18.1.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/17
Преюдициално запитване от Judecătoria Satu Mare (Румъния), постъпило на 12 октомври 2015 г. — Pavel Dumitraș, Mioara Dumitraș/BRD Groupe Société Générale — sucursala Satu Mare
(Дело C-534/15)
(2016/C 016/21)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Judecătoria Satu Mare
Страни в главното производство
Ищци: Pavel Dumitraș, Mioara Dumitraș
Ответник: BRD Groupe Société Générale — sucursala Satu Mare
Преюдициални въпроси
1)
Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО (1), който съдържа определение на понятието „потребител“, да се тълкува в смисъл, че включва, или напротив, в смисъл, че изключва от това определение физическите лица, които подписват в качеството си на поръчители допълнителни споразумения и допълнителни договори (договор за поръчителство, договор за обезпечение с недвижим имот) към договор за кредит, сключен от търговско дружество с цел развитие на неговата дейност, като се има предвид, че тези физически лица нямат никаква връзка с дейността на търговското дружество и че те са действали за цели, които са извън рамките на тяхната професионална дейност, с уточнението, че преди това ищците като физически лица са били гаранти по договор за кредит, сключен с ответника кредитор, на главния длъжник, който е юридическо лице с управител ищецът, като впоследствие този договор е изменен и старият длъжник, на който ищецът е бил управител, със съгласието на ответника кредитор чрез новация прехвърля вземането на друго юридическо лице, в което нито ищецът и нито ищцата имат качеството на управители, но се ангажират в полза на новия длъжник — юридическо лице, в качеството си на поръчители на задължението, прехвърлено чрез новация на новия длъжник[?]
2)
Трябва ли член l, параграф l от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази директива попадат само договорите, сключени между търговци и потребители, които имат за предмет продажбата на стоки или услуги, или в нейния обхват попадат и акцесорните договори (договор за обезпечение, договор за поръчителство) към договор за кредит с бенефициер търговско дружество, сключени от физически лица, които нямат никаква връзка с дейността на търговското дружество и които са действали за цели, които са извън рамките на тяхната професионална дейност, с уточнението, че преди това ищците като физически лица са били гаранти по договор за кредит, сключен с ответника кредитор, на главния длъжник, който е юридическо лице с управител ищецът, като впоследствие този договор е изменен и старият длъжник, на който ищецът е бил управител, със съгласието на ответника кредитор чрез новация прехвърля вземането на друго юридическо лице, в което нито ищецът и нито ищцата имат качеството на управители, но се ангажират в полза на новия длъжник — юридическо лице — в качеството си на поръчители на задължението, прехвърлено чрез новация на новия длъжник[?]
(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OB L 95, 21.4.1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
Full & Egal Universal Law Academy