15.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 151/11
Решение на Съда (шести състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — Valsts ieņēmumu dienests/„Veloserviss“ SIA
(Дело C-47/16) (1)
((Преюдициално запитване - Митнически съюз - Митнически кодекс на Общността - Член 220, параграф 2, буква б) - Последващо събиране на вносни мита - Оправдани правни очаквания - Условия за прилагане - Грешка от страна на митническите органи - Задължение на вносителя да действа добросъвестно и да провери обстоятелствата, при които е издаден сертификат за произход формуляр А - Доказателствени средства - Доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF))
(2017/C 151/15)
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākā tiesa
Страни в главното производство
Жалбоподател: Valsts ieņēmumu dienests
Ответник:„Veloserviss“ SIA
Диспозитив
1)
Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че вносител може да изтъкне оправдани правни очаквания на основание на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни мита, като твърди, че е бил добросъвестен, само ако са изпълнени три кумулативни условия. На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи, по-нататък, грешката трябва да е от такова естество, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата си декларация. Не са налице оправдани правни очаквания по-специално когато въпреки явни основания за съмнения относно правилността на сертификат за произход формуляр А вносителят не предприеме всички възможни действия, за да се осведоми за условията на издаване на този сертификат, така че да провери основателността на посочените съмнения. Това обаче не означава, че върху вносителя тежи общо задължение да проверява систематично условията, при които митническите органи на държавата на износ издават сертификат за произход формуляр А. Запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички конкретни обстоятелства по спора в главното производство дали в настоящия случай са изпълнени посочените три условия.
2)
Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство от съдържащата се в доклад на OLAF информация може да се направи извод, че даден вносител няма основание да изтъкне оправдани правни очаквания на основание на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни мита. Когато обаче такъв доклад съдържа само общо описание на съответното положение, което запитващата юрисдикция трябва да провери, съм по себе си той не е достатъчен, за да се установи надлежно, че тези условия са изпълнени изцяло, по-специално по отношение на релевантните действия на износителя. При такива обстоятелства по принцип митническите органи на държавата на внос трябва да докажат чрез допълнителни доказателства, че издаването на неправилен сертификат за произход формуляр А от страна на митническите органи на държавата на износ се дължи на неточно представяне на фактите от износителя. Когато обаче митническите органи на държавата на внос нямат възможност да докажат това обстоятелство, при необходимост, тежестта да докаже, че този сертификат е бил издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, тежи върху вносителя.
(1) ОВ C 111, 29.3.2016 г.