19.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 346/33
Жалба, подадена на 21 август 2015 г. — Румъния/Комисия
(Дело T-478/15)
(2015/C 346/39)
Език на производството: румънски
Страни
Жалбоподател: Румъния (представители: R. Radu, A. Buzoianu, E. Gane)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Комисията, прието във формата на писмо № BUDG/B/3/MV D(2015) 2453089 от 11 юни 2015 г., с което налага на Румъния да ѝ предостави сумата от 1 079 513,09 EUR бруто като собствени ресурси;
—
да задължи ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага четири основания.
1.
Първото основание е изведено от липсата на компетентност на Европейската комисия да приеме обжалваното решение
—
Законодателството на Европейския съюз не съдържа никаква разпоредба, която дава на Комисията компетентност да налага в тежест на държава членка задължение за плащане на парична сума, която да съответства на загубата на собствени ресурси на Европейския съюз, загуба, възникнала в резултат на прехвърлянето на митнически задължения, за които е взето решение от друга държава членка, която е отговаряла за оценяването, събирането и превода на митническите задължения в бюджета на Европейския съюз като традиционни собствени ресурси.
2.
Второто основание е изведено от недостатъчни и неподходящи мотиви на обжалваното решение
—
Обжалваното решение не е достатъчно и подходящо мотивирано, както предвижда член 296 ДФЕС, тъй като, от една страна, обжалваното решение не съдържа правното основание, въз основа на което е прието, като последното не може дори да бъде изведено дори и от другите елементи на писмото, и от друга страна, Комисията не излага в съдържанието на оспорваното решение, правните мотиви, които са довели до установяването на платежното задължение в тежест на Румъния.
3.
Третото основание е изведено от упражняване на компетентността на Комисията по неподходящ начин
—
Ако при условията на евентуалност Общият съд реши, че институцията на Европейския съюз е действала в рамките на предоставената й от договорите компетентност, Румъния счита, че тя е упражнила своята компетентност по неподходящ начин, в нарушение на принципа на добра администрация и на правото на защита на румънската държава.
—
Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа и за добра администрация, като не е разгледала внимателно всички релевантни информации, с които е разполагала или не е поискала необходимата информация преди да приеме обжалваното решение. Комисията не доказвала пряка причинно-следствена връзка между действията, в които упреква Румъния, и загубата на собствени ресурси на Европейския съюз. Също така Комисията не обосновала исканата от Румъния сума от гледна точка на размера на митата, съответстващ на стойността на съответните транзитни операции, а се основавала на стойността, която й е предадена от Германия.
—
Действието на Комисията е лишено от предвидимост и не позволява на Румъния да упражни правото си на защита.
4.
Четвъртото основание е изведено от нарушение на изискванията за правна сигурност и на оправданите правни очаквания.
—
Правните норми, въз основа на които Комисията е определила задължението за плащане, не се установяват и уточняват в него, а тяхното прилагане не е било предвидимо за Румъния. Румънската държава не е могла да предвиди и не е могла също така да знае преди получаването на писмото на Комисията за задължението си да предостави на разположение на бюджета на Съюза исканата парична сума. Също така Румъния счита, че с издаването на обжалваното решение и с определянето на платежното задължение в тежест на Румъния пет години след настъпване на събитията, и въпреки изводите, направени от Комисията в диалога й през този период от време с румънските власти, институцията на Европейския съюз е нарушила оправданите правни очаквания на румънската държава по отношение на отсъствието на нейно задължение за плащане на митата за разглежданите транзитни операции.
Full & Egal Universal Law Academy