26.2.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 72/19
Решение на Съда (трети състав) от 20 декември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bolzano — Италия) — Sabine Simma Federspiel/Provincia autonoma di Bolzano, Equitalia Nord SpA
(Дело C-419/16) (1)
((Преюдициално запитване - Свобода на установяване и свободно движение на работници - Членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС - Взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на медицината - Директиви 75/363/ЕИО и 93/16/ЕИО - Възнаграждение на обучаващи се лекари специалисти))
(2018/C 072/24)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Bolzano
Страни в главното производство
Жалбоподател: Sabine Simma Federspiel
Ответник: Provincia autonoma di Bolzano, Equitalia Nord SpA
Диспозитив
1)
Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 75/363/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейността на лекарите, изменена с Директива 82/76/ЕИО на Съвета от 26 януари 1982 г., както и на член 24, параграф 1, буква в) от Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба на държава членка, каквато е разглежданата в главното производство, по силата на която предоставянето на национална стипендия, предназначена да финансира обучение в друга държава членка, водещо до придобиването на медицинска специалност, е обусловено от изискването лекарят стипендиант да упражнява професионалната си дейност в тази първа държава членка за срок от пет години в рамките периода от десет години след приключването на специализацията или да възстанови получената стипендия в размер до 70 %, ведно със законните лихви.
2)
Членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, каквато е разглежданата в главното производство, по силата на която предоставянето на национална стипендия, предназначена да финансира обучение в друга държава членка, водещо до придобиването на медицинска специалност, е обусловено от изискването лекарят стипендиант да упражнява професионалната си дейност в тази първа държава членка за срок от пет години в рамките на периода от десет години след приключването на специализацията или да възстанови получената стипендия в размер до 70 %, ведно със законните лихви, освен ако предвидените в тази правна уредба мерки не допринасят ефективно за постигане на целите на защитата на общественото здраве и надхвърлят необходимото в това отношение, което следва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.
(1) ОВ C 392, 24.10.2016 г.