codirex Expeditie (C‑542/11, EU:C:2013:429, т. 33) и от 12 юни 2014 г., SEK Zollagentur (C‑75/13, EU:C:2014:1759, т. 35).
( 9 ) Като разкрива ползата от това специфично задължение, делото по главното производство повдига въпроса за причините, поради които в предложението си за Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността (COM(97) 472 окончателен) Комисията предлага да се премахне тази разпоредба, тъй като съгласно съображение 5 от предложението „сама по себе си тя не добавя нищо към разпоредбите на кодекса относно определянето на пораждащия митническото задължение факт и установяването на длъжниците по него“. След изменение от Парламента, прието от Комисията, предложението за Регламент е прието без изменение на член 96 (вж. Изменено предложение за Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността (COM(1998) 428 окончателен), както и Регламент (ЕО) № 955/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 1999 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно режима външен транзит (ОВ L 119, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 11, стр. 200).
( 10 ) Член 96, параграф 1, буква a) от Митническия кодекс.
( 11 ) Член 96, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс.
( 12 ) Вж. решение от 3 април 2008 г., Militzer & Münch (C‑230/06, EU:C:2008:186, т. 48). Вж. също в този смисъл решение от 15 юли 2010 г., DSV Road (C‑234/09, EU:C:2010:435, т. 30).
( 13 ) Вж. в този смисъл решение от 3 април 2008 г., Militzer & Münch (C‑230/06, EU:C:2008:186, т. 49).
Full & Egal Universal Law Academy