26.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 354/22
Иск, предявен на 6 август 2015 г. — Европейска комисия/Италианска република
(Дело C-433/15)
(2015/C 354/25)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: P. Rossi, D. Nardi, J. Guillem Carrau)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
Европейската комисия иска от Съда:
—
а)
да обяви, че като не е гарантирало, че допълнителната такса —дължима за надхвърлящото националната квота производство в Италия, считано от първата финансова година на действително облагане с допълнителната такса в Италия (1995 г./1996 г.) до последната финансова година на потвърдено свръхпроизводство в страната (2008 г./2009 г.) — действително се начислява на конкретните производители, допринесли за всяко превишаване на производството, и се изплаща в срок след уведомяване за дължимия размер от приобретателя или, при преките продажби, от производителя, или пък, при неплащане в срок, се регистрира и евентуално събира принудително от тези приобретатели или производители, италианското правителство не е изпълнило задълженията си по приложимите през съответните финансови години разпоредби от правото на Съюза и по-конкретно по членове 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 3950/92 (1), член 4 от Регламент (ЕО) № 1788/2003 (2), членове 79, 80 и 83 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (3), както и — по отношение на разпоредбите за изпълнение на Комисията — по член 7 от Регламент (ЕО) № 536/1993 (4), член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 (5), и накрая по членове 15 и 17 от Регламент (ЕО) № 595/2004 (6);
—
б)
да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на искането си Комисията твърди, че съгласно представените от италианските власти или поне получени в хода на досъдебното производство данни общият размер на все още дължимата допълнителна такса възлиза на 1 343 милиона евро. Общият размер на събраната допълнителна такса е около 282 милиона евро от начисления общо размер от около 2 305 милиона евро в периода от първата пазарна година, през която в Италия е въведена формално системата на облагане с допълнителната такса (1995 г./1996 г.), до последната година, през която е регистрирано свръхпроизводство (2008 г./2009 г.). След приспадане на сумите, които са покрити от схемите за разсрочено плащане (469 милиона евро) и на сумите, които са обявени за несъбираеми (211 милиона евро), съотношението между действително събраните суми и тези, които остава да бъдат събрани — без дължимите при разсрочено плащане и признатите за несъбираеми суми — възлиза на 21 %. По същество действително събраният размер възлиза на по-малко от 1/4 от подлежащите на събиране суми към датата, определена в мотивирано становище.
Комисията счита, че процентът на действително събраните суми спрямо този на дължимите за всяка съответна пазарна година суми, без дължимите при разсрочено плащане и признатите за несъбираеми суми, показват неефективността на системата на облагане с допълнителната такса в разглежданите периоди, доколкото като цяло тези проценти са по-ниски от 21 %, независимо че в края на определения с мотивираното становище срок са изминали повече от 5 години от приключването на последната пазарна година, през която е било регистрирано свръхпроизводство в Италия.
По отношение на обосновката на Италия, че ефективното събиране на дължимите с оглед на таксата суми било препятствано от множеството все още висящи жалби на длъжниците срещу облагателните актове, Комисията представя данните за действително събраните суми и тези, които следва да бъдат събрани и чието дължимо плащане не е било оспорено за всяка съответна пазарна година. Данните сочат, че от изискуемите около 1 068 милиона евро са били събрани само 241 милиона евро, съответстващи на 23 % от изискуемия размер, за което не е налице никакво оправдание.
Като се има предвид, че функцията на допълнителната такса е да обезкуражи производството на мляко, което надхвърля националните референтни количества (НРК), продължаващото несъбиране на такива огромни суми 20 години след въвеждането на производствените квоти в Италия и шест години след последното регистрирано по отношение на Италия надхвърляне на НРК е лишило системата на допълнителната такса от ефективността, която законодателят е предвиждал, както е видно и от продължилото през финансовите 1995 г./1996 г. и 2008 г./2009 г. надхвърляне на НРК.
Комисията счита, че несъбирането на суми от допълнителната такса в такива големи размери може да се дължи на допуснати от Италианската република специфични случаи на небрежност, което обяснява липсата на ефективност на облагателния режим за тази такса в Италия през разглеждания период.
На първо място, нормативна обърканост, характеризираща италианските подзаконови норми, е довела до закъснение в прилагането на практика на системата на допълнителната такса в Италия и до неестествено нарастване на споровете, вследствие на което е било преклудирано събирането на таксата поради разпоредени от националните съдилища спирания на плащанията в качеството на обезпечения.
На второ място, Италия не е използвала ефикасно всички достъпни административни механизми за ефективното събиране на дължимите под формата на такса суми, каквато е компенсацията. Възможността за компенсиране на подлежащата на събиране такса срещу помощ в рамките на Общата селскостопанска политика е била въведена по неефективен начин и със закъснение, при което все още са налице италиански закони, препятстващи нейното прилагане.
На трето място, в по-голямата си част процедурите по събиране са били блокирани от момента на влизането в сила на Закон 33/2009 до днешна дата поради липсата на необходими за възобновяването на тези процедури подзаконови актове или договорни споразумения между властите и съответните субекти.
На четвърто място, за Комисията е ясно, че вследствие от методологични грешки от страна на администрацията по приходите, изискуеми суми са били неправилно определени като несъбираеми, което е довело до последваща неефективност при събирането на допълнителната такса.
(1) Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 г. за въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, стр. 1).
(2) Регламент (EO) № 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждане на такса в сектора на млякото и млечните продукти, (OB L 270, стр. 123; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3 том 50 стр. 22).
(3) Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП), (OB L 299, стр. 1).
(4) Регламент (ЕИО) № 536/93 на Комисията от 9 март 1993 година за определяне на подробни правила за прилагането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 57, стр. 12).
(5) Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета относно въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 187, стр. 19).
(6) Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти, (OB L 94, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 55 стр. 17).
Full & Egal Universal Law Academy