24.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 239/11
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 май 2017 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Dunajská Streda — Словакия) — ERGO Poist’ovňa, a.s./Alžbeta Barlíková
(Дело C-48/16) (1)
((Преюдициално запитване - Самостоятелно заети търговски представители - Директива 86/653/ЕИО - Комисиона на търговския представител - Член 11 - Частично неизпълнение на договор между третата страна и принципала - Последици за правото на комисиона - Понятие „причина, за която принципалът отговаря))
(2017/C 239/14)
Език на производството: словашки
Запитваща юрисдикция
Okresný súd Dunajská Streda
Страни в главното производство
Жалбоподател: ERGO Poist’ovňa, a.s.
Ответник: Alžbeta Barlíková
Диспозитив
1)
Член 11, параграф 1, първо тире от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не само до случаите на пълно неизпълнение на договора, сключен между принципала и третата страна, но и до случаите на частично неизпълнение на този договор, като например неизпълнение на договорения обем сделки или на срока, предвиден в договора.
2)
Член 11, параграфи 2 и 3 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона в случай на частично неизпълнение на договора, сключен между принципала и третата страна, не представлява „дерогация в ущърб на търговския представител“ по смисъла на посочения член 11, параграф 3, ако частта от комисионата, до която се отнася задължението за възстановяване, е пропорционална на степента на неизпълнение на посочения договор и при условие че неизпълнението не се дължи на обстоятелства, за които принципалът отговаря.
3)
Член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „причина, за която принципалът отговаря“ не се отнася само до правните основания, които водят пряко до прекратяване на договора, сключен между принципала и третата страна, а обхваща и всички правни и фактически обстоятелства, за които принципалът отговаря и на които се дължи неизпълнението на този договор.
(1) ОВ C 136, 18.4.2016 г.