7.12.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 406/14
Жалба, подадена на 3 септември 2015 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 24 юни 2015 г. по дело T-527/13, Италия/Комисия
(Дело C-467/15 P)
(2015/C 406/15)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и P. Němečková)
Друга страна в производството: Италианска република
Искания на жалбоподателя
Комисията на Европейските общности моли Съда:
—
Да отмени решението на Общия съд (трети състав) от 24 юни 2015 г., съобщено на Комисията на същата дата по дело T-527/13 Италианска република/Комисия;
—
Да отхвърли жалбата, подадена на първа инстанция и да осъди Италианската република да заплати разходите по производството в двете инстанции.
Основания и основни доводи
1)
Общият съд извършва неправилно повторно тълкуване и преквалификация на второто основание, изтъкнато на първа инстанция. По този начин той е нарушил диспозитивното начало и забраната за служебно предявяване на основание във връзка с материалната законосъобразност на решение, което жалбоподателят не предявил своевременно в жалбата.
2)
Общият съд е нарушил член 108 ДФЕС и член 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (1) във връзка с понятията за нова помощ и съществуваща помощ. По-специално, той неправилно е приел, че дадена помощ може да бъде считана за съществуваща, независимо от нарушението условие, наложена с решението, с което помощта е обявена за несъвместима. По този начин той е нарушил постоянната практика, съгласно която самото нарушение на тези условия определя съществуването на нова помощ и при липса на нови факти, които могат да доведат до различна преценка, обосновава ново решение за несъвместимо.
Освен това, след като правилно отхвърля оплакванията за предполагаема недостатъчност на мотивите, Общият съд опровергава тази преценка, като упреква Комисията, че не доказала, че нарушението на условието оказва въздействие върху същността на одобрената от Съвета схема и на това основание неправилно е приел, че може да разпореди частичната отмяна на решението поради грешка при прилагането на правото.
Общият съд не е отчел надлежно институционалното равновесие между Съвета и Комисията, установено от член 108 ДФЕС. Когато Съветът с единодушие използва правомощието си да обяви дадена помощ за съвместима по изключение с вътрешния пазар, но обвързва това обявяване със спазването на определени условия, Комисията не може да решава дали тези условия действително са съществени или нарушението им може да бъде санирано.
3)
Общият съд е нарушил член 108 ДФЕС и членове 4, 6, 7, 14 и 16 от Регламент № 659/1999, що се отнася до приложимите процедури към помощи, предоставени по незаконосъобразен начин.
След като допуска, че неспазването от страна на държава членка на условията, наложени при одобряването на помощта, представлява форма на незаконно прилагане на тази помощ, отхвърля релевантността на разпоредбите относно процедурата по разглеждане на помощи, предоставени по незаконосъобразен начин на основание на обстоятелството, че Комисията не е основала решението си на тези разпоредби и на съображението, че понятията за нова помощ и помощ, предоставена по незаконосъобразен начин се изключват взаимно. Също така разпоредбите относно помощите, предоставени по незаконосъобразен начин, са идентични, доколкото е релевантно в настоящия случай, с разпоредбите относно нови помощи. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е постановил частична отмяна на решението на основание грешка в квалификацията на помощта, останала без правни последици.
(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy