ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
6 октомври 2015 година ( * )
„Обжалване — Встъпване — Интерес от изхода на делото“
По дело C‑418/15 P(I)
с предмет жалба на основание член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 29 юли 2015 г.,
Cap Actions SNCM, установено в Марсилия (Франция), за което се явява C. Bonnefoi, avocate,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM), установено в Марсилия,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci и B. Stromsky, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,
след изслушване на първия генерален адвокат M. Wathelet,
постанови настоящото
Определение
1
Със своята жалба Cap Actions SNCM (наричано по-нататък „Cap Actions“), колективен инвестиционен фонд, чрез който работниците на Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM) притежават 9 % от капитала на това дружество, иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 7 юли 2015 г., SNCM/Комисия (T‑1/15, EU:T:2015:489, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което се отхвърля неговата молба за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство по дело T‑1/15 за отмяна на Решение 2014/882/ЕС на Комисията от 20 ноември 2013 година относно Държавна помощ SA.16237 (C58/02) (ex N118/02), приведена в действие от Франция в полза на SNCM (ОВ L 357, 2014 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).
2
В допълнение Cap Actions иска също от Съда да допусне неговата молба за встъпване.
3
Европейската комисия представя своето становище по жалбата на 7 септември 2015 г.
По жалбата
4
Съгласно член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз всяко лице може да встъпва по дела пред юрисдикциите на Европейския съюз, ако може да докаже интерес от изхода на дело, разглеждано от някоя от тях.
5
Съгласно постоянната съдебна практика понятието „интерес от изхода на дело“ по смисъла на посочения член 40, втора алинея трябва да се определя от гледна точка на самия предмет на спора и да се разбира като пряк и настоящ интерес от това дали самите искания ще бъдат уважени или не, а не като интерес, свързан с изложените основания или доводи. Всъщност изразът „изход на делото“ препраща към исканото окончателно решение, такова каквото то бъде установено в диспозитива на съдебното решение, което предстои да бъде постановено (вж. определение на председателя на Съда по дело Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2013:83, т. 7 и цитираната съдебна практика).
6
В това отношение следва по-конкретно да се провери дали лицето, подало молба за встъпване, е засегнато пряко от обжалвания акт и дали неговият интерес от изхода на делото е несъмнен (вж. определение на председателя на Съда по дело Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:135, т. 7 и цитираната съдебна практика). По принцип интересът от изхода на делото би могъл да се приеме за достатъчно пряк единствено доколкото този изход може да промени правното положение на лицето, подало молбата за встъпване (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда по дело National Power и PowerGen/Комисия, C‑151/97 P(I) и C‑157/97 P(I), EU:C:1997:307, т. 61, Schenker/Air France и Комисия, C‑589/11 P(I), EU:C:2012:332, т. 14 и 15, както и Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:135, т. 4 и 11).
7
С подадената от него жалба Cap Actions упреква Общия съд, че е дал неправилно тълкуване на член 40, втора алинея от Статута на Съда. По същество Cap Actions посочва пет основания, изведени:
—
първо, от грешка в прилагане на правото, допусната от Общия съд при прилагане на принципа на равно третиране, като не е взел предвид обстоятелството, че преди да бъде прието спорното решение, не е била възобновена официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, след отмяната от Общия съд с решение Corsica Ferries France/Комисия (T‑565/08, EU:T:2012:415) на Решение 2009/611/ЕО на Комисията от 8 юли 2008 година относно мерките C 58/02 (предишен № 118/02), които Франция е предприела в полза на [SNCM] (ОВ L 225, 2009 г., стр. 180),
—
второ, от грешка в прилагане на правото, която Общият съд е допуснал, като е преценил, че обстоятелството, че Cap Actions представлява колективния интерес на работниците — акционери на SNCM, само по себе си не е от естество да обоснове пряк и настоящ интерес на Cap Actions от изхода на делото, разглеждано от тази юрисдикция, по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда,
—
трето, грешка в преценката, която Общият съд е допуснал, като е преценил, че Cap Actions не доказва, че при отмяна на спорното решение образуваното в национален план оздравително производство би било спряно,
—
четвърто, от грешка в прилагане на правото, поради това че Общият съд е приравнил интересите на основния акционер Transdev, който иска да се оттегли от морските превози, на интересите на работниците акционери, представлявани от Cap Actions, които искат да запазят както своите активи, така и своите работни места, и
—
пето, от грешка в преценката, която Общият съд е допуснал, като е преценил, че интересът на Cap Actions от изхода на делото, разглеждано от тази юрисдикция, не е различен от интереса на SNCM.
8
Най-напред следва да се разгледа първото основание, а след това заедно второто и петото основание, които по същество повдигат един и същ правен въпрос, и накрая, последователно третото и петото основание.
По първото основание
9
С повдигнатото от него първо основание Cap Actions твърди, че Общият съд е следвало да вземе предвид обстоятелството, че след отмяната от Общия съд с решение Corsica Ferries France/Комисия (T‑565/08, EU:T:2012:415) на Решение 2009/611, преди да бъде прието спорното решение, не е била възобновена официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.
10
Обстоятелството, че това не е взето под внимание, довело до нарушаване на равния достъп до процедурите в областта на държавните помощи между двамата молители за встъпване, а именно, от една страна, Corsica Ferries France (наричано по-нататък „Corsica Ferries“), което иска да встъпи по дело T‑1/15 в подкрепа на исканията на Комисията, и от друга страна, Cap Actions, което иска да встъпи по същото дело в подкрепа на исканията на SNCM. Cap Actions подчертава за тази цел, че в точка 9 от определение SNCM/Комисия (T‑1/15, EU:T:2015:487), допускайки встъпването на Corsica Ferries, Общият съд се позовава по-конкретно на обстоятелството, че това дружество, което е конкурент на SNCM, е участвало активно в административната процедура пред Комисията. Cap Actions поддържа, че е било лишено от възможността да направи същото поради отказа на Комисията да възобнови официалната процедура по разследване, независимо от исканията в този смисъл, които са били изпратени до нея от Френската република и от SNCM след отмяната на Решение 2009/611.
11
В това отношение следва да се припомни, че да се позволи на една от страните да повдигне за първи път пред Съда основание, на което тя не се е позовала пред Общия съд, макар и да е разполагала с необходимите данни, за да направи това, и което не се отнася до някой от мотивите, изложени от Общия съд в неговото решение, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в областта на обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд (вж. в този смисъл решения Langnese-Iglo/Комисия, C‑279/95 P, EU:C:1998:447, т. 55 и Pêra-Grave/СХВП, C‑249/14 P, EU:C:2015:459, т. 24).
12
Доводите на Cap Actions, обобщени в точка 10 от настоящото определение, се основават на твърдението, че той е щял да участва в официалната процедура по разследване, ако тази процедура е била възобновена след отмяната от Общия съд на Решение 2009/611. Съгласно текста на член 108, параграф 2 ДФЕС, както и на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том1, стр. 41) обаче заинтересованите страни по смисъла на посочения член 108, параграф 2 имат право да представят становища в рамките на официалната процедура по разследване. Така имплицитно, но недвусмислено Cap Actions се позовава пред Съда на това, че е имал това качество в рамките на официалната процедура по разследване относно помощите, които са предмет на спорното решение.
13
Същевременно обаче трябва да се установи, че Cap Actions не се е позовал пред Общия съд на твърдяното си качество на заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС. От това следва, че е недопустимо той да се позовава на това си качество пред Съда, за да иска отмяната на обжалваното определение.
14
Cap Actions обаче твърди пред Съда, че по отношение на него е приложено неравно третиране в резултат на обстоятелството, че с определение SNCM/Комисия (T‑1/15, EU:T:2015:487) Corsica Ferries е допуснато да встъпи по дело T‑1/15 в подкрепа на исканията на Комисията, по-конкретно с мотива, че Corsica Ferries е участвало активно в официалната процедура по разследване относно помощите, които са предмет на спорното решение.
15
Обстоятелството обаче, че Общият съд е допуснал встъпването на молител в дадено производство въз основа на доводите, изтъкнати от него пред тази юрисдикция, не може само по себе си да даде отражение върху решението по молбата на трето лице за встъпване в същото производство, щом като положението на последното е различно и щом като в подкрепа на своята молба то се позовава пред Общия съд на доводи, различни от доводите на лицето, чието встъпване е допуснато.
16
От това следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.
По второто и петото основание
17
В рамките на второто си основание, което се отнася до точка 11 от обжалваното определение, Cap Actions припомня, че той представлява интересите на работниците на SNCM, които притежават акции от това дружество, чиято стойност била пряко засегната от спорното решение. Посочените работници имали като акционери пряк и настоящ интерес от изхода на делото, с което е сезиран Общият съд. Встъпването на Cap Actions щяло да предотврати многобройни индивидуални встъпвания и той отбелязва, че именно по тази причина Съдът е възприел широко тълкуване на правото на встъпване по отношение на сдруженията, като в подкрепа на това посочва определение на председателя на Съда National Power и PowerGen/Комисия(C‑151/97 P(I) и C‑157/97 P(I), EU:C:1997:307, т. 66). Според Cap Actions Общият съд допуска грешка в прилагане на правото, като приема, независимо от тези обстоятелства, че той няма пряк и настоящ интерес от решаването на разглеждания спор.
18
С петото основание, което се отнася до точки 14—16 от обжалваното определение, Cap Actions поставя под съмнение констатацията, направена от Общия съд, според която той не е изложил каквото и да било конкретно доказателство от естество да разграничи неговия интерес от интереса на SNCM. Cap Actions подчертава, че притежава обособена правосубектност, различна от тази на SNCM, и че неговият интерес се състои в защитата на активите на представляваните от него работници акционери. Той отбелязва, че стойността на акциите на последните се обезценява директно поради започналите производства пред инстанциите на Съюза във връзка с държавните помощи, предоставени на SNCM, и по-конкретно поради дело T‑1/15, висящо пред Общия съд, в производството по което той иска да встъпи.
19
Разбира се, финансовите интереси на работниците акционери, защитавани от Cap Actions, както и собствените му интереси като юридическо лице, могат да бъдат засегнати в значителна степен от изхода на делото пред Общия съд, по който SNCM е главна страна. Всъщност решението, което ще се даде на този спор, е от естество да се отрази в значителна степен върху финансовото положение на SNCM и вследствие на това върху стойността на акциите, притежавани чрез Cap Actions.
20
Същевременно обаче подобно, дори значително засягане на икономическите и финансовите интереси на акционерите на дадено дружество, което е една от главните страни във висящо пред Общия съд дело, както и на интересите на инвестиционния фонд, чрез който някои инвеститори притежават акции от това дружество, не може да се приеме за директно засягане на интересите на тези акционери и на този фонд по смисъла на цитираната в точки 5 и 6 от настоящото определение съдебна практика, щом като то не изменя тяхното правно положение. Всъщност подобни интереси се преплитат с тези на самото дружество, което е главната страна в разглеждания спор, и са засегнати от изхода на това дело само косвено, чрез последиците, които посоченото решение поражда за тази главна страна (определение на председателя на Съда AITEC и др./Комисия, C‑97/92, C‑105/92 и C‑106/92, EU:C:1993:954, т. 15).
21
От това следва, че Общият съд не е допуснал каквато и да било грешка в прилагането на правото, нито в точка 11 от обжалваното определение, нито в точки 14—16 от него, като е преценил, че интересите, на които се позовава Cap Actions пред него, не са засегнати пряко от изхода на делото, разглеждано от него, и вследствие на това, че те не отговарят на изискванията на член 40, втора алинея от Статута на Съда.
22
Следователно второто и петото основание трябва да бъдат отхвърлени.
По третото основание
23
С третото основание, което се отнася до точка 12 от обжалваното определение, Cap Actions изтъква, че Общият съд е допуснал грешка в преценката, като е приел, че то не доказва, че в случай на отмяна на спорното решение започналото в национален план оздравително производство би било спряно. Cap Actions набляга на факта, че изходът от това оздравително производство зависи от изхода на започналия съдебен спор пред инстанциите на Съюза относно предоставените на SNCM държавни помощи, и по-конкретно на дело T‑1/15, висящо пред Общия съд. Всъщност тези съдебни спорове били причината, поради която главният акционер на SNCM, а именно публичното предприятие Transdev, е започнал оздравителното производство. Според Cap Actions, ако тези спорове не се водели, дефицитът на SNCM щял да бъде коригиран чрез преструктуриране на предприятието.
24
В това отношение от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на неговите фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на посочения член 256 да упражни контрол над правната квалификация на фактите и над изведените от нея правни последици от Общия съд (вж. по-конкретно решение Bavaria/Комисия, C‑445/11 P, EU:C:2012:828, т. 23 и цитираната съдебна практика).
25
В конкретния случай в точка 12 от обжалваното определение Общият съд посочва, че SNCM е страна по няколко висящи съдебни производства пред Съда и че вследствие на това разглежданите в спорното решение суми са само част от сумите, които трябва да бъдат възстановени на този етап от получателя на помощта. Именно въз основа на тези констатации Общият съд прави извода, че не е доказано, че при отмяна на спорното решение висящото оздравително производство пред националните юрисдикции би било спряно.
26
Пред Съда обаче Cap Actions се ограничава в това отношение до твърдението, че според представените пред Общия съд доказателства главният акционер Transdev е решил да започне оздравително производство пред националните съдилища в резултат на висящите съдебни спорове в областта на държавните поръчки в рамките на Съюза. Тези доводи не могат да докажат неточността по същество на фактическите констатации, на които се основава точка 12 от обжалваното определение.
27
Поради това се налага изводът, че като оспорва преценката на фактите, извършена от Общия съд в точка 12 от обжалваното определение, без да доказва, че неточността по същество на тази преценка следва от материалите по делото, Cap Actions излага недопустими доводи.
28
От всичко изложено дотук следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено.
По четвъртото основание
29
С изложеното от него четвърто основание, което се отнася до точка 13 от обжалваното определение, Cap Actions твърди, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото, като е приравнил интересите на основния акционер, който е Transdev, а не френската държава в това ѝ качество, на интересите на представляваните от Cap Actions работници акционери. Последният изтъква, че Transdev иска да се оттегли от морските превози, докато работниците акционери искат да запазят както своите активи, така и своите работни места. Затова Cap Actions имал собствен интерес от изхода от делото, с което е сезиран Общият съд, който се различавал от интереса на главния акционер.
30
В това отношение, както беше посочено в точка 20 от настоящото определение, икономическите и финансовите интереси на акционерите на дадено дружество по принцип се припокриват с интересите на самото дружество, което е главна страна по делото. Разбира се, акционерите, чиито интереси Cap Actions представлява в конкретния случай, са същевременно и работници на SNCM, но следва да се подчертае, че Cap Actions представлява техните интереси в качеството им на акционери, както той посочва изрично в своята жалба.
31
Затова напълно основателно Общият съд е преценил в точка 13 от обжалваното определение, че като изключение от правилото, припомнено в предходната точка от настоящото определение, обстоятелството, при което миноритарен акционер на дружество има различни интереси от тези на главния акционер на същото дружество, и вследствие на това евентуално от тези на самото дружество, може евентуално да породи за този миноритарен акционер интерес от изхода на делото, по което съответното дружество е една от главните страни, различен от интереса на последното. За да се позове на това изключение, е необходимо обаче миноритарният собственик да представи конкретни доказателства, с които да се установи съществуването на това различие в интересите от изхода на разглежданото дело от гледна точка на неговия предмет.
32
В конкретния случай обаче Общият съд е преценил в точка 13 от обжалваното определение, че Cap Actions не е представил никакво конкретно доказателство, което да е от естество да установи съществуването на такова различие. В съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 24 от настоящото определение, Cap Actions сочи недопустими доводи, като оспорва тази преценка на фактите, без да доказва, че нейната неточност по същество произтича от материалите по делото.
33
От това следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
34
От изложеното следва, че след като нито едно от основанията, изтъкнати от Cap Actions в подкрепа на неговата жалба, не е прието, последната трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
35
Член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184 параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала Cap Actions да бъде осъден да заплати разноските и той е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на Комисията.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Cap Actions SNCM да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Комисията.
Подписи
( * ) Език на производството: френски.
Full & Egal Universal Law Academy