27.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 245/6
Жалба, подадена на 8 май 2015 г. от Orange, по-рано France Télécom, срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 26 февруари 2015 г. по дело T-385/12, Orange/Комисия
(Дело C-211/15 P)
(2015/C 245/09)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Orange, по-рано France Télécom (представители: S. Hautbourg и S. Cochard-Quesson, avocats)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното съдебно решение,
—
да се постанови окончателно решение по делото съгласно член 61 от Статута на Съда и да бъдат уважени исканията на Orange, направени в първоинстанционното производство,
—
при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд,
—
да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага няколко основания.
На първо място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, доколкото приел, че критериите, въз основа на които може да бъде констатирано наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, са изпълнени. От една страна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото приел, че дружеството Orange се ползвало от предимство, независимо че целта на мярката била да премахне структурното неудобство, до което довело запазването на предвидения от Закона от 1990 г. механизъм, и да позволи възникването на пълна и неограничена конкуренция в контекста на цялостната либерализация на телекомуникационните пазари. От друга страна, жалбоподателят също така упреква Общия съд в допускането на грешка при прилагане на правото, доколкото приел, че в настоящия случай за да се потвърди избирателността на процесната мярка не било необходимо да се проверява дали тази мярка може до различно третиране на оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение, при положение че при обстоятелствата в настоящия случай никое друго предприятие не можело да бъде включено в референтната рамка, възприета от Комисията. На последно място, Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране и допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като изобщо не анализирал доводите на жалбоподателя в смисъл, че мярката не може да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
На второ място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, доколкото приел анализите на Комисията относно преценката за съвместимостта на процесната мярка. От една страна, Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране и изопачил фактите, тъй като заключил, че член 30 от Закона от 1996 г., с измененията, не предвижда нищо относно целта на извънредната еднократна вноска и следователно не противоречи на извода на Комисията, че тази вноска не представлява социална тежест за предприятието. От друга страна, Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране, понеже приел преценката на Комисията и просто установил, че прецедентът „La Poste“ е неприложим към France Télécom (Orange).
На последно място, според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до преценката на периода, през който определената в решението на Комисията помощ е неутрализирана с извънредната еднократна вноска. Общият съд по-специално изопачил фактите и заместил мотивите си с тези на обжалваното решение, доколкото потвърдил, че премахването на компенсаторните и на свръхкомпенсаторните тежести е част от помощта, определена в член 1 от обжалваното решение.
Full & Egal Universal Law Academy