8.6.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 190/2
Преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 13 март 2015 г. — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/National Exhibition Centre Limited
(Дело C-130/15)
(2015/C 190/02)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)
Страни в главното производство
Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs
Ответник: National Exhibition Centre Limited
Преюдициални въпроси
1)
При освобождаването от ДДС по член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива (Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа) (1), както се тълкува от Съда в решение Sparekassernes Datacenter/Skatteministeriet, C-2/95 (ECLI:EU:C:1997:278; Recueil, стр. I-3017), какви са релевантните принципи, които следва да се приложат, за да се определи дали една услуга има за „последица прехвърлянето на средства и [води] до правни и финансови промени“ по смисъла на точка 66 от това решение? По-специално:
1.1.
Приложимо ли е освобождаването за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в настоящия случай, която не включва дебитирането или кредитирането от страна на данъчнозадълженото лице на никакви контролирани от него сметки, но която, при наличие на извършен от независима финансова институция превод на средства, е причина за този превод?
1.2.
В случай на плащане с кредитна или дебитна карта зависи ли отговорът на въпрос 1.1 от това дали самият доставчик на услугата получава кодове за разрешение пряко от банката на картодържателя, или пък получава тези кодове чрез своята обслужваща банка?
1.3.
Какви фактори разграничават a) услугата, която се изразява в предоставяне на финансова информация, без която не би могло да бъде извършено плащане, но която не попада в обхвата на освобождаването (подобно на случая съгласно решение Nordea Pankki Suomi, C-350/10 (ECLI:EU:C:2011:532; Сборник, стр. I-7359), от б) услугата по обработка на данни, която функционално има за последица прехвърлянето на средства и която следователно Съдът е идентифицирал като годна да попадне в обхвата на освобождаването (подобно на случая съгласно решение SDC, в точка 66)?
2)
Какви са релевантните принципи, които следва да се приложат, за да се определи дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в настоящия случай попада в обхвата на изключението относно „събирането на дългове“ от освобождаването по член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива? По-специално, ако услугата по обработка на плащане по определен способ (напр. с дебитна или кредитна карта) — съгласно принципите в решение Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/AXA UK plc, C-175/09 (ECLI:EU:C:2010:646; Сборник, стр. I-10701) — би представлявала „събиране на дългове“, ако е доставена на лицето, на което се дължи това плащане (т.е. лицето, което получава плащането), ще представлява ли тази услуга „събиране на дългове“ и ако бъде доставена на лицето, което дължи плащането (т.е. лицето, което извършва плащането)? Освен това при обстоятелствата по настоящия случай съществува ли изобщо подлежащ на „събиране“„дълг“?
(1) ОВ L 145, стр. 1
Full & Egal Universal Law Academy