27.4.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 138/43
Жалба, подадена на 24 февруари 2015 г. от H & R ChemPharm GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 12 декември 2014 г. по дело T-551/08, H & R ChemPharm GmbH/Европейска комисия
(Дело C-95/15 P)
(2015/C 138/57)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: H & R ChemPharm GmbH (представители: M. Klusmann и S. Thomas, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се изцяло отмени решението на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2014 г. по дело T-551/08, доколкото засяга жалбоподателя,
—
при условията на евентуалност, да се намали в подходяща степен глобата от 22 милиона евро, наложена на жалбоподателя в член 2 от обжалваното решение на Комисията от 1 октомври 2008 г.,
—
при условията на евентуалност спрямо предходното, делото да се върне на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане,
—
да се отмени възлагането на съдебните разходи в размер на 10 000 EUR съгласно член 90, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд,
—
ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
С жалбата се атакува решението на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2014 г. (рег. № 651533) по дело T-551/08, H&R ChemPharm GmbH/Комисия, с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение № C(2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 г. (преписка COMP/39181 — Восъци за свещи) в частта, която засяга жалбоподателя.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят пред Съда (и жалбоподател в първоинстанционното производство) излага следните основания:
1.
С първото основание жалбоподателят по-специално твърди нарушение на член 81 ЕО [101 ДФЕС] поради противоречие и непълнота в мотивите на съдебното решение относно структурата на предприятието на жалбоподателя и отговорността му, с които Общият съд констатира, че жалбоподателят е нарушил член 81 ЕО. Основното противоречие се състояло в това, че за целите на вменяването на отговорност за нарушението Общият съд третирал жалбоподателя и несвързаното с него предприятие Tudapetrol като един субект, но при налагането на глобата изхождал от постановката за наличие на две отделни предприятия. Доколкото от мотивите към решението на Общия съд не следвало дали жалбоподателят и Tudapetrol образуват едно-единствено предприятие или са две предприятия, жалбоподателят твърди и неизпълнение на задължението за мотивиране (член 296 ДФЕС), както и на признатото му като основно право на защита.
2.
С второто основание жалбоподателят твърди неправилно вменяване на отговорност за поведението на служител, успоредно зает с разнообразни задачи в различни юридически самостоятелни предприятия. Жалбоподателят възразява срещу търсенето от него на отговорност за поведението на този служител, без Общият съд да е установил дали този сътрудник в крайна сметка е предприел процесните действия и за жалбоподателя. Правното становище на Общия съд по този въпрос нарушавало член 81 ЕО. Освен това Общият съд нарушил принципа на справедлив процес, тъй като отхвърлил искането на жалбоподателя да приведе доказателства за фактическите задачи на съответния служител с правно неиздържана обосновка (нарушение на член 6 от ЕКПЧ).
3.
С третото си основание жалбоподателят твърди наличие на повлияли върху решението грешки при тълкуването на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (1) с оглед на оборота, въз основа на който се определя паричната глоба. Тези грешки се състояли в това, че при изчисляването на глобата Общият съд приел включването на продажби на трето предприятие, въпреки че това предприятие безспорно не било участвало в нарушението и не образувало стопанска единица с жалбоподателя. В допълнение, в съдебното решение нямало никаква правна обосновка защо при определянето на паричната глоба се включват обороти на трети лица независимо от липсата на стопанска единица. Ето защо изложеното от Общия съд било в разрез не само с член 23 , параграф 3 от Регламент № 1/2003, но и с изискванията на съдебната практика за надлежно мотивиране (член 296 ДФЕС).
4.
С четвъртото основание на първо място се твърди, че при определянето на паричната глоба Общият съд взел предвид обороти на дружества, които били придобити едва в края на периода, до който се отнася твърдяното нарушение, и тези обороти били екстраполирани върху целия твърдян период на участие. Това противоречало на подхода на Общия съд в паралелното решение по дело Esso (2). В решение Esso същият съд по същата преписка постановил по същия въпрос, че съответният подход на Комисията води до изкуствено увеличаване на оборота, въз основа на който се изчислява паричната глоба. Това неравно третиране представлявало нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Доколкото Общият съд не взел отношение по оплакванията на жалбоподателя, обжалваното съдебно решение страдало и от порок в мотивите (член 296 ДФЕС). Жалбоподателят също така твърди, че Общият съд е допуснал грешки при изчисляването на оборота, които довели до двойно отчитане на обороти, представляващо нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.
5.
С петото си основание жалбоподателят твърди няколко грешки при прилагане на правото, допуснати при определянето на паричната глоба, сред които по-специално несъразмерност на наложената на жалбоподателя глоба в сравнение с наложените на други, участвали в твърдените нарушения предприятия (нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003). Жалбоподателят се оплаква, че Общият съд не отчел разлики в степента на приноса на жалбоподателя за нарушението в сравнение с други участвали предприятия, както и че е налице непропорционално отчитане на размера на предприятието.
6.
С шестото основание жалбоподателят твърди грешки при прилагане на правото, допуснати при определянето от Общия съд на разходите, с оглед на възлагането в тежест на процесуалните разходи — за които не била изложена по-подробна обосновка и за които се твърди, че са допълнителни — направени от Общия съд (нарушение на член 90, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, на член 296 ДФЕС и на член 6 от ЕКПЧ). Такива разходи не били извършени, нито пък жалбоподателят бил изслушан преди да бъде постановено решението относно разходите.
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
(2) T-540/08, EU:T:2014:630.
Full & Egal Universal Law Academy