21.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/16
Жалба, подадена на 26 май 2015 г. от Emsibeth SpA срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 26 март 2015 г. по дело T-596/13 — Emsibeth/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-251/15 P)
(2015/C 311/21)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Emsibeth SpA (представител: A. Arpaia, avvocato)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени обжалваното решение (решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 март 2015 г., дело T-596/13),
—
да разгледа делото по същество,
—
да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително направените на първа инстанция.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква нарушение или неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1). По-специално, решението е спорно по отношение на критериите, съгласно които Общият съд е разгледал понятията (i) съответните потребители, идентичност или сходство на (ii) стоките и (iii) марките, както и (iv) съществуването на риск от объркване между двете марки.
(i)
Обжалваното решение е непоследователно в частта, в която, макар да е признала на средния потребител, определен като съответния потребител, качеството, че е „добре информиран, както и предпазлив и наблюдателен“, въпреки това към момента на конкретната преценка на действителните му способности да разграничи двете марки, които са очевидно различни, приема, че е напълно повърхностен и неспособен на самостоятелна оценка с лека степен на трудност.
(ii)
Обжалваното решение изглежда е в нарушение на общностната съдебна практика, съгласно която при преценката на сходството между стоки трябва да се вземат предвид всички релевантни фактори, свързани с посочените стоки, напр. естество, предназначение, употреба, конкурентност или допълнителност, както и каналите на дистрибуция на стоките. В действителност, Общият съд не е разгледал някои от тези фактори, ограничавайки собствената си преценка до простата констатация, че продуктите за боядисване и обезцветяване на косата били „включени“ в козметичните продукти и следователно тези продукти следвало да се смятат за идентични.
(iii)
Обжалваното решение е опорочено от грешка в частта, в която при сравнението между словна марка и комплексна марка не е отдал достатъчно значение на фигуративните елементи във втората марка, които не се съдържат в първата марка и могат да разграничат двата знака, като ограничава преценката си само до словните части.
Освен това, обжалваното решение неправилно изключва от сравнението първата дума на по-ранната марка (Mc) и не взема предвид, че тази представка, когато бъде поставена пред дадено име и предвид широкото ѝ разпространение, обикновено се приема за бащино име от шотландски произход и следователно се произнася на английски език от всички съответни потребители, а не само от англоговорещата част от тях.
(iv)
Обжалваното решение изглежда опорочено от грешка в частта, в която, макар да са налице множество различия между двете сравнявани марки, приема, че съществува риск от объркване.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1)
Full & Egal Universal Law Academy