20.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 236/46
Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Ivanyushchenko/Съвет
(Дело T-246/15)
(2015/C 236/62)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Yuriy Volodymyrovych Ivanyushchenko (Йенакиево, Украйна) (представители: B. Kennelly и J. Pobjoy, Barristers, и R. Gherson, Solicitor)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 62 стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 62, стр. 1), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателя,
—
при условията на евентуалност, да обяви за неприложими поради незаконосъобразност член 1, параграф 1 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (след измененията) и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 (след измененията), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателя,
—
да осъди Съвета за заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.
1.
В рамките на първото правно основание се твърди, че Съветът не е посочил надлежно правно основание за Решение (ОВППС) 2015/364 (наричано по-нататък „решението“) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 (наричан по-нататък „регламентът“) (наричани заедно по-нататък „обжалваните мерки“). Член 29 ДЕС не е надлежното правно основание за решението, тъй като жалбата срещу жалбоподателя не го е посочила като лице, което подкопавало демокрацията в Украйна или е лишило украинския народ от ползите на устойчивото развитие на неговата държава (по смисъла на член 23 от ДЕС и на член 21, параграф 2 от ДЕС). Тъй като решението било невалидно, Съветът не можел да се позовава на член 215, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да издаде регламента.
2.
В рамките на второто правно основание се твърди, че Съветът допуснал явна грешка в преценката, като приел, че е изпълнен критерият за включването на жалбоподателя в списъка по член 1, параграф 1 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (след измененията) и по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 (след измененията). По отношение на жалбоподателя не е в ход наказателно преследване за „присвояване на […] публични финансови средства или активи“.
3.
В рамките на третото правно основание се твърди, че Съветът нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото на добро управление и ефективен съдебен контрол. По-специално Съветът не разгледал внимателно и безпристрастно дали изтъкнатите мотиви, за които се изтъква, че обосновават повторното посочване, са основателни, като се има предвид становището, представено от жалбоподателя преди повторното посочване.
4.
В рамките на четвъртото правно основание се твърди, че Съветът не изпълнил задълженията си да посочи надлежни мотиви за повторното посочване на жалбоподателя.
5.
Пето правно основание — неоснователно и непропорционално нарушение от страна на Съвета на основните права на жалбоподателя, включително неговите права на собственост и на репутация. Последиците от обжалваните мерки за жалбоподателя били значителни по обхват, както по отношение на собствеността му, така и по отношение на репутацията му в световен мащаб. Съветът не доказал, че замразяването на активите и на финансовите средства на жалбоподателя е свързано с някаква легитимна цел или е обосновано от нея, а още по-малко, че е пропорционално на такава цел.
6.
Шестото правно основание се изтъква в подкрепа на обявяването на незаконосъобразността, като при това се твърди, че ако обратно на доводите, посочени в рамките на второто правно основание, член 1, параграф 1 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (след измененията) и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 (след измененията) следва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата им попада всяко провеждано от украински орган разследване, независимо дали са налице съдебен акт или съдебно производство, на които то се основава или с които се осъществява контрол или надзор върху него, критерият за посочване би бил лишен от надлежно правно основание поради произволния обсег и обхват, които биха последвали от подобно широко тълкуване, и/или би бил непропорционален спрямо целите на решението и регламента. Поради това разпоредбата била незаконосъобразна.
Full & Egal Universal Law Academy