12.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 337/8
Жалба, подадена на 29 юли 2015 г. от Stichting Woonlinie и др. срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 12 май 2015 г. по дело T-202/10, Stichting Woonlinie и др./Европейска комисия
(Дело C-414/15 P)
(2015/C 337/10)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподатели: Stichting Woonlinie, Stichting Allee Wonen, Woningstichting Volksbelang, Stichting WoonInvest, Stichting Woonstede (представители: P. Glazener, advocaat, и L. Hancher, Professorin)
Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN)
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда:
—
да отмени изцяло или частично определението на Общия съд (седми състав) от 12 май 2015 г. по дело T-202/10 RENV в съответствие с изложените в жалбата основания за отмяна,
—
да върне делото на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с изводите на Съда,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
По първото основание за отмяна се твърди, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, неправилно е преценил фактите от значение за делото и не е мотивирал достатъчно определението, като е приел, че всъщност жалбата е подадена срещу писмото съгласно член 17 и че това писмо не подлежи на контрол от негова страна. С решението си Общият съд пренебрегнал факта, че видно от член 108, параграф 1 ДФЕС правните последици на решението намират оправдание в това, че предишното положение не е било съвместимо с Договора. Общият съд неправилно тълкувал решение TF1, доколкото заключил от него, че следва да сведе проверката си по отношение на обжалваното определение до въпроса дали Комисията правилно е преценила съвместимостта на съществуващата система за предоставяне на помощ, така както е изменена в съответствие с поетите от Нидерландия ангажименти.
По второто основание за отмяна се твърди, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, неправилно е преценил фактите от значение за делото и не е мотивирал достатъчно определението, като е приел, че предложените от Комисията целесъобразни мерки не подлежат на контрол от негова страна, тъй като става въпрос само за предложения, които едва с приемането им от нидерландските власти придобиват задължителна сила.
Full & Egal Universal Law Academy