ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 20 юли 2017 година ( 1 )
Дело C‑127/16 P
SNCF Mobilités, по-рано Société nationale des chemins de fer français (SNCF)
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Помощи, приведени в изпълнение от Френската република в полза на Sernam — Помощи за преструктуриране и рекапитализиране, гаранции и отказ от вземания от SNCF към Sernam — Продажба на активите en bloc — Критерий за частния инвеститор — Приложимост — Компенсаторни мерки“
Съдържание
I. Обстоятелства, предхождащи спора
II. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
III. Производството пред Съда и исканията на страните
IV. Правен анализ
А. Уводно припомняне: от решение „Sernam 1“ до решение „Sernam 3“
Б. По жалбата
1. По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото, непълнота на мотивите и изопачаване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“
а) По първата и третата част от първото основание
1) Обжалваното съдебно решение
2) Обобщение на доводите на страните
i) По първата част от първото основание
ii) По третата част от първото основание
3) Анализ
б) По втората част от първото основание
1) Обжалваното съдебно решение
2) Обобщение на доводите на страните
3) Анализ
2. По второто основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, като е приел неправилно, че офертата, подадена от ръководния екип, не е резултат от открита и прозрачна процедура
а) Обжалваното съдебно решение
б) Обобщение на доводите на страните
в) Анализ
3. По третото основание, изведено от изопачаване на факти и грешка при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, като е приел неправилно, че офертата на ръководния екип на Sernam е много по-неизгодна за продавача отколкото необвързващите оферти на другите кандидати
а) Обжалваното съдебно решение
б) Обобщение на доводите на страните
в) Анализ
4. По четвъртото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и противоречие в мотивите, допуснати от Общия съд, като е приел, че Комисията не е допуснала никакво объркване между предмета и цената на продажбата на активите на Sernam
а) Обжалваното съдебно решение
б) Обобщение на доводите на страните
в) Анализ
5. По петото основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на разпоредителната част на решение „Sernam 2“, допуснати от Общия съд, като е приел, че вписването в пасива на ликвидационното имущество на Sernam на вземането за възстановяване на помощта от 41 милиона евро противоречи на член 4 от решение „Sernam 2“
а) Обжалваното съдебно решение
б) Обобщение на доводите на страните
в) Анализ
1) По предмета на прехвърлянето
2) По идентичността на акционерите
3) По момента на прехвърлянето
4) По икономическата логика на сделката
5) По цената на прехвърлянето
6) Заключение по петото правно основание
6. По шестото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и изопачаване на фактите, допуснати от Общия съд, като е приел, че принципът на частния инвеститор е неприложим при прехвърляне на активите на Sernam en bloc
а) Обжалваното съдебно решение
б) По първата част на шестото основание
1) Обобщение на доводите на страните
2) Анализ
в) По втората част от шестото основание
1) Обобщение на доводите на страните
2) Анализ
г) По третата част от шестото основание
1) Обобщение на доводите на страните
2) Анализ
д) Заключение по шестото основание
7. По доводите на Комисията относно допустимостта на жалбата на първа инстанция
V. По съдебните разноски
VI. Заключение
1.
С настоящата жалба SNCF Mobilités (наричано по-нататък „SNCF“) ( 2 ) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 декември 2015 г., SNCF/Комисия ( 3 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата му за отмяна на Решение 2012/398/ЕС на Комисията от 9 март 2012 година относно Държавна помощ SA. 12522 (C 37/08) — Франция — Прилагане на Решение „Sernam 2“ (наричано по-нататък „решение Sernam 3“) ( 4 ).
I. Обстоятелства, предхождащи спора
2.
С решение, прието на 23 май 2001 г. ( 5 ) (наричано по-нататък „решение Sernam 1“), при определени условия Европейската комисия разрешава в полза на Sernam помощ за преструктуриране в общ размер от 503 милиона евро ( 6 ).
3.
С второ решение, прието през 2004 г. ( 7 ) (наричано по-нататък „решение Sernam 2“), Комисията констатира, че някои от условията, наложени с решение „Sernam 1“, не са били спазени, което е довело до неправомерно прилагане на разрешената помощ.
4.
В този контекст, от една страна, тя обявява, че при спазване на нови условия, помощта от 503 милиона евро, одобрена с решение „Sernam 1“, е съвместима с вътрешния пазар, ако се спазят условията, предвидени в членове 3 и 4 от решение „Sernam 2“. От друга страна, тя отбелязва наличието на допълнителна помощ от 41 милиона евро, несъвместима с вътрешния пазар, която следователно френските власти трябва да съберат.
5.
Използвайки предоставената в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ ( 8 ) възможност SNCF избира да продаде активите на Sernam en bloc. Според френските органи икономическото положение на Sernam не е позволило получаването на предложения за положителна цена в рамките на тръжната процедура, проведена за сметка на SNCF от трето лице. Всички оферти, представени в рамките на тази процедура, в заключение достигат до силно отрицателна цена и не е подадена нито една твърда оферта. Поради това е взето решение обсъжданията да продължат единствено с консорциума, образуван от кандидат № 5, който е член на ръководния екип на Sernam (наричан по-нататък „консорциумът“). В крайна сметка на 15 юни 2005 г. кандидат № 5 уведомява устно SNCF, че не може да подаде оферта за изкупуване, дори и условна, преди 30 юни 2005 г.
6.
Поради това на 30 юни 2005 г. SNCF взема решение да продаде активите на Sernam en bloc на ръководния екип на Sernam. След това прехвърляне, на 15 декември 2005 г. започва производство по ликвидация на Sernam. Вземането от 41 милиона евро, съответстващо на подлежащата на възстановяване съгласно член 1, параграф 2 от решение „Sernam 2“ държавна помощ, е вписано в пасива на ликвидационното имущество на Sernam. От тази сума SNCF успява ефективно да възстанови 2,75 милиона евро след приключване на производството по ликвидация.
7.
Вследствие на жалби, подадени от конкуренти на 24 юни 2005 г., на 10 април 2006 г. и на 23 април 2007 г., в които се изтъква, че решение „Sernam 2“ е или неправилно, или неправомерно приложено, с писмо от 16 юли 2008 г. ( 9 ) Комисията уведомява Френската република за решението си да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, която приключва с приемането на 9 март 2012 г. на решение „Sernam 3“, изпратено на френските органи на 26 март 2012 г.
8.
В решение „Sernam 3“ Комисията приема, че при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не са спазени условията по член 3 от решение „Sernam 2“ и че несъвместимата помощ от 41 милиона евро не е възстановена. Тя стига до извод, че държавната помощ в размер на 503 милиона евро, одобрена при определени условия с решение „Sernam 2“, е била приложена неправомерно и че следователно е несъвместима с общия пазар ( 10 ). Освен това Комисията приема, че приложените от SNCF мерки с цел да се осъществи това прехвърляне, по-специално рекапитализирането в размер на 57 милиона евро, съответстващо на отрицателната цена на активите на Sernam en bloc, и предвиденият „отказ от вземания“ за 38,5 милиона евро, представляват нови държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар ( 11 ).
9.
Членове 1 и 2 от решение Sernam 3 имат следното съдържание:
„Член 1
1. Държавните помощи в размер на 503 [милиона евро], отпуснати от Франция за „Sernam SCS“ (станало „Sernam SA“) и одобрени от Комисията с решение [„Sernam 2“] са били използвани [неправомерно]. Те са несъвместими с вътрешния пазар. От тези помощи са се възползвали също така „Sernam Xpress“, както и „Financière Sernam“ и дъщерните му дружества, „Sernam Services“ и „Aster“.
2. От държавната помощ в размер на 41 [милиона евро], отпусната от Франция на „Sernam SCS“ и обявена за несъвместима с Решение „Sernam 2“, също така се е възползвало дружеството „Sernam Xpress“, както и „Financière Sernam“ и дъщерните му дружества, „Sernam Services“ и „Aster“.
3. Рекапитализацията от 57 [милиона евро] на „Sernam SA“ от [SNCF] [отказът от вземания] към „Sernam SA“ от [SNCF] на стойност 38,5 [милиона евро]и гаранциите, получени от [SNCF] при прехвърлянето на дейности на „Sernam SA“ към „Financière Sernam“, с изключение на гаранцията, предоставена на железничарите, представляват също така държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар.
Член 2
1. Франция трябва да възстанови помощите, посочени в член 1, от „Financière Sernam“ и дъщерните му дружества, „Sernam Services“ и „Aster“.
[…]“.
10.
По искане на Френската република, на 4 април 2012 г. Комисията констатира, че няма икономическа приемственост между групата Sernam и потенциалните купувачи — съставени от дружества от групите Geodis, принадлежащи на SNCF и BMV — на една част от активите ѝ и че следователно задължението за възстановяване на помощите, обявени с решение „Sernam 3“ за незаконосъобразни и несъвместими, не следва да се отнася за Geodis и BMV.
11.
На 13 април 2012 г. започва производство по ликвидация на Financière Sernam и Sernam Services и същия ден Geodis представя оферта и е посочено като приобретател на активи на групата Sernam.
II. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
12.
На 4 юни 2012 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решение „Sernam 3“.
13.
В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква шест основания. Първото е изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Второто основание се отнася до нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Третото основание е изведено от нарушение на задължението за спазване на разумен срок и на принципа на правната сигурност. Четвъртото основание се отнася до грешки при прилагане на правото и до фактически грешки, които Комисията допуснала, като приела, че при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не са били спазени условията, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че задължението за възстановяване на държавната помощ от 41 милиона евро, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, се е прехвърлило на Financière Sernam и на неговите дъщерни дружества. Шестото основание се отнася до грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че мерките, предвидени в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. относно прехвърлянето на активите на Sernam en bloc, представляват нови държавни помощи в полза на Sernam Xpress-Financière Sernam.
14.
Без да се произнася в обжалваното решение по допустимостта на жалбата и въпреки че приема за основателна втората част от четвъртото основание ( 12 ), Общият съд отхвърля жалбата.
III. Производството пред Съда и исканията на страните
15.
На 26 февруари 2016 г. жалбоподателят подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. SNCF моли Съда да обяви жалбата за допустима и основателна, вследствие на което да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. В писмения си отговор Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски за тази инстанция. Дружествата Mory SA и Mory Team, встъпили страни в подкрепа на Комисията в производството пред Общия съд, заедно също молят Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
16.
Устните състезания и отговорите на жалбоподателя, на Комисията, както и на Mory SA и на Mory Team на поставените от Съда въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 9 март 2017 г.
IV. Правен анализ
17.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания. Първото е изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и изопачаване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Второто е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, като е приел, че принципите за откритост и прозрачност, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, изискват избраният кандидат да е участвал като такъв самостоятелно в първоначалната процедура. Третото е изведено от изопачаване на фактите и грешка при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, като е приел, че офертата на ръководния екип на Sernam е много по-неизгодна за продавача, отколкото необвързващите оферти на други кандидати. Четвъртото е изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и противоречие в мотивите, допуснати от Общия съд, като е приел, че няма каквото и да било объркване от Комисията между предмета и цената на продажбата на активите на Sernam. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на разпоредителната част на решение „Sernam 2“, допуснати от Общият съд, като е приел, че вписването в пасива на ликвидационното имущество на Sernam S.A. на вземането за възстановяване на помощта от 41 милиона евро противоречи на член 4 от решение „Sernam 2“. Шестото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и изопачаване на фактите, допуснати от Общия съд, като е приел, че принципът на частния инвеститор е неприложим при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc.
А. Уводно припомняне: от решение „Sernam 1“ до решение „Sernam 3“
18.
За да се разбере по-добре обхватът на настоящата жалба, е необходимо да се разгледа по-подробно възникването на настоящия спор.
19.
С решението си „Sernam 1“ Комисията се произнася по плана за преструктуриране на предприятието Sernam, предоставен ѝ за разглеждане от Френската република. В края на анализа си Комисията достига до извода, че в този план са налице държавни помощи, съвместими с Договора за ЕО (по-точно мерките на плана за търговско подпомагане и оздравяване на Sernam).
20.
Тъй като планът за преструктуриране не може да бъде довършен при условията, описани от Френската република в решение „Sernam 1“, което довежда и до заплащане от SNCF на Sernam на сумата от 41 милиона евро поради забава на подкрепата, свързана с отмяната на меморандума за разбирателство между определения купувач и SNCF ( 13 ), Комисията разглежда условията за привеждане в изпълнение на помощи в полза на Sernam, като продължение на решение „Sernam 1“.
21.
След като констатира, че Френската република е платила сумата от 503 милиона евро при условия, различни от одобрените в решение „Sernam 1“ ( 14 ), Комисията все пак приема, с оглед на всички обстоятелства и при спазване на определени условия, че тази сума е съвместима с Договора, докато от своя страна помощта от 41 милиона евро, платена незаконно на Sernam, е несъвместима и трябва да бъде възстановена ( 15 ). Държавната помощ в полза на Sernam в размер на 503 милиона евро можело да се счита за съвместима с Договора, при условие че 1) Sernam развива само дейност по превоз на колетни пратки по железопътен транспорт и SNCF гарантира, че за развитието на железопътния товарен превоз всеки друг оператор, който подаде искане, ще се ползва със същите условия, които са предложени на Sernam [член 3, параграф 1, буква а) от решение „Sernam 2“], и 2) Sernam замени изцяло собствените си средства и услуги за пътен превоз със средства и услуги за пътен превоз на едно или повече икономически и юридически независими от SNCF предприятия, подбрани въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура [член 3, параграф 1, буква б) от решение „Sernam 2“]. От мотивите на решение „Sernam 2“ е видно, че предвид неправомерното прилагане на помощта и удължаването на продължителността на плана за преструктуриране в сравнение с предвидената в решение „Sernam 1“ продължителност Комисията очаква от Sernam да изпълни специална компенсаторна мярка, като се оттегли устойчиво от пазарните сегменти със свръхкапацитет, за да може одобрението на част от помощта да бъде оправдано ( 16 ). Освен това следвало да се избегне възможността предприятие, което би трябвало да прекрати дейността си поради заявени трудности, да продължи да заема изкуствено пазарни дялове с голямо търсене в ущърб на конкурентни и финансово здрави предприятия ( 17 ). Вследствие на това Комисията приема, че „Sernam [трябва] да оттегля постоянно дейностите си в пазарните сегменти със свръхкапацитет, в конкретния случай пазарния сегмент на групажните доставки/традиционните куриерски услуги по шосе“ ( 18 ). Въпреки това, в случай на продажба на активите на Sernam en bloc на пазарна цена на дружество, което няма правна връзка с SNCF, чрез прозрачна и открита процедура, условията за оттегляне на Sernam от сегменти със свръхкапацитет вече няма да са приложими ( 19 ), тъй като в такава конфигурация Комисията приема, че Sernam няма да осъществява дейност в същата правна форма и ще освободи дяловете си ( 20 ).
22.
За последващия анализ е важно да се има предвид текстът на членове 3 и 4 от решение „Sernam 2“:
„Член 3
1. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 2, е необходимо да бъдат спазени следните условия:
a)
Sernam ще може да упражнява единствено дейност по превоз на колетни пратки по железопътен транспорт по концепцията „Тrain bloc express“ (TBE). В тази връзка SNCF гарантира, че за развитието на товарния железопътен превоз (TBE) всеки друг оператор, който подаде искане, ще се ползва със същите условия, които са предложени на Sernam.
б)
От своя страна Sernam ще трябва в продължение на следващите две години, считано от датата на съобщаване на настоящото решение, да замени изцяло собствените си средства и услуги за пътен превоз със средства и услуги за пътен превоз на едно или повече икономически и юридически независими от SNCF предприятия, подбрани въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура. […]
2. В случай че Sernam продаде [en bloc] всичките си активи до 30 юни 2005 г. на пазарна цена, на юридически независимо от [SNCF] дружество и въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, условията по параграф 1 не се прилагат.
Член 4
Всяка частична или пълна продажба на Sernam се извършва на пазарна цена и въз основа на открита за всички конкуренти и прозрачна процедура. При тези условия, в случай че дружеството Sernam продължи дейността си, негова ще бъде отговорността за възстановяването на помощта от 41 милиона евро“. [неофициален превод]
23.
За да изпълни решение „Sernam 2“, Френската република избира опцията по член 3, параграф 2 от посоченото решение. За да я осъществи, SNCF най-напред кани всички заинтересовани страни да заявят интереса си за придобиване на всички активи на Sernam. Всички получени оферти са отрицателни и не е получена нито една твърда оферта. Ръководният екип на Sernam прави оферта за изкупуване чрез дружество, което предстои да бъде създадено, а именно Financière Sernam ( 21 ). Прехвърлянето на активите на Sernam на Financière Sernam се провежда на четири етапа, представени в следната схема ( 22 ):
24.
Първо SNCF рекапитализира изцяло притежаваното от него дружество Sernam SA с 57 милиона евро. Второ, Sernam SA прави в притежаваното изцяло от него дъщерно дружество Sernam Xpress вноска, засягаща всички активи, в това число и сумата от 57 милиона евро от описаното по-горе рекапитализиране, както и всички пасиви на Sernam (с изключение на пасивите, наречени „финансови“) за сумата от 38,5 милиона евро. В замяна Sernam SA получава един дял от Sernam Xpress с номинална стойност от 100 EUR. Трето, Sernam Xpress извършва увеличение на капитала с 2 милиона евро, изцяло записан от SNCF, като така му дава възможност да притежава по-голямата част от дяловете на Sernam Xpress. Четвърто, Sernam SA и SNCF прехвърлят на Financière Sernam срещу 2 милиона евро всичките си дялове от Sernam Xpress, които представляват целият му капитал. Освен това на 15 декември 2005 г. Sernam SA е обявено в ликвидация по съдебен ред и сумата от 41 милиона евро, която следва да се възстанови на SNCF по силата на решение „Sernam 2“, е вписана в пасивите на ликвидационното имущество.
25.
На 30 юни 2005 г. Financière Sernam изпраща офертата си на SNCF, което я приема по принцип още същи ден. Меморандумът за разбирателство е подписан на 21 юли 2005 г., Financière Sernam е регистрирано в Търговския регистър на 14 октомври 2005 г. и описаните по-горе операции се извършват на 17 октомври 2005 г. ( 23 ).
26.
В решение „Sernam 3“ Комисията стига до извода, от една страна, за неправомерно прилагане на помощта, разрешена с решение „Sernam 2“, тъй като френските органи не са спазили условията, наложени с член 3, параграф 2 от това решение. Комисията приема по-специално, че прехвърлянето на дейностите не е извършено на 30 юни 2005 г., че поради отрицателната цена прехвърлянето на посочените дейности не представлява продажба, че прехвърлянето на дейности не представлява продажба на активи, а прехвърляне на цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam, че прехвърлянето не се е ограничило до активите, които притежава Sernam към момента на решение „Sernam 2“, а е било увеличено с 59 милиона евро, че прехвърлянето не е било извършено посредством прозрачна и открита процедура, че не е била съобразена целта на продажба на активи ( 24 ). Неправомерното прилагане на помощта от 503 милиона води до несъвместимост с вътрешния пазар и тя трябва да бъде възстановена.
27.
Що се отнася до помощта от 41 милиона евро, която Франция е трябвало да събере от получателя съгласно решение „Sernam 2“ ( 25 ), Комисията изтъква, че тя е била записана в пасива на ликвидационното имущество на Sernam. След като отбелязва, че съгласно постановеното в решение „Sernam 2“ в случай на прекратяване на икономическата дейност на Sernam липсва основание за възстановяване на тази помощ от тези, които придобият активите на пазарна цена в рамките на прозрачна и открита процедура, Комисията анализира положението по-специално от гледна точка на решенията от 29 април 2004 г. ( 26 ) и от 8 май 2003 г. ( 27 ). Така Комисията приема, че вследствие на сливането между Sernam Xpress и Financière Sernam задължението за възстановяване се прехвърля върху последното по-специално поради факта, че то продължава да се ползва от помощта от 41 милиона евро, отпусната първоначално на Sernam. Освен това тя не прилага критерия за частния инвеститор.
28.
Накрая, Комисията разглежда новите помощи, отпуснати на Sernam Xpress по силата на меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. ( 28 ). Тъй като тези нови помощи са разрешени в контекста на възстановяване, Комисията приема, че при възстановяване на помощта не е уместно да се прилага принципът на частния инвеститор, тъй като в този контекст държавата е действала според задълженията, които има съгласно правото на Съюза ( 29 ). Разглежданите помощи се състояли в рекапитализирането на 57 милиона евро на Sernam от SNCF, рекапитализирането на 2 милиона евро на Sernam Xpress от SNCF, опрощаването на вземания на SNCF към Sernam, гаранциите, предоставени от SNCF при прехвърляне на дейностите от Sernam към Financière Sernam ( 30 ), както и продажната цена, платена от Financière Sernam. Комисията достига до извода, че са налице нови помощи за Sernam Xpress-Financière Sernam, които са несъвместими с вътрешния пазар и които трябва да бъдат възстановени от Financière Sernam и дъщерните му дружества, продължаващи икономическата дейност, която се е ползвала от помощта (упражнявана по-рано от Sernam Xpress, сляло се с Financière Sernam).
Б. По жалбата
1. По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото, непълнота на мотивите и изопачаване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“
29.
Това първо основание са състои от три части: първата се отнася до целта на продажбата на активите en bloc, втората се отнася до изопачаване от Общия съд на текста на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, що се отнася до понятието „продажба“, третата се отнася до грешки при прилагане на правото, до изопачаване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и до нарушаване на задължението за мотивиране при преценката, че прехвърлянето на активите en bloc трябва да се разбира като отнасящо се само за активите, с изключване на пасивите. Тъй като първата и третата част изглеждат свързани, предлагам да се анализират заедно.
а) По първата и третата част от първото основание
1) Обжалваното съдебно решение
30.
От обжалваното съдебно решение е видно, че от текста на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, разгледан в светлината на съображение 217 от това решение, Общият съд — след като припомня съдебната практика, според която разпоредителната част на акта не може да се отдели от мотивите към него, така че, ако е необходимо, той трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до неговото приемане ( 31 ) — стига до извода, че решение „Sernam 2“„ясно разграничава продажбата на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви)“ от „продажбата на активи en bloc“ на Sernam“ ( 32 ). Поради това Общият съд приема, че Комисията правилно е могла да счете, че продажбата на активите en bloc, предвидена в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, трябва да се отнася само до активите и да изключва пасивите ( 33 ), тъй като тълкуването в обратен смисъл на тази разпоредба би означавало да се отрече разликата между двете алтернативни условия, посочени в член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, от една страна, и в член 3, параграф 2 от същото решение, от друга страна ( 34 ). Да се тълкува продажбата на активите en bloc като включваща и пасивите, според Общия съд би направило „нелогично и непоследователно“ прилагането на тези алтернативни условия ( 35 ). След това Общият съд припомня алтернативния характер на двата параграфа на член 3 от решение „Sernam 2“ и приема, че те „имат една и съща цел — да се предотвратят възникналите вследствие на [помощта за преструктуриране от 503 милиона евро] нарушения на конкуренцията“ ( 36 ). Общият съд потвърждава тезата на Комисията, че продажбата на активите на Sernam en bloc „е имала за цел да се прекрати икономическата дейност на Sernam“ ( 37 ). Така Общият съд приема, че прехвърлянето на цялото имущество на Sernam, чиято цел е била да се запази дружеството и да се оздрави, е в противоречие с преследваната цел за „прекратяване на икономическата му дейност и освобождаване на пазарните му дялове в полза на купувача на активите му“ ( 38 ).
31.
Освен това Общият съд приема, че Комисията правилно е преценила в съображения 109 и 110 от решение „Sernam 3“ сделката, наречена „частична вноска на активи“, като е счела, че последната не може да бъде квалифицирана като „продажба на активи на трета страна“, тъй като тази продажба се отнася не само до активите, но и до всички пасиви ( 39 ), и че тя е извършена в полза на дъщерно дружество, притежавано изцяло ( 40 ).
2) Обобщение на доводите на страните
i) По първата част от първото основание
32.
SNCF изтъква по същество, че прехвърлянето на активите en bloc, решено през юни 2005 г., е съобразено изцяло с целта, преследвана от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, разгледан в светлината на съображение 217. Разсъждението на Общия съд било погрешно по две основни причини. Първата била свързана с това, че по принцип прехвърлянето на активите има за неизбежна последица продължаването на дейността, а добавянето на пасивите (тоест на дълговете) е без значение в това отношение, тъй като се отразявало само върху оценката на прехвърляното предприятие. Общият съд не обяснявал как прехвърлянето на всички активи на Sernam en bloc, само на един купувач, който трябва да поеме пазарния дял, освободен от Sernam, може да доведе до преустановяване на икономическата дейност на Sernam. Жалбоподателят твърди, че мотивите на обжалваното съдебно решение са непълни по този въпрос. Втората причина е свързана с това, че мотивите, на които се основава Общият съд, за да приеме, че прехвърлянето en bloc има за цел икономическото изчезване на Sernam, не позволявали да се обоснове такова тълкуване. Съображение 217 от решение „Sernam 2“ изисквало само Sernam да не продължава дейността си в правната форма преди прехвърлянето и да позволи на независим от SNCF купувач да използва пазарния дял на Sernam. Като е посочил в точки 194 и 195 от обжалваното съдебно решение, че преследваната цел е преустановяване на икономическата дейност на Sernam, Общият съд бил определил цел, която в никакъв случай не произтича нито от разпоредителната част, нито от мотивите на решение „Sernam 2“, което следователно, той е изопачил. Освен това, мотивите на Общия съд изглеждали противоречиви и поради това че в точка 218 от обжалваното съдебно решение той самият бил признал, че съображение 217 от решение „Sernam 2“ може „да създаде привидно впечатление за продължаване на икономическата дейност“ на Sernam. В същия ред на мисли SNCF твърди, че от това съображение 217 не следва, че продължаването на дейността трябва да се счита за дейност, продължавана от купувача, който е включил активите на Sernam в собствената си търговска стратегия, а че тук ставало дума за необходимо условие, за да може пазарните дялове на дружеството получател да се считат за освободени. В съображение 217 от решение „Sernam 2“ обаче само се посочвало освобождаването на дяловете на Sernam в полза на независимия купувач, тоест който няма връзка с SNCF.
33.
В писмената си реплика SNCF добавя по същество, че Комисията не е доказала как прехвърлянето на всички активи на определено предприятие en bloc само на един и същ купувач може да не доведе, в икономически и правен смисъл, до прехвърляне на икономическата дейност. Самата Комисия била обяснила на Общия съд и на Съда, че точно такъв бил ефектът от такова прехвърляне по делата, наречени SMI и CDA ( 41 ). В писмения си отговор Комисията изопачавала и текста на съображение 217 от решение „Sernam 2“, в което според жалбоподателя изобщо не се споменавали конкурентите на Sernam. Съгласно решение „Sernam 2“ единствената цел, преследвана от Комисията, била прекъсването за в бъдеще на всякаква капиталова връзка между SNCF и неговото дъщерно дружество Sernam, за да се избегне възможността то да му отпуска още помощи, като единственото изискване било купувачът на Sernam да няма връзка с SNCF. Следователно една продажба на активите en bloc нямала за цел да се преустанови икономическата дейност на Sernam. Жалбоподателят добавя, че противно на това, което твърди Комисията, нямало никакво противоречие между прехвърлянето на активите на Sernam en bloc, което неизбежно означавало продължаване на дейността на Sernam, и довода, че Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото при разглеждане на различните критерии за продължаване на икономическата дейност, развити в практиката на Съда.
34.
Накрая, що се отнася до цената, Комисията изисква пазарна цена, която може да е отрицателна. Ако активите се продадат en bloc, което включва прехвърлянето на една несъмнено губеща дейност, както и на трудови договори, неизбежно е тяхната стойност да бъде отрицателна. Приемането, че цената би могла да бъде положителна, би представлявало необосновано предположение и изопачаване на фактите, тъй като всички оферти са били напълно отрицателни. Освен това SNCF поддържа, че няма основание да се прилагат принципите на съдебната практика относно тълкуването, когато разпоредбата е съвсем недвусмислена. Не било възможно да се прехвърлят всички активи на дадено предприятие, без да се прехвърли икономическата дейност в полза на приобретателя, и не било възможно да се прехвърли пазарния дял на дадено предприятие в полза на приобретателя, без да се прехвърли дейността. Следователно защитаваното от Комисията и потвърдено от Общия съд тълкуване водело до невъзможно положение.
35.
От своя страна Комисията счита, че тази първа част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
ii) По третата част от първото основание
36.
SNCF поддържа, че като се е ограничил до това да възпроизведе разпоредбите на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и на съображение 217 от същото решение, за да подкрепи тълкуването си, че решение „Sernam 2“ противопоставя ясно продажбата на цялото имущество на Sernam на продажбата само на неговите активи, Общият съд си е послужил с категорични твърдения, изопачил е член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и е опорочил мотивите си, като е изложил непълни разсъждения. Съображение 217 не съдържало нито един елемент, който да позволи да се заключи, че прехвърлянето на активите en bloc трябва да се разбира като прехвърляне само на активите. От алтернативната възможност, предвидена в съображение 217, Общият съд не можел да заключава, че член 3, параграф 2 изключва пасива, още повече че, като се има предвид преследваната цел, а именно прекратяване на икономическата дейност на Sernam, добавянето към прехвърлянето на всички пасиви или на част от тях би било без значение. Нито Комисията, нито Общият съд били обяснили как прехвърлянето на всички активи en bloc на един-единствен купувач, който трябва да поеме пазарния дял на Sernam, може да доведе до преустановяване на икономическата дейност на последното ( 42 ).
37.
Разсъжденията на Общия съд в точки 118 и 119 от обжалваното съдебно решение били погрешни, тъй като в решение „Sernam 2“ всяка от двете възможности е свързана с различни условия. Ако целта, преследвана от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, е преустановяване на дейността на Sernam, необходимо е да се посочи само начин на прехвърляне, който позволява да се постигне тази цел (като прехвърлянето на активи поотделно или на части, както Комисията вече го е предвиждала по други дела) ( 43 ). Следователно Общият съд бил допуснал няколко грешки при прилагане на правото, бил изопачил разпоредбите на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и бил нарушил задължението си за мотивиране.
38.
Що се отнася до Комисията, тя поддържа, че тази трета част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
3) Анализ
39.
В рамките на първата и третата част от първото основание SNCF оспорва тълкуването на Общия съд, от една страна, на целта на продажбата на активи en bloc, изисквана от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, и от друга страна, на самото понятие „продажба на активи en bloc“.
40.
Доводът, че е безполезно Общият съд да прибягва до класическата съдебна практика относно методите за тълкуване, с които разполага съдът на Съюза, трябва да се отхвърли от самото начало, тъй като Общият съд само е припомнил, а след това е приложил постоянна съдебна практика, посветена на ясно установени принципи ( 44 ), уреждащи служебното начало, когато съдът трябва да тълкува разпоредба от правото на Съюза. Добавям, че предвид факта, че SNCF и Комисията тълкуват по различен начин член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, не е прекалено, че съдът на Съюза търси не само в диспозитива на посоченото решение необходимите доказателства, за да изясни неговия точен смисъл и обхват, и че следователно Общият съд правилно се е позовал не само на съдържанието на посочения член, но и на неговия контекст и на целите на правната уредба, от която е част ( 45 ).
41.
След това припомням, че член 3 от решение „Sernam 2“ предвижда две възможности. Съгласно член 3, параграф 1 от решението помощта за преструктуриране на Sernam може да продължи да се счита за съвместима с вътрешния пазар, при условие че Sernam развива „единствено дейност по превоз на колетни пратки по железопътен транспорт“ и че SNCF същевременно гарантира, че „за развитието на железопътния товарен превоз […] всеки друг оператор, който подаде искане, ще се ползва със същите условия, които са предложени на Sernam“. Освен това в продължение на следващите две години, считано от датата на съобщаване на решение „Sernam 2“, Sernam трябва „да замени изцяло собствените си средства и услуги за пътен превоз със средства и услуги за пътен превоз на едно или повече икономически и юридически независими от SNCF предприятия, подбрани въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура“. Тези условия няма да се прилагат, ако бъде избрана втората възможност, предвидена в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. В този случай обаче се изисква Sernam да „продаде активите си en bloc до 30 юни 2005 г. на пазарна цена на юридически независимо от SNCF дружество и въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура“.
42.
Търсенето на причините, поради които Комисията е предвидила тези две хипотези, и в крайна сметка на целта на продажбата на активите en bloc, естествено изисква пълно тълкуване на това решение, включително на неговите мотиви. От тези мотиви обаче е видно, че условията, предвидени в член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, са замислени като „компенсаторни мерки“, изисквани от Sernam поради факта, че то се е възползвало от неправомерното прилагане на помощ ( 46 ). Поради това от него се изисква да се оттегли „устойчиво от пазарните сегменти със свръхкапацитет“, за да се избегне възможността предприятие, „което би трябвало да прекрати дейността си поради заявени трудности, да заем[е] изкуствено пазарни дялове с голямо търсене в ущърб на конкурентни и финансово здрави предприятия“ ( 47 ).
43.
Освен това Комисията е взела предвид намерението на френските органи да продадат „цялото имущество на дружество Sernam (включващо актива и пасива)“ ( 48 ) и се е погрижила изрично да противопостави тази хипотеза на хипотезата на продажба на активите на Sernam en bloc. Така съображение 217 от решение „Sernam 2“ предвижда, че „ако френските органи предвиждат продажба на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви), условията на решението (изкупуване на пътническите дейности на Sernam от други предприятия и диверсификация на дейностите на Sernam към железопътен товарен превоз) във всички случаи трябва да бъдат приложени. Ако обаче Sernam трябва да продаде своите активи „en bloc“, Комисията припомня, че двете посочени по-горе условия относно преструктурирането на дружеството няма да се прилагат, като се има предвид, че Sernam няма да функционира повече под своята правна форма и ще освободи своите пазарни дялове в полза на независим купувач (който може де факто да продължи дейността си с активите на Sernam)“ ( 49 ). [неофициален превод]
44.
Признавам, че изолираният прочит на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ би могъл да наведе на мисълта, че продажбата на активите en bloc не изключва непременно продажба на пасивите. След като обаче без сериозни затруднения бе признато, че Общият съд може да се позове на съображенията от решение „Sernam 2“, за да изясни смисъла на разпоредителната част на това решение, прочитът на съображение 217 е достатъчен, за да се потвърди изводът на Общия съд, че продажбата на активите en bloc непременно изключва пасивите, доколкото Комисията очевидно противопоставя продажбата на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви), от една страна, на продажбата само на активите en bloc, от друга страна. Жалбоподателят счита, че Общият съд си е послужил с категорично твърдение и не е посочил реално доказателство. Не виждам обаче по какъв по-ясен начин той би могъл да подчертае очевидното.
45.
Относно упрека за непълнота на мотивите, припомням, че съгласно постоянната практика на Съда „мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол“ ( 50 ). В случая това изискване е спазено напълно.
46.
Що се отнася до преследваната цел, като се има предвид контекста на приемане на решение „Sernam 2“, тя, очевидно и както припомня Общият съд, е да се предотвратят нарушенията на конкуренцията ( 51 ). Двата сценария по член 3 от решение „Sernam 2 са предвидени ясно като алтернативни, което показва, че Комисията очевидно счита двете възможности за равностойни от гледна точка на тяхната цел и на ефикасността им за възстановяването на положение, което съответства на свободната конкуренция. Целта, преследвана от член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, обаче е обяснена в съображение 200 и следващите от решението. По същество в тях се припомня, че Sernam се е възползвало от помощ в нарушение на първоначалния план за преструктуриране. Следователно, за да се намали това нарушение на конкуренцията, Комисията налага „компенсаторни мерки“ ( 52 ) и изисква от Sernam да се оттегли от пазарните сегменти със свръхкапацитет при условията, описани в член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“ ( 53 ). Напълно логично е целта на втория сценарий да е същата. Отново съображение 217 от посоченото решение е решаващо, за да се разбере неговият смисъл, тъй като то обяснява защо „компенсаторните мерки“, които се изискват в случай на прилагане на първия сценарий, не се изискват в случай на продажба на активите en bloc. Всъщност в този случай Комисията счита, че „Sernam няма да съществува в същата правна форма и ще освободи пазарните си дялове в полза на независим купувач (който ще може де факто да продължи дейността си с активите на Sernam)“ ( 54 ). Както правилно отбелязва Общият съд, това съображение е „включено в същата част, посветена на предотвратяването на нарушения на конкуренцията, в която част се съдържат и […] съображения 200 и 208—211“ ( 55 ). Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателя, от текста на това съображение ясно следва, че Комисията предвижда възобновяване на дейността от независим купувач, който ще я възобнови за своя сметка, а Sernam ще се оттегли фактически от пазара в негова полза.
47.
Ако трябва да се следват разсъжденията на SNCF, член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не изисквал нито прехвърляне на активите en bloc, с изключване на пасивите, нито преустановяване на икономическата дейност на Sernam. Това означава, че Комисията допускала, че може да бъде продадено почти цялото имущество на Sernam и то да продължи икономическата си дейност, без да се изисква нищо в замяна (тъй като става въпрос за прилагане на втория сценарий), въпреки че в случай на продажба на цялото имущество на Sernam Комисията ясно изисквала редица мерки, предназначени да се намали неговото присъствие на пазара. Това тълкуване не е логично и лишава от всякакво съдържание и от всякакво действие член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Разбира се, както твърди SNCF, прехвърлянето на активите има за последица продължаването на „дейността“ в смисъл придобиване на пазарните дялове на Sernam от друго заинтересовано предприятие. Лишено от активите си обаче, Sernam очевидно не може да запази собствената си позиция на пазара. Освен това съм склонен да приема, както отбелязва встъпилата в подкрепа на Комисията страна, че защитаваното от SNCF тълкуване представлява вид мълчаливо признание, че сделките по прехвърляне са довели до запазване на дейността на Sernam, без прилагането на никакви компенсаторни мерки, необходими за преодоляване на нарушението на конкуренцията.
48.
В обобщение, член 3 предвижда, от една страна, съществуването на Sernam или възможността за продажба на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви) и тогава трябва да се спазват условията на параграф 1, и от друга страна, хипотезата на продажба на активите en bloc и тогава тези условия вече не трябва да се спазват, тъй като по този начин Sernam освобождава своите пазарни дялове в полза на купувача. Продажба на активите en bloc заедно с една част от пасивите не позволява преустановяване на дейността на Sernam; ако обаче тази дейност продължи да са осъществява, се изискват компенсаторни мерки. SNCF е подало активите на Sernam en bloc, както и „почти всички пасиви“ ( 56 ), без да предложи каквито и да било мерки, които да компенсират нарушението на конкуренцията. От тази гледна точка, така да се каже, резултатът от сделката е неутрален, въпреки че тя е концептуално много по-близка до продажба на цялото имущество на Sernam — продажба, обвързана от стриктни и ясни условия за оттегляне от някои от пазарните сегменти със свръхкапацитет.
49.
Следователно, без да допусне в съображенията си каквато и да било грешка при прилагане на правото, Общият съд стига до извода, че „[ф]актът, че при продажба на активите en bloc вече не е необходимо да се налага оттегляне от сектора на шосейния транспорт, който е със свръхкапацитет, може да се обясни единствено с това, че при продажба на активите на Sernam en bloc на пазарна цена на юридически независимо от [SNCF] дружество посредством прозрачна и открита процедура Sernam би било заличено икономически от пазара, а с него и свързаното с предоставянето на помощта за преструктурирането му нарушение на конкуренцията“, тъй като „освобождаването на пазарни дялове в полза на независимия купувач трябва да се разглежда като слагащо край на нарушението на конкуренцията, тоест на субсидираната дейност на Sernam“ ( 57 ).
50.
Също така Общият съд не си противоречи и когато признава, че съображение 217 от решение „Sernam 2“ може „[да създава впечатление за] продължаване на икономическата дейност“, тъй като непосредствено след това той уточнява, че анализът не оставя място за такова впечатление, тъй като е ставало дума за „дейността на субект, съвсем различен от Sernam, а именно за купувач, който да включи активите на Sernam в собствената си търговска стратегия, без което пазарните дялове на получателя не биха могли да се считат за „освободени“ ( 58 ). Следователно обжалваното съдебно решение не е засегнато от никакво противоречие в мотивите в тази си част, по-специално предвид самата идентичност на купувача на активите на Sernam.
51.
Що се отнася до позоваването от жалбоподателя на решенията SMI и CDA, ако въобще може да се отправи упрек към Общия съд, че не е разгледал законосъобразността на обжалваното пред него решение с оглед на текстове от практиката на Съда, които просто възпроизвеждат позицията, изразена от Комисията в конкретния контекст на всяко едно от тези дела, което всъщност не е вярно, начинът, по който жалбоподателят разбира тези решения, се основава на неговия пристрастен прочит, тъй като макар Комисията неизменно да поддържа, че продажбата на дружествени активи en bloc на един и същ купувач може да му позволи да продължи субсидираната икономическа дейност, което би довело до вечно продължаване на нарушението на конкуренцията, тя същевременно приема, че трябва да се проявява особена бдителност и че рискът от заобикаляне може да бъде избегнат, ако прехвърлянето се извърши след безусловна и открита за всички конкуренти процедура, а именно това е едно от условията, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
52.
Следователно по изложените съображения предлагам да се отхвърлят заедно първата и третата част от първото основание.
б) По втората част от първото основание
1) Обжалваното съдебно решение
53.
В точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че моментът, в който следва да се прецени дали продажбата се е състояла, е непременно този на действителното прехвърляне на активите, тъй като целта, преследвана от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, във връзка със съображение 217 от него, е Sernam да се задължи да се откаже от всичките си активи и да освободи пазарните си дялове. Според Общия съд формалистичното тълкуване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ би блокирало действието му и би довело до риска действителното прехвърляне на активите да се отложи дълго време след сключването на продажбата в правния смисъл на термина.
2) Обобщение на доводите на страните
54.
Според жалбоподателя, тъй като продажбата наистина е била сключена на 30 юни 2005 г., времевото условие, предвидено в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, е било спазено. Посоченото решение не предвиждало ефективното прехвърляне на активите на 30 юни 2005 г., а само че продажбата трябва да се извърши най-късно на тази дата. Освен това според френското право, и по-специално член 1583 от Гражданския кодекс, продажбата е налице със сключването на споразумението относно вещта и цената, която трябва да се плати, дори когато самата вещ все още не е предадена, нито платена. Като е приел в точка 90 от обжалваното съдебно решение, че моментът, който трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали продажбата действително е извършена на 30 юни 2005 г., е моментът на прехвърлянето на активите, Общият съд бил допълнил значително текста на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и бил изопачил понятието „продажба“, използвано в този член.
55.
От своя страна Комисията моли да се отхвърли тази втора част от първото основание.
3) Анализ
56.
Едно от условията, които трябва да са налице, за да продължи да се счита за съвместима помощта от 503 милиона евро за преструктурирането на Sernam, е времево условие, като в това отношение член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ предвижда, че в случай на продажба на активите на Sernam en bloc тази продажба трябва да се извърши до 30 юни 2005 г.
57.
Дори да се предположи, че преценката на Общия съд относно датата, на която е извършена продажбата, не включва само преценка на фактите, жалбоподателят не успява да докаже недостатъци в анализа на Общия съд. Всъщност, макар в контекста на мерки, свързани с компенсацията на държавни помощи, да не става въпрос за налагане на общностно определение за „продажба“, а последната задължително да трябва да се проведе съгласно условията, предвидени от националното право ( 59 ), Комисията и съдът на Съюза все пак имат правото да изискват тези условия да не засягат полезния ефект от правото на Съюза. Общият съд е идентифицирал именно този риск, когато в точка 90 от обжалваното съдебно решение е приел, че предлаганото от SNCF тълкуване „би блокирало действието му, като би бил налице рискът действителното прехвърляне на активите да се отложи дълго време след сключването на „продажбата“ в правния смисъл на термина“. Освен това от преписката по делото е видно, че на 30 юни 2005 г. офертата на ръководния екип на Sernam е била изпратена на SNCF и „на същия ден е приета [само] по принцип от генералната дирекция на SNCF“ ( 60 ). Накрая, доколкото сценарият по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е алтернатива на този по член 3, параграф 1 от това решение и доколкото при прилагане на този втори сценарий условията, установени за осъществяване на първия сценарий, вече не се прилагат, Общият съд е тълкувал, напълно логично и без да допълва неразумно текста на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, както твърди SNCF, съдържащото се в този член времево условие, което той приема, че изисква ефективното прехвърляне на активите към 30 юни 2005 г. По изложените съображения втората част от първото основание трябва да се отхвърли.
2. По второто основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, като е приел неправилно, че офертата, подадена от ръководния екип, не е резултат от открита и прозрачна процедура
a) Обжалваното съдебно решение
58.
В точки 163, 164 и 174 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли довода, че ръководният екип на Sernam е участвал в тръжната процедура от самото ѝ начало и че офертата, подадена от този екип, е резултат от прозрачен и открит процес, Общият съд приема по същество, че единствено консорциумът, образуван от кандидат № 5 и от ръководния екип на Sernam, първоначално участва в тръжната процедура и представя предварителна оферта, а не членовете на ръководния екип поотделно. Освен това именно проектът, внесен от консорциума, първоначално е избран в края на втория кръг на тръжната процедура. Така Общият съд отхвърля довода, с който се цели да се докаже, че ръководният екип е участвал в процедурата от самото начало, тъй като той не е участвал в нея самостоятелно и не е подал самостоятелна оферта. Следователно Общият съд стига до извода, че посочената оферта не може да се счита за резултат от открита и прозрачна процедура.
б) Обобщение на доводите на страните
59.
SNCF упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел неправилно, че липсата на самостоятелно участие на членовете на ръководният екип на Sernam от началото на процедурата е довела до това, че проведената процедура не е била открита и прозрачна, както се изисква от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, тъй като нито от този член, нито от решение „Sernam 2“, нито от правото на Съюза следва, че окончателно избраният кандидат трябва да е участвал по самостоятелен и независим начин от началото на процедурата за подбор. След като припомня условията, при които се е развила процедурата след втория кръг на подбора, SNCF поддържа, че както от практиката, така и от съдебната практика следва, че условието за откритост и прозрачност на тръжната процедура е изпълнено, когато всички заинтересовани страни са могли да представят оферта и са разполагали с еднакви възможности за информация и еднакви срокове ( 61 ). Ако се предположи, че принципите, приложими в областта на обществените поръчки, установени по-специално с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия ( 62 ) и с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО ( 63 ), могат да се приложат по аналогия към процедурите за прехвърляне на активи, правото на Съюза би позволило възлагането на обществената поръчка на икономически оператор без публикуване и без предварителна конкуренция след неуспешното приключване на определена процедура, независимо че операторът не е участвал в тази първа процедура и без това да представлява нарушение на принципите на откритост и прозрачност. Тези принципи a fortiori трябвало да се считат за спазени, когато активите са прехвърлени на последното заинтересовано лице, единствено направило твърда оферта, когато то е участвало в цялата процедура, първоначално като съдружник в консорциум, от който другата страна се е оттеглила в хода на процедурата.
60.
Комисията от своя страна моли да се отхвърли това второ основание като недопустимо или при условията на евентуалност, като неоснователно.
в) Анализ
61.
В рамките на това второ основание жалбоподателят оспорва част от анализа, довел Общия съд до заключението, че продажбата на активите на Sernam en bloc не е извършено след провеждането на открита и прозрачна процедура, както изисква Комисията. Всъщност, разглеждайки петата част от четвъртото основание на жалбата за отмяна, Общият съд е разгледал четири оплаквания. В рамките на първото оплакване, SNCF е изтъкнало, че офертата на ръководния екип на Sernam е следствие от открита и прозрачна процедура, тъй като този екип е участвал в тръжната процедура още от самото начало като част от консорциум, образуван с кандидат № 5, и е подал самостоятелна оферта, след като партньорът му е обявил, че не е в състояние да представи твърда оферта в определения от Комисията срок. Два довода се изтъкват в рамките на това оплакване, като въпреки това SNCF оспорва втория отделно ( 64 ).
62.
От самото начало отбелязвам, че това второ основание е насочено срещу точки 163 и 164 от обжалваното съдебно решение, в които само се констатира, че именно консорциумът, образуван от кандидат № 5 и от ръководния екип, първоначално участва в тръжната процедура и че именно проектът, внесен от този консорциум, е първоначално изборният проект, като в точка 164 от обжалваното съдебно решение Общият съд само е възпроизвел отговор, изпратен от френските органи на Комисията на 6 януари 2012 г. Следователно става въпрос главно за фактическо уточнение, което е видно и от точка 16 и сл. от жалбата на SNCF до Общия съд. Във всички случаи от жалбата става ясно, че в рамките на второто основание SNCF упреква Общия съд в грешка при прилагане на правото, а не в изопачаване на фактите. Това основание е трябвало да се отхвърли поради недопустимост, тъй като обжалването традиционно се ограничава до правните въпроси, освен в случай на изопачаване на фактите и доказателствата, което не се твърди. Същото важи за настоящото основание, доколкото е насочено срещу съображенията на Общия съд, съдържащи се в точка 174 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отхвърля довода, който цели да докаже, че ръководният екип е участвал от самото начало в тръжната процедура, тъй като той не е участвал в нея самостоятелно, нито е подал ab initio самостоятелна оферта.
63.
По-нататък обаче Общият съд извършва правна квалификация на фактите, тъй като въз основа на тези факти — несамостоятелно участие на ръководния екип на Sernam от началото на процедурата — той стига до извода, че офертата на това дружество не може да се счита за резултат от открита и прозрачна процедура по смисъла на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Тази квалификационна дейност от своя страна подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване ( 65 ).
64.
Както подчертава SNCF, формата, под която да се извърши процедурата по прехвърляне на активите на Sernam en bloc, не е определен от правото на Съюза. Въпреки това член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ налага едно изрично ограничение, а именно спазването на отворения и прозрачен характер на процедурата.
65.
Без да е необходимо да се отговаря на въпроса дали принципите на правото на Съюза в областта на обществените поръчки са приложими в контекста на прилагане на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ — още повече че 1) нищо не сочи, че анализът на Общия съд изхожда от такава предпоставка, 2) позоваването от SNCF на директиви 2014/23 и 2014/24 изглежда ново и 3) SNCF формално не го оспорва — трябва да се отговори на жалбоподателя, който се позовава на прецедента, установен с решение SMI ( 66 ), че макар в това решение Съдът да е приел, че фактът, че продажбата на активите en bloc не е извършена веднага, а след няколко неуспешни опита с друго дружество, е „улика, която доказва, че проведената процедура е достатъчно открита и прозрачна“ ( 67 ), той го е направил в контекст на продажба, развила се под контрола на съдия, което SCNF пропуска да уточни.
66.
Що се отнася до тръжните процедури, SNCF се позовава на практиката на Комисията и подчертава, че тя придава значение на обстоятелството, че „всички предприятия, които могат да бъдат заинтересовани от придобиването […] са имали възможност да представят оферта и че предприятието е било прехвърлено на предложилия най-високата цена“ ( 68 ), както и на равния достъп до информация ( 69 ). Когато обаче в контекст на държавни помощи Комисията изисква организирането на открита и прозрачна процедура, това изискване би били лишено от неговия полезен ефект, ако се приеме, че то е изпълнено, когато процедурата е започнала на открита и прозрачна основа, гарантираща равния достъп до информация на всяка заинтересована страна. Откритата и прозрачна процедура трябва да остане такава по време на целия процес, а не се свежда, както поддържа жалбоподателят, до предоставяне на възможност да се подаде оферта при еднакви условия за информация и в еднакви срокове ( 70 ).
67.
В конкретния случай не може да се отрече, че кандидатът, на който са прехвърлени активите ( 71 ) на Sernam, не е участвал в процедурата от самото начало. Поради това липсата на идентичност между първоначалните кандидати за покупка и този, чиято оферта накрая е била приета, може законосъобразно да накара Комисията, а след това и Общия съд, да приеме, че проведената процедура не е прозрачна, доколкото е довела до сключване на договора за продажба с кандидат, който не е участвал ab initio в тръжната процедура, като конкурентното положение на останалите кандидати може да се окаже влошено ( 72 ) и тази промяна може да опорочи процедурата.
68.
По изложените съображения второто основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.
3. По третото основание, изведено от изопачаване на факти и грешка при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, като е приел неправилно, че офертата на ръководния екип на Sernam е много по-неизгодна за продавача отколкото необвързващите оферти на другите кандидати
a) Обжалваното съдебно решение
69.
От точки 165 и 166 от обжалваното съдебно решение е видно, че за да отхвърли оплакването, че офертата на ръководния екип е резултат от открита и прозрачна процедура, тъй като този екип, който е участвал в тръжната процедура от самото начало, е подал само една оферта, която първоначално е била обща с кандидат № 5, с който образуват консорциум, Общият съд се е основал на обстоятелството, че твърдата оферта на ръководния екип е много далеч от офертата от втория кръг, направена от водения от кандидат № 5 консорциум, и много по-неизгодна за продавача. За да достигне до този извод, Общият съд се позовава на няколко доказателства, съдържащи се в кореспонденцията, разменена между Комисията и Френската република през 2005 г. и 2012 г., и е приел, че разликата между двете оферти трябва да се преценява на базата на критерия за прогнозните нужди от рекапитализиране на целевото дружество от страна на жалбоподателя, оценени на много по-голяма сума в окончателната оферта на ръководния екип на Sernam в сравнение с предложената от водения от кандидат № 5 консорциум. Отрицателната оферта на консорциума от втория кръг възлиза, според Общия съд и при идентичен обхват, на ‐ 56,4 милиона евро, докато офертата на ръководния екип възлиза на ‐ 95,5 милиона евро ( 73 ). Общият съд е отхвърлил и довода, че след като кандидат № 5 се е оттеглил от процедурата, обсъжданията логично са продължили с „последната заинтересована страна“, и е приел, че SNCF е трябвало да се насочи към кандидат № 4, който участвал от самото начало в тръжната процедура и е подал предварителна оферта на втория кръг за ‐ 62,2 милиона ( 74 ). Обстоятелството, че кандидатът не е подал твърда оферта е без значение за Общия съд, тъй като разглежданият въпрос е само дали офертата на ръководния екип на Sernam е част от тръжната процедура ( 75 ).
б) Обобщение на доводите на страните
70.
Жалбоподателят поддържа, че офертата на ръководния екип на Sernam не може да се приеме за част от тръжна процедура, която не е нито открита, нито прозрачна, с мотива, че тя е била много по-неизгодна за продавача, отколкото предварителните оферти от втория кръг, подадени от другите кандидати. Следователно, като е приел обратното, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото и бил изопачил фактите. SNCF изтъква, че предварителната оферта, представена от консорциума, се основавала на равнище на ликвидност, различно от това, на което се основава кандидат № 4 за предварителната си оферта от втори кръг. SNCF следователно оспорва оценката, извършена от Общия съд, на нуждите от рекапитализиране, изчислени от кандидат № 4. Като се има предвид силното влошаване на ликвидността на Sernam между 31 декември 2004 г. и 30 юни 2005 г., кандидат № 4 несъмнено бил преоценил нуждите от рекапитализиране на Sernam на значително по-високо равнище. Като е предположил, че твърдата оферта на ръководния екип на Sernam може да бъде съпоставена с необвързващата оферта от втория кръг на консорциума, Общият съд бил допуснал сериозна грешка.
71.
Комисията от своя страна счита, че това трето основание е неотносимо, а при условия на евентуалност, неоснователно.
в) Анализ
72.
Намерението на жалбоподателя в рамките на това трето основание е да докаже, че Общият съд неправилно е приел, че твърдата оферта, подадена от ръководния екип на Sernam, е много по-неизгодна от офертата, подадена от консорциума, образуван с кандидат № 5, преди той да се оттегли от процедурата, или от офертата на кандидат № 4 в края на втория предварителен кръг. Тук отново става въпрос за това да се прецени дали продажбата на активите на Sernam е извършена след една открита и прозрачна процедура. След като в рамките на моя анализ на второто основание обаче бе констатирано, че тъй като ръководният екип на Sernam не е участвал самостоятелно и от самото начало в процедурата за подбор, в крайна сметка изборът на неговата оферта, само поради тази причина, не е резултат от открита и прозрачна процедура, в противоречие с изискването по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, трябва да се констатира, че дори Съдът да трябва да приеме — което не е така — че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото или е изопачил фактите, считайки, че офертата на ръководния екип на Sernam е по-неизгодна, това не би могло да постави под съмнение извода, до който той е достигнал и който току-що припомних. Следователно споделям становището на Комисията, че третото основание е неотносимо ( 76 ).
73.
За изчерпателност добавям, съвместно с Комисията, че Общият съд констатира, в точки 166 и 168 от обжалваното съдебно решение, че офертата от втория кръг на консорциума, образуван с кандидат № 5, предвижда да се инжектира „значителна сума“ в капитала на Sernam, докато офертата на ръководния екип предвижда инжектирането на значително по-малка сума. Тази част от решението обаче не се оспорва в рамките на производството по обжалване. Значителната разлика между двете оферти следователно е достатъчно очертана, като прави неотносима всяка грешка при прилагане на правото или изопачаване, което се отнася до оценяване на нуждите от рекапитализиране в отделните оферти.
74.
Накрая, дори да се предположи, че това попада под контрола на Съда в рамките на производство по обжалване, Общият съд не може да бъде упрекнат за това, че не е взел предвид различните равнища на ликвидност на Sernam, на които се основават отделните оферти, тъй като SNCF не е изтъкнало този довод пред Общия съд. Общият съд не може да е изопачи факти, които не са представени пред него. Що се отнася до сравнението, което Общият съд е направил между твърдата оферта на ръководния екип и необвързващата оферта от втория кръг на консорциума, жалбоподателят не формулира никакъв правен довод по този въпрос, а напротив, изглежда приема, че такова сравнение може да бъде направено ( 77 ).
75.
По изложените съображения третото основание следва да бъде отхвърлено.
4. По четвъртото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и противоречие в мотивите, допуснати от Общия съд, като е приел, че Комисията не е допуснала никакво объркване между предмета и цената на продажбата на активите на Sernam
а) Обжалваното съдебно решение
76.
В точка 153 от обжалваното съдебно решение, докато разглежда четвъртата част от четвъртото основание ( 78 ), изведена от грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията, тъй като в съображение 117 от решение „Sernam 3“ тя е приела, че прехвърлянето не се ограничава до активите на Sernam поради факта, че то е било увеличено с нетната сума от 57 милиона евро, Общият съд приема, че Комисията не е допуснала никакво объркване между предмета и цената на продажбата, тъй като тази сума се добавя посредством последователните рекапитализирания на Sernam, а след това на Sernam Xpress, към активите на последните. В следващата точка той приема също, че Комисията не може да бъде упреквана, че не е уточнила в решението си, че не желае отрицателна цена, като се има предвид, че отрицателната цена е резултат от факта, че задължението да се продадат само активите не е било спазено, което е видно освен това от оценките „cash free, debt free“, извършени от кандидатите след приключване на първия кръг на тръжната процедура, които довели до изцяло положителни ценови предложения ( 79 ). От това Общият съд стига до извода, че тези положителни оценки доказват, че ако SNCF се беше ограничило да продаде само активите без пасивите, продажната им цена щеше да бъде положителна или нулева, но не и отрицателна ( 80 ).
б) Обобщение на доводите на страните
77.
Според SNCF, като е приела в съображение 117 от решение „Sernam 3“, че чрез рекапитализирането на Sernam и Sernam Xpress нетната сума от 57 милиона евро е добавена към активите и че такава добавка не е разрешена от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, Комисията е допуснала объркване между предмета на продажбата (активите en bloc) и (отрицателната) цена, заплатена за тяхното придобиване. Изхождайки от това схващане, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 153 от обжалваното съдебно решение само е констатирал, без да докаже и като си е послужил с категорични твърдения, че Комисията не е допуснала никакво объркване като твърдяното от SNCF. Последното поддържа също така, че това объркване представлява грешка при прилагане на правото и че точка 153 изглежда влизала в противоречие с разсъжденията, развити от Общия съд в рамките на втората част от четвъртото основание ( 81 ).
78.
SNCF оспорва, че продажбата на активите е била увеличена с нетната сума от 57 милиона евро и обяснява, че рекапитализирането на размера на тази сума ( 82 ) не представлявало добавка към прехвърлените активи, а отрицателната цена, платена за придобиване на активите на Sernam en bloc. Въпреки че в точки 103 и 107 от обжалваното съдебно решение бил приел, че в правото относно държавните помощи значение имат не правната форма, в която могат да бъдат облечени трансакциите, а тяхната икономическа същност, и че признава възможността да се извърши продажба на отрицателна цена посредством предварително рекапитализиране от купувача, Общият съд бил отказал да счете, че рекапитализирането на Sernam зависи от отрицателната цена, платена за прехвърляне на активите en bloc, чрез анализ, основаващ се изключително на правната форма на тази вноска в капитала.
79.
Съображенията на Общия съд били опорочени от втора грешка при прилагане на правото. Докато Общият съд твърди, че отрицателната цена произтича от факта, че задължението да се продадат единствено активите на Sernam, без пасивите, не е било спазено, SNCF изтъква, че доколкото прехвърлянето en bloc включва продължаване на дейността на Sernam, съществуването на „badwill“ ( 83 ), което отразява структурния дефицит на продаваната дейност и автоматичното прехвърляне на трудовите договори, както се предвижда от френското право, предполага по необходимост отрицателна стойност на дейността. Отрицателната цена следователно не се дължала на добавянето на някои пасиви, а просто на самия текст на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, който, с изискването активите да се прехвърлят en bloc, разрешавал прехвърлянето на дейност със структурен дефицит, в което се включват оперативните разходи, свързани с продължаването на трудовите договори на персонала.
80.
В писмената си реплика SNCF добавя, че да се счита, че продажбата е могла да се извърши на положителна цена, било недоказано предположение, представляващо изопачаване на фактите, тъй като всички подадени оферти са били в голяма степен отрицателни.
81.
От своя страна Комисията счита, че това четвърто основание е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.
в) Анализ
82.
SNCF поддържа тезата, че рекапитализирането е един от елементите на продажбата на отрицателна цена на активите на Sernam en bloc. Поради това веднага ще отбележа, че рекапитализирането на Sernam, под формата на добавка към активите, от SNCF не се оспорва от фактическа гледна точка ( 84 ). В точка 153 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд твърди, че „посредством последователните рекапитализирания на Sernam, а след това и на Sernam Xpress, нетната сума от 57 милиона евро […] е добавена към активите на Sernam, а след това и към тези на Sernam Xpress“. Тук става въпрос за фактическа констатация, която страните не оспорват. Трудно е следователно да се упреква Общият съд в някаква непълнота на мотивите. Освен това Общият съд прави извод, че няма объркване между предмета на продажбата и цената на продажбата от съдържанието на съображение 117 от решение „Sernam 3“, посочено в предходната точка от обжалваното съдебно решение.
83.
Освен това не изглежда противоречиво да се приеме, от една страна, че правото на Съюза допуска продажбата да се извърши на отрицателна цена, както е посочил Общият съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, че рекапитализиране, осъществено при условията, описани в точка 153, е несъвместимо с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Това са два съвсем различни въпроса. Първото твърдение е формулирано при анализа на изискваното от този член условие за „продажба“, когато Комисията оспорва, че продажбата може да се извърши на отрицателна цена. Този проблем трябва да се различава от проблема дали добавката на активи е разрешена от Комисията с нейното решение „Sernam 2“. С други думи, ако тълкувайки понятието „продажба на активите en bloc“, Общият съд на първо време е разгледал понятието „продажба“, частите на решението, които се оспорват в рамките на настоящото основание са свързани повече с понятието „активи en bloc“. От заглавието на четвъртата част от четвъртото основание, формулирано пред Общия съд, е видно, че тогава Общият съд е разглеждал въпроса дали Комисията е могла законосъобразно да приеме в съображение 117 от решение „Sernam 3“, че прехвърлянето, ограничено до активите на Sernam, е било неоснователно увеличено с 57 милиона евро. Припомням, че в това съображение 117, след като се посочват фактите, се прави извод, че „такава добавка към активите не е [била] разрешена от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
84.
Преценката на Общия съд в точка 154 от обжалваното съдебно решение, че отрицателната цена е последица от добавянето на пасиви към продажбата на активите на Sernam, се основава от своя страна на фактическа преценка, в която жалбоподателят не твърди, в рамките на настоящото основание, че е допуснато изопачаване на фактите. Освен това, макар SNCF да оспорва най-общо, че продажбата на активите en bloc е трябвало задължително да се извърши с изключване на пасивите, то логично не оспорва, че продажбата на Sernam е включвала тези пасиви в по-голямата им част. Както вече посочих обаче, продажбата, така както е предвидена в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, трябва действително да се разбира като отнасяща се само до активите, с изключване на пасивите на Sernam. Самият факт, че пасивите са били включени при продажбата, е достатъчен, за да се приеме, че условията на този член не са били спазени. Във всички случаи припомням, че в съдебното заседание пред Общия съд SNCF е признало, че „когато се прехвърля отделно, активът по дефиниция има стойност, която може да е положителна или нулева, но не и отрицателна“ ( 85 ). Следователно трудно може да се приеме, че по време на обжалването жалбоподателят отново поставя на обсъждане твърдение, което само извежда последиците на собственото му становище.
85.
По изложените съображения четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
5. По петото основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на разпоредителната част на решение „Sernam 2“, допуснати от Общия съд, като е приел, че вписването в пасива на ликвидационното имущество на Sernam на вземането за възстановяване на помощта от 41 милиона евро противоречи на член 4 от решение „Sernam 2“
a) Обжалваното съдебно решение
86.
В точка 237 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда оплакването, изведено от това, че нито един от критериите за наличие на икономическа приемственост между Sernam и Sernam Xpress не е изпълнен в настоящия случай. След като припомня съображение 144 от решение „Sernam 3“, в което Комисията приема, че „всички критерии, за да се покаже икономическата приемственост по смисъла на решението и делото „Seleco“[ ( 86 )] [са били] налице“, Общият съд разглежда един по един всеки от тези критерии.
87.
Що се отнася до предмета на прехвърляне, Общият съд припомня с оглед на приетото от него преди това в точки 134—137 от обжалваното съдебно решение, че Комисията правилно е счела, че цялото имущество на предприятието е било прехвърлено в нарушение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ ( 87 ).
88.
Що се отнася до идентичността на акционерите, Общият съд потвърждава анализа на Комисията, че вноската на Sernam в Sernam Xpress е била извършена в рамките на групата на жалбоподателя ( 88 ).
89.
Що се отнася до момента на прехвърляне, Общият съд припомня, от една страна, че моментът на изпълнението на решение, предвиждащо възможност за продажба на активи en bloc на ползвателя на помощта, както и задължение за възстановяване на незаконосъобразна и несъвместима помощ, изглежда също толкова подходящо за заобикалянето на задължението за възстановяване, колкото и фазата на официалната процедура по разследване, по време на която са били извършени ( 89 ) посочените сделки за заобикаляне по делата „Seleco“, SMI и CDA ( 90 ), на които се позовава жалбоподателят, и от друга страна, че по-рано вече е прието, че сделката е извършена, без да са спазени нито срокът, нито условията и редът, установени с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ ( 91 ).
90.
Що се отнася до икономическата логика, Общият съд припомня също така, че условията на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не са спазени, че икономическата дейност на Sernam не е била прекратена и че поради това целта на този член не е била изпълнена ( 92 ). Той приема също така, че жалбоподателят не може да извежда довод от националното си право, за да обоснове, че в продажбата, която е трябвало да се извърши без пасивите, са били включени и те ( 93 ).
91.
Що се отнася до цената, Общият съд приема по същество, че платената отрицателна цена не може да се счита за пазарна цена, резултат от открита и прозрачна тръжна процедура, тъй като вече е приел, че офертата на ръководния екип на Sernam не може да се счита за резултат от открита и прозрачна процедура ( 94 ). Той припомня също така, че тази отрицателна цена от 57 милиона евро е била замислена по-скоро като оперативна помощ, позволяваща да се покрият загубите на Sernam Xpress за периода от 2005 г. до 2008 г., и е била съчетана с отказ от вземания към Sernam за сумата от 38,5 милиона евро ( 95 ). По-нататък Общият съд е отхвърлил, от една страна, доказателствената стойност на различните независими експертизи, на които се позовава SCNF и които са предназначени да потвърдят, че цената на прехвърлянето е била пазарната цена, ( 96 ) и от друга страна, доводите на SNCF, насочени срещу последните две изречения от съображение 145 от решение „Sernam 3“, тъй като те били добавени за изчерпателност, доколкото в тези изречения става въпрос само за „допълнително доказателство“, че договорното равновесие между SNCF и Financière Sernam не съответства на пазарните условия ( 97 ). Общият съд освен това е приел, че Комисията правило е стигнала до извода, че в резултат на прехвърлянето на дейността на Sernam към Sernam Xpress последното е продължило реално да се ползва от конкурентното предимство, свързано с получените помощи, тъй като между двете дружества е имало икономическа приемственост ( 98 ). Освен това, на позоваването на съдебна практика относно продажбата на акции, съгласно която, според Френската република, налагането на възстановяване от продаденото предприятие на незаконосъобразната и несъвместима помощ би довело до наказване на купувача на това предприятие, тоест на Financière Sernam, който заплащайки пазарната цена, трябва вече да е платил незаконосъобразната и несъвместима помощ, Общият съд отговаря, че Комисията е счела, че продажбата на дружествените дялове на Sernam Xpress на Financière Sernam не е довела до освобождаване на Sernam Xpress от задължението за възстановяване на помощта от 41 милиона евро. В действителност на Financière Sernam е прехвърлено задължението за възстановяване на помощта от 41 милиона евро не в качеството му на купувач на дружествените дялове на Sernam Xpress, а в качеството му на негов правоприемник след сливането на 30 юни 2011 г., и прехвърлянето с тази сделка на цялото му имущество и при положение че икономическата приемственост между Sernam и Sernam Xpress е надлежно доказана от Комисията ( 99 ). Накрая Общият съд приема за неотносим изтъкнатия от SNCF критерий за частния инвеститор, който според Общия съд няма връзка със задължението за възстановяване на 41 милиона евро, а напротив, засяга съвсем различния въпрос за квалифицирането на новите помощи ( 100 ). В заключение Общият съд счита, че в пълно съответствие със съдебната практика в решение Комисия/Испания ( 101 ) Комисията е могла да приеме, че самото вписване в пасива на ликвидационното имущество на Sernam на незаконосъобразната и несъвместима помощ не е достатъчно, за да се отстрани нарушението на конкуренцията, и отхвърля оплакването, изведено от това, че нито един от критериите за икономическа приемственост не е изпълнен в случая ( 102 ).
92.
Накрая, в точка 275 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда оплакването, изведено от това, че вписването съответства на член 4 от решение „Sernam 2“, припомня съдебната практика в решение Комисия/Испания ( 103 ), според която помощта трябва да бъде възстановена от дружеството, което продължава икономическата дейност на предприятието, първоначално получило предимството, свързано с предоставянето на държавни помощи, и което продължава реално да се ползва от предимството, и приема, че в контекста на възстановяването на държавни помощи намека за продължаване на дейността на Sernam може единствено да се отнася до икономическата му дейност. Общият съд следователно отхвърля оплакването, тъй като вписването в пасива на ликвидационното имущество на Sernam на незаконосъобразната и несъвместима помощ не съответства на член 4 от решение „Sernam 2“.
б) Обобщение на доводите на страните
93.
SNCF отново упреква Общия съд, че е изопачил разпоредителната част на решение „Sernam 2“, тъй като е приел, че член 4 от това решение „може да има предвид само продължаването на икономическата […] дейност [на Sernam]“ ( 104 ), докато съдържанието на този член било ясно и недвусмислено, в него не се споменавало изобщо за преустановяване на посочената дейност и се установявала разлика само в зависимост от това дали дружеството Sernam, като юридическо лице, продължава да осъществява дейност или не, което било напълно оправдано с оглед на постоянната съдебна практика, съгласно която, когато дружеството получател на държавната помощ продаде своите активи на трето лице и на пазарна цена, изгодата от помощта е включена в цената, така че действителната полза от помощта остава за продавача ( 105 ). Изопачавайки член 4 от решение „Sernam 2“ Общият съд също така бил допуснал грешка при прилагане на правото, която трябва да доведе от отмяна на обжалваното съдебно решение.
94.
Освен това жалбоподателят подчертава няколко грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, когато разглежда условията за икономическа приемственост между Sernam и купувача на активите en bloc ( 106 ), при положение че Комисията във всички случаи не била задължена да вземе предвид всички тези условия ( 107 ).
95.
Що се отнася до идентичността на акционерите, SNCF припомня, че условията по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не са му позволили да продаде en bloc активите на Sernam на Financière Sernam поради особеностите на френското право ( 108 ). Подходът на вноска-прехвърляне, предхождан от рекапитализиране в случай на отрицателна цена, отговарял на икономическата реалност на прехвърляне на активите на Sernam en bloc на Financière Sernam на тяхната пазарна цена. Като е счел, че трябва да се преценява икономическата приемственост между Sernam и Sernam Xpress, Общият съд бил раздробил изкуствено една единна сделка, целяща като единствена икономическа логика прехвърлянето на собствеността на активите на Sernam en bloc. По този начин Общият съд бил нарушил принципа, според който в правото относно държавните помощи значение имат не правната форма, в която могат да бъдат облечени трансакциите, а тяхната икономическа същност, и бил опорочил решението си с противоречие в мотивите с оглед на принципа, припомнен в точка 107 от обжалваното съдебно решение, според който продажбата може да се извърши на отрицателна цена. Sernam Xpress било само носителят, създаден, за да може да се прехвърли en bloc собствеността върху активите на Sernam на Financière Sernam. Освен това Financière Sernam се слива със Sernam Xpress веднага след извършване на сделката. Общият съд бил пренебрегнал, че Financière Sernam е собственик и използва намиращите се в Sernam Xpress активи на Sernam и че следователно не съществувала никаква идентичност между акционерите на Financière Sernam и тези на Sernam.
96.
Що се отнася до пазарната цена, SNCF упреква Общия съд в грешка при прилагане на правото, тъй като отказал да вземе предвид пазарната цена, платена за активите на Sernam, въпреки че съгласно съдебната практика наличието на пазарна цена е един най-важните критерии за липса на икономическа приемственост. Тук жалбоподателят се позовава по специално на решенията SMI и CDA ( 109 ).
97.
Що се отнася до предмета на прехвърляне, Общият съд бил приел неправилно, че цялото имущество на предприятието е прехвърлено, тъй като с активите на Sernam en bloc били прехвърлени само пасивите за експлоатация.
98.
Що се отнася до момента на прехвърляне, SNCF поддържа, че не може да се твърди никакво заобикаляне, след като самата Комисия е предвидила възможността за прехвърляне на активите на Sernam en bloc и тези активи са били прехвърлени на пазарна цена.
99.
Що се отнася до икономическата логика на сделката, Общият съд неправилно бил констатирал, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ изисква преустановяване на икономическата дейност на Sernam, въпреки че възможността за прехвърляне на активите en bloc правела възможно именно прехвърлянето на дейността на Sernam. Общият съд не следвало да приема, че логиката на сделката противоречи на целите на решението, след като тази сделка е била разрешена от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
100.
SNCF твърди, че Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото и бил изопачил член 4 от решение „Sernam 2“, като е приел, че вписването в пасива на ликвидационното имущество на Sernam на вземане в размер на 41 милиона евро от помощ, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, не съответства на член 4 от това решение.
101.
От своя страна Комисията счита настоящото основание отчасти за неотносимо и отчасти за недопустимо.
в) Анализ
102.
Член 4 от решение „Sernam 2“ гласи, че всяка пълна или частична продажба на Sernam се извършва на пазарна цена и след открита за всички конкуренти и прозрачна процедура и че ако тези условия са спазени, отговорността за възстановяването на помощта от 41 милиона евро ( 110 ) ще се носи от „дружество Sernam“, ако „Sernam“ продължи дейността си. В решение „Sernam 3“, Комисията проверява дали процедурата за възстановяване на несъвместимата помощ, избрана от Франция, а именно вписването в държавния дълг на фалита на Sernam, би позволила премахването на нарушаването на конкуренцията ( 111 ). Като приема, че член 4 от решение „Sernam 2“ провежда разграничение според това дали е налице преустановяване на икономическата дейност на Sernam или не, Комисията разглежда прехвърлянето на дейностите на Sernam на Financière Sernam в светлината на критериите и принципите, изведени в решения SMI, CDA и „Seleco“, за да определи дали Financière Sernam и неговите дъщерни дружества също дължат възстановяването на помощта. Този анализ се съдържа в съображения 143—151 от решение „Sernam 3“. Както знаем, Комисията стига до заключението, че в резултат на прехвърлянето на дейностите на Sernam към Sernam Xpress последното продължава реално да се ползва от конкурентното предимство, свързано с получаването на отпуснатите помощи, тъй като между двете дружества има икономическа приемственост, а прехвърлянето съответства, пак според Комисията, на заобикаляне на разпореждането за възстановяване, чийто адресат е Sernam ( 112 ). В резултат на сливането между Sernam Xpress и Financière Sernam задължението за възстановяване се е прехвърлило на последното, което, заедно с дъщерните си дружества, продължава дейността на Sernam и на Sernam Xpress и продължава да се ползва от помощта от 41 милиона евро, първоначално отпусната на Sernаm ( 113 ).
103.
Общият съд е упражнил контрол върху припомнения по-горе анализ на Комисията в точка 237 и сл. от обжалваното съдебно решение. Именно срещу тази част от съдебното решение е насочено петото основание, чиято аргументация от жалбоподателя е понякога объркана, често повтаряща се и затрудняваща ясното идентифициране на грешките при прилагане на правото, смесвайки тясно фактите и правото.
104.
Отговарям веднага на оплакването, изведено от изопачаване и грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд тълкувал неправилно член 4 от решение „Sernam 2“. Според максимата „който може повече, може и по-малко“, ще разгледам само твърдението за грешка при прилагане на правото, тъй като анализът на изопачаването е по-необходимост по-повърхностен.
105.
За да приеме, че член 4 от решение „Sernam 2“ обуславя възстановяването на помощта от Sernam SA от продължаването на икономическата му дейност, Общият съд се позовава не само на текста на този член, но и на контекста, в който той е приет, а именно възстановяването на държавни помощи. Като се има предвид постоянната практика на Съда, SCNF не може да не е знаело, че основната цел на възстановяването на незаконно предоставена държавна помощ е да се премахне нарушението на конкуренцията, предизвикано от предоставеното конкурентно предимство ( 114 ). Освен това търсеният с възстановяване на положението преди предоставянето на незаконосъобразната помощ резултат най-общо е запазването на полезното действие на разпоредбите на договорите относно държавните помощи ( 115 ). В това отношение самото правно заличаване на Sernam като юридическо лице въобще не е гаранция за прекратяване на субсидираната дейност. Накрая, както припомня Общият съд ( 116 ), помощта трябва да бъде възстановена от дружеството, което продължава икономическата дейност на предприятието, което първоначално е получило предимството.
106.
Следователно, освен че е извършено по класически метод на тълкуване, който е на разположение на съда на Съюза, контекстуалното тълкуване от Общия съд на член 4 от решение „Sernam 2“ не е довело до никаква грешка при прилагане на правото. Ето защо оплакването, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, тъй като е тълкувал неправило член 4 от решение „Sernam 2“, трябва да се отхвърли.
107.
След като се потвърди, че според Комисията Sernam остава длъжник по задължението за възстановяване на помощта от 41 милиона евро, ако продължава да осъществява икономическата си дейност, следва да се провери дали Общият съд е анализирал правилно критериите, които са необходими, за да е налице такова продължаване. Както е видно от точка 236 от обжалваното съдебно решение, SNCF „не оспорва тази схема за анализ на икономическата приемственост“, припомнена в точки 234 и 235 от същото решение.
1) По предмета на прехвърлянето
108.
SNCF тълкува неправилно обжалваното съдебно решение, като твърди, че Общият съд бил приел, че критерият за предмета на прехвърлянето е изпълнен, тъй като цялото имущество на Sernam е прехвърлено в нарушение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. В точка 240 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че този критерий трябва да се счита изпълнен не само поради факта, че прехвърлянето е извършено в нарушение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, а напротив, поради това, че той непосредствено преди това е констатирал, разглеждайки третата част от четвъртото основание, че Комисията правилно е счела, че цялото имущество на Sernam е било прехвърлено ( 117 ). Освен това, като счита, че оплакването му има за цел да докаже, че съображението на Общия съд е само неотносимо, SNCF не изтъква оплакване, с което да оспори истинността на констатацията на Общия съд. Както подчертава Комисията, SNCF не оспорва точка 137 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд стига до заключение, че „Комисията не е допуснала никаква грешка при прилагане на правото или фактическа грешка по отношение на предмета на прехвърлянето, като в съображение 116 от […] решение [„Sernam 3“] твърди, че прехвърлянето на дейностите не представлява продажба на активите, а прехвърляне на цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam, с няколко изключения“ ( 118 ).
2) По идентичността на акционерите
109.
От схемата, възпроизведена в точка 23 от настоящото заключение, е видно ясно, че жалбоподателят, от когото Комисията изисква да прехвърли активите на своето дъщерно дружество — Sernam, притежава друго дъщерно дружество с наименование Sernam Xpress и че именно на това дъщерно дружество Sernam Xpress са прехвърлени активите на Sernam. Следователно SNCF е прехвърлило предприятието, получател на помощта, на едно от своите дъщерни дружества.
110.
SNCF упреква Общия съд, че е анализирал критерия за идентичност на акционерите от гледна точка на връзката между Sernam и Sernam Xpress, а не на връзката между Sernam Xpress и Financière Sernam. То обяснява, че Sernam Xpress е само носител, който пренася активите на Sernam, чието посредничество е станало необходимо поради съчетаването на правни ограничения от национално и общностно естество.
111.
Припомням обаче, че всички активи на Sernam са прехвърлени на Sernam Xpress и че SNCF не оспорва извършването на това прехвърляне. Освен това, както правилно припомня Общият съд, Комисията не е основала разсъжденията си върху икономическата приемственост между Sernam и Financière Sernam. По-специално, Комисията приема, че този критерий е изпълнен не поради идентичност на акционерите на Sernam и Financière Sernam, а поради идентичност на акционерите на Sernam и Sernam Xpress. Комисията стига до извода, че Financière Sernam трябва да се счита задължено да възстанови помощта от 41 милиона евро само защото се е сляло с Sernam Xpress, но след извършения анализ, задължено да възстанови помощта е преди всичко именно Sernam Xpress ( 119 ). При тези условия доводите на SNCF, с които то се стреми да докаже липсата на идентичност между акционерите на Sernam и на Financière Sernam, са неотносими. Твърдението за нарушение на принципа, че в правото относно държавните помощи значение имат не правната форма, в която могат да бъдат облечени трансакциите, а тяхната икономическа същност, също не може да се уважи по същите причини.
3) По момента на прехвърлянето
112.
Тук трябва да се констатира, че макар да може да се счете, че прехвърлянето е извършено след приемане на решение „Sernam 2“ и с цел то да бъде изпълнено, от момента, в който френските органи са научили за това решение, те са знаели, че помощта от 41 милиона евро трябва да се върне, и затова, като е приел, че не е изключено да е налице намерение за заобикаляне на задължението за възстановяване, щом прехвърлянето е извършено след окончателното решение, Общият съд не е допусната никаква грешка при прилагане на правото, още повече че SNCF не е посочило никаква конкретна правна норма, която да е нарушена по този начин от Общия съд.
4) По икономическата логика на сделката
113.
Тук жалбоподателят оспорва извода на Общия съд, че сделката не е прекратила икономическата дейност на Sernam и че поради това целта на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е постигната, въпреки че според SNCF този член прави възможно прехвърлянето на дейността на Sernam. По този начин жалбоподателят само повтаря по сбит начин доводи, които вече са били изтъкнати, анализирани и отхвърлени в рамките на първото основание на настоящата жалба, към което следователно препращам.
5) По цената на прехвърлянето
114.
Тук SNCF упреква Общия съд, че е отказал да вземе предвид пазарната цена, заплатена за активите на Sernam, въпреки че според него тази цена е, „съгласно съдебната практика, един от най-важните критерии, за да се направи извод за отсъствие на икономическа приемственост“ ( 120 ). В съображенията си жалбоподателят само перифразира припомнената от Комисията в точка 137 и сл. от решение „Sernam 3“ съдебна практика, свързана с продажбата на активи, за които е ползвана помощ. SNCF набляга по-специално на твърдението на Общия съд по дело CDA ( 121 ), че когато купувачът е заплатил покупна цена, съответна на пазарната, не може да се счита, че той продължава ефективно да се ползва от конкурентното предимство.
115.
Първо, не съм убеден обаче, че Общият съд може да бъде упрекван, че не е взел предвид този критерий, тъй като той действително е направил анализ с цел да определи дали този критерий е спазен в случая и е достигнал до извода, че той не е бил спазен.
116.
Второ, макар SNCF несъмнено правилно да припомня, че критерият за пазарна цена е един от най-важните, то може би забравя, че във всички случаи той е не е достатъчен, за да се направи извод за отсъствие на икономическа приемственост, така че дори в анализа на Общия съд да е налице грешка при прилагане на правото, свързана с критерия за платената цена в контекста на анализ на икономическа приемственост, тя не би била достатъчна, за да се отхвърли целият анализ, и още по-малко, както иска жалбоподателят, да се отмени обжалваното съдебно решение.
117.
Трето, като се позовава също на точките от решение SMI ( 122 ), в които Съдът е взел предвид естеството на проведената процедура, довела до възлагане на предполагаема пазарна цена, SNCF не оспорва взаимната връзка, установена от Общия съд в точка 255 от обжалваното съдебно решение, между изискването за открита и прозрачна процедура, от една страна, и изискването за пазарна цена, от друга. От анализа, проведен в рамките на второто основание от настоящата жалба, обаче е видно, че процедурата, довела до продажба на активите на Sernam en bloc, не притежава всички характеристики на открита и прозрачна процедура.
6) Заключение по петото правно основание
118.
След като нито едно оплакване, изтъкнато в рамките на петото основание, не може да бъде уважено, това основание трябва да бъде отхвърлено.
6. По шестото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите и изопачаване на фактите, допуснати от Общия съд, като е приел, че принципът на частния инвеститор е неприложим при прехвърляне на активите на Sernam en bloc
a) Обжалваното съдебно решение
119.
Шестото основание е насочено срещу точка 283 и сл. от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд разглежда първата част от шестото основание в жалбата за отмяна ( 123 ), изведена от факта, че Комисията била допуснала грешка при прилагане на правото, като обявила, че в случая критерият за частния инвеститор е неприложим.
120.
Общият съд припомня, че решението на Комисията да не прилага критерия за частния инвеститор, се основава на два мотива, посочени в съображения 154 и 155 от решение „Sernam 3“, и най-напред разглежда доводите на SNCF по втория мотив ( 124 ), с който Комисията приема, че отрицателната цена, уговорена между SNCF и Financière Sernam, доказва, че става дума за прехвърляне на губеща дейност, което не може да бъде равнозначно на компенсаторна мярка, и че отрицателната цена съответства на оперативна помощ, която по своето естество е негодна да намали нарушаването на конкуренцията. Според Комисията неправилното изпълнение на компенсаторните мерки, предвидени в член 3 от решение „Sernam 2“, прави неприложим критерия за частния инвеститор ( 125 ).
121.
По отношение на този втори мотив Общият съд най-напред разглежда мотива, изведен от факта, че продажбата на активите en bloc не представлява алтернатива на компенсаторните мерки по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“ ( 126 ). В това отношение, първо, Общият съд напомня, че член 3, параграф 2 от това решение представлява изпълнение на едно от двете алтернативни условия, предложени от Комисията за съвместимост на помощта за преструктуриране, и алтернатива, равнозначна на условията по параграф 1, като двата параграфа са насочени към една и съща компенсаторна цел във връзка с нарушенията на конкуренцията (оттеглянето от пазара на пътния превоз, който е със свръхкапацитет в сценария, предвиден в член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, или край на субсидираната дейност в случай на изпълнение на член 3, параграф 2 от решението, тоест продажба на активите на Sernam en bloc). Така Общият съд достига до извода, че продажбата на активите на Sernam en bloc може да се приеме за равнозначна на мерките, посочени в член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“ ( 127 ). Второ, Общият съд отхвърля довода на SNCF, според който продължаването на дейността на Sernam под правната форма преди прехвърлянето обосновавало спазването на компенсаторните мерки по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, твърдейки, че именно запазването на икономическата дейност на получателя на помощта за преструктуриране на пазара, а не самият факт, че е запазена неговата правосубектност, обосновавала това ( 128 ). Трето, Общият съд приема, че тъй като условието за продажбата на активите en bloc изключвало пасивите, възможността да се получи отрицателна цена е била изключена по дефиниция, без да се налага да се изисква от Комисията да уточнява изрично, че не е предвиждала прехвърляне на отрицателна цена ( 129 ). Поради това Общият съд отхвърля първия довод, насочен срещу съображение 155 от решение „Sernam 3“.
122.
След това Общият съд отговаря на втория мотив, насочен срещу това съображение и изведен от факта, че изпълнението на компенсаторна мярка следва да бъде извършено от получателя на помощта или от държавата акционер, а не от държавата в качеството ѝ на носител на публична власт ( 130 ). По-нататък Общият съд приема, че продажбата на активите на Sernam en bloc съгласно член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е решение, което частен инвеститор би взел при нормални пазарни условия с оглед максимално увеличаване на печалбата или свеждане до минимум на загубите в съответствие с икономическата рационалност, защото логиката, на която почиват компенсаторните мерки, е да се предотврати допускането на каквото и да е прекомерно нарушение на конкуренцията вследствие на предоставянето на помощта за преструктуриране, обявена за условно съвместима в решение „Sernam 2“ ( 131 ). Общият съд подчертава още, че компенсаторните мерки са могли да принудят получателя на помощта или акционера му да вземат икономически неоптимално решение — нещо, което частен инвеститор в нормално пазарно положение не би предвидил — и се е уверил, че настоящият случай е такъв ( 132 ). От това той прави извод, че икономическата логика на продажбата на активите en bloc е различна от логиката на частен оператор ( 133 ). Накрая Общият съд припомня, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не налага да се продаде цяло губещо дружество, а само на активите с положителна икономическа стойност. Офертата на ръководния екип на Sernam включва изисквания за рекапитализиране, за отказ от вземания, както и за гаранции от страна на купувача именно защото Sernam е продадено изцяло и има нужда от финансиране. Следователно тези мерки са пряко следствие от нарушението на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и нямат никаква връзка с прилагането на критерия за частния инвеститор ( 134 ). Ето защо Общият съд отхвърля и втория довод, насочен срещу съображение 155 от решение „Sernam 3“.
123.
След като е констатирал законосъобразността на втория мотив, изтъкнат от Комисията, за да откаже да приложи критерия за частния инвеститор, Общият съд е приел, че вече не следва да се разглеждат останалите доводи във връзка с първия изтъкнат мотив, изведен от т.нар. контекст „за възстановяване“ на държавните помощи ( 135 ).
б) По първата част на шестото основание
1) Обобщение на доводите на страните
124.
SNCF упреква Общия съд, който според него се задоволил да възпроизведе мотивите от решение „Sernam 3“, обясняващи причините, поради които Комисията отказва да приложи принципа на разумния частен инвеститор за прехвърлянето на активите на Sernam en bloc, че не е отговорил на довода за противоречие в мотивите. Всъщност според SNCF, макар прехвърлянето на активите en bloc да представлява компенсаторна мярка, то се явява като условие за съвместимост на помощта за преструктуриране на Sernam. Оттам SNCF стига до извода, че не може да се приеме, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, който установява тези условия, се вписва в контекста на една ситуация на възстановяване на помощ. Комисията не следвало да отказва да приложи принципа на частния инвеститор поради предполагаемото наличие на ситуация на възстановяване. В точка 312 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд не взема становище по този довод, като приема, че „вече не следва[ло] да се разглеждат останалите доводи във връзка с първия изтъкнат от Комисията мотив с оглед обосноваване на неприложимостта на критерия за частния инвеститор, изведен от т.нар. контекст „за възстановяване“ на държавните помощи“. Този недостатък на отговора опорочавал мотивите на обжалваното съдебно решение.
125.
Най-накрая, в своята писмена реплика SNCF упреква Общия съд, че не се е произнесъл по противоречието в мотивите, на които се основава решението на Комисията да не приложи критерия за частния инвеститор, тъй като Комисията не можела да приеме това въз основа на наличието, от една страна, на ситуация на възстановяване (което предполага, че помощта е несъвместима), и същевременно от друга страна, на компенсаторна мярка (което предполага, че помощта е съвместима).
126.
Комисията счита, че тази първа част трябва да се отхвърли.
2) Анализ
127.
От съображения 154 и 155 от решение „Sernam 3“ става ясно, че Комисията счита, че не следва да се прилага критерият за частния инвеститор в условия на пазарна икономика, за да се избегнат евентуално мерките, предвидени в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. за квалификацията на държавните помощи, тъй като тя счита, от една страна, че тези мерки са били приети „в ситуация на възстановяване на помощта“ ( 136 ), и от друга страна, защото предвидената в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ продажба на активите на Sernam en bloc се разглежда като еквивалент на компенсаторните мерки, въпреки че от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение ( 137 ) е видно, че прекратяването на губеща дейност не може да се счита за такава мярка, поради което отрицателната цена, платена при прехвърлянето на Sernam, представлява оперативна помощ за предприятието, която по естеството си е негодна да намали нарушаването на конкуренцията ( 138 ).
128.
Анализът на Общият съд запазва тази структура, но обръща последователността на разглеждане. Така Общият съд първо разглежда доводите на жалбоподателя във връзка с мотива за неприложимост на критерия за частния инвеститор, който се съдържа в съображение 154 от решение „Sernam 3“. Както припомних по-горе, Общият съд отхвърля всеки един от доводите, с които се оспорва правилността на това съображение, и така Общият съд потвърждава, че Комисията основателно е приела, че не е длъжна да приложи посочения критерий към разглежданите мерки.
129.
След като вече е приел това, отговорът, който Общият съд евентуално би дал на доводите на жалбоподателя срещу мотива в съображение 154 от решение „Sernam 3“, е без всякакво значение за разглеждане на оплакването, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е обявила критерия за частния инвеститор за неприложим, и поради това тези доводи стават ирелевантни. Това е причината, поради която, без да допусне непълнота на мотивите или отказ да се произнесе, Общият съд приема, че не е нужно да разглежда доводите относно първия мотив, с който Комисията обосновава неприложимостта на критерия за частния инвеститор в твърдения контекст на възстановяване на държавни помощи.
130.
Що се отнася до упрека към Общия съд, че не бил установил, нито санкционирал противоречието между двата мотива, на които Комисията се основава, за да приеме, че критерият за частния инвеститор е неприложим, който упрек е изложен в писмената реплика на SNCF, ще се огранича до това да констатирам, че такова противоречие не е било изтъкнато пред Общия съд. При всички положения, както отбелязва Комисията, решение „Sernam 2“ има многобройни аспекти и се вписва едновременно и в контекста на възстановяване на помощта от 41 милиона евро и в този на поставянето на условия за помощта за преструктуриране. Затова Общият съд не може да бъде упрекван, че не е установил противоречие, което не само не съществува, но и не личи да е било изтъквано пред него.
131.
Поради това първата част от шестото основание следва да бъде отхвърлена.
в) По втората част от шестото основание
1) Обобщение на доводите на страните
132.
SNCF твърди, че одобрявайки подхода, възприет от Комисията, според която тъй като прехвърлянето на активите е предвидено като компенсаторна мярка, принципът на частния инвеститор е неприложим, Общият съд сериозно е изопачил решение „Sernam 2“. В това отношение жалбоподателят излага четири основания.
133.
Първо, член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ предвижда, че прехвърлянето en bloc на активите на Sernam трябва да се извърши на пазарна цена и след провеждане на прозрачна и открита тръжна процедура, с което се прилагал точно принципът на частния инвеститор, който по такъв начин бил заложен в сърцевината на посочения член. Следователно Общият съд бил изопачил фактите и съдържанието на решение „Sernam 2“, като ги заместил със собствените си мотиви.
134.
Второ, приемайки, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc е трябвало да изключи всички пасиви и че вследствие на това възможността да се получи отрицателна цена е била изключена по дефиниция, Общият съд бил изопачил решение „Sernam 2“, както поддържа жалбоподателят в рамките на първото основание. Освен това, предписвайки прехвърлянето на активите на Sernam en bloc да бъде на пазарна цена и след като е напълно възможно тази цена да се окаже отрицателна ( 139 ), член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ изобщо не изисквал прехвърлянето да се извърши на нулева или положителна цена, от което следва, че Общият съд е добавил непредвидено от посочения член условие и по този начин го е изопачил.
135.
Трето, приемайки в точка 100 от обжалваното съдебно решение, че единственото изискване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е заплатената цена да бъде пазарна, а след това в точка 301 от същото решение, че продажната цена по дефиниция не може да бъде отрицателна, Общият съд бил допуснал противоречие на мотивите в решението си.
136.
Четвърто, ако трябва да се извърши телеологично тълкуване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, отрицателната или положителна стойност на пазарната цена не би имала значение от тази гледна точка. Във връзка с това SNCF припомня съображение 217 от решение „Sernam 2“, от чийто текст целта изглеждала ясна — да се позволи на трето лице, чрез прехвърляне на активите на Sernam en bloc, да поеме пазарните дялове на Sernam, така че последното да престане на действа на пазара в правната си форма преди прехвърлянето. От гледна точка на тази цел било без значение дали това прехвърляне е извършено на отрицателна или на положителна цена. Пазарните дялове на Sernam щели да се освободят и да бъдат заети от независим купувач на пазарна цена, получена в резултат от прозрачна и открита тръжна процедура. Следователно Общият съд бил изопачил решение „Sernam 2“, приемайки, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc по дефиниция не е могло да се осъществи на отрицателна цена.
137.
В писмената си реплика SNCF добавя, че Комисията не може, като се има предвид съдържанието на нейното ново Известие относно понятието за държавна помощ ( 140 ), да твърди, че критерият за частния инвеститор не трябва да се смесва с условието за продажба на пазарна цена чрез открита и прозрачна процедура, след като самият принцип за частния инвеститор в рамките на продажбата на активи от публично предприятие изисквал да се постигне пазарна цена, чието съществуване може да се презумира, когато тя е резултат от такава процедура. Освен това SNCF поддържа, противно на твърдяното от Комисията, че прехвърлянето само на един актив можело да се извърши на отрицателна цена и че общата стойност на прехвърляните en bloc активи в случая също би могла да се окаже отрицателна с оглед на структурно заложения губещ характер на дейността и на задълженията, свързани с това прехвърляне.
138.
Комисията от своя страна счита, че тази втора част трябва да бъде отхвърлена.
2) Анализ
139.
Във втората част SNCF по същество упреква Общия съд, че е изопачил член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, тъй като 1) не е приел, че посоченият член вече съдържал в себе си наченки за прилагане на критерия за частния инвеститор, като изисква прехвърлянето да се извърши на пазарна цена, резултат от открита и прозрачна процедура, 2) тълкувал е този член в смисъл, че изисква прехвърляне само на активите на Sernam и че това прехвърляне не може да се осъществи на отрицателна цена, и 3) телеологичното тълкуване, възприето от Общия съд, също не може да оправдае изключването от страна на съда на продажбата на отрицателна цена. Освен това SNCF упреква Общия съд в противоречие в мотивите.
140.
Общият съд твърди в точка 292 от обжалваното съдебно решение, че приложимостта на критерия за частния инвеститор зависи от това дали държавата членка предоставя икономическо предимство на предприятие, на което тя е собственик, в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт, като се счита, че намесата на държавата, целяща изпълнението на нейните задължения в качеството ѝ на носител на публична власт, не могат да бъдат сравнени с тези на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. По-конкретно, в това отношение могат да бъдат от значение естеството и предметът на тази мярка, контекстът, в който тя се прилага, и преследваната цел, както и правилата, уреждащи посочената мярка ( 141 ).
141.
Припомням, че прилагането на този критерий „има за цел да се определи дали икономическото предимство, предоставено на публично предприятие в каквато и да било форма чрез ресурси на държава членка, с поражданите от него последици е от естество да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки“ ( 142 ). Така тестът за частния инвеститор се извършва само ако предимството е предоставено от държавата в качеството ѝ на акционер, като Съдът приема, че „икономическо[то] предимство […] трябва да се преценява от гледна точка на критерия за частния инвеститор, ако в резултат на обща преценка се окаже, че съответната държава членка въпреки използването на такива способи, попадащи в обхвата на публичната власт, е предоставила посоченото предимство в качеството си на акционер в предприятието, на което е собственик“ ( 143 ). Поради това „приложимостта на критерия за частния инвеститор спрямо намеса на публичната власт не зависи от формата, използвана за предоставянето на предимството, а от квалификацията на тази намеса като решение, взето от акционер в съответното предприятие“ ( 144 ).
142.
В контекста на настоящото дело обаче следва да се констатира, че правилно, в съответствие с произтичащото от точка 46 и сл. от настоящото заключение, Общият съд е потвърдил компенсаторната цел на сценария, предвиден в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Продажбата на активите на Sernam en bloc изглежда като алтернатива на пренасочването на неговите дейности, предвидено от член 3, параграф 1 от същото решение, имайки предвид, че член 3 е посветен изцяло на условията, които трябва да бъдат спазени, за да бъде съвместима отпуснатата на Sernam помощ за преструктуриране. Прехвърлянето en bloc на неговите активи е извършено само защото решение „Sernam 2“ дава алтернативно разпореждане за това. Затова не е от съществено значение, че самото съдържание на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ отразява, както твърди SNCF, предполагаемо прилагане на принципа на частния инвеститор. Изискването компенсаторните мерки да бъдат приложени в условия, целящи възстановяване на здравословната конкуренция, е част от самата същност на компенсацията, но то по никакъв начин не презумира ролята на държавна подкрепа в момента на тяхното прилагане. Освен това от развития по-горе анализ става ясно също така, че продажбата на активите на Sernam en bloc трябва да се извърши, като се изключат всички пасиви. Макар несъмнено да е възможно пазарната цена реално да се окаже отрицателна, жалбоподателят не е доказал, че ако бяха прехвърлени само активите на Sernam, тяхната цена въпреки всичко щеше да бъде отрицателна. В това отношение следва все пак да се отбележи, че обобщеният в точка 137 от настоящото заключение довод противоречи пряко на изявленията на SNCF в съдебното заседание пред Общия съд, изложени в точка 84 от заключението. Освен това, ако Общият съд приема в конкретния случай, че пазарната цена, посочена в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, няма как да е отрицателна, то е защото той правилно е приел, че Комисията е предвиждала като компенсация да бъдат прехвърлени само активите на Sernam. Противно на твърдяното от SNCF, Общият съд не е добавил никакво условие към член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. По същите причини следва да се отхвърли и доводът, изведен от предполагаемото противоречие в мотивите между точка 100 и точка 301 от обжалваното съдебно решение. Освен това, що се отнася до довода, изведен от телеологичното тълкуване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, припомням, че преследваната от този член цел вече бе разгледана в точка 46 и сл. от настоящото заключение. Ето защо не е трудно да се разбере с какво отрицателната цена — която предполага едно рекапитализиране от SNCF, и следователно една нова ликвидна инжекция на Sernam — противодейства пряко на преследваната компенсаторна цел.
143.
Накрая, трябва да се отговори на довода на SNCF, което, опирайки се на най-новата версия на Насоките на Комисията за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, твърди, че структурните компенсаторни мерки следва по принцип да бъдат „под формата на продажба въз основа на действащи жизнеспособни и самостоятелни предприятия, които, ако бъдат управлявани от подходящ купувач, могат да се конкурират ефективно в дългосрочен план“ ( 145 ). Наред с това, че този довод не е изтъкнат пред Общия съд, намирам, че позоваването на него е съвсем показателно за уклона в доводите на SNCF в рамките на настоящото производство по обжалване, където SNCF изглежда напълно пренебрегва глобалния поглед към ситуацията и се основава на схващането, че активите са прехвърлени в съответствие с условията, установени от решение „Sernam 2“, и че както е поискано, съвкупността от всички предприети мерки е довела до намаляване на нарушенията на конкуренцията. Случаят обаче не е такъв, по-специално — както видяхме — поради предмета на прехвърлянето, самоличността на купувача и естеството на проведената процедура. При тези условия заплатената отрицателна цена, която в друг контекст би могла да се окаже напълно оправдана, тук изглежда като улика, която се добавя към съвкупност от достатъчно други улики, доказващи, че френските органи, чрез посредничеството на SNCF, не са имали поведение, каквото правото на Съюза им налага.
144.
Така, тъй като никакво изопачаване, нито противоречие в мотивите не е опорочило разсъжденията на Общия съд, втората част от шестото основание трябва да бъде отхвърлена.
г) По третата част от шестото основание
1) Обобщение на доводите на страните
145.
Третата част е изведена от няколко грешки при прилагане на правото поради твърдението, че тестът за частен инвеститор е неприложим, тъй като прехвърлянето на активите на Sernam en bloc представлява еквивалент на компенсаторна мярка. Според SNCF този, който трябва да изпълни една такава мярка, е получателят на помощта, независимо дали е публично или частно предприятие, а не държавата в качеството ѝ на носител на публична власт. Нищо не оправдавало да се отхвърли прилагането на критерия за частния инвеститор при изпълнение на компенсаторна мярка. Като е постановил друго, Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС. SNCF припомня класическата съдебна практика относно контрола, упражняван от съда в областта на държавните помощи, както и относно съставните елементи на тези помощи ( 146 ), а така също и фактите, станали повод за постановяване на решение ING ( 147 ), в което Съдът приема, че първоначалната капиталова вноска на държавата в предприятие в затруднение съставлява държавна помощ и по никакъв начин не освобождава държавата от задължението ѝ да се държи като разумен частен инвеститор, подчиняващ се на икономическата рационалност, при промяна на условията на възстановяване на капиталовата вноска.
146.
Следователно Общият съд бил опорочил решението си поради явна грешка при прилагане на правото, като в точки 306 и 307 от обжалваното съдебно решение е приел, че тъй като логиката на компенсаторните мерки е да се предотврати допускането на каквото и да е прекомерно нарушение на конкуренцията, тези мерки могат да принудят както получателя на помощта, така и акционера му да вземат неоптимално решение от гледна точка на чистата икономическа рентабилност — нещо, което не би направил частен инвеститор в нормално пазарно положение. Всъщност, ако приемайки решение „Sernam 2“ Комисията е очаквала от SNCF да постигне точно определена цел, последното е трябвало, в качеството си на акционер на Sernam, да има икономически рационално поведение, за да постигне тази цел, както би направил всеки частен акционер. В това отношение SNCF припомня, че практиката на Съда ( 148 ) отчита обстоятелството, че частните инвеститори са подчинени на законни задължения или изисквания и възприемат икономически най-рационалното поведение. Изпълнението на компенсаторни мерки не било равносилно на задължение, наложено от публичната власт, но то се прилагало за всеки получател, частен или публичен, на държавна помощ за преструктуриране. Следователно в настоящия случай поведението на SNCF трябвало да бъде сравнявано с поведението на частен акционер, поставен при същите обстоятелства, тоест акционер, който трябва да прехвърли en bloc активите на дъщерно дружество, което е ползвало помощ за преструктуриране, и Комисията следователно не можела да се освободи от задължението си да разгледа икономическата рационалност на спорните мерки ( 149 ). Това изискване за икономическа рационалност трябва да се налага и по отношение на публично предприятие. Очевидно било, предвид обстоятелството, че производството по ликвидация би се оказало по-скъпо от изпълнението на тази компенсаторна мярка, че частният акционер би действал, както е действало SNCF. Поради това последното поддържа, че Общият съд бил нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел в точка 309 от обжалваното съдебно решение, че „логиката на насрещните престации при продажбата на активите на Sernam en bloc […] е различна от логиката на частен оператор, стремящ се да увеличи максимално печалбите си или, както е в случая, да сведе до минимум загубите си“. Общият съд трябвало да констатира, че Комисията е била длъжна да прецени икономическата рационалност на всички мерки, предприети от SNCF в момента на прехвърляне на активите на Sernam en bloc. Така той не следвало да приема, че вписването на вземанията на SNCF в пасива на ликвидационното имущество на Sernam предоставя предимство на Sernam Xpress, а след това и на Financière Sernam, без да приложи критерия за частния инвеститор ( 150 ). По същия начин Общият съд не можел да избегне прилагането на принципа на частния инвеститор по отношение на гаранциите за пасива, отпуснати на купувача при продажбата на активите на Sernam en bloc, без да определи дали такива гаранции са приемливи за частен продавач в условията на пазарна икономика ( 151 ). Освен това Общият съд не можел да избегне и прилагането на този принцип по отношение на спорните мерки с единствения мотив, че те са пряко следствие от нарушението на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и следователно нямат никаква връзка с прилагането на критерия за частния инвеститор ( 152 ), тъй като такава констатация се основавала на погрешното схващане, че прехвърлянето на активите en bloc би дало възможност за отпускане на нови държавни помощи на Sernam Xpress и на Financière Sernam.
147.
В писмената си реплика SNCF добавя, че макар задължението на частен инвеститор да прехвърли en bloc активите на определено предприятие да му е наложено от публичната власт заради държавни помощи, които той е получил, било очевидно, че този частен инвеститор ще изпълни това задължение по икономически най-рационалния начин и че съгласно принципа на равно третиране едно публично предприятие би трябвало да може да направи същото. В отговор на Комисията, според която този принцип не може да се приложи тук, поради това че всяко решение за условна съвместимост на помощ е адресирано до държавата, която трябва да наложи на предприятието получател на помощ спазването на компенсаторните мерки, SNCF посочва, че от Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение ( 153 ) следва, че предприятието е това, което трябва да приложи плана за преструктуриране и да изпълни всяко друго задължение, предвидено от решението на Комисията ( 154 ). Накрая, въпреки очевидните фактически различия между тези решения и настоящата жалба, SNCF подчертава значението на решения EDF и ING ( 155 ) за разрешаване на принципния въпрос, повдигнат в рамките на тази част от шестото основание.
148.
Поради това SNCF твърди, че като е отказал да приложи критерия за частния инвеститор по отношение на прехвърлянето на активите на Sernam en bloc с мотива, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ се отнася до компенсаторна мярка, Общият съд бил опорочил решението си, като е допуснал няколко грешки при прилагане на правото.
149.
Комисията иска да бъде отхвърлена тази трета част от шестото основание
2) Анализ
150.
Въпросът, който се поставя тук, е дали компенсаторният контекст, в който са осъществени спорните мерки, е достатъчен, за да се изключи приложимостта на теста за частния инвеститор, след като, в крайна сметка, ефектът от тези мерки е много далеч от компенсаторната цел, преследвана от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
151.
Припомням, че в съображение 152 и сл. от решение „Sernam 3“ Комисията разглежда мерките, предвидени в меморандума от 21 юли 2005 г. ( 156 ), по-специално поради факта, че те са осъществени, въпреки че Комисията изисква да бъдат изпълнени компенсаторни мерки, за да може помощта за преструктуриране на Sernam да се счете за съвместима.
152.
Трябва да се разграничава, от една страна, ролята на държавата като акционер в едно предприятие от ролята на държавата, действаща в качеството си на носител на публична власт, от друга страна, а приложимостта на критерия за частния инвеститор „зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие, на което тя е собственик, в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт“ ( 157 ). Както припомних, от решение EDF следва, че задача на Комисията е „да направи обща преценка, като вземе предвид освен доказателствата, представени от [съответната държава членка], и всяко друго относимо към случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали разглежданата мярка произхожда от качеството на акционер или от качеството на носител на публична власт на посочената държава членка. По-конкретно, в това отношение могат да бъдат относими, […]., естеството и предметът на тази мярка, контекстът, в който тя се вписва, както и преследваната цел и правилата, уреждащи посочената мярка“ ( 158 ). С други думи, приложимостта на критерия за частния инвеститор зависи от квалификацията на публичната намеса като решение, взето от акционер в съответното предприятие ( 159 ).
153.
Не съм убеден, че решение ING ( 160 ) е достатъчно само по себе си, за да се разреши въпросът, който се поставя сега, тъй като контекстът, в който то е постановено, е относително ограничен и при всички положения без връзка с компенсаторната цел, която всяко прилагане на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ трябва да следва. Освен това в решението на Комисията, което е предмет на жалбата за отмяна пред Общия съд по делото ING, Комисията е анализирала поотделно двете мерки (първоначалната помощ, от една страна, измененията на условията за възстановяване, от друга) ( 161 ).
154.
Така въпросът, който се разглежда в това решение, е дали Комисията може да се освободи от задължението си да разгледа икономическата рационалност на изменението на условията за възстановяване с оглед на критерия за частния инвеститор поради единствената причина, че капиталовата вноска, предмет на възстановяването сама по себе си представлява държавна помощ ( 162 ). Следователно в това дело не се казва нищо за приложимостта на критерия за частния инвеститор в чисто компенсаторен контекст, но то е повод за Съда да потвърди естеството на анализа, който трябва да направи Комисията, за да определи дали този критерий е приложим.
155.
Това, което следва от решения EDF и ING ( 163 ), е, че Комисията трябва да преценява положението в неговата цялост, което Общият съд е припомнил отлично в точка 292 от обжалваното съдебно решение и е проверил.
156.
Най-напред, ще отбележа, че в рамките на доводите си, посветени на третата част от шестото основание, SNCF приема, че намесата му посредством различните мерки, посочени по-горе, се е развила в контекста на изпълнение на компенсаторните мерки по изрично искане на Комисията. Както припомних и при разглеждане на първото основание, компенсаторните мерки, които са наложени от Комисията и чието спазване е условие за съвместимост на помощта за преструктуриране на Sernam, се съдържат в решение, чийто адресат е държавата, и преследват целта да се смекчи нарушението на конкуренцията, предизвикано от отпускането на помощта. Поради това че, както припомня Комисията в писмените си становища, компенсаторните мерки са насочени към това „да лишат получателя на помощта от част от конкурентното му предимство“ и към „възстановяването отчасти на конкурентното положение“, те са наложени по-скоро в обществен интерес, отколкото в интерес на получателя. Освен това, също като Комисията, съм склонен да считам, че мерките, приети в съответствие с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, са били свързани първоначално със задължението за изпълнение на плана за преструктуриране при определените от Комисията условия, за да може помощта за преструктуриране — за която не може да се отрече, че по естеството си е акт на публична власт — да бъде съвместима.
157.
При тези условия, и макар в случая да не възнамерявам да установявам каквато и да било презумпция, изглежда става ясно от общия анализ на положението, както изисква съдебната практика, тоест в светлината на естеството и целта на мерките, на контекста, на преследваната цел и направилата, на които са подчинени тези мерки, че в случая френската държава, акционер в SNCF, не е участвала в това си качество.
158.
В писмената си реплика жалбоподателят се позовава на нарушение на равното третиране на публичните предприятия и на частните предприятия. Това твърдение изглежда закъсняло, поне доколкото то не се споменава в писмените становища на SNCF пред Общия съд. При всички положения аз се затруднявам да идентифицирам такова нарушение. В съдебното заседание пред Съда представителят на SNCF е изложил доводи си както следва: публично предприятие, което плаща отрицателна цена при прехвърляне, не спазва член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, което води до познати правни последици относно съвместимостта на първоначалната помощ, като то ще бъде упрекнато и за това, че е допуснало нова държавна помощ, докато частно предприятие, на което държавата като публична власт налага да изпълни компенсаторни мерки на основание на решение на Комисията, също не спазва условието за съвместимост, като плаща отрицателна цена, което води до същата правна последица, но то в никакъв случай не може да бъде упрекнато, че е допуснало нова помощ, тъй като тази отрицателна цена би била заплатена от частни фондове. С други думи, при наличие на компенсаторни мерки, изпълнявани от частно предприятие, самото съществуване на нова помощ би било невъзможно и именно в това се състояла разликата в третирането.
159.
Намирам, че тук разсъжденията достигат до абсурд, тъй като по дефиниция и естество, когато не се ангажират публични средства, изобщо не може да се говори за държавна помощ. Поради това сравнението, така както е изложено от SNCF, не ми изглежда релевантно, още повече че то се фокусира върху отрицателната продажна цена, а това не е единственият упрек от гледна точка на условията, поставени от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
160.
По гореизложените причини третата част от шестото основание също трябва да бъде отхвърлена.
д) Заключение по шестото основание
161.
Тъй като трите части, съставляващи шестото основание, са отхвърлени, шестото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.
7. По доводите на Комисията относно допустимостта на жалбата на първа инстанция
162.
В писмения си отговор Комисията твърди по същество, че макар тя да е поддържала, че жалбата пред Общия съд е недопустима, Общият съд не е взел становище по съображения за процесуална икономия. Пред Съда Комисията поддържа, че той трябва да се произнесе, евентуално служебно, по абсолютното основание за отмяна, изведено от нарушаване на условието, поставено от член 263, четвърта алинея ДФЕС, съгласно което жалбоподател може да иска отмяна на решение, което не е адресирано до него, само ако то го засяга пряко и лично. Жалбоподателят обаче не бил пряко и лично засегнат от решение „Sernam 3“ и по отношение на спорното решение се намирал в същото положение, като това на дружество DEFI в решение DEFI/Комисия ( 164 ), по-специално поради факта, че SNCF не разполага със самостоятелност при вземането на решения.
163.
Колкото и интересен да изглежда въпросът за допустимостта на жалбата пред Общия съд, поставен от Комисията, според мен той не изисква допълнителни разсъждения по две главни причини. Първата се отнася до факта, че Комисията не извежда никакъв самостоятелен извод от изложените от нея пред Съда доводи относно допустимостта на искането, подадено до Общия съд. Втората се отнася до факта, че Общият съд е мотивирал избора си да не се произнася предварително по допустимостта на жалбата със „съображения за процесуална икономия“ ( 165 ), основавайки се по-специално на решението, наречено Boehringer ( 166 ). Припомням, че Съдът, произнасяйки се по жалба срещу решение на Общия съд, в което той е приел, че „не е необходимо да се произнася по възражение за недопустимост на Съвета след като исканията [на жалбоподателите] във всички случаи трябва да се отхвърлят по същество“ ( 167 ), потвърждава, че „Общият съд трябва да прецени […] дали доброто правораздаване обосновава в конкретните обстоятелства отхвърлянето по същество на жалбата […] без да се произнася по възражението за недопустимост“ ( 168 ). Каквито и да са основателните резерви ( 169 ), които могат да бъдат изразени при наличие на такава съдебна практика, която Съдът след това прилага спрямо подадените пред него преки жалби ( 170 ) и при упражняване на своя собствен контрол в рамките на жалби срещу решения на Общия съд ( 171 ), все пак трябва да се констатира, че в рамките на настоящата жалба Комисията не е формулирала повече критични съображения срещу това течение в съдебната практика. Поради това, тъй като възнамерявам да заключа, че жалбата трябва да бъде отхвърлена, не следва да разглеждам повече въпроса за допустимостта на жалбата на SNCF пред Общия съд.
V. По съдебните разноски
164.
Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
165.
Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и тъй като предявените от него основания според мен не трябва да се приемат, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски за производството по обжалване.
166.
Накрая, Mory SA и Mory Team понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 140, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда.
VI. Заключение
167.
С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:
„1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда SNCF Mobilités да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.
3.
Mory SA и Mory Team понасят направените от тях съдебни разноски“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) За по-подробна информация относно жалбоподателя, вж. точка 1 от обжалваното съдебно решение.
( 3 ) T‑242/12, EU:T:2015:1003.
( 4 ) ОВ L 195, 2012 г., стр. 19.
( 5 ) Решение № D/288742 относно държавна помощ NN 122/00 (ex NJ 140/2000) — Франция — Помощи за преструктурирането на SCS SERNAM от SNCF.
( 6 ) За по-подробна информация относно Sernam и неговото развитие вж. точка 1 и сл., както и точки 20 и 21 от обжалваното съдебно решение. Поради различните наименования на Sernam по време на административното производство (Sernam SCS, Sernam SA) за удобство в настоящото заключение ще използвам само наименованието „Sernam“ най-общо.
( 7 ) Решение 2006/367/ЕО от 20 октомври 2004 година относно държавна помощ, частично приведена в изпълнение от Франция в полза на предприятието Sernam (ОВ L 140, 2006 г., стр. 1).
( 8 ) Чийто текст е възпроизведен в точка 22 от настоящото заключение.
( 9 ) За решението за започване на процедурата вж. ОВ C 4, 2009 г., стр. 5.
( 10 ) Sernam SCS (преобразувано в Sernam SA), Sernam Xpress, Fiancière Sernam както и Sernam Services и Aster, негови дъщерни дружества, също са били посочени като получатели на помощта: вж. член 1, параграф 1 от решение „Sernam 3“.
( 11 ) Вж. член 1, параграф 3 от решение „Sernam 3“. За описание на процеса на прехвърляне вж. точка 22 от обжалваното съдебно решение.
( 12 ) В действителност Общият съд приема за погрешни изложените от Комисията разсъждения, че след като цената на прехвърлянето е отрицателна, не е извършена продажба, както и извода, до който достига Комисията, а по-специално че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е спазен (вж. т. 94 и сл. от обжалваното съдебно решение).
( 13 ) Вж. съображения 70 и 179 от решение „Sernam 2“.
( 14 ) Вж. съображение 215 от решение „Sernam 2“. За развитието на положението между решение „Sernam 1“ и решение „Sernam 2“ вж. таблицата, възпроизведена в съображение 223 от решение „Sernam 2“.
( 15 ) Поради факта, че тя е пряка последица от неправомерното прилагане на първоначалната помощ: вж. съображение 179 от решение „Sernam 2“. Относно задължението за възстановяване на помощта от 41 милиона вж. също така член 4, второ изречение от решение „Sernam 2“.
( 16 ) Вж. съображение 208 от решение „Sernam 2“.
( 17 ) Вж. съображение 209 от решение „Sernam 2“.
( 18 ) Съображение 210 от решение „Sernam 2“.
( 19 ) Вж. член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
( 20 ) Вж. съображение 217 от решение „Sernam 2“.
( 21 ) Вж. съображение 31 от решение „Sernam 3“.
( 22 ) В съответствие със съображение 35 от решение „Sernam 3“.
( 23 ) По всички тези елементи вж. съображение 32 от решение „Sernam 3“.
( 24 ) Вж. съображения 88—131 от решение „Sernam 3“.
( 25 ) Вж. съображения 132—151 от решение „Sernam 3“.
( 26 ) Решение Германия/Комисия (C‑277/00, наричано по-нататък решение SMI, EU:C:2004:238).
( 27 ) Решение Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия (C‑328/99 и C‑399/00, наричано по-нататък „решение Seleco, EU:C:2003:252).
( 28 ) Вж. съображения 152—175 от решение „Sernam 3“.
( 29 ) Вж. съображение 154 от решение „Sernam 3“.
( 30 ) Тези гаранции са изложени подробно в съображение 163 от решение„Sernam 3“.
( 31 ) Вж. точка 87 от обжалваното съдебно решение и цитираната съдебна практика. Вж. също така точка 114 от обжалваното съдебно решение.
( 32 ) Точка 117 от обжалваното съдебно решение.
( 33 ) Вж. точки 118 и 124 от обжалваното съдебно решение.
( 34 ) Вж. точка 119 от обжалваното съдебно решение.
( 35 ) Вж. точка 119 от обжалваното съдебно решение.
( 36 ) Точка 194 от обжалваното съдебно решение.
( 37 ) Точка 195 от обжалваното съдебно решение.
( 38 ) Точка 204 от обжалваното съдебно решение.
( 39 ) С изключение на някои дългове: вж. точка 144 от обжалваното съдебно решение.
( 40 ) Вж. точка 144 от обжалваното съдебно решение.
( 41 ) Съответно решение SMI (т. 68—70) и решение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 2005 г., CDA Datenträger Albrechts/Комисия (T‑324/00, наричано по-нататък решение CDA, EU:T:2005:364, т. 73).
( 42 ) Този довод е формулиран в писмената реплика на жалбоподателя.
( 43 ) SNCF в това отношение посочва примера на полските корабостроителници.
( 44 ) Вж. точки 87 и 114 от обжалваното съдебно решение.
( 45 ) Вж. точки 86 и 101 от обжалваното съдебно решение.
( 46 ) Вж. съображение 208 от решение „Sernam 2“.
( 47 ) Вж. съображения 208 и 209 от решение „Sernam 2“.
( 48 ) Съображение 216 от решение „Sernam 2“. Курсивът е мой.
( 49 ) Курсивът е мой.
( 50 ) Сред изобилната съдебна практика вж. решения от 20 януари 2011 г., General Química и др./Комисия (C‑90/09 P, EU:C:2011:21, т. 59 и цитираната съдебна практика) и от 15 януари 2014 г., Комисия/Португалия (C‑292/11 P, EU:C:2014:3, т. 72 и цитираната съдебна практика).
( 51 ) Вж. точка 194 от обжалваното съдебно решение.
( 52 ) Вж. точка 42 от настоящото заключение.
( 53 ) Вж. съображение 215 от решение „Sernam 2“.
( 54 ) Съображение 217 от решение „Sernam 2“ в края.
( 55 ) Точка 193 от обжалваното съдебно решение.
( 56 ) Точка 197 от обжалваното съдебно решение.
( 57 ) Точка 194 от обжалваното съдебно решение.
( 58 ) Точка 218 от обжалваното съдебно решение.
( 59 ) Което впрочем е констатирано от Общия съд в точка 102 от обжалваното съдебно решение
( 60 ) Съображение 32 от решение „Sernam 3“.
( 61 ) В това отношение SNCF се позовава на Решение от 3 юли 2001 година относно държавната помощ, която Кралство Испания е привело и възнамерява да приведе в действие с оглед на преструктурирането на Babcock Wilcox España SA (ОВ L 67, 2002 г., стр. 50), на Решение от 27 февруари 2008 година относно държавна помощ C‑46/07 (ex NN 59/07), която Румъния е привела в действие в полза на Automobile Craiova (ОВ L 239, 2008 г., стр. 12), на точка 95 от решение SMI, както и на точка 110 от решение CDA.
( 62 ) ОВ L 94, 2014 г., стр. 1.
( 63 ) ОВ L 94, 2014 г., стр. 65.
( 64 ) В действителност в рамките на третото основание от настоящата жалба SNCF оспорва констатацията на Общия съд, че твърдата оферта на ръководния екип на Sernam е била много далеч от офертата от втория кръг, направена от ръководения от кандидат № 5 консорциум, и много по-неизгодна за продавача.
( 65 ) Вж., inter alia, решение от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия (C‑328/05 P, EU:C:2007:277, т. 41 и цитираната съдебна практика).
( 66 ) Решение от 29 април 2004 г., Германия/Комисия (C‑277/00, EU:C:2004:238).
( 67 ) Точка 95 от решение SMI.
( 68 ) SNCF препраща тук към точка 102 от Решение от 3 юли 2001 година относно държавната помощ, която Кралство Испания е привело и възнамерява да приведе в действие с оглед на преструктурирането на Babcock Wilcox España SA.
( 69 ) SNCF препраща тук към точки 67—71 от Решение от 27 февруари 2008 година относно държавна помощ C 46/07 (ex NN 59/07), която Румъния е привела в действие в полза на Automobile Craiova.
( 70 ) Във всички случаи, ако в хода на производството се допусне кандидат, който не е участвал самостоятелно от самото начало, би могъл да се постави въпросът дали в конкретния случай условията за еднакъв срок са били действително осигурени за участниците в процедурата.
( 71 ) И повечето от пасивите: вж. по-специално точка 48 от настоящото заключение.
( 72 ) По въпроса дали правото на Съюза допуска възможността един възлагащ орган да разреши на икономически оператор, който е бил част от група от две предприятия, която е била предварително избрана и която е направила първата оферта в процедура на договаряне за възлагане на обществена поръчка, да продължи да участва от свое име в тази процедура вследствие прекратяването на групата, посочвам решение от 24 май 2016 г., MT Højgaard и Züblin (C‑396/14, EU:C:2016:347), от което, въпреки същностните разлики относно приложимото право в разглеждания тогава от Съда случай, могат да се изведат някои идеи.
( 73 ) Вж. точка 167 от обжалваното съдебно решение.
( 74 ) Вж. точка 170 от обжалваното съдебно решение.
( 75 ) Вж. точка 173 от обжалваното съдебно решение.
( 76 ) Това изглежда не се оспорва също така и от жалбоподателя, тъй като той не е реагирал в писмената си реплика срещу позицията, изразена от Комисията.
( 77 ) Вж. точка 86 от жалбата, в която жалбоподателят се ограничава с формулировка, която използва израза „да предположим, че“.
( 78 ) Изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки, които Комисията допуснала, като приела, че при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не са били спазени условията, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.
( 79 ) Вж. точки 155‑157 от обжалваното съдебно решение.
( 80 ) Вж. точка 158 от обжалваното съдебно решение.
( 81 ) Изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки, допуснати от Комисията, тъй като тя приема в съображения 99—102 от решение „Sernam 3“, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc на отрицателна цена не представлява продажба.
( 82 ) По-точно, рекапитализиране на 59 милиона евро, от които 2 милиона са извадени и платени от Financière Sernam за придобиването en bloc на активите на Sernam: вж. точка 93 от жалбата.
( 83 ) Т.е. разликата, която може да съществува между покупната цена, платена в пари или в ценни книжа, и стойността на активите и придобитите изискуеми пасиви, взети поотделно. (вж. т. 223 от обжалваното съдебно решение).
( 84 ) Вж. точка 93 от жалбата.
( 85 ) Точка 155 от обжалваното съдебно решение.
( 86 ) Решение от 8 май 2003 г., Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия (C‑328/99 и C‑399/00, EU:C:2003:252).
( 87 ) Вж. точка 240 от обжалваното съдебно решение.
( 88 ) Вж. точка 243 от обжалваното съдебно решение.
( 89 ) Съответно решение от 8 май 2003 г., Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия (C‑328/99 и C‑399/00, EU:C:2003:252), решение SMI, както и решение CDA.
( 90 ) Вж. точка 246 от обжалваното съдебно решение.
( 91 ) Точка 247 от обжалваното съдебно решение, като Общият съд тук препраща към точки 84—93 и 110—187 от обжалваното съдебно решение.
( 92 ) Вж. точка 251 от обжалваното съдебно решение.
( 93 ) Вж. точка 252 от обжалваното съдебно решение.
( 94 ) Вж. точка 255 от обжалваното съдебно решение.
( 95 ) Вж. точка 256 от обжалваното съдебно решение.
( 96 ) Вж. точки 257‑260 от обжалваното съдебно решение.
( 97 ) Вж. точки 261 и 262 от обжалваното съдебно решение.
( 98 ) Вж. точки 263—265 от обжалваното съдебно решение.
( 99 ) Вж. точки 266—270 от обжалваното съдебно решение.
( 100 ) Вж. точки 271 и 272 от обжалваното съдебно решение.
( 101 ) Решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781).
( 102 ) Вж. точки 273 и 274 от обжалваното съдебно решение.
( 103 ) Решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781).
( 104 ) Точка 278 от обжалваното съдебно решение.
( 105 ) Жалбоподателят тук се позовава на решение от 20 септември 2001 г., Banks (C‑390/98, EU:C:2001:456, т. 77) и на точка 80 от решение SMI.
( 106 ) Относно определянето на тези условия SNCF препраща към решения на Общия съд от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия (T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, EU:T:2010:386, т. 135) и от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия (T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 155).
( 107 ) Както припомня Общият съд в точка 235 от обжалваното съдебно решение.
( 108 ) Подробно изложени в точка 116 от жалбата.
( 109 ) Съответно точки 66, 70, 78, 84, 86 и 93—95 от решение SMI и точки 97—99 от решение CDA.
( 110 ) Съответстваща в основната си част на допълнителната помощ, изплатена поради забава на подкрепата на Sernam в Geodis, за което френските органи информират Комисията едва в годишния доклад от 2002 г. и без тази допълнителна сума да е била предмет на ново пълно уведомление в преписката (вж. по-специално съображение 176 от решение „Sernam 2“).
( 111 ) Вж. съображение 37 от решение „Sernam 3“.
( 112 ) Вж. по-специално съображение 148 от решение „Sernam 3“.
( 113 ) Вж. съображение 150 от решение „Sernam 3“.
( 114 ) Вж., inter alia, точка 77 от решение SMI.
( 115 ) Решение от 20 септември 2001 г., Banks (C‑390/98, EU:C:2001:456, т. 75).
( 116 ) Вж. точка 277 от обжалваното съдебно решение, в която се цитира решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781).
( 117 ) С оглед на съдебната практика, припомнена в точка 234 от обжалваното съдебно решение и която SNCF не оспорва, изтъкваното на няколко пъти от SNCF прехвърляне на трудовите договори също е показател, че предметът на прехвърлянето се отнася за част, макар и съществена, от Sernam.
( 118 ) Курсивът е мой.
( 119 ) Вж. съображение 149 от обжалваното съдебно решение.
( 120 ) Вж. точки 120 и 125 от жалбата.
( 121 ) Точки 97—99.
( 122 ) Точки 93—95.
( 123 ) Изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допусналаq приемайки, че мерките, предвидени в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г., свързани с продажбата на активите на Sernam en blocq представляват нови държавни помощи в полза на Sernam-Xpress-la Financière Sernam.
( 124 ) Вж. точка 288 от обжалваното съдебно решение.
( 125 ) Вж. точки 287 и 288 от обжалваното съдебно решение.
( 126 ) Вж. точка 293 и сл. от обжалваното съдебно решение.
( 127 ) Вж. точка 297 от обжалваното съдебно решение.
( 128 ) Вж. точки 298 и 299 от обжалваното съдебно решение.
( 129 ) Вж. точки 300 и 301 от обжалваното съдебно решение.
( 130 ) Вж. точка 303 и сл. от обжалваното съдебно решение.
( 131 ) Вж. точки 305 и 306 от обжалваното съдебно решение.
( 132 ) Вж. точки 307 и 308 от обжалваното съдебно решение.
( 133 ) Вж. точка 309 от обжалваното съдебно решение.
( 134 ) Вж. точка 310 от обжалваното съдебно решение.
( 135 ) Вж. точка 312 от обжалваното съдебно решение.
( 136 ) Съображение 154 от решение „Sernam 3“.
( 137 ) Известие на Комисията — Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187).
( 138 ) Вж. съображение 155 от решение „Sernam 3“.
( 139 ) Тук жалбоподателят се позовава на решение от 28 януари 2003 г., Германия/Комисия (C‑334/99, EU:C:2003:55, т. 133) и на решение на Общия съд от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия (T‑511/09, EU:T:2015:284, т. 139).
( 140 ) Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС (ОВ C 262, 2016 г., стр. 1, по-специално т. 74 и 84 от него).
( 141 ) Вж. точка 292 от обжалваното съдебно решение и цитираната съдебна практика.
( 142 ) Решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, наричано по-нататък решение EDF, EU:C:2012:318, т. 89).
( 143 ) Решение от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, наричано по-нататък решение ING, EU:C:2014:213, т. 30).
( 144 ) Точка 31 от решение ING.
( 145 ) Вж. точка 80 от Насоките за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1). Курсивът е мой.
( 146 ) По-специално SNCF се позовава на решения от 9 декември 1997 г., Tiercé Ladbroke/Комисия (C‑353/95 P, EU:C:1997:596), от 16 май 2000 г., Франция/Ladbroke Racing и Комисия (C‑83/98 P, EU:C:2000:248, т. 25), както и на решение EDF (т. 78).
( 147 ) Точки 32—37.
( 148 ) По-специално решение EDF (т. 79).
( 149 ) По аналогия жалбоподателят цитира решение ING.
( 150 ) Вж. точка 323 от обжалваното съдебно решение.
( 151 ) Вж. точка 327 от обжалваното съдебно решение.
( 152 ) Вж. точка 310 от обжалваното съдебно решение.
( 153 ) Цитирани в бележка под линия 137 от настоящото заключение.
( 154 ) Тук жалбоподателят се основава по-специално на точка 47 от тези насоки.
( 155 ) Съответно решения от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318) и от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2014:213).
( 156 ) Тоест рекапитализирането на Sernam за 57 милиона евро и на Sernam Xpress за 2 милиона евро, отказ от вземанията на SNCF към Sernam в размер на 38,5 милиона евро, гаранциите, отпуснати от SNCF като ангажимента да се довърши в определен срок разработването на сайт, необходим за експлоатацията на TBE, покриването на евентуално увеличение на наемите на новите сайтове за експлоатация, удължаване с три години на правото на завръщане на командированите в Sernam железничари, удължаване с три години на социален протокол, както и гаранция от SNCF за трайното съществуване на TBE и достъпа до него.
( 157 ) Точки 80 и 81 от решение EDF.
( 158 ) Точка 86 от решение EDF. Курсивът е мой.
( 159 ) Точка 31 от решение ING.
( 160 ) Решение от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2014:213).
( 161 ) Което може да дало отражение върху възприетото разрешение: вж. точка 39 от заключението на генералния адвокат Sharpston по дело Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2013:870).
( 162 ) Вж. точка 37 от решение ING.
( 163 ) Съответно решения от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318) и от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2014:213).
( 164 ) Решение от 10 юли 1986 г. (282/85, EU:C:1986:316).
( 165 ) Точка 419 от обжалваното съдебно решение.
( 166 ) Решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, EU:C:2002:118).
( 167 ) Решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51).
( 168 ) Решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52).
( 169 ) Вж. точка 50 и сл. от заключението на генералния адвокат Bot по дело Philips Lighting Poland и Philips Lighting/Съвет (C‑511/13 P, EU:C:2015:206).
( 170 ) Вж. решение от 23 март 2004 г., Франция/Комисия (C‑233/02, EU:C:2004:173).
( 171 ) Вж. решение от 24 юни 2015 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce (C‑293/13 P и C‑294/13 P, EU:C:2015:416, т. 193).