21.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/51
Жалба, подадена на 9 юли 2015 г. от CJ срещу решението, постановено на 29 април 2015 г. от Съда на публичната служба по съединени дела F-159/12 и F-161/12, CJ/ECDC
(Дело T-370/15 P)
(2015/C 311/56)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: CJ (Agios Stefanos, Гърция) (представител: V. Kolias, адвокат)
Друга страна в производството: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 29 април 2015 г. по съединени дела F-159/12 и F-161/12, CJ/ECDC, в частта, в която:
—
се отхвърля частично жалбата по дело F-159/12 и се осъжда жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски,
—
се отхвърля изцяло жалбата по дело F-161/12 и се осъжда жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на ECDC,
—
се осъжда жалбоподателят да заплати на Съда на публичната служба сума в размер на 2 000 EUR, отговаряща на част от разходите, които този съд е бил принуден да направи и които е било възможно да се избегнат,
—
вследствие на това, в случай че жалбата бъде обявена за основателна:
—
да отмени оспорваното решение от 24 февруари 2012 г.,
—
да осъди ECDC да заплати обезщетение в определен по справедливост размер от 80 000 EUR за неимуществените вреди, които жалбоподателят е претърпял и изтъкнал във връзка с първото искане в жалбата по дело F-161/12,
—
да осъди ECDC да заплати обезщетение в определен по справедливост размер от 56 800 EUR за неимуществените вреди, които жалбоподателят е претърпял и изтъкнал във връзка с предявените в хода на първоинстанционното производство искания за обезщетение,
—
да осъди ECDC да заплати всички разноски по първоинстанционното производство и производството по обжалване.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага седем основания в подкрепа на жалбата си.
1.
В рамките на първото основание се изтъква, че Съдът на публичната служба е нарушил принципа на състезателното начало, като е отхвърлил писмената реплика на жалбоподателя като недопустима, защото текстът ѝ и приложенията към нея не се отнасяли пряко до някои приложения към писмената защита на ECDC.
2.
В рамките на второто основание се твърди, че Съдът на публичната служба не се е произнесъл по предявените за първи път в хода на производството искания за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на някои изявления в писмената защита на ECDC.
3.
В рамките на третото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е нарушил член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, като е приел, че няма правомощие да се произнесе по достоверността на твърденията за лошо финансово ръководство на ECDC, доколкото те вече са били разгледани от OLAF.
4.
В рамките на четвъртото основание се изтъква, че Съдът на публичната служба е тълкувал неправилно:
—
член 47, буква б), подточка ii) във връзка с член 86 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз („УРДС“), като е приел, че жалбоподателят може да бъде просто уволнен поради неподчинение, без да бъде проведено дисциплинарно производство,
—
член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до периода от време, с който разполага жалбоподателят, за да изрази становището си преди да бъде уволнен,
—
член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е приел за доказани обвиненията, че жалбоподателят е извършил престъпление, при положение че не му е било повдигнато обвинение за такова престъпление пред наказателен съд, нито е бил осъден за него от такъв съд,
—
задължението на работодателя да полага дължимата грижа, като е приел, че ECDC не е бил длъжен да предоставя на жалбоподателя някои права за защита в хода на административното разследване съгласно приложение IX към Правилника за длъжностните лица.
5.
В рамките на петото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е тълкувал неправилно първото, петото и осмото основание на подадената до него жалба, както и направените искания.
6.
В рамките на шестото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е дал неправилна правна квалификация на някои факти.
7.
В рамките на седмото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е изопачил някои доказателства.
Full & Egal Universal Law Academy