1.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/33
Жалба, подадена на 16 ноември 2015 г. от Румъния срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 14 септември 2015 г. по дело T-784/14, Комисия/Румъния
(Дело C-599/15 P)
(2016/C 038/46)
Език на производството: румънски
Страни
Жалбоподател: Румъния (представители: R.-H. Radu, A. Buzoianu, E. Gane и M. Chicu)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
I. Жалбата да се обяви за допустима и да се отмени изцяло определението, постановено от Общия съд по дело T-784/14, да се разгледа отново дело T-784/14, жалбата за отмяна да се обяви за допустима и да се отмени писмо BUDG/B3/MV D (2014) 3079038 от 19 септември 2014 г.;
или
жалбата да се обяви за допустима и да се отмени изцяло определението, постановено от Общия съд по дело T-784/14, същото да се върне на Общия съд за ново произнасяне, при което да се обяви жалбата за отмяна за допустима и да се отмени писмо BUDG/B3/MV D (2014) 3079038 от 19 септември 2014 г.;
—
II. Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
1.
Първо основание — процесуални нарушения в производството пред Общия съд на Европейския съюз, които засягат интересите на румънската държава
Румъния твърди, че определението е произнесено в нарушение на член 130, параграфи 7 и 8 от Процедурния правилник на Общия съд.
Общият съд не е разгледал, нито е мотивирал надлежно въпроса дали е необходимо да отложи произнасянето по възражението за недопустимост за решението по същество.
Въпреки че е решил да не отлага произнасянето по възражението за недопустимост за решението по същество, Общият съд е определил правното основание на паричното задължение в тежест на Румъния в областта, уредена от Решение 2007/436/ЕО, Евратом (1) и от Регламент № 1150/2000 (2), като е приел, че румънската държава е задължена по силата на тази правна уредба да установи и да плати сумата от 14 883,79 EUR като традиционни собствени ресурси.
Като е разгледал естеството и основанието на това парично задължение, Общият съд се е произнесъл по съществото на делото и по този начин не се е съобразил с решението си да се произнесе само по възражението за недопустимост.
2.
Второ основание — Нарушение на правото на Съюза от страна на Общия съд на Европейския съюз
Румъния твърди, че Общият съд е допуснал грешка при квалификацията на естеството на задълженията, наложени с писмо BUDG/B3/MV D (2014) 3079038 от 19 септември 2014 г., като по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото, засегнала съображенията на тази юрисдикция относно (i) преценката на компетентността на Комисията и (ii) естеството на спорното писмо.
При условията на евентуалност Румъния твърди, че Общият съд е нарушил правото на Съюза и не се е съобразил с практиката на Съда като е приел, че държавите членки трябва да преценят дали и налице загуба на традиционни собствени ресурси и че е налице задължение за плащане на тези ресурси.
Освен това Румъния оспорва приложимостта в настоящия случай на механизма за плащане под условия и, в този смисъл, съображенията на Общия съд в това отношение.
(1) Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (OB L 163, стр. 17).
(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (OB L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184).
Full & Egal Universal Law Academy