22.1.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/13
Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — „ЧЕЗ Електро България“ АД/Йордан Коцев(C-427/16), и „Фронтекс Интенешънъл“ ЕАД/Емил Янакиев (C-428/16)
(Съединени дела C-427/16 и С-428/16) (1)
((Преюдициално запитване - Конкуренция - Свободно предоставяне на услуги - Определяне от професионална организация на адвокати на минималните размери на адвокатските възнаграждения - Забрана за съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери - Национална правна уредба, съгласно която данъкът върху добавената стойност (ДДС) се счита за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия))
(2018/C 022/17)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател:„ЧЕЗ Електро България“ АД (C-427/16), „Фронтекс Интереншънъл“ ЕАД (C-428/16)
Ответник: Йордан Коцев (C-427/16), Емил Янакиев (C-428/16)
Диспозитив
1)
Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
2)
Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
3)
Член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност.
(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.