13.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 228/23
Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Klyuyev/Комисия
(Дело T-244/15)
(2015/C 228/29)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Andriy Klyuyev (Донецк, Украйна) (представител: R. Gherson, Solicitor)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 62, стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 62, стp. 1), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателя;
—
при условията на евентуалност, да обяви член 1, параграф 1 oт Решение 2014/119/ОВППС от 5 март 2014 година (изменено) и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 208/2014 oт 5 март 2014 година (изменен), за неприложими спрямо жалбоподателя, тъй като са незаконосъобразни.
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.
1.
Първото правно основание е твърдението, че Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година, изменено (наричано по-нататък „Решението“), доколкото налага ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, не съответства на изрично изразените цели на Решението (например демокрация, върховенство на закона, спазване на човешките права) и не попада сред принципите и целите на Общата външна политика и политика на сигурност (наричана по-нататък „ОВППС“), установени в член 21 ДЕС. Условията за позоваване на член 29 ДЕС следователно не са удовлетворени от Решението. Тъй като Решението е било недействително, Съветът не е могъл да се позове на член 215, параграф 2 ДФЕС, за да постанови Регламент (ЕС) № 208/2014 oт 5 март 2014 година, изменен (наричан по-нататък „Регламентът“). Скорошните събития са показали ясно, че жалбоподателят няма да получи справедливо, независимо и непредубедено третиране от украинските разследващи или съдебни власти.
2.
Второто правно основание е, че жалбоподателят не е отговарял на критериите за включване в списъка в приложението към Решението и към Регламента (наричани по-нататък общо „оспорените мерки“). Жалбоподателят не е бил към момента на вписването обект на наказателно преследване от украинските власти за незаконно присвояване на публични средства или активи или злоупотреба със служба, довела до загуба на украински публични средства или активи.
3.
Третото правно основание е твърдението, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото му на ефективна съдебна защита. На жалбоподателя не са били предоставени сериозни или убедителни или конкретни доказателства в подкрепа на обвинението, които биха могли да обосноват налагането на ограничителни мерки спрямо него. По-специално липсват доказателства за внимателно или безпристрастно разглеждане дали съображенията, за които се твърди, че обосновават твърдените съображения за повторното вписване, са добре обосновани в светлината на направените постъпки от жалбоподателя.
4.
Четвъртото правно основание е липсата на посочени от Съвета достатъчно основания за включването на жалбоподателя в списъка. Съображенията не включват подробности и се състоят просто в обща стереотипна формулировка.
5.
Петото правно основание е сериозно нарушение от страна на Съвета на основните права на жалбоподателя на собственост и на добро име. Ограничителните мерки не са били „предвидени от закона“; те са били наложени без надлежни гаранции, даващи възможност на жалбоподателя да изложи действително случая си пред Съвета; те не се ограничават до конкретно имущество, за което се твърди, че представлява незаконно присвоени държавни средства или дори не се ограничават до сумата на средствата, за които се твърди, че са били незаконно присвоени; те са били разгледани като признаци за вина, водещи до съответни насрещни действия в други юрисдикции.
6.
Шестото правно основание е позоваването от страна на Съвета на неточни факти от материална страна. Твърдението, че жалбоподателят е обект на криминално преследване от украинските власти за незаконно присвояване на публични средства или активи или злоупотреба със служба, довела до загуба на украински публични средства или активи или че вероятно е виновен за такива, е явно погрешно.
7.
Седмото правно основание, повдигнато в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност, се състои в твърдението, че член 1, параграф 1 от Решението и член 3, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкуват така, че да обхванат (a) всяко разследване от украинските власти, независимо дали съществува съдебно решение или производство, което да го обосновава, контролира или осъществява надзор над него; и/или (б) всяка „злоупотреба със служба на държавен служител с цел да се снабди с неоправдано предимство“, независимо дали е налице твърдение за незаконно присвояване на държавни средства, критериите за повторно вписване, предвид произволното приложно поле и обхват, които биха произтекли от такова широко тълкуване, били лишени от надлежно законно основание и/или непропорционални на целите на Решението и Регламента. Критериите за повторно вписване следователно били незаконосъобразни.
Full & Egal Universal Law Academy