16.11.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 381/19
Жалба, подадена на 4 септември 2015 г. от Servizi assicurativi del commercio estero SpA (SACE) и от Sace BT SpA срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 25 юни 2015 г. по дело T-305/13, SACE и Sace BT/Комисия
(Дело C-472/15 P)
(2015/C 381/23)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Servizi assicurativi del commercio estero SpA (SACE), Sace BT SpA (представители: M. Siragusa и G. Rizza, avvocati)
Други страни в производството: Европейска комисия, Италианска република
Искания на жалбоподателите
SACE моли Съдът да уважи настоящата жалба и следователно да отмени решението на Общия съд, съдържащо се в диспозитива на обжалваното решение, и да уважи, като не е необходимо делото да се връща на Общия съд, исканията на жалбоподателите в първоинстанционното производство, а именно:
—
да се отмени изяло решение C (2013) 1501 окончателен на Европейската комисия от 20 март 2013 г. относно мерки SA.23425, приложени от Италия през 2004 г. и 2009 г. за SACE BT S.p.A.;
—
при условията на евентуалност, да се отмени частично това решение, доколкото се налага в съответствие с уваженото/ите основание/я, и
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски, направени в рамките на обезпечителното производство по дело T-305/13 R.
Основания и основни доводи
Първото основание се отнася до това дали приетите спорни мерки могат да се вменят на държавата: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, както е тълкуван от Съда в решение„Stardust Marine“(дело C-482/99); очевидно неправилно тълкуване на точка 177, буква б), подточка i) от мотивите на решението на Комисията; удостоверяване на факти, чиято материална неточност личи от документите по преписката и изопачаване на съдържанието на решението на Комисията; нелогичност на мотивите; ненадлежно допълване на мотивите на обжалваното решение на Комисията; неправилно прилагане на принципа, съгласно който законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява в светлината на информацията, с която е могла да разполага Комисията към момента на приемането му, предвид двете писма от италианското министерство на икономиката и финансите (наричано по-нататък „ MEF “ ) до SACE S.p.A., представени от италианското правителство като приложение към писменото му становище при встъпване
—
Обжалваното съдебно решение установява следния принцип: фактът, че със спорната сделка се преследват интереси на публично предприятие, които съвпадат с цел от общ интерес, не означава неминуемо, че посоченото предприятие е могло да приеме решението си без да вземе предвид изискванията на публичноправните органи. Според Общия съд няма пречка държавата да задължи едно публично предприятие да извърши сделка от търговско естество, която макар и хипотетично да съответства на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „критерият PIME“), във всички случаи продължава да бъде сделка, която може да се вмени на държавата. Следователно, за да изпълни изискването за вменяване, Комисията не е длъжна да докаже, че поведението на публичното предприятие би било различно ако то бе действало самостоятелно. Като разсъждава по този начин Съдът се отклонява от принципите, установени в решение „Stardust Marine“. От постановеното съдебно решение следва, че фактът, че дадено публично предприятие се контролира от държавата и е подчинено на специален организационен режим е достатъчен сам по себе си, за да се заключи, че публичноправните органи по дефиниция винаги и във всички случаи участват в приемането на решенията за намеса в полза на дъщерните дружества на такова публично предприятие. В случай като настоящия вменяването на спорните мерки на държавата може да бъде изключено само ако се докаже, че управителният съвет на дружеството майка е приел такова решение, което не позволява да се преследват същевременно и общи интереси. В случая това решение е могло да бъде само решението за ликвидация на SACE BT, срещу което впрочем по дефиниция Комисията не би имала възражения. Когато обаче приетата от публичното предприятие мярка теоретично може да съответства и на цел от общ интерес или да бъде приета като се отчете този интерес, трябва да се предположи, че управителният съвет е действал по този начин, тъй като не е имал право да вземе такова решение без да отчете изискванията на публичноправните органи и не е допустимо, нито възможно да представи доказателство за обратното.
—
Общите критерии за вменяване, използвани от Комисията и одобрени от Общия съд, не държат сметка за степента на самостоятелност, в която управителният съвет на SACE S.p.A. е управлявал и продължава да управлява предприятието, и то не само ако тези критерии се преценяват независимо един от друг, но и ако се преценяват общо. Тези критерии не позволяват да се докаже нищо освен обстоятелството, че през 2009 г. италианската държава е контролирала SACE S.p.A., тъй като е била едноличен собственик на акциите. Решение „Stardust Marine“ обаче изисква критериите, които се използват, за да се докаже участието на държавата, да бъдат тясно свързани с разглежданите мерки като се има предвид техния обхват, съдържание и включените в тях условия. В обжалваното съдебно решение се признава изрично, че използваните в решението на Комисията критерии за вменяване — всички (освен един) свързани с дейността на SACE в застраховането на непазарни рискове, сектор, в който SACE ВТ не присъства — се отнасят по-скоро до цялостния контекст, в който SACE S.p.A. осъществява дейността си, а не до обстоятелствата по конкретния случай и контекста, в който са били приети спорните мерки. Въпреки това признание Общият съд е пропуснал да посочи, че по естеството си такива критерии са неподходящи да обосноват пряко презумпцията за конкретното участие на държавата в приемането на въпросните мерки. Като разсъждава по този начин Общият съд измества центъра на анализа на вменяването на спорните мерки на държавата към съвкупността от отношения между държавата и предприятията, които отговарят на организационния модел на публични предприятия — които в италианския правен ред законът изрично квалифицирани като акционерни дружества — което прави ирелевантни специфичната цел, специфичното естество и специфичното съдържание на въпросните мерки, както и конкретните мотиви за приемането им. В действителност използваните от Комисията критерии показват, че е малко вероятно държавата да е участвала в приемането на спорните мерки.
—
От друга страна, като е анализирал изискването за вменяване, Общият съд е пренебрегнал безспорния факт, че по закон MEF не управлява и не координира дейността на дружествата с публично участие, както изтъква SACE в жалбата, позовавайки се на релевантните норми. Освен това Общият съд е приложил неправилно принципа, съгласно който законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява в светлината на информацията, с която е могла да разполага Комисията към момента на приемането му, предвид двете писма от MEF до SACE S.p.A., представени от италианското правителство като приложение към писменото му становище при встъпване. Всъщност посочените писма само потвърждават принципа на самостоятелност на управлението, който характеризира отношенията между MEF и SACE S.p.A. и с който Комисията е добре запозната, най-малко поради това, че италианското правителство многократно е обяснявало този принцип на Комисията в хода на официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС. Следователно двата документа са били посочени само като потвърждение на това, което вече е било изтъкнато, и не променят съществено основните елементи на разглежданите мерки.
Второто основание се отнася до липсата на предимство, за което се твърди, че е предоставено на SACE BT с втората спорна мярка: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и неправилно прилагане на критерия за PIME; установяване на факти, чиято материална неточност личи от документите по преписката; изопачаване на довода, че SACE S.p.A. се е ползвало де факто от мълчаливо увеличение с 5/12 на размера на получената комисионна в сравнение с комисионната, платена от SACE BT на частните презастрахователи; неправилно квалифициране на посочения довод като недопустимо „ново основание“
—
Общият съд, показвайки, също както и Комисията, очевидно ограничени познания и разбиране на динамиката на застрахователния сектор и по-специално на презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг (Excess of Loss (XoL), е допуснал явни и груби грешки, като е установил факти, чиято материална неточност личи от документите по преписката. Рискът, който поема презастрахователят на загуби над установения в застрахователния договор праг, не се увеличава, когато участието на презастрахователя в покритието е много голямо, тъй като за по-голямо участие в презастрахователния договор XoL се получава пропорционално по-висока комисионна. Освен това презастрахователят не поема по-голям риск, когато цедентът изпитва финансови затруднения, тъй като при презастрахователния договор XoL рискът от основна загуба за презастрахователя не е свързан със затрудненията на цедиращото дружество, а с риска от неплатежоспособност на купувачите на застрахованите лица. Следва да се добави, че рискът от прекратяване на плащанията от страна на цедента SACE BT, включително в случай на финансови затруднения, въобще не съществува, тъй като комисионата за сключване на презастрахователния договор се плаща на дружеството майка еднократно и предварително, като ако това плащане не бъде направено просто няма да е налице презастрахователно покритие. Разглежданият презастрахователен договор XoL не се отнася само до 25 % от презастрахованите от SACE BT рискове и следователно е неправилно да се счита, че за остатъка от презастрахователното покритие може да се сключи втори договор с SACE S.p.A, който предвижда допълнителна комисионна, както се приема в съдебното решение. Накрая, Общият съд напълно изопачава довода, че — тъй като SACE S.p.A. е станало страна по договора и следователно носи презастрахователния риск едва от 5 юни 2009 г., въпреки че е получило като възнаграждение изчислена на годишна база комисионна — посоченото дружество се е ползвало де факто от мълчаливо увеличение с 5/12 на размера на получената комисионна в сравнение с комисионната, платена от SACE BT на частните презастрахователи за вече изтеклия период на носене на застрахователния риск, без да е настъпило застрахователното събитие. При положение, че тези обстоятелства личат от обжалваното решение на Комисията, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че те не са били доведени до знанието на Комисията по време на административното производство. Тъй като SACE се е ограничило до това да формулира — в рамките на второто правно основание за обжалване и като допълнение към него — допълнителен доказателствен довод за това, че същественото изискване за предоставяне на предимство не е изпълнено, Общият съд неправилно е квалифицирал въпросния довод като недопустимо ново основание.
Третото основание се отнася до липсата на предимство, за което се твърди, че е предоставено на SACE BT с третата и четвъртата спорна мярка: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и неправилно прилагане на критерия за PIME; ненадлежно допълване на мотивите на обжалваното решение на Комисията
—
Управителният съвет на SACE S.p.A. е действал по начин, напълно аналогичен на този, по който са действали останалите частни оператори, които предвид високото равнище на несигурност и неотложност, което съществува на пазара през 2009 г., са направили аналогични капиталови инжекции в дъщерните си дружества, въпреки липсата на каквито и да било прогнози относно бъдещите парични потоци, които биха подкрепили от счетоводна гледна точка очакванията, че тези дружества ще имат адекватна рентабилност поне в дългосрочен план. Тази обективна констатация, до която може да се достигне след обикновено наблюдение на динамиката на пазара към определен момент, е трябвало да вземе превес над всяко теоретично или спекулативно съображение при прилагането от Комисията на критерия за PIME. Освен това в решението на Комисията не се посочва нито един конкретен случай на частно дружество, действащо при нормални пазарни условия, което, изправено пред сериозни затруднения, предизвикани от кризата, би било поставено в ликвидация от акционерите си вместо да бъде рекапитализирано. Не става ясно и във всички случаи Общият съд не е обяснил защо SACE е трябвало да прецени предварително бъдещата рентабилност на SACE BT и да представи на Комисията адекватни предварителни елементи за преценка, когато пазарните данни показва, че частните инвеститори не са го направили. Накрая, предвид това че в хода на официалната процедура по разследване Комисията е счела, че не е необходимо да преценява доводите на SACE относно прилагането на емпиричния критерий в контекста на теста за PIME с цялото дължимото внимание, Общият съд е допуснал грешка като е приел, че тя е могла легитимно да отхвърли тези доводи, с оглед на абстрактната възможност сделките относно капитала, сключени от частните оператори, на свой ред да се счетат за несъответстващи на критерия за PIME, тъй като съдържат елементи на помощ.
Full & Egal Universal Law Academy