17.9.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 328/6
Решение на Съда (голям състав) от 25 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Серин Алхето/Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците
(Дело C-585/16) (1)
((Преюдициално запитване - Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила - Стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила - Директива 2011/95/EС - Член 12 - Изключване от кръга на бежанците - Лица, регистрирани от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) - Наличие на „първа страна на убежище“ за палестински бежанец в зоната на действие на UNRWA - Общи процедури за предоставяне на международна закрила - Директива 2013/32/ЕС - Член 46 - Право на ефективни правни средства за защита - Цялостно и ex nunc разглеждане - Обхват на правомощията на първоинстанционния съд - Разглеждане от съда на нуждите от международна закрила - Разглеждане на основания за недопустимост))
(2018/C 328/07)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Жалбоподател: Серин Алхето
Ответник: Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците
Диспозитив
1)
Член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, регистрирано от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), налага да се изследва въпросът дали това лице се ползва от ефективна закрила или помощ от страна на този орган, ако тази молба не е била отхвърлена преди това на основание за недопустимост или на основание за изключване, различно от предвиденото в член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2011/95.
2)
Член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 трябва да се тълкуват в смисъл:
—
че не допускат национална правна уредба, която не предвижда или която транспонира неправилно основанието за прекратяване на прилагането на основанието за изключване от кръга на бежанците, което тези разпоредби съдържат,
—
че имат директен ефект, и
—
че могат да бъдат приложени дори ако кандидатът за международна закрила не се е позовал изрично на тях.
3)
Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, сезиран като първа инстанция с жалба срещу решение по молба за международна закрила, е длъжен да разгледа както фактическите и правните обстоятелства — като приложимостта на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 към положението на кандидата — които органът, взел това решение, е отчел или е могъл да отчете, така и фактическите и правните обстоятелства, които са настъпили след приемането на посоченото решение.
4)
Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси може да се отнася и до основанията за недопустимост на молбата за международна закрила, посочени в член 33, параграф 2 от тази директива, когато националното право позволява това, и че в случаите, когато съдът, пред който е подадена жалбата, възнамерява да разгледа основание за недопустимост, което не е било разгледано от решаващия орган, той трябва да изслуша кандидата, за да му даде възможност да представи лично, на език, който владее, своето становище по отношение на приложимостта на посоченото основание към конкретните обстоятелства, в които се намира.
5)
Член 35, първа алинея, буква б) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, регистрирано от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), ако се ползва от ефективна закрила или помощ от този орган в трета държава, несъответстваща на територията, в която лицето обичайно пребивава, но включена в зоната на действие на посочения орган, трябва да се счита за ползващо се от друга закрила в тази трета страна по смисъла на тази разпоредба, когато третата страна:
—
се задължава да приеме обратно заинтересованото лице, след като то е напуснало нейната територия, за да поиска международна закрила в Европейския съюз, и
—
признава посочената закрила или помощ от UNRWA и зачита принципа на забрана за връщане, като така дава възможност на заинтересованото лице да пребивава на нейна територия в безопасност, при достойни условия на живот и докато рисковете в територията на обичайното пребиваване го налагат.
6)
Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не установява общи процесуални норми по отношение на компетентността за приемането на ново решение по молба за международна закрила след отмяната от съда, пред който е подадена жалбата, на първоначалното решение по тази молба. Все пак необходимостта да се осигури полезно действие на член 46, параграф 3 от тази директива и да се гарантира наличието на ефективно правно средство за защита в съответствие с член 47 от Хартата на основните права изисква при връщане на преписката на квазисъдебния или административен орган, посочен в член 2, буква е) от споменатата директива, ново решение да се приема в кратък срок и да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение.
(1) ОВ C 46, 13.2.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy