20.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 236/22
Преюдициално запитване от Sächsisches Oberverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 30 март 2015 г. — Bundesbeauftragte für Asylangelegenheiten/N
(Дело C-150/15)
(2015/C 236/31)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Sächsisches Oberverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Bundesbeauftragte für Asylangelegenheiten
Ответник: N
Друга страна в производството: Bundesrepublik Deutschland
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 9, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че:
а)
следва да се констатира тежко нарушение на свободата на религия, гарантирана с член 10, параграф 1 от Хартата на основните права и с член 9, точка 1 от ЕКПЧ, а следователно и действие на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директивата, когато религиозните действия или форми на поведение, които са наложени от активно изповядваното от молителя религиозно учение и съставляват основен елемент от него или се основават на религиозните вярвания на молителя, тоест са особено важни за религиозната му идентичност, са забранени под страх от наказание в съответната страна на произход,
или
б)
молителят, който активно изповядва определено религиозно учение, трябва освен това да докаже, че религиозните действия или форми на поведение, които това религиозно учение налага като свой основен елемент и които в страната му на произход са забранени под страх от наказание, за него са „особено важни“ за съхраняване на религиозната му идентичност и в този смисъл са „необходими“?
2)
Трябва ли член 9, параграф 3 във връзка с член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличие на основателно опасение от преследване и реална опасност („real risk“) от преследване или нечовешко или унизително третиране или наказване от страна на някой от посочените в член 6 от Директива 2011/95/ЕС субекти, във връзка с религиозни действия или форми на поведение, които са наложени от активно изповядваното от молителя религиозно учение и съставляват основен елемент от него или се основават на религиозните вярвания на молителя, тоест са особено важни за религиозната му идентичност, и които са забранени под страх от наказание в страната му на произход,
а)
е необходимо да се направи сравнителен оценъчен анализ, при който трябва да се съпостави броят на членовете на религиозното движение на молителя, които практикуват вярата си в нарушение на забраната, с броя на реалните случаи на преследване на тези религиозни действия в страната на произход на молителя и да се вземат предвид евентуалните моменти на несигурност и непредвидимост в практиката на държавните органи на наказателното преследване,
или
б)
е достатъчно да може да се докаже, че в наказателната практика на страната на произход реално се прилагат разпоредбите, [забраняващи] под страх от наказание религиозните действия или форми на поведение, които са наложени от активно изповядваното от молителя религиозно учение и съставляват основен елемент от него или се основават на религиозните вярвания на молителя, тоест са особено важни за религиозната му идентичност?
3)
Съвместима ли е с принципа за предимството на правото на Съюза национална процесуална разпоредба, съгласно която правната преценка на ревизионния съд обвързва решаващия съд (в настоящия случай — член 144, параграф 6 от Verwaltungsgerichtsordnung (Административно-процесуалният кодекс), при положение че решаващият съд би желал да възприеме различно от даденото от ревизионния съд тълкуване на норма от правото на Съюза, но е възпрепятстван да постъпи така дори след провеждането на производство по преюдициално запитване по член 267, втора алинея ДФЕС поради изискването в националното право за съобразяване с правната преценка на ревизионния съд?
(1) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, стр. 9).
Full & Egal Universal Law Academy