ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
6 октомври 2015 година ( * )
„Обжалване — Встъпване — Кредитор на главна страна — Интерес от изхода на делото — Липса“
По дело C‑362/15 P(I)
с предмет жалба на основание член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 14 юли 2015 г.,
Anonymos Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Etairia Larymnis Larko, установено в Калитеа (Гърция), за което се явява V. Koulouris, dikigoros,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE, установено в Атина (Гърция),
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, за която се явяват A. Bouchagiar и É. Gippini Fournier, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,
след като изслуша първия генерален адвокат M. Wathelet,
постанови настоящото
Определение
1
С жалбата си Anonymos Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Etairia Larymnis Larko (наричано по-нататък „старото Larko“) иска да бъде отменено определение на Общия съд на Европейския съюз от 11 юни 2015 г., Larko/Комисия (T‑412/14, EU:T:2015:431, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което същият отхвърля молбата му за встъпване в подкрепа на исканията на Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE (наричано по-нататък „новото Larko“), жалбоподател в първоинстанционното производство по дело T‑412/14.
2
През 1989 г. новото Larko поема дейността по добива, обработката и търговията с фероникел, упражнявана преди това от старото Larko. Видно от преписката, новото Larko е длъжник на последното за значителни парични суми. С жалбата си по дело T‑412/14 новото Larko иска от Общия съд да отмени Решение C(2014) 1805 на Комисията от 27 март 2014 г. относно държавна помощ SA.37954 (2013/N), предоставена от Гърция на новото Larko във връзка с прехвърлянето на някои части от активите му (ОВ C 156, стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“). В това решение Европейската комисия приема, от една страна, че продажбата на активите на новото Larko в съответствие с предложения план за прехвърляне не съставлява държавна помощ, и от друга страна, че с оглед на този план не е имало икономическа приемственост между новото Larko и приобретателите на тези активи, що се отнася до евентуалното възстановяване на предоставени по-рано държавни помощи.
3
По-нататък, старото Larko иска от Съда да уважи молбата му за встъпване.
4
На 29 юли 2015 г. Комисията представя становището си по жалбата.
По жалбата
5
В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз всяко лице може да встъпи в производството пред съдилищата на Европейския съюз, ако може да докаже интерес от изхода на дело, внесено за разглеждане от някое от тях.
6
Съгласно постоянната съдебна практика понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на посочения член 40, втора алинея, трябва да се дефинира от гледна точка на самия предмет на спора и да се разбира като пряк и настоящ интерес от решението по самите искания, а не като интерес по отношение на основанията или на изтъкнатите доводи. Всъщност думите „изход на делото“ се отнасят до исканото окончателно решение, както то би гласяло в диспозитива на бъдещото съдебно решение (вж. определение на председателя на Съда по дело Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2013:83, т. 7 и цитираната съдебна практика).
7
В това отношение следва да се провери по-специално дали подалият молба за встъпване е пряко засегнат от обжалвания акт и дали интересът му от изхода на делото е несъмнен (вж. определение на председателя на Съда по дело Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:135, т. 7 и цитираната съдебна практика). По принцип интересът от изхода на делото може да се разглежда като достатъчно пряк само ако този изход може да промени правното положение на подалия молба за встъпване (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда по дела National Power и PowerGen/Комисия, C‑151/97 P(I) и C‑157/97 P(I), EU:C:1997:307, т. 61, Schenker/Air France и Комисия, C‑589/11 P(I), EU:C:2012:332, т. 14 и 15, както и Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:135, т. 4 и 11).
8
Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат основанията на жалбата, изтъкнати от старото Larko.
9
Жалбата се състои от три основания, изведени съответно от:
—
липса на мотиви на обжалваното определение по отношение на липсата на пряк интерес,
—
нарушение на член 40, втора алинея от Статута на Съда по отношение на липсата на пряк интерес, като това основание се разделя на две части: с първата се твърди неправилно тълкуване и прилагане на тази разпоредба, а с втората — изопачаване на доказателства и липса на мотиви, и
—
нарушение на член 40, втора алинея от Статута на Съда по отношение на липсата на несъмнен интерес.
По първото основание
10
Старото Larko изтъква, че освен спорното решение Комисията приема на същия ден, тоест на 27 март 2014 г., и Решение 2014/539/ЕС на Комисията относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN) приведена в действие от Гърция за [новото Larko] (ОВ L 254, стр. 24, наричано по-нататък „решението за несъвместимост“). То отбелязва, че в последното решение Комисията е направила извод за несъвместимостта с вътрешния пазар на определени помощи, предоставени на новото Larko, и е разпоредила възстановяването им.
11
Според старото Larko, макар да констатира в точка 13 от обжалваното определение, че това дружество се основава, в качеството си на единствен значим кредитор на новото Larko, на комбинираното действие на спорното решение и на решението за несъвместимост, за да докаже, че тези решения му пречат да получи плащане на своите вземания от новото Larko, Общият съд след това не разглежда тази проблематика. В точки 15—17 от обжалваното определение, отнасящи се до прекия интерес на старото Larko, Общият съд единствено отхвърлил някои частични доводи, без обаче да ги впише в техния контекст, и пропуснал да извърши цялостна оценка на тези доводи.
12
В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране, с което е обвързан Общият съд, не го задължава да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора, и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 30 и цитираната съдебна практика).
13
След като в точка 15 от обжалваното определение констатира липсата на пряка връзка между, от една страна, спорното решение и решението за несъвместимост, и от друга страна, вземанията, посочени от старото Larko, Общият съд отбелязва в точка 16 от това определение, че комбинираното действие на двете разглеждани решения не предполага непременно невъзможност старото Larko да получи удовлетворение на своите претенции по отношение на новото Larko. Той посочва по-нататък в точка 17 от обжалваното определение, че интересите на старото Larko ще бъдат засегнати от изхода на делото единствено посредством финансовите последици, които ще има този изход по отношение на новото Larko. Следователно интересите на старото Larko са само косвено свързани с изхода на делото.
14
С оглед по-специално на припомнената в точка 12 от настоящото определение съдебна практика трябва да се приеме, че в този смисъл Общият съд обстойно е изложил в точки 15—17 от обжалваното определение специфичните мотиви, поради които е преценил, че трябва да се отхвърлят доводите на старото Larko относно комбинираното действие на спорното решение и решението за несъвместимост. Всъщност тези мотиви позволяват на старото Larko да се запознае, независимо от тяхната основателност, с причините, поради които Общият съд е направил извод за липсата на пряк интерес на това дружество от изхода на делото, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 6 и 7 от настоящото определение.
15
При тези условия първото основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание
16
С първата част на второто основание старото Larko упреква Общия съд в допускане на грешка при тълкуването и прилагането на член 40, втора алинея от Статута на Съда, тъй като той приложил тази разпоредба in abstracto и без да вземе предвид особеностите на делото. Общият съд по-специално пренебрегнал комбинираното действие на спорното решение и на решението за несъвместимост, както и особеното положение на старото Larko в качеството му на единствен значим кредитор на новото Larko. Старото Larko впрочем имало специфично положение в резултат на приетите от гръцките органи мерки, които според жалбоподателя затрудняват удовлетворяването на неговите вземания от новото Larko. Тази съвкупност от отношения и положения в действителност създавала интерес от изхода на делото. Така Общият съд нарушил посочената разпоредба, като приел този интерес за недостатъчен.
17
В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелството, че длъжник като новото Larko сам носи задължението да възстанови държавните помощи — последица, произтичаща в настоящия случай от комбинираното действие на спорното решение, което изключва възможността приобретателите на активи на новото Larko да бъдат задължени солидарно с него да възстановят определени помощи, и на решението за несъвместимост, което обявява същите помощи за несъвместими с вътрешния пазар, ако двете решения се приемат за валидни — несъмнено може да има икономическо и финансово въздействие върху неговите кредитори, тъй като то намалява техните шансове да получат плащане на всичките си вземания, както правилно отбелязва Общият съд в точка 17 от обжалваното определение.
18
Фактът, че старото Larko е единственият значим кредитор на новото Larko и че според твърденията е срещнало особени трудности да продължи удовлетворяването на своите вземания поради някои мерки, предприети от гръцките органи, има за последица това, че такова наложено на новото Larko задължение на практика може да засегне в по-голяма степен икономическите и финансовите интереси на старото Larko отколкото на другите кредитори.
19
Такова дори значително засягане на икономическите и финансовите интереси на кредитор на главна страна по висящо пред Общия съд дело обаче не може да се счита за пряко засягане на интересите на този кредитор по смисъла на посочената в точки 6 и 7 от настоящото определение съдебна практика, щом като то не променя правното положение на посочения кредитор. Всъщност икономическите и финансовите интереси на кредитора се припокриват с тези на неговия длъжник, който е главната страна в съответното дело, и подобно на интересите на акционерите на тази страна, изходът на делото ги засяга само непряко, посредством последиците, които този изход има по отношение на тази главна страна (относно случая на акционер на главна страна вж. определение на председателя на Съда по дело AITEC/Комисия, C‑97/92, C‑105/92 и C‑106/92, EU:C:1993:954, т. 15).
20
Положението е различно, ако изходът на делото води до промяна в правното положение на самия кредитор, който иска да встъпи по дело в подкрепа на своя длъжник. Случаят е такъв по-специално ако посоченият изход има отражение върху правната квалификация на дадено вземане по националното право, тъй като то може да се впише в привилегированите пасиви или в хирографарните пасиви на длъжника в зависимост от изхода на делото пред съдилищата на Съюза (определение на председателя на Съда по дело Белгия/Комисия, C‑197/99 P, EU:C:2000:720, т. 29—31). В настоящия случай, макар старото Larko да поддържа, че икономическата стойност на вземанията му от новото Larko може да бъде засегната от изхода на висящото пред Общия съд дело, то при все това не изтъква довод, въз основа на който да може да се установи, че този изход ще засегне правната квалификация на тези вземания като такава.
21
Следователно Общият съд не е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 40, втора алинея от Статута на Съда, като е констатирал, че интересите на старото Larko не се засягат пряко от изхода на висящото пред него дело.
22
С втората част на второто основание старото Larko упреква Общия съд в изопачаване на доказателства и в липса на мотиви, тъй като е приел в точка 16, първо изречение от обжалваното определение, че комбинираното действие на спорното решение и на решението за несъвместимост не предполага непременно невъзможност старото Larko да получи удовлетворение на своите претенции по отношение на новото Larko. Тази неправилна преценка, която съставлявала същността на съображенията на Общия съд, противоречала на представените пред него доказателства от старото Larko, от които следвало, че посоченото комбинирано действие лишавало новото Larko от всичките му активи и че старото Larko било единственият значим кредитор на новото Larko. Общият съд най-малкото трябвало да представи мотиви за неотчитането на въпросните доказателства.
23
В това отношение следва да се отбележи, че доводите на старото Larko се основават на неправилно тълкуване на точка 16, първо изречение от обжалваното определение.
24
Всъщност посоченото изречение трябва да се разглежда в светлината на предхождащите и следващите го мотиви. След като отбелязва в точка 15 от обжалваното определение, че спорното решение и решението за несъвместимост нямат пряка връзка с вземанията, предявени от старото Larko срещу новото Larko, Общият съд приема в точка 17 от обжалваното определение, че интересите на старото Larko ще бъдат засегнати от изхода на висящия пред него спор единствено посредством финансовите последици, до които ще доведе този изход по отношение на новото Larko.
25
Точка 16, първо изречение от обжалваното определение се вписва в тази логика и следователно не съставлява, противно на поддържаното от старото Larko, същността на съображенията на Общия съд. Като отбелязва, че комбинираното действие на двете разглеждани решения не предполага непременно невъзможност старото Larko да получи удовлетворение на своите претенции по отношение на новото Larko, Общият съд по същество само изтъква, че вероятната невъзможност на старото Larko да удовлетвори вземанията си би произтекла не пряко от това действие като такова, а евентуално от липсата на достатъчно средства в имуществото на новото Larko, обстоятелство, което не би могло да бъде отдадено от правна гледна точка само на един фактор.
26
При всички положения, дори да се предположи, че точка 16, първо изречение от обжалваното определение е опорочена от изопачаване на фактите, то не може да бъде основание за отмяната на това определение. Всъщност, както следва от точка 19 от настоящото определение, засягането на икономическите и финансовите интереси на новото Larko в резултат на комбинираното действие на спорното решение и на решението за несъвместимост, на което се позовава старото Larko, може да установи само непряк интерес от изхода на делото за последното, който не отговаря на условията, посочени в член 40, втора алинея от Статута на Съда.
27
Що се отнася до твърдението, отнасящо се до липсата на мотиви на обжалваното определение, в рамките на първото основание е прието в точка 14 от настоящото определение, че Общият съд е мотивирал в достатъчна степен извода си по отношение на факта, че изходът на делото няма да засегне пряко интересите на старото Larko.
28
От гореизложеното следва, че второто основание трябва да бъде отхвърлено.
По третото основание
29
С третото си основание старото Larko изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 18—20 от обжалваното определение, като е постановил по същество, че неговият интерес от изхода на делото не е бил несъмнен, щом като други кредитори е можело да бъдат привилегировани по отношение на вземанията на старото Larko и щом като икономическите ресурси на новото Larko във всеки случай е можело да се окажат недостатъчни за удовлетворяването на вземанията на старото Larko. Освен това то поставя под въпрос изискването за несъмнен интерес с оглед на член 40, втора алинея от Статута на Съда.
30
В това отношение следва да се припомни, че съгласно трайно установената практика доводите, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не биха могли да доведат до неговата отмяна и следователно са безпредметни (решение Комисия/IPK International, C‑336/13 P, EU:C:2015:83, т. 33 и цитираната съдебна практика).
31
В настоящия случай следва да се приеме за установено, че при липса на пряк интерес от изхода на делото за старото Larko — обстоятелство, което е окончателно установено предвид отхвърлянето на първото и второто основание, наличието на твърдяната в рамките на третото основание грешка при прилагане на правото, дори да се приеме за установено, също не може да бъде основание за отмяната на обжалваното определение.
32
Поради това третото основание е негодно и трябва да се отхвърли в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 30 от настоящото определение.
33
От гореизложеното следва, че тъй като нито едно от основанията, изтъкнати от старото Larko в подкрепа на жалбата, не може да бъде прието, тя трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
34
Член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на старото Larko и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Anonymos Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Etairia Larymnis Larko да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.
Подписи
( * ) Език на производството: гръцки.
Full & Egal Universal Law Academy