25.1.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 27/59
Иск, предявен на 25 септември 2015 г. — Post Bank Iran/Съвет
(Дело T-559/15)
(2016/C 027/76)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Post Bank Iran (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, lawyer)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразните ограничителни мерки, които Съветът му е наложил съгласно следните незаконосъобразни актове на Съвета: i) Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (1), ii) Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 г. (2), iii) Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (3), iv) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (4) и v) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (5),
—
да присъди обезщетение в общ размер на 203 695 040 EUR, обхващащо както неимуществените, така и имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразните актове на Съвета,
—
да осъди Съвета да заплати разноските на ищеца по настоящото производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска ищецът изтъква следните доводи.
1.
Ищецът твърди, че съгласно член 340 ДФЕС лице, което е претърпяло вреди, причинени от институция на ЕС, може да предяви иск за обезщетение срещу тази институция. В съдебната практика били уточнени условията за предявяване на такъв иск, като те били обобщени в решение на Общия съд от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T-384/11, EU:T:2014:986) по следния начин: а) трябва да е налице неправомерно деяние на институцията, б) трябва да е била претърпяна действителна вреда и в) трябва да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното деяние и претендираната вреда.
2.
Ищецът твърди, че посочените по-горе три условия са изпълнени в неговия случай: Съветът допуснал „съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти по смисъла на съдебната практика“, както Общият съд постановил в решение от 6 септември 2013 г., Post Bank Iran/Съвет (T-13/11, EU:T:2013:402), ищецът претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди и те били пряко следствие от незаконосъобразните санкции.
3.
Ищецът отбелязва също, че както се излага подробно по-нататък в исковата молба, претърпените от него неимуществени вреди са оценени на 1 000 000 EUR, а имуществените вреди, оценени от независими одитори, са в размер на 202 695 040 EUR.
(1) ОВ L 281, 2010 г., стр. 81.
(2) Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (OB L 281, 2010 г., стр. 1).
(3) ОВ L 319, 2011 г., стр. 71.
(4) ОВ L 319, 2011 г., стр. 11.
(5) ОВ L 88, 2012 г., стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy