14.1.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/5
Решение на Съда (голям състав) от 6 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV/Tetsuji Shimizu
(Дело C-684/16) (1)
((Преюдициално запитване - Социална политика - Организация на работното време - Директива 2003/88/ЕО - Член 7 - Право на платен годишен отпуск - Национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания годишен отпуск и на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал молба за отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение - Директива 2003/88/ЕО - Член 7 - Задължение за съответстващо тълкуване на националното право - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 31, параграф 2 - Възможност за позоваване в рамките на спор между частноправни субекти))
(2019/C 16/05)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesarbeitsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV
Ответник: Tetsuji Shimizu
Диспозитив
1)
Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която, ако не е поискал да получи възможност да упражни правото си на платен годишен отпуск през съответния референтен период, при изтичането на този период работникът губи дните платен годишен отпуск, придобити през този период по силата на посочените разпоредби, и съответно правото си на финансово обезщетение за неползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, при това автоматично и без предварително да се проверява дали работодателят действително му е осигурил, например чрез предоставяне на адекватна информация, възможността да упражни това право. В това отношение запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложи признатите от последното методи за тълкуване, дали може да тълкува това право така, че да гарантира пълната ефективност на законодателството на Съюза.
2)
Ако не е възможно национална правна уредба като разглежданата в главното производство да се тълкува така, че да се осигури нейното съответствие с член 7 от Директива 2003/88 и с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права, от последната разпоредба следва, че националната юрисдикция, сезирана със спор между работник и бившия му работодател, който е частноправен субект, трябва да остави без приложение националната правна уредба и да гарантира, че ако работодателят не може да докаже, че е положил цялата дължима грижа, за да осигури на работника възможността действително да ползва платения годишен отпуск, на който е имал право съгласно правото на Съюза, работникът няма да бъде лишен от придобитото от него право на такъв платен годишен отпуск, нито съответно, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, от финансовото обезщетение за неползвания отпуск, за което в този случай директно отговаря съответният работодател.
(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy