11.1.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 7/12
Жалба, подадена на 13 ноември 2015 г. от Alexios Anagnostakis срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 30 септември 2015 г. по дело T-450/12, Anagnostakis/Комисия
(Дело C-589/15 P)
(2016/C 007/19)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Alexios Anagnostakis (представител: A. Anagnostakis, dikigoros)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени изцяло решението, постановено по дело T-450/12 по жалбата от 11 октомври 2012 г. срещу решението на Европейската комисия от 6 септември 2012 година, с което е отхвърлено искането за регистрация на европейската гражданска инициатива „Един милион подписи за солидарна Европа“,
—
да се уважи жалбата
—
да се отмени решението на Европейската комисия от 6 септември 2012 г., с което е отхвърлено искането за регистрация на европейската гражданска инициатива „Един милион подписи за солидарна Европа“,
—
да бъде задължена Комисията да регистрира надлежно тази инициатива и да разпореди всички други необходими правни действия,
—
да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски за всички инстанции.
Основания и основни доводи
1.
Пороци на производството пред Общия съд
При преценката на разглежданата жалба в обжалваното решение изобщо не е взет предвид фактът, че предложението за европейска гражданска инициатива (EГИ) е единствено относно частта от държавния дълг, считана за „непосилна“.
В мотивите на обжалваното решение неправилно се приема, че предложението се отнася за целия публичен дълг, без друго разграничение или условие.
От тази гледна точка обжалваното решение не отразява правилно предмета на спора.
Решението е постановено въз основа на неправилна преценка на съдържанието на жалбата и на исканията.
2.
Нарушение от страна на Общия съд на правото на Съюза, неправилно тълкуване и прилагане на Договорите и на европейското законодателство
А)
Въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза в обжалваното решение се приема, че член 122 ДФЕС във връзка с член 136 ДФЕС, на които се прави позоваване в жалбата, не са „релевантно правно основание за евентуална финансова помощ, предоставяна от Съюза чрез създаването на механизъм за финансиране за държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни финансови затруднения“.
Според член 136 ДФЕС, след изменението му с решение на Европейския съвет 2011/199/EС (1) от 25 март 2011 г., и член 4, параграф 1 ДФЕС и член 5, параграф 2 ДФЕС държавите членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност и финансова помощ. Комисията има специална предоставена компетентност и e свободна да предложи въвеждането на такъв механизъм въз основа на член 352 ДФЕС, като необходима мярка за постигане на една от целите по Договорите, а именно стабилността на еврозоната.
Б)
Въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза в обжалваното решение се приема, че „нищо не дава основание да се приеме и изобщо не е доказано, че приемането на принципа на положението на крайна необходимост, би имало за цел засилване на координацията и бюджетната дисциплина или би било част от насоките на икономическата политика, които Съветът е оправомощен да изготвя за нуждите на правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.“
Напротив, при правилно тълкуване и прилагане на исканата мярка, анулирането на непосилен дълг служи изключително за засилване на бюджетната дисциплина на държавите членки и гарантира доброто функциониране на икономическия и паричен съюз (член 136, параграф 1 ДФЕС).
В)
Въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на Договорите и правото на Съюза в обжалваното решение се изключва възможността член 122 ДФЕС да бъде подходящото правно основание за приемането в законодателството на Съюза на принцип на положението на крайна необходимост.
Въз основа на член 352 ДФЕС Комисията може да предложи на Съвета да приеме мерки, които гарантират солидарността между държавите членки в съответствие с член 122, параграф 1 ДФЕС или в съответствие с член 122, параграф 2 ДФЕС да отпусне финансова помощ от Съюза на държава членка, която изпитва тежки трудности извън нейния контрол.
Г)
Въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на Договорите и правото на Съюза в обжалваното решение се прави изводът, че следва да се приеме, че при приемане на обжалваното решение Комисията е изпълнила задължението за мотивиране относно отхвърлянето на искането за регистрация и на предложението за ЕГИ. Изложените в оспорваната мярка мотиви са непълни, неправилни и в нарушение на задължението за излагане на мотиви по член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 211/2011.
Д)
Въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза в обжалваното решение се приема, че дори да се предположи, че съществува норма на международното право, която утвърждава принцип на положението на крайна необходимост, само съществуването на такъв принцип в международното право не може във всеки случай да обоснове законодателна инициатива на Комисията. Международното право и неговите принципи са източници на правото на Европейския съюз. В това си качество те са част от правото на Съюза и намират непосредствено приложение, независимо от други условия. Комисията може да предложи прилагането на тези принципи от по-висок ранг дори без конкретна разпоредба в Договорите ако приеме, че такава няма.
Е)
Въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на правото с обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските на Комисията. Ако жалбата беше правилно преценена в светлината на изложеното по-горе, тя щеше да бъде уважена и Комисията щеше да бъде осъдена да заплати съответните съдебни разноски.
(1) ОВ L 91, стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy