27.4.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 138/57
Иск, предявен на 6 февруари 2015 г. — Hippler/Комисия
(Дело T-72/15)
(2015/C 138/74)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Eberhard Hippler (Дорстен, Германия) (представител: M. Richter, Rechtsanwältin)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да забрани на ответника, под страх от налагане на глоба, определена от Общия съд за всяко нарушение, да предоставя без съгласието на жалбоподателя публичен достъп до карти на мрежите на жалбоподателя „Bochum“, „Dortmund“, „Düsseldorf/Meerbusch“, „Duisburg“ и „Essen“, както е направено по-долу:
и
—
да осъди ответника да плати на ищеца обезщетение в размер на 10 100 EUR,
—
да осъди ответника да заплати на ищеца направените преди образуване на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 743,43 EUR,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските за адвокатско възнаграждение.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът твърди нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО (1) и нарушение на членове 15 и 19a от Urhebergesetz във връзка с член 97, параграф 2 от Urhebergesetz (2).
Ищецът твърди, че спорните карти на мрежи били защитени от авторското право, като научни, съответно технически изображения. В нито един момент ищецът не е разрешавал на ответника предприетите действия на използване, по-специално не е предоставял право на ползване. Ответникът не е придобил валидно права на ползване и от трето лице. Чрез използването на картите, ответникът е предоставил публичен достъп до тях, съответно ги е разгласил публично.
Освен това ищецът твърди, че при оценяването на имуществената вреда, която му е причинена, следва да се приложи по аналогия изчисляването при лицензионните такси. Ищецът имал право да му се заплати подходяща лицензионна такса. Лицензионна такса в размер на 2 020 EUR за карта била обичайна и подходяща за германския пазар и била призната като такава и от съдилищата. Поради това обезщетението за вреди възлизало на 10 100 EUR.
Освен това ищецът твърди, че ответникът му е нанесъл и неимуществени вреди с нарушаването на изключителното му авторско право и поради това следва да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди и да преустанови действията на използване.
На последно място ищецът твърди, че с основание е предупредил ответника чрез адвокат и поради това последният следва да му възстанови направените в тази връзка необходими разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 743,43 EUR.
(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
(2) Urheberrechtsgesetz от 9 септември 1965 г. (Закон за авторското право и сродните му права, BGBl. I стр. 1273), който последно е изменен с член 1 от Закон от 5 декември 2014 г. (BGBl. I стр. 1974).
Full & Egal Universal Law Academy