18.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 260/13
Решение на Съда (четвърти състав) от 24 май 2016 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу Paweł Dworzecki
(Дело C-108/16 PPU) (1)
((Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Рамково решение 2002/584/ПВР - Европейска заповед за арест - Член 4а, параграф 1 - Процедури за предаване между държавите членки - Условия за изпълнение - Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано - Изключения - Задължително изпълнение - Задочно постановена присъда - Понятията „лично призоваване пред съд“ и „официално уведомяване чрез други средства“ - Автономни понятия на правото на Съюза))
(2016/C 260/16)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank Amsterdam
Страна в главното производство
Paweł Dworzecki
Диспозитив
1)
Член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че изразите „призовано лично“, както и „своевременно чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес“, съдържащи се в тази разпоредба, съставляват автономни понятия на правото на Съюза и трябва да се тълкуват еднакво в целия Съюз.
2)
Член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че само по себе си на посочените в тази разпоредба условия не отговаря връчване на призовка като разглежданото в главното производство, което не е било извършено пряко на заинтересованото лице, а на неговия адрес — на пълнолетно лице, числящо се към същото домакинство, което се е задължило да му я предаде, без европейската заповед за арест да позволява да се определи дали и евентуално кога това пълнолетно лице действително я е предало на заинтересованото лице.
(1) ОВ C 156, 2.5.2016 г.