8.6.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 190/18
Иск, предявен на 27 март 2015 г. — EFB/Комисия
(Дело T-150/15)
(2015/C 190/22)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: European Federation of Biotechnology (EFB) (Лиеж, Белгия) (представители: M. Troncoso Ferrer и S. Moya Izquierdo, адвокати)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да обяви иска за допустим и основателен,
—
да осъди Европейската комисия да плати на ищеца 39 316,54 EUR,
—
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
С иска си ищецът моли Общия съд да установи, че Европейската комисия не е изпълнила задълженията си по договора от 23 декември 2005 г. относно проекта „European Action for Global Life Sciences — Health Programme“ (LSSP-CT-2005-512135) (наричан по-нататък „договорът“), и да му присъди сума с окончателен размер от 39 316,54 EUR.
В подкрепа на иска си ищецът излага шест основания.
1.
В рамките на първото основание се изтъкват явни грешки в преценката на някои допустими разходи, като това представлява грешка при преценка на доказателствата в противоречие с член 1315 от белгийския Граждански кодекс.
—
Ищецът твърди, че дебитното известие на Европейската комисия се основава на изводите в окончателния одиторски доклад, но че при изготвяне на този доклад одиторите на Европейската комисия са допуснали грешки в преценката на някои разходи, а именно разходи за персонал и такива, свързани с определени мероприятия. Поради това Европейската комисия издала дебитно известие въз основа на неправилни предположения и не доказала фактите, изтъкнати в подкрепа на твърденията ѝ, което довело до нарушение на член 1315 от белгийския Граждански кодекс, а оттам и до неизпълнение на договора.
2.
В рамките на второто основание се изтъква наличието на нарушение на членове II.20 и II.6 от общите условия на договора, както и на член 1347 от белгийския Граждански кодекс, доколкото Европейската комисия неправилно заключила, че разходите във връзка с работата на някои членове на персонала не били допустими, тъй като тези лица не били сключили валиден трудов договор с ищеца.
3.
В рамките на третото основание се изтъква нарушение на член 1134 от белгийския Граждански кодекс и на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите.
—
Ищецът твърди по-специално, че не му е била предоставена възможност да се защити, като даде обяснения на Европейската комисия за неяснотите или незначителните грешки, които евентуално е допуснал при изпълнението на договора, че огромната разлика от финансова гледна точка между първия проектодоклад от одита и окончателния одиторски доклад свидетелства за очевидна липса на прецизност и предпазливост и че вследствие на различните погрешни изчисления и неточни цифрови данни в целия текст на окончателния одиторски доклад за ищеца е било много трудно да разбере точно в какво го обвинява Европейската комисия.
4.
В рамките на четвъртото основание се изтъква, че Европейската комисия не е мотивирала отказа си да възстанови някои разходи.
5.
В рамките на петото основание се изтъква нарушение на защитата на оправданите правни очаквания.
—
Ищецът твърди, че Европейската комисия е приела факта, че той е подпомаган от друг правен субект, и поради това е породила правното очакване, че произтичащите от това правоотношение разходи ще бъдат напълно допустими.
6.
В рамките на шестото основание се изтъква неяснота на правилата, приложими за Шестата рамкова програма за изследователската дейност и технологичното развитие.
—
Ищецът твърди, че съгласно член 1162 от белгийския Граждански кодекс в случай на съмнение дадено съглашение трябва да се тълкува в ущърб на този, който го е изготвил, и в полза на този, който е поел задължението. Договорните клаузи, приложими за Шестата рамкова програма за изследователската дейност и технологичното развитие, произтичат от изготвени от Европейската комисия „стандартни“ клаузи, като ищецът не е имал друг избор освен да се съгласи с тях, превръщайки се в страната, поела задължението. Това положение, както и фактът, че очевидно възникват проблеми при тълкуването на тези клаузи, както е видно от големия брой на свързаните с тях жалби до Общия съд, позволяват ищецът да се ползва от съмнението. Разпоредбата относно тълкуването в член 1162 от белгийския Граждански кодекс дава възможност на съда да тълкува зле формулираните или двусмислени разпоредби в ущърб на техния автор, който в случая е Комисията.
Full & Egal Universal Law Academy