3.8.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 254/12
Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-412/13, Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-259/15 P)
(2015/C 254/16)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, R. Bierwagen, C. Hipp, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Chin Haur Indonesia, PT, Европейска комисия, Maxcom Ltd
Искания на жалбоподателя
Съветът моли Съда:
—
да отмени решението на Общия съд от 19 март 2015 г., връчено на Съвета на 23 март 2015 г., по дело T-412/13 Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз,
—
да отхвърли подадената от Chin Haur Indonesia, PT първоинстанционна жалба за отмяна на спорния регламент (1), и
—
да осъди Chin Haur Indonesia, PT да заплати разноските на Съвета както на първа инстанция, така и при обжалването.
При условията на евентуалност,
—
да върне делото на Общия съд за преразглеждане,
—
да не се произнася по съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.
Основания и основни доводи
Общият съд тълкува неправилно член 13, параграф 1 от основния регламент (2), когато стига до извода, че Съветът не е разполагал с достатъчно доказателства, за да реши, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е извършвал претоварване. Общият съд е тълкувал условията, на които трябва да отговарят отделните дружества, за да бъдат освободени от мерките с разширен обхват, в противоречие със структурата на член 13 от основния регламент (първо основание).
Общият съд не е изложил надлежно своите съображения за извода си, че, въз основа на представените пред него документи, Съветът не е разполагал с доказателства, от които изрично да стигне до извода в спорния регламент, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е извършвал претоварване. Освен това, и противно на обжалваното съдебно решение, като се има предвид, че претоварването е било надлежно доказано на национално равнище и че искането за освобождаване на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е било обосновано, единственият извод, до който Съветът, и впоследствие Общият съд, са можели да достигнат въз основа на фактите, е, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е извършвал претоварване. Като е достигнал до различен извод, Общият съд е изопачил фактите (второ основание).
(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, стр. 1)
(2) Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 10.2.2011 г., стр. 20)
Full & Egal Universal Law Academy