Дело C-15/16: Решение на Съда (голям състав) от 19 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht/Ewald Baumeister (Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/39/ЕО — Член 54, параграф 1 — Обхват на задължението за професионална тайна, възложено на националните органи за финансов надзор — Понятие „поверителна информация)
C2852018BG320120180619BG00043242
Решение на Съда (голям състав) от 19 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht/Ewald Baumeister
(Дело C-15/16) ( 1 )
„(Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/39/ЕО — Член 54, параграф 1 — Обхват на задължението за професионална тайна, възложено на националните органи за финансов надзор — Понятие „поверителна информация)“2018/C 285/04Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht
Ответник: Ewald Baumeister
в присъствието на: Frank Schmitt, в качеството на назначен ликвидатор на Phoenix Kapitaldienst GmbH
Диспозитив
1)
Член 54, параграф 1 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че нито цялата свързана с поднадзорното предприятие информация, предадена от него на компетентния орган, нито всички съдържащи се в преписката относно надзора изявления на този орган, включително кореспонденцията му с други институции, представляват безусловно поверителна информация, която следователно попада в обхвата на задължението за запазване на професионална тайна, предвидено в тази разпоредба. Като поверителна следва да бъде квалифицирана информацията, която притежават определените от държавите членки органи за изпълнение на функциите съгласно тази директива и която, първо, не е публична, и второ, разгласяването ѝ би могло да накърни или интересите на предоставилото я физическо или юридическо лице или интересите на трето лице, или пък безпроблемното функциониране на системата за контрол върху дейността на инвестиционните посредници, създадена от законодателя на Съюза с приемането на Директива 2004/39.
2)
Член 54, параграф 1 от Директива 2004/39 трябва да се тълкува в смисъл, че поверителността на свързана с поднадзорното предприятие информация, предадена на определените от държавите членки органи за изпълнение на функциите съгласно тази директива, трябва да се преценява към момента на проверката, която тези органи са длъжни да извършат, за да се произнесат по искането за разгласяване, отнасящо се до въпросната информация, независимо как тя е била квалифицирана при предаването ѝ на посочените органи.
3)
Член 54, параграф 1 от Директива 2004/39 трябва да се тълкува в смисъл, че притежаваната от определените от държавите членки органи за изпълнение на функциите съгласно тази директива информация, която е могло да представлява търговска тайна, но датира от преди пет или повече години, поради факта на изтичането на време по принцип се счита за неактуална и поради това за загубила поверителността си, освен ако по изключение страната, която се позовава на поверителността, не докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица. Такива съображения не са валидни за притежаваната от тези органи информация, поверителността на която би могла да бъде обоснована с причини, различни от важността ѝ за търговското положение на съответните предприятия.
( 1 ) ОВ C 111, 29.3.2016 г.
Full & Egal Universal Law Academy