1.10.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 352/2
Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г. (преюдициални запитвания от Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona и Tribunal Supremo — Испания) — Banco Santander, SA/Mahamadou Demba, Mercedes Godoy Bonet (C-96/16), Rafael Ramón Escobedo Cortés/Banco de Sabadell SA (C-94/17)
(Съединени дела C-96/16 и C-94/17) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи - Приложно поле - Прехвърляне на вземане - Договор за потребителски кредит - Критерии за преценка на неравноправния характер на клауза от този договор, с която се определя размерът на мораторни лихви - Последици от неравноправния характер))
(2018/C 352/02)
Език на производството: испански
Запитващи юрисдикции
Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona, Tribunal Supremo
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Banco Santander, SA (C-96/16), Rafael Ramón Escobedo Cortés (C-94/17)
Ответници: Mahamadou Demba, Mercedes Godoy Bonet (C-96/16), Banco de Sabadell SA (C-94/17)
Диспозитив
1)
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, тя не се прилага за търговска практика на прехвърляне или закупуване на вземане към потребител, без такава възможност за прехвърляне да е предвидена в договора за кредит, сключен с този потребител, без той да е предварително информиран за това прехвърляне или да е дал съгласието си за това и без да му бъде предоставена възможност да изкупи обратно своя дълг — и по този начин да го погаси — чрез възстановяване на платената от приобретателя цена при прехвърлянето заедно със съответните разходи и лихви. От друга страна, тази директива не се прилага и за национални разпоредби като съдържащите се в член 1535 от Código Civil (Гражданският кодекс) и в членове 17 и 540 от Ley 1/2000 de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за приемане на граждански процесуален кодекс) от 7 януари 2000 г., които предвиждат такава възможност за обратно изкупуване и уреждат заместването на прехвърлителя от приобретателя във висящите производства.
2)
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика като разглежданата в главното производство практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), съгласно която клауза от договор за потребителски кредит, която не е договорена индивидуално и с която се определя приложимият размер на мораторните лихви, е неравноправна, с мотива че при забава на плащането изисква от потребителя да изплати неоснователно висока неустойка, при положение че този размер надвишава с повече от два процентни пункта предвидения в същия договор размер на редовните лихви.
3)
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика като разглежданата в главното производство практика на Tribunal Supremo (Върховния съд, Испания), съгласно която последицата от неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит, която не е договорена индивидуално и с която се определя размерът на мораторните лихви, се състои в пълното премахване на тези лихви, като продължават да текат предвидените в този договор редовни лихви.
(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г.
ОВ C 151, 15.5.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy