22.1.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/10
Решение на Съда (четвърти състав) от 22 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Edward Cussens, John Jennings, Vincent Kingston/T. G. Brosnan
(Дело C-251/16) (1)
((Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 4, параграф 3, буква a) и член 13, Б, буква ж) - Освобождаване на доставките на сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на случаите, посочени в член 4, параграф 3, буква a) - Принцип на забрана на злоупотребите - Приложимост при липсата на национални разпоредби за транспониране на този принцип - Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания))
(2018/C 022/12)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Edward Cussens, John Jennings, Vincent Kingston
Ответник: T. G. Brosnan
Диспозитив
1)
Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от национална мярка за прилагането му във вътрешния правен ред, той може да се приложи пряко, за да се откаже освобождаване от данъка върху добавената стойност на продажби на недвижими имоти като разглежданите в главното производство, осъществени преди постановяването на решение от 21 февруари 2006 г., Halifax и др. (C-255/02, EU:C:2006:121), като принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания допускат това.
2)
Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че ако разглежданите в главното производство сделки трябва да бъдат преквалифицирани в съответствие с принципа на забрана на злоупотребите, сделките, които не представляват злоупотреба, могат да бъдат обложени с данък върху добавената стойност на основание на относимите разпоредби от националната правна уредба, предвиждащи такова облагане.
3)
Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи, въз основа на точка 75 от решение от 21 февруари 2006 г., Halifax и др. (C-255/02, EU:C:2006:121), дали основната цел на разглежданите в главното производство сделки е получаването на данъчно предимство, следва да се вземе предвид само целта на договорите за лизинг, предхождащи продажбите на недвижими имоти, предмет на главното производство.
4)
Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на недвижими имоти, като разглежданите в главното производство, могат да доведат до получаване на данъчно предимство, което противоречи на целта на относимите разпоредби на Шеста директива 77/388/ЕИО, когато тези недвижими имоти още не са били използвани действително — преди продажбата им на трети страни купувачи — от техния собственик или наемател. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали това е така в рамките на спора по главното производство.
5)
Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че намира приложение в положение като разглежданото в главното производство, което се отнася до евентуалното освобождаване от данък върху добавената стойност на сделка по доставка на недвижими имоти.
(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.