1.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/27
Жалба, подадена на 9 ноември 2015 г. от Industria de Diseño Textil, S.A. (Inditex) срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 9 септември 2015 г. по дело T-584/14 — INDITEX/СХВП (Служба за хармонизация във вътрешния пазар) (марки, дизайни и модели) — ANSELL (ZARA)
(Дело C-575/15 P)
(2016/C 038/40)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Industria de Diseño Textil, S.A. (Inditex) (представител: C. Duch Fonoll, abogada)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз, с което се отхвърля жалбата на Inditex S.A. срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 19 май 2014 г. (преписка R 1118/2013-2) и вследствие на това да се отмени обжалваното решение, както и предходното решение на отдела по споровете на СХВП от 30 април 2013 г., с което се уважава искането за отмяна на регистрацията на марката на Общността „ZARA“ № 112.755 за услугите, обхванати от клас 39;
—
да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
1.
С настоящата жалба в рамките на шест касационни основания се оспорват правните изводи, направени в точки 32 — 37 от обжалваното решение.
2.
В рамките на първото основание се твърди, че Общият съд е нарушил член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (1), доколкото в точка 37 от обжалваното решение е превишил границите на жалбата, с която е сезиран, като е поставил под съмнение самото използване на марката „ZARA“ №. 112755 за услугите от клас 39, а този въпрос не бил оспорван и не бил предмет на жалбата.
3.
Предметът на жалбата до апелативния състав се свежда до това да се реши дали използването от Inditex на марката „ZARA“ за услугите за превоз и дистрибуция на продуктите, предоставяни от това дружество на неговите франчайзополучатели, може да се разглежда като публично използване, за разлика от частното използване в рамките на самото предприятие, и следователно, дали може да се счита за ефективно използване на марката. При все това наличието на подобно използване на марката „ZARA“ за услугите за превоз и дистрибуция, предоставяни от притежателя на марката, бил неоспорван факт, който не е бил предмет на обсъждане по административен ред.
4.
С второто касационно основание Inditex твърди, че в точки 32 и 33 от обжалваното решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 като е сбъркал понятието за „търговска интеграция“, характерно за франчайзополучателя, който се интегрира в търговската система на франчайзодателя, с понятието за „икономическа интеграция“ или „стопанска единица“ в смисъла на степен на икономическа независимост.
5.
Общият съд е приел в точка 33 от обжалваното решение, че фактът, че франчайзополучателите на Inditex следват модел на търговия, който е част от търговския метод на франчайзодателят, означава, че те загубват своето качество на независими стопански единици, тоест на трети лица извън вътрешната организация на франчайзодателя. Тази преценка не е правилна, доколкото противоречи на правото.
6.
В рамките на третото касационно основание се твърди, че в точка 33 от обжалваното решение Общият съд е изопачал смисъла на клетвената декларация от 7 май 2012 г. на Antonio Abril (приложение 4 към жалбата), като е предал частично действително направените от последния изявления, което е накарало Общият съд да даде неправилно тълкуване на посочения документ и е имало отражение върху неговия извод, че използването на марката „ZARA“ има публичен характер.
7.
Като четвърто основание се изтъква грешката на Общия съд при прилагането на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, доколкото в точка 35 от обжалваното решение той е нарушил правилата, според които при преценката на реалния характер на използването на марката трябва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, подходящи за определяне на реалността на нейната търговска експлоатация. По-конкретно жалбоподателят твърди, че Общият съд е приел, че Inditex не присъства на пазара на услугите за превоз на стоките с неговата марка „ZARA“, тъй като тази компания нямала търговския обем, характерен за предоставянето на услугите по клас 39.
8.
Общият съд счита, че Inditex не предлага услуги за превоз на стоки на трети лица извън неговата стопанска единица, доколкото то е предприятие, занимаващо се с изработката и продажбата на модни стоки, а не професионален превозвач. Според жалбоподателя този извод на Общия съд е неправилен и в разрез с правото и съдебната практика на Съюза, както те са посочени в съответното основание.
9.
Като пето основание Inditex сочи, че в точка 35 от обжалваното решение Общият съд е изопачил смисъла на клетвената декларация от 7 май 2012 г. на Antonio Abril, като е тълкувал цифровите данни в точка 18 от декларацията като отразяващи реалната търговска експлоатация на спорната марка що се отнася до търговията с продуктите, докато на практика сумите, които са посочени в този документ, са единствено получените от Inditex от страна на неговите франчайзополучатели за услугите за превоз, които това предприятие е предоставило на последните.
10.
Накрая, като шесто основание се изтъква грешка при прилагане на правото, произтичаща от нарушението на член 51, параграф 1 буква a) от Регламент № 207/2009, във връзка с правило 22 от Регламент № 2868/1995 (2), доколкото в точка 36 от обжалваното решение Общият съд е поискал от Inditex да представи probatio diabólica, сочейки, че не са му представени доказателства относно търговския оборот, доколкото не са му представени фактури, въпреки че Общият съд е знаел за невъзможността на Inditex да представи подобни фактури, тъй като става въпрос за несъществуващи документи, поради причините, посочени в съответното основание от жалбата.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (OB L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OB L 303, 15.12.1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).
Full & Egal Universal Law Academy