ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 12 януари 2017 година ( 1 )
Дело C‑48/16
ERGO Poist’ovňa, a.s.
срещу
Alžbeta Barlíková
(Преюдициално запитване, отправено от Okresný súd Dunajská Streda (Окръжен съд Дунайска Стреда, Словакия)
„Преюдициално запитване — Самостоятелно заети търговски представители — Директива 86/653/ЕИО — Член 11 — Право на комисиона — Погасяване — Частично неизпълнение на договор между третата страна и принципала — Смисъл на „причина, за която принципалът [не] отговаря“
1.
Настоящото преюдициално запитване, отправено от Okresný súd Dunajská Streda (Окръжен съд Дунайска Стреда, Словакия) предоставя на Съда възможност да изясни някои ключови понятия в член 11 от Директива 86/653/EИО ( 2 ) във връзка със заплащането на търговския представител, в случая когато сключеният между принципала и третата страна договор не е изпълнен частично.
Правна уредба
Правото на Съюза
2.
Текстът на член 11 от Директива 86/683 гласи следното:
„1.
Правото на комисионна се погасява, само ако и в степента, в която:
—
се установи, че договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен, и
—
че неизпълнението не се дължи на причина, за която принципалът отговаря.
2.
Комисионните, които търговският представител вече е получил, се възстановяват, ако правото за получаването им е погасено.
3.
Не се допускат уговорки за дерогиране от параграф 1, в ущърб на търговския представител“.
Словашкото право
3.
Директива 86/653 е транспонирана в националната правна уредба на Словашката република с член 652 и следващи от Obchodný zákonník (Търговски кодекс) № 513/1991.
4.
По силата на член 652, параграфи 1 и 5:
„(1) С договора за търговско представителство търговският представител се задължава в качеството на търговец да извършва за принципала действия, насочени към сключването на определен вид договори (наричани по-нататък „сделки“), или да договаря и сключва въпросните сделки от името и за сметка на принципала, а последният се задължава да изплаща комисиона на търговския представител.
[…]
(5) Освен ако в настоящия раздел не е предвидено друго, по отношение на договора за търговско представителство са приложими разпоредбите на договора за посредничество“.
5.
По-нататък, член 801 oт Občianský zákonník (Граждански кодекс) (zákon č. 40/1964 Zb.) предвижда следното:
„(1) Застрахователният договор се прекратява, когато премията за първия застрахователен период или еднократната премия не бъдат заплатени в срок до три месеца, считано от деня на падежа им.
(2) Застрахователният договор се прекратява и когато премията за следващия застрахователен период не е заплатена в срок до един месец, считано от получаването на поканата на застрахователя за плащане, ако премията не е била заплатена преди получаването на тази покана […]“.
Факти, производство и преюдициални въпроси
6.
На 13 март 2012 г. ERGO, застрахователна компания, и г‑жа Alžbeta Barlíková, съответно ищец и ответник в главното производство, сключват договор, озаглавен „Договор за посредничество с обвързан финансов посредник“ (наричан по-нататък „договорът“).
7.
Съгласно договора г‑жа Barlíková следва да осъществява застрахователно посредничество като обвързан финансов посредник на ERGO. „Посредничество“ по смисъла на договора е отправянето на предложение за сключване на договор за застраховка с трета страна (наричана „клиентът“), сключването на договор за застраховка с клиента и извършването на други действия, водещи до сключването на договор за застраховка с клиента. Г‑жа Barlíková получава разрешение да сключва и подписва договори за застраховка от името на ERGO.
8.
По-нататък, съгласно договора посредничеството е успешно, ако клиентът плати на ERGO премията по договорената застраховка. Освен това г‑жа Barlíková е трябвало активно да търси клиенти, да прави анализи и да предоставя информация на клиентите.
9.
Г‑жа Barlíková е следвало да получи комисиона за сключването на нови договори за застраховка, състояща се в определен процент от сумата на застраховката или годишната премия по такъв договор. Тази комисиона е следвало да бъде платена на г‑жа Barlíková авансово, на датата на сключването на новия договор за застраховка, при условие че съответният договор за застраховка остане в сила и клиентът извършва плащането на премията през определения срок от три или пет години. Ако премията за първия месец не бъде платена, правото на комисиона по въпросния застрахователен договор следва да отпадне. Ако клиентът преустанови плащането на премията по каквато и да е причина след изтичането на три месеца от срока на договора за застраховка, комисионата се намалява пропорционално.
10.
Г‑жа Barlíková набира множество клиенти на ERGO, които сключват договори за застраховка с тази застрахователна компания. На това основание ѝ е изплатена авансово комисиона. Когато някои от клиентите, три до шест месеца след сключването на договор за застраховка, преустановяват плащането на договорената премия, застрахователните договори са прекратени по силата на закона, след като ERGO безуспешно отправя покани до клиентите да платят. Някои от клиентите преустановяват плащането на премиите, поради това че са „загубили доверие в ищеца“.
11.
След прекратяването на договорите за застраховка ERGO фактурира на г‑жа Barlíková неустойка по смисъла на горепосочените разпоредби в размер общо на 11421,42 EUR, която г‑жа Barlíková не плаща. Поради това ERGO предявява съдебен иск.
12.
Г‑жа Barlíková твърди в писменото си становище, че прекратяването на индивидуалните договори за застраховка е по вина на ERGO. Тя подчертава, че ERGO се е отнасяло с клиентите неадекватно, задавало им е редица въпроси, дори след сключване на договорите, и им е изпращало напомнителни писма, въпреки че премията е била вече платена. Вследствие на това клиентите са загубили доверие в ERGO като застраховател и са спрели да плащат премиите. Клиентите са изложили такива твърдения в писмата си до ERGO.
13.
Запитващата юрисдикция иска да се установи дали по силата на член 11 oт Директива 86/653 търговският представител има право да задържи вече платената комисиона в случай като разглеждания от този съд.
14.
Именно в контекста на това производство, с определение от 23 ноември 2015 г., постъпило в Съда на 27 януари 2016 г., Okresný súd Dunajská Streda (Окръжен съд Дунайска Стреда) отправя следните преюдициални въпроси:
„1)
Трябва ли изразът „договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен“, съдържащ се в член 11 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 г. относно координирането на правата на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (по-нататък „Директива 86/653“), да се тълкува в смисъл, че включва:
a)
цялостното неизпълнение на договора, при което нито принципалът, нито третата страна изпълняват дори частично предвиденото в договора, или
б)
частичното неизпълнение на договора, например когато не е постигнат договореният обем сделки или, където е приложимо, когато договорът не е изпълняван в рамките на предвидения период от време?
2.
Ако се приеме за правилно тълкуването по буква б) от първия въпрос, трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона, ако договорът между принципала и третата страна не е изпълнен в предвидения обем, и по-специално в обема, предвиден в договора за търговско представителство, не представлява дерогация в ущърб на представителя?
3.
В случаи като този в главното производство, за да се прецени дали е налице „причина, за която принципалът отговаря“, по смисъла на член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653, трябва ли да се разгледат:
a)
единствено правните обстоятелства, които пряко довеждат до прекратяването на договора (например когато прекратяването на договора се дължи на неизпълнение на задълженията, произтичащи от него за третата страна),
б)
или трябва да се провери дали тези правни обстоятелства не са следствие от поведението на принципала в правните му отношения с въпросната трета страна, което е довело до загуба на доверие в принципала от страна на третата страна и впоследствие до неизпълнение от страна на последната на задължение, произтичащо от договора с принципала?“.
15.
Писмени становища представят словашкото и германското правителство, както и Европейската комисия.
Анализ
Компетентност на Съда
16.
Съгласно член 1 oт Директива 86/653 тази директива цели да хармонизира националните мерки, уреждащи отношенията между търговските представители и техните принципали, когато става въпрос за договаряне на „продажбата или покупката на стоки“ ( 3 ) . Делото в главното производство обаче не се отнася до продажбата на стоки, а на (застрахователни) услуги. Следователно разпоредбите на Директива 86/653 не се прилагат по настоящото дело.
17.
Бихме могли следователно да се запитаме дали Съдът изобщо е компетентен да се произнесе по преюдициално запитване в такъв случай, като се има предвид, че той съвсем очевидно не попада в обхвата на действие на законодателя на Съюза. Действително (материалните) стоки и (нематериалните) услуги са съвсем различни неща.
18.
Въпреки това Съдът вече е разгледал този въпрос, що се отнася до Директива 86/653. Съдът неизменно приема, че щом националното законодателство съобразява правната уредба на чисто вътрешни положения с уредбата в правото на Съюза, по-специално с цел да се избегне възникването на дискриминация или евентуално нарушение на конкуренцията, налице е несъмнен интерес на Европейския съюз от еднакво тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби или понятия, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат последващи различия в тълкуването ( 4 ).
19.
В това отношение, що се отнася до белгийското законодателство относно договорите с търговските представители, Съдът изрично уточнява, че „макар поставеният от запитващата юрисдикция въпрос да не се отнася до договор за покупка или за продажба на стоки, а до договор за търговско представителство за предоставяне на услуга […], това не променя факта, че при транспонирането на разпоредбите на тази директива във вътрешното право белгийският законодател е решил да приложи еднакво третиране спрямо тези два вида положения“ ( 5 ).
20.
Както словашкото правителство подчертава, разглежданата национална правна уредба е била приета с цел транспониране на Директива 86/653. По този начин словашкият законодател е имал намерение да приложи едно и също третиране както на търговските представители, продаващи стоки, така и на тези, продаващи услуги.
21.
В резултат на това считам, че Съдът е компетентен да отговори на поставените въпроси от запитващата юрисдикция.
По първия въпрос
22.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 11, параграф 1 от Директива 86/653 следва да се тълкува в смисъл, че правото на комисиона на търговския представител може да бъде погасено и в случай на частично неизпълнение на договор.
Текст на член 11, параграф 1 от Директива 86/653
23.
Член 11, параграф 1 от Директива 86/653 предвижда, че правото на комисиона може да се погаси само и в степента, в която се установи, че договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен и че неизпълнението не се дължи на причина, за която принципалът отговаря.
24.
Във връзка с това Съдът вече е постановил, че „[т]ова единствено основание за погасяване, което изисква кумулативното наличие на две обстоятелства, във връзка с които изрично се препраща към принципала, подчертава важната роля на последния за съществуването на правото на комисиона“ ( 6 ).
25.
Изразът „в степента, в която“ сочи, че следва да се прави разлика между пълно и частично неизпълнение на договора, тъй като в противен случай този израз би бил излишен.
26.
Член 11, параграф 1 от Директива 86/653 е със сходен текст на повечето езици ( 7 ). В текстовете на някои езици обаче, сред които и този на словашки, не се съдържа квалификацията „в степента, в която“ ( 8 ).
27.
Текстовете на различните езици на законодателството на Съюза са еднакво автентични ( 9 ). Тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следователно предполага те да бъдат сравнени ( 10 ). Нещо повече, текстовете на различните езици от правото на Съюза трябва да се тълкуват по еднакъв начин ( 11 ).
28.
Като се има предвид, че текстовете на повечето езици на член 11, параграф 1 от Директивата включват израза „в степента, в която“, за мен е достатъчно ясно, че законодателят на Съюза е имал предвид текстът на разпоредбата да се разбира именно по този начин. Този извод се налага в още по-голяма степен, поради това че текстовете на всички езици — с изключение на гръцкия — съществуващи към момента на приемането на Директива 86/653, съдържат този допълнителен израз.
29.
И все пак, като се има предвид несъответствието между текстовете на различните езици, въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които тя е част ( 12 ).
Цел и обща структура на Директива 86/653
30.
Както видяхме, член 11, параграф 1 от Директива 86/653 урежда погасяването на правото на комисиона. Обратно, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1 oт Директива 86/653 уреждат съответно възникването на правото на комисиона и дължимостта му. Тези разпоредби съставляват, така да се каже, обратната страна на монетата на погасяването на правото.
31.
Член 10, параграф 1 oт Директивата уточнява във връзка с това, че комисионата ще се дължи веднага щом и доколкото е налице едно от серия обстоятелства ( 13 ). Като се има предвид, че тази разпоредба, образно казано, е „огледална“ на член 11, параграф 1 от Директива 86/653, двете разпоредби би следвало да се тълкуват паралелно.
32.
По-нататък, член 17, параграф 2, буква a) oт Директива 86/653 предвижда, че търговският представител има право на обезщетение, ако и при условие че са изпълнени редица условия.
33.
Това право на обезщетение е тясно свързано с правото на комисиона, доколкото служи за възнаграждаване на търговския представител за приноса му за добрата репутация на принципала и за трайната финансова изгода от действията на търговския представител.
34.
В по-общ план Директива 86/653 цели да координира националните правни системи на държавите членки, отнасящи се до правната връзка между страните по договора за търговско представителство ( 14 ). От второто съображение на Директивата следва, че освен всичко друго тя цели да уеднакви условията на конкуренция в рамките на Съюза, да премахне ограниченията за упражняване на професията на търговския представител и да увеличи сигурността на търговските сделки ( 15 ).
35.
Нещо повече, Съдът многократно e пояснявал, че Директивата е насочена по-специално към предоставянето на правна закрила на търговските представители в отношенията им с техните принципали и за тази цел установява, освен всичко друго, и правила относно сключването и прекратяването на договорите за търговско представителство (членове 13—20 от Директивата) ( 16 ). Относно членове 17—19 oт Директива 86/653 Съдът е приел, че Директивата установява режим с императивен характер ( 17 ), който предвижда изисквания за минимална закрила за търговските представители ( 18 ).
36.
Още повече, според мен първоначалният замисъл на Директивата е да създаде равни условия за принципали, извършващи дейност на вътрешния пазар чрез търговски представители: за да инвестират и осъществяват търговска дейност, принципалите трябва да познават правилата, които се прилагат спрямо тях, що се отнася до обезщетенията и възнагражденията за търговските представители, които използват ( 19 ).
37.
За тази цел Директива 86/653 установява система, която цели да балансира справедливо интересите както на принципала, така и на търговския представител.
38.
Нека да разгледаме по-отблизо системата на възнагражденията, установена в глава III ( 20 ) от Директивата.
39.
Съгласно член 6, параграф 1 oт Директива 86/653, при липсата на някаква договореност по този въпрос между страните и без това да засяга прилагането на задължителните разпоредби на държавите членки относно размера на възнаграждението, търговският представител има право на възнаграждение, съответстващо на обичайната търговска практика там, където упражнява дейността си за представителство за стоките, представляващи предмет на договора за представителство.
40.
Член 6, параграф 2 oт Директива 86/653 предвижда, че всяка част от възнаграждението, която варира с броя или стойността на търговските сделки, се счита за комисиона по смисъла на от Директивата.
41.
Съгласно член 7, параграф 1, буква a) от Директивата търговският представител има право на комисиона за търговски сделки, които са сключени по време на периода, обхванат от договора за представителство, когато сделката е била сключена в резултат на неговата намеса.
42.
Член 10 от Директивата определя фактите, които пораждат тази комисиона ( 21 ). В първия си параграф той предвижда, че комисионата става дължима веднага щом и доколкото принципалът или третата страна е изпълнила или принципалът би трябвало да е изпълнил сделката.
43.
Най-сетне, следва да се има предвид, че разглежданият случай се отнася до продължаващо облигационно отношение между принципала и третите страни. Това е самото естество на договора за застраховка. При това положение според мен не би било възможно да се изисква пълно неизпълнение, тъй като това би означавало, че в случай на продължаващо облигационно отношение принципалът би трябвало системно и без изключение да носи риска, ако договорът не бъде изпълнен, както е било предвидено. Това не съответства на баланса между интересите на търговския представител и на принципала, така както е установен в Директива 86/653.
Предложение за отговор на първия въпрос
44.
Въз основа на гореизложеното член 11, параграф 1 от Директива 86/653 следва да се тълкува в смисъл, че правото на комисиона на търговския представител може да се погаси и в случай на частично неизпълнение на договора.
По втория въпрос
45.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска разяснения по въпроса дали член 11, параграфи 2 и 3 от Директива 86/653 изключва клауза в договора за търговско представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционална част от комисионата, ако договорът между принципала и третата страна не е изпълнен в предвидената степен или в степента, определена в договора за търговско представителство.
46.
Съгласно член 11, параграф 2 от Директивата всяка комисиона, която търговският представител вече е получил, следва да бъде върната, ако правото на такава е погасено.
47.
Естествено това е така само доколкото правото е погасено.
48.
Член 11, параграф 3 от Директивата на свой ред предвижда, че не се допускат уговорки за дерогиране от параграф 1 в ущърб на търговския представител.
49.
Според мен това означава, че доколкото страните не са дерогирали ясно установените в член 11, параграф 1 от Директивата принципи, а именно че правото на комисиона се погасява само ако и в степента, в която (1) се установи, че договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен, и (2) че неизпълнението не се дължи на причина, за която принципалът отговаря, тогава не е налице нарушение на член 11, параграф 3 от Директивата.
50.
Поради това отговорът на втория въпрос следва да бъде в смисъл, че член 11, параграфи 2 и 3 oт Директива 86/653 не изключва клауза в договора за търговско представителство, съгласно която търговският представител е длъжен да върне пропорционална част от комисионата, ако договорът между принципала и третата страна не бъде изпълнен в предвидената степен или в степента, определена в договора за търговско представителство. Такава клауза не може да има за последица условията, произтичащи от член 11, параграф 1 от Директивата, да се тълкуват в ущърб на търговския представител.
По третия въпрос
51.
С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска разяснения относно това дали изразът „причина, за която принципалът [не] отговаря“, по смисъла на член 11, параграф 1 oт Директива 86/683 се отнася единствено до правните съображения, водещи пряко до прекратяване на договора или също и до поведението на принципала в правоотношението с тази трета страна.
52.
Изглежда, че по силата на словашкото право неплащането на договорената премия е само способ за прекратяване на договора. Именно поради това запитващата юрисдикция иска да се установи до каква степен поведението на принципала е от значение в това отношение.
53.
Текстът на член 11, параграф 1 oт Директивата е неясен, доколкото от израза „[не] отговаря“ не следва ясно за какво точно принципалът не отговаря ( 22 ). Нещо повече, в Директивата не се съдържа по-подробно определение за този израз.
54.
Съгласно трайно установената съдебна практика, разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване ( 23 ).
55.
Ако се направи сравнение между текста на член 11, параграф 1 oт Директива 86/653 и този на член 18 от Директивата, картината става малко по-различна.
56.
Член 18 определя в кои случаи обезщетение или обезщетение за вреди, на каквото поначало търговският представител има право след прекратяването на договора за посредничество, не се дължи. Във връзка с това той предвижда в буква a), че такова обезщетение не се дължи, „когато принципалът е прекратил договора за представителство поради [вина] на търговския представител, което би оправдало незабавното прекратяване на договора за представителство по силата на националното право“ ( 24 ).
57.
Въпреки че бихме могли да се запитаме дали „вина“ е с по-широк обхват от „отговорност“ или не ( 25 ), това което ми се струва решаващо е връзката с националното право. Тази връзка не е посочена в член 11, параграф 1 oт Директивата, поради което понятието „отговорност“ би следвало, що се отнася до принципала, да получи по-широко значение в тази разпоредба, отколкото „[вина]“ в член 18, буква a) oт Директивата, що се отнася до търговския представител.
58.
Нещо повече, трябва да разгледаме член 11, параграф 1 от Директивата във връзка с преследваните от нея цели и системата, която тя установява ( 26 ). Във връзка с това понятието „отговорност“ би следвало да бъде тълкувано самостоятелно.
59.
Националните разпоредби на договорното право, на което почива договорът за търговско представителство, по принцип се различават значително едни от други. В някои случай за страната може да е достатъчно просто да преустанови плащането на договорената премия, за да бъде прекратен договорът. При изясняването на смисъла на отговорността следователно трябва да се вземат предвид обстоятелства, които надхвърлят правните основания, водещи пряко до прекратяване на договора, тъй като често в тези основания изобщо няма изискване за евентуална вина.
60.
Принципалът отговаря за рисковете, произтичащи в неговата сфера на действие. Това може и би следвало да бъде определено, като се вземат предвид всички фактически обстоятелства в разглежданото дело. При извършването на тази преценка националната юрисдикция би следвало да вземе предвид и приложимите търговски обичаи.
61.
Отговорът на третия въпрос следва да бъде поради това в смисъл, че изразът „принципалът [не] отговаря“ по смисъла на член 11, параграф 1 oт Директива 86/653 се отнася не само до правните основания, водещи пряко до прекратяването на договора, но също и до поведението на принципала в контекста на правоотношението с тази трета страна.
Заключение
62.
Въз основа на изложените по-горе съображения предлагам на въпросите на Okresný súd Dunajská Streda (Окръжен съд Дунайска Стреда, Словакия) да се отговори, както следва:
„Член 11, параграф 1 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, следва да се тълкува в смисъл, че правото на комисиона на търговския представител може да се погаси и в случай на частично неизпълнение на договора.
Член 11, параграфи 2 и 3 oт Директива 86/653 не изключва клауза в договора за търговско представителство, съгласно която търговският представител е длъжен да върне пропорционална част от комисионата, ако договорът между принципала и третата страна не бъде изпълнен в предвидената степен или в степента, определена в договора за търговско представителство. Такава клауза не може да има за последица условията, произтичащи от член 11, параграф 1 от Директивата, да се тълкуват в ущърб на търговския представител.
Изразът „принципалът [не] отговаря“ по смисъла на член 11, параграф 1 oт Директива 86/653 се отнася не само до правните основания, водещи пряко до прекратяването на договора, но също и до поведението на принципала в контекста на правоотношението с тази трета страна“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Директива на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (ОВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176).
( 3 ) Курсивът е мой.
( 4 ) По отношение на Директива 86/653 по-специално това е трайно установена съдебна практика след решение от 16 март 2006 г., Poseidon Chartering (C‑3/04, EU:C:2006:176, т. 14—19). Вж. също решение от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 30).
( 5 ) Решение от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 30).
( 6 ) Вж. решение от 17 януари 2008 г., Chevassus-Marche (C‑19/07, EU:C:2008:23, т. 20).
( 7 ) Вж. например текстовете на испански („en la medida“), датски („i det omfang“), немски („soweit“), естонски („ulatuses“), френски („dans la mesure où“), италиански („nella misura in cui“), литовски („tik tiek, kiek“), малтийски („sal-limiti li“), нидерландски („voor zover“), полски („o ile“), португалски („na medida em que“) и румънски („în măsura în care“) език.
( 8 ) Вж. текстовете на чешки, гръцки, латвийски и словашки език.
( 9 ) Вж. решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335, т. 18).
( 10 ) Пак там.
( 11 ) Вж. например решения от 30 май 2013 г., Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos (C‑604/11, EU:C:2013:344, т. 38 и цитираната съдебна практика) и от 6 септември 2012 г., Парламент/Съвет (C‑490/10, EU:C:2012:525, т. 68).
( 12 ) Вж. решение от 14 юни 2007 г., Euro Tex (C‑56/06, EU:C:2007:347, т. 27 и цитираната съдебна практика).
( 13 ) Принципалът е осъществил или е трябвало да осъществи сделката, съгласно споразумението си с третата страна или третата страна е осъществила сделката.
( 14 ) Вж. решения от 30 април 1998 г., Bellone (C‑215/97, EU:C:1998:189, т. 10), от 13 юли 2000 г., Centrosteel (C‑456/98, EU:C:2000:402, т. 13), oт 23 март 2006 г., Honyvem Informazioni Commerciali (C‑465/04, EU:C:2006:199, т. 18), от 26 март 2009 г., Semen (C‑348/07, EU:C:2009:195, т. 14) и от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 36). Вж. също например Fock, T. Die europäische Handelsvertreter-Richtlinie. Nomos Verlagsgesellschaft, Baden-Baden, 2001, p. 25
( 15 ) Вж. решения от 30 април 1998 г., Bellone (C‑215/97, EU:C:1998:189, т. 17), oт 9 ноември 2000 г., Ingmar (C‑381/98, EU:C:2000:605, т. 23), oт 23 март 2006 г., Honyvem Informazioni Commerciali (C‑465/04, EU:C:2006:199, т. 19) и от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 37).
( 16 ) Вж. решения от 30 април 1998 г., Bellone (C‑215/97, EU:C:1998:189, т. 13), oт 9 ноември 2000 г., Ingmar (C‑381/98, EU:C:2000:605, т. 20 и 21), oт 23 март 2006 г., Honyvem Informazioni Commerciali (C‑465/04, EU:C:2006:199, т. 19 и 22), oт 17 януари 2008 г., Chevassus-Marche (C‑19/07, EU:C:2008:23, т. 22) и от 26 март 2009 г., Semen (C‑348/07, EU:C:2009:195, т. 14).
( 17 ) Вж. решения от 9 ноември 2000 г., Ingmar (C‑381/98, EU:C:2000:605, т. 21 и 22), oт 23 март 2006, Honyvem Informazioni Commerciali (C‑465/04, EU:C:2006:199, т. 22 и 34) и от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 40).
( 18 ) Вж. решения от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 52). Вж. също Rott-Pietrzyk, E. Agent Handlowy — Regulacje Polskie i Europejskie. C.H. Beck, Warszawa, 2006, p. 68.
( 19 ) Вж. моето заключение по дело Agro (C‑507/15, EU:C:2016:809, т. 56).
( 20 ) Членове 6—12 oт Директива 86/653.
( 21 ) Вж. решение от 17 януари 2008 г., Chevassus-Marche (C‑19/07, EU:C:2008:23, т. 18).
( 22 ) Доста встрани от това, изглежда, че някои от текстовете на различните езици на член 11, параграф 1 oт Директива 86/653 не дават отговор дали следва да се изисква някакъв вид виновно поведение от принципала. Докато това според мен следва доста ясно от текста на английски език („blame“), същото не може да се каже например за този на френски, който се отнася по-скоро до това дали отговорността може да бъде възложена на принципала (l’inexécution n’est pas due à des circonstances imputables au commettant). Изглежда също така, че текстът на словашки език е близък до този на английски, доколкото съдържа елемента на „отговорност“.
( 23 ) Вж. решение от 16 юли 2015 г., Abcur (C‑544/13 и C‑545/13, EU:C:2015:481, т. 45 и цитираната съдебна практика).
( 24 ) Курсивът е мой.
( 25 ) И отново, текстовете на отделни езици се различават. Например в текста на немски език се говори за виновно поведение („wegen eines schuldhaften Verhaltens“), докато в този на френски се съдържа, отново, понятието за „вменяване на отговорността“ („un manquement imputable“).
( 26 ) Вж., що се отнася до член 17 oт Директива 86/653, решение от 3 декември 2015 г., Quenon K. (C‑338/14, EU:C:2015:795, т. 21 и цитираната съдебна практика).