8.6.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 190/15
Жалба, подадена на 24 март 2015 г. — Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin/Комисия
(Дело T-137/15)
(2015/C 190/19)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Parker Hannifin Manufacturing Srl (Корсико, Италия) и Parker-Hannifin Corp. (Мейфийлд Хайтс, Съединени щати) (представители: B. Amory, F. Marchini Camia и É. Barbier de La Serre, адвокати)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да обяви настоящата жалба за допустима,
—
да отмени обжалваното решение в частта, в която се налагат лихви за забава в размер на 1 8 59 949,04 EUR,
—
при условията на евентуалност да намали съответно размера на лихвите за забава, и
—
да осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат едно главно основание, а при условията на евентуалност — седем други основания.
1.
В рамките на първото основание се изтъква, че обжалваното решение е прието ultra vires.
—
Жалбоподателите твърдят, че няма правно основание за налагане на лихви за забава, когато глобата е платена в срока, определен в решението за нейното налагане.
2.
В рамките на второто основание се изтъква, че в обжалваното решение не са изложени мотиви или че изложените мотиви са непълни.
—
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение не се посочва основание нито от фактическа, нито от правна страна за налагане на лихви за забава в настоящия случай.
3.
В рамките на третото основание се изтъква нарушение на принципа на пропорционалност.
—
Жалбоподателите твърдят, че налагането на лихви за забава е непропорционално предвид целта, преследвана с налагането на такива лихви.
4.
В рамките на четвъртото основание се изтъква нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.
—
Жалбоподателите твърдят, че Комисията налага лихви за забава в размер на 6 % в настоящия случай, при положение че при възстановяване на част от глобата на жалбоподателите тя плаща лихва за минал период в размер на 1,06 %.
5.
В рамките на петото основание се изтъква нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.
—
Жалбоподателите твърдят, че в случая въз основа на решението за налагане на глоба и на делегирания регламент не са могли да предвидят налагането на лихви за забава. Те посочват още, че са можели да имат оправдани правни очаквания, че Комисията няма да приложи такива лихви в настоящия случай.
6.
В рамките на шестото основание се изтъква нарушение на член 266 ДФЕС и на правото на ефективна съдебна защита.
—
Жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се нарушава член 266 ДФЕС, доколкото то лишава последния от полезно действие, и правото на ефективна съдебна защита, тъй като в резултат на предявяване на основното им право да търсят защита по съдебен ред жалбоподателите трябва да заплатят явно непропорционална лихва за забава.
7.
В рамките на седмото основание се изтъква неоснователно обогатяване.
—
Жалбоподателите твърдят, че налагането на лихви за забава в настоящия случай води до неоснователно обогатяване на Комисията.
8.
В рамките на осмото основание се изтъква наличието на злоупотреба с власт.
—
Жалбоподателите твърдят, че налагането на лихви за забава води до резултат, напълно различен от целите, преследвани с предоставянето на Комисията на делегирани правомощия за налагане на такива лихви.
Full & Egal Universal Law Academy