4.9.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 293/6
Решение на Съда (втори състав) от 13 юли 2017 г. (преюдициално запитване от Szolnoki Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Túrkevei Tejtermelő Kft./Országos Környezetvédelmi és Természetvédelmi Főfelügyelőség
(Дело C-129/16) (1)
((Преюдициално запитване - Околна среда - Членове 191 ДФЕС и 193 ДФЕС - Директива 2004/35/ЕО - Приложимост ratione materiae - Замърсяване на въздуха вследствие на незаконно изгаряне на отпадъци - Принцип „замърсителят плаща“ - Национална правна уредба, която предвижда солидарна отговорност на собственика на поземления имот, в който е настъпило замърсяването, и на замърсителя))
(2017/C 293/08)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Szolnoki Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподател: Túrkevei Tejtermelő Kft.
Ответник: Országos Környezetvédelmi és Természetvédelmi Főfelügyelőség
Диспозитив
1)
Разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети във връзка с членове 191 ДФЕС и 193 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото разглежданата в главното производство хипотеза попада в обхвата на Директива 2004/35, което запитващата юрисдикция следва да провери, тези разпоредби допускат национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която наред с операторите, ползващи имотите, в които е настъпило незаконно замърсяване, солидарна отговорност за тази екологична щета носят и друга категория лица, а именно собствениците на имотите, без да се изисква да е установено наличието на причинна връзка между поведението на собствениците и констатираната щета, при условие че тази правна уредба е в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и с всички релевантни разпоредби на Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС и на актовете от вторичното право на Съюза.
2)
Член 16 от Директива 2004/35 и член 193 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото разглежданата в главното производство хипотеза попада в обхвата на Директива 2004/35, те допускат национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която собствениците на имоти, в които е настъпило незаконно замърсяване, не само носят солидарна отговорност за тази екологична щета заедно с операторите, ползващи имотите, но и могат да бъдат наказани с глоба от страна на компетентния национален орган, при условие че тази правна уредба е годна да допринесе за осъществяването на целта за засилена защита и при условие че правилата за определянето на размера на глобата не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел, което националната юрисдикция следва да провери.
(1) ОВ C 211, 13.6.2016 г.