16.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 89/40
Жалба, подадена на 23 януари 2015 г. — Hispasat/Комисия
(Дело T-36/15)
(2015/C 089/48)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Hispasat, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, A. Lamadrid de Pablo и A. Balcells Cartagena, abogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение и по-специално член 1, доколкото във връзка с HISPASAT се приема, че е налице държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар,
—
като последица от отмяната му да отмени разпорежданията за възстановяване в членове 3 и 4 от решението и
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Жалбоподателят счита, че като е посочила HISPASAT S.A като пряк бенефициер на помощта, Комисията е допуснала явна фактическа грешка, поради която решението трябва да се отмени, тъй като това предприятие не е участвало в мерките, нито е било облагодетелствано от тях. Твърди също, че е бил нарушен принципът на добра администрация от страна на Европейската комисия, тъй като тя е посочила HISPASAT S.A. като бенефициер на мерките след започване на разследването, с което е предрешила фактическия анализ и не е дала възможност на жалбоподателя да бъде изслушан в хода на административното производство.
2.
При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила членове 106 и 107 ДФЕС, както и Протокол № 26, приложен към ДФЕС, тъй като спорните мерки по решението не представляват държавна помощ поради това, че не е налице стопанска дейност, а дейност на публични органи в качеството им на администрация. При условията на евентуалност жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и поради това, че стига до извода, че спорните мерки не са свързани с предоставянето на обществена услуга и вследствие на това не преценява правилно приложимостта на съдебната практика в решение Altmark и на Решение 2005/842/ЕО, която, ако беше правилно преценена, можеше да доведе до извода за липса на помощ или за съвместимост на каквато и да е евентуална помощ.
3.
Жалбоподателят също така счита, че спорните мерки не могат да нарушат конкуренцията, нито търговията между държавите членки.
4.
Жалбоподателят поддържа също така, че в обжалваното решение е допусната явна грешка при преценката на съвместимостта на помощта в съответствие с член 107, параграф 3 ДФЕС: (i) на първо място, като принципът на технологична неутралност е приет за абсолютен, (ii) на второ място, като е прието, че спорните мерки нарушават принципа на технологична неутралност, въпреки изводите в обратен смисъл в докладите, представени от регионалното правителство, от централните испански власти и от частен субект, (iii) на трето място, като е направен изводът, че спорните мерки не са били подходящи и пропорционални, и (iv) на четвърто място, като се поддържа, че мярката води до ненужно изкривяване на конкуренцията.
5.
При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че решението нарушава Регламент № 659/1999 поради неправилен анализ на съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), точка v).
Full & Egal Universal Law Academy