1.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/45
Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Република Австрия/Федерална република Германия
(Дело C-648/15)
(2016/C 038/57)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Република Австрия (представител: C. Pesendorfer)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
Иск на основание на член 25, параграф 5 от Спогодбата между Република Австрия и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, öBGBl III 182/2002, dBGBl II 2002, 735 и dBStBl I 2002, 584 (наричана по-нататък „германско-австрийската СИДДО“) във връзка с член 273 ДФЕС поради различия в становищата на Република Австрия и на Федерална република Германия относно тълкуването и прилагането на член 11 от германско-австрийската СИДДО.
Ищецът моли Съда да постанови, че:
1.
процесните доходи от сертификати за дивиденти (Genußscheine) не следва да се квалифицират като „вземания за дълг, носещи право на участие в печалбите“ („Forderungen mit Gewinnbeteiligung“) по смисъла на член 11, параграф 2 от германско-австрийската СИДДО. Ето защо съгласно член 11, параграф 1 от германско-австрийската СИДДО Австрия — в качеството ѝ на държавата на седалището на Bank Austria — имала изключителното право да облага доходите от сертификати за дивиденти;
2.
Федерална република Германия е длъжна да не облага процесните доходи от сертификати за дивиденти на Bank Austria и да възстанови вече събраните за тях данъци.
3.
Федерална република Германия понася съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Република Австрия възразява срещу квалифицирането от страна на Федерална република Германия на процесните доходи като лихви, „носещи право на участие в печалбите“ по смисъла на член 11, параграф 2 от германско-австрийската СИДДО. Според последната държава самите тези доходи поначало се изчислявали по фиксиран процент. За да се изплащат обаче, било необходимо да е налице достатъчна балансова печалба.
За разлика от това Република Австрия смята, че процесните сертификати за дивиденти дават основание само за олихвяването с фиксиран процент от номиналната стойност. Това тълкуване следвало от самото значение в общоупотребимия език; то се потвърждавало от сравнението с примерно посочените в член 11, параграф 2 от германско-австрийската СИДДО форми на финансиране.
Следователно в процесния случай имало просто дадена от кредитора отсрочка, тъй като по-специално през периода си до падежа сертификатът за дивидент по принцип давал правото на последващо плащане в бъдеще. Ето защо в крайна сметка сертификатите за дивиденти се приравнявали на олихвяващи се с фиксиран процент ценни книжа, при които била налице известна вероятност от загуба.
Full & Egal Universal Law Academy