14.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 302/20
Жалба, подадена на 3 юли 2015 г. от Johannes Tomana и др. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 22 април 2015 г. по дело T-190/12, Johannes Tomana и др./Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
(Дело C-330/15 P)
(2015/C 302/25)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Johannes Tomana и др. (представители: M. O'Kane, Solicitor, M. Lester, Z. Al-Rikabi, Barristers)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда да отмени решението на Общия съд, спорните мерки, доколкото ги засягат, и да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски на жалбоподателите в първоинстанционното и въззивното производство.
Основания и основни доводи
Първо твърдение: Общият съд допуснал грешка, като приел, че спорният регламент е приет на валидно правно основание. Единственото му посочено правно основание оправомощавало Комисията да измени Регламент 314/2004 (1) на основание на междувременно отменена Обща позиция и не можело да се тълкува като позоваващо се на последващо решение, вместо на нея.
Второ твърдение: Общият съд допуснал грешка, като приел, че определени физически лица могат да бъдат включени в списъците по спорните мерки поради това, че са „членове на правителството“ или „свързани“ с тях с оглед само на тяхното занятие или на предходно занятие. Освен това Общият съд допуснал грешка, като приел, че физически лица трябва да се считат за „свързани“ с членове на правителството поради това, че с оглед на твърдения, че са осъществявали действия, за които се счита, че в миналото са подкопавали върховенството на закона, демокрацията и правата на човека в Зимбабве, показват, че те са се „съюзявали“ с правителството. Общият съд не трябвало да позволява на ответниците да се позовават на презумпции, които не са били предвидени в спорните мерки, не са в съответствие с и са непропорционални спрямо техните цели, а трябвало да ги задължи да понесат тежестта, свързана с обосноваване на повторното включване в списъци с достатъчно солидни фактически основания.
Трето твърдение: Общият съд допуснал грешка, като приел, че мотивите са достатъчни, при положение че единствено посочвали длъжностите, които се твърди, че членове на правителството и свързани с тях лица са заемали, както и при положение също че изложил неясни и неконкретизирани твърдения за минали осъдителни прояви. Общият съд допуснал грешка и като допуснал допълване на мотивите с последващи допълнителни основания, които не присъствали в спорните мерки. Когато определени жалбоподатели представили становища, с които отхвърляли твърденията срещу тях, Общият съд неправилно и несправедливо обявил за недопустими доказателствата им и не ги разгледал.
Четвърто твърдение: Общият съд се отклонил от установената съдебна практика относно правото на защита, като приел, че ответниците не са задължени да представят доказателства или основанията за оставяне в списъците, или пък да предоставят възможност на жалбоподателите да представят становище, преди да вземат решение за повторното включване на всеки от жалбоподателите.
Пето твърдение: Общият съд не преценил дали включването на всеки от жалбоподателите в списъка постига справедливо равновесие между тежкото нарушаване на основните му права и целите на спорните мерки.
(1) Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 година относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (ОВ L 55, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 2, стр. 161).
Full & Egal Universal Law Academy