ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
E. SHARPSTON
представено на 7 септември 2017 година ( 1 )
Дело C‑158/16
Margarita Isabel Vega González
срещу
Consejería de Hacienda y Sector Público del gobierno del Principado de Asturias
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo No 1 de Oviedo (Административен съд № 1, Овиедо, Испания)
„Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Значение на понятието „условия за наемане на работа“ — Неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи за заемане на публична длъжност — Принцип на недопускане на дискриминация“
1.
Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), приложено към Директива 1999/70/ЕО ( 2 ). Запитването е отправено в рамките на производство между г‑жа Margarita Isabel Vega González и Consejería de Hacienda y Sector Público del gobierno del Principado de Asturias (Съвет за финансите и публичния сектор на правителството на Княжество Астурия, Испания). Спорът се отнася по същество до това дали на г‑жа Vega González, която е временно нает държавен служител по срочно трудово правоотношение, трябва да се признае административен статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“, за да заеме представителна длъжност в законодателно събрание. Ако тя беше държавен служител, издържал конкурс (в който случай тя щеше да е работник на постоянен трудов договор по смисъла на Рамковото споразумение), при тези обстоятелства тя щеше да има правото на неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи.
2.
Запитващата юрисдикция иска указания относно прилагането на принципа на недопускане на дискриминация и относно значението на понятието „условия за наемане на работа“ съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение. По искане на Съда в настоящото заключение ще огранича анализа си само до тълкуването на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на тази разпоредба.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 1999/70
3.
В член 1 от Директива 1999/70 се пояснява, че целта на директивата е „да въведе в действие рамковото споразумение за срочните договори, сключено […] между общите междуотраслови организации (CES, UNICE и CEEP)“.
4.
Член 2, първа алинея гласи:
„Държавите членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива[, и са длъжни] да предприемат всички необходими мерки, които им позволяват да могат по всяко време да гарантират постигането на наложените от настоящата директива резултати. […]“.
5.
В клауза 1 от Рамковото споразумение се посочва, че целта му е да „подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на [недопускане на]дискриминация“ и да „създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“.
6.
Клауза 2 („Приложно поле“) гласи, че Рамковото споразумение се прилага за „работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“.
7.
Клауза 3, точка 1 определя „работник на срочен трудов договор“ като „лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на [определено събитие]“. Терминът „работник на постоянен трудов договор[, който се намира в сходно положение]“ е определен в клауза 3, точка 2 като „работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията“.
8.
Клауза 4 установява принципа на недопускане на дискриминация. Тя предвижда следното:
„1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор[, които се намират в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
[…]“.
Националното право
9.
Член 64, параграф 1, буква g) от Ley del Principado de Asturias 3/1985, de 26 de diciembre, de Ordenación de la Función Pública de la Administración del Principado de Asturias (Закон на Княжество Астурия 3/1985 от 26 декември за организацията на публичната служба в администрацията на Княжество Астурия) предвижда безусловно право на „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“ на издържалите конкурс държавни служители, които са избрани за представители в Junta General del Principado de Asturias (Областен парламент на Княжество Астурия). Неплатеният отпуск за изпълнение на особени задачи се предоставя, като на въпросните държавни служители се признава особен „административен статут“. Този статут се признава само на държавните служители, издържали конкурс ( 3 ).
10.
Актът за преюдициално запитване и представените пред Съда материали сочат, че Ley del Estatuto básico del empleado público (испанският Закон за Основния статут на държавните служители), който не е предмет на пряко разглеждане в настоящия случай, съдържа разпоредби, които по същество са сходни с тези в приложимата правна уредба на равнище автономна област. В акта за преюдициално запитване не е посочено нищо в това отношение.
Факти, производство и преюдициални въпроси
11.
Г‑жа Vega González твърди, че от 26 май 1989 г. е била наета от административните органи на Астурия на редица различни длъжности. Въпреки че националната юрисдикция не се произнася изрично по този въпрос, от акта за преюдициално запитване става ясно, че на 15 април 2011 г. г‑жа Vega González е назначена като „interina“ (тоест временно нает държавен служител) по заместване на държавен служител, издържал конкурс, който е в командировка. Г‑жа Vega González принадлежи към категорията на висшите административни служители.
12.
На 24 май 2015 г. г‑жа Vega González е избрана в областния парламент на Княжество Астурия. На 13 юни 2015 г. тя подава молба да ѝ се признае статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“, или евентуално — „неплатен отпуск по лични причини“, за да поеме представителните си функции. Молбата ѝ в последващото производство изглежда е формулирана като искане да ѝ се признае правото да се върне на заеманата от нея длъжност след изтичане на парламентарния ѝ мандат, ако към този момент: а) щатната бройка не е била съкратена, и б) не е била заета от държавен служител, издържал конкурс.
13.
Молбата ѝ е отхвърлена с решение от 23 юни 2015 г. на Dirección general de función pública (Генерална дирекция за публичната служба). Тя подава искане за преразглеждане на това първоначално решение пред Consejería de Hacienda y Sector Pùblico del gobierno del Principado de Asturias (Съвет за финансите и публичния сектор на Княжество Астурия), който го отхвърля с решение от 22 октомври 2015 г. Понастоящем тя обжалва последното решение пред запитващата юрисдикция.
14.
Запитващата юрисдикция пояснява, че съгласно испанското национално право и приложимата правна уредба на автономна област Астурия, които не оставят на работодателя никаква свобода на преценка в това отношение, на държавен служител, издържал конкурс, се признава статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“, ако е избран в областния парламент. Г‑жа Vega González обаче е работила като временно нает служител и приложимата правна уредба не предоставя такова право на лица от тази категория. Поради това молбата ѝ за неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи е отхвърлена.
15.
При тези обстоятелства националната юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Трябва ли понятието „условия на наемане на работа“, използвано в клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че включва право за работник по срочно трудово правоотношение, който е избран на представителна политическа длъжност, да иска и да получи, също като работника по постоянно трудово правоотношение, спиране на изпълнението на служебното правоотношение с работодателя и след изтичане на съответния парламентарен мандат да се върне на длъжността, която е заемал?
2)
Трябва ли принципът на недопускане на дискриминация, до който се отнася клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална правна уредба като член 59, параграф 2 от [Закон № 3/1985], напълно и безусловно забраняваща признаването на административен статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи” на временно назначените служители, които са избрани за представители в парламента, при положение че такова право се признава на служителите, които са издържали конкурс?“.
16.
Писмени становища представят г‑жа Vega González, испанското правителство, както и Комисията. Въпреки че испанското правителство е поискало изслушване, Съдът счита, че въз основа на представените в писмената фаза на производството изявления и становища разполага с достатъчно данни, за да се произнесе, и поради това решава съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния правилник да не провежда съдебно заседание.
Анализ
17.
Като начало следва да припомня, че главното производство се отнася до молба за неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи от „временно“ нает държавен служител, който предишните четири години е заемал длъжност по заместване на държавен служител, издържал конкурс, който е бил командирован и съответно е имал правото на отпуск. Молбата е подадена във връзка с избирането на г‑жа Vega González в областния парламент на Княжество Астурия. В писменото си становище г‑жа Vega González твърди, че макар и на теория да може да изпълнява функциите си на демократично избран представител и на непълно работно време, на практика тя трябва да се посвети на новите си функции на пълно работно време, ако желае да ги упражнява успешно и да участва пълноценно в работата на областния парламент на Княжество Астурия и различните му комисии. В представеното от испанското правителство становище не се оспорва този довод и според мен той е напълно убедителен. Затова съм съгласна с твърдението на запитващата юрисдикция, че при липсата на каквото и да е право временно нает служител да ползва неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, единствената възможност на г‑жа Vega González (или на друго лице в нейното положение), ако иска да се посвети на функциите си на пълно работно време, е да напусне работа без право да се върне на тази длъжност след изтичане на парламентарния ѝ мандат.
18.
Не е трудно да си представим как това може да обезкуражи такива временно наети държавни служители да се кандидатират за участие в избори. Това на свой ред може да засегне многообразието и представителността на разглежданото законодателно събрание.
19.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на кауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща правата на отпуск като разглежданите в главното производство, в което държавен служител, издържал конкурс, има право да вземе неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, за да заеме длъжност като изборен член в институция като областния парламент на Княжество Астурия, докато служител на сходна длъжност, зает по срочно трудово правоотношение, няма такова право. Ще се опитам да обясня защо това действително е така, противно на застъпената от испанското правителство позиция, като се основавам както на граматическо, така и на телеологично тълкуване на тази разпоредба.
20.
Съгласно постоянната съдебна практика — и испанското правителство впрочем не се опитва да оспори това — временно наетите държавни служители, заети по срочни трудови правоотношения, като г‑жа Vega González, попадат в приложното поле ratione personae на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение ( 4 ).
21.
Националната юрисдикция пояснява, че при признаването на статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“ (както е поискан от г‑жа Vega González) „се спира изпълнението на служебното правоотношение, като лицето запазва качеството си на служител и правото да заема съответната длъжност, така че при отпадане на основанието за признаване на този статут (в случая — при изтичане на парламентарния мандат) може да се върне в администрацията“. Тя добавя, че съгласно член 64, параграф 2 от Закон № 3/1985 „служителите в неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи запазват качеството на служители и правото да заемат съответната длъжност, като времето на отпуска се зачита при определяне на допълнителното възнаграждение за всеки три години прослужено време и във връзка с повишаването в степен“. От това описание става ясно, че докато са в неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, служителите, издържали конкурс, си запазват определени предимства по силата на трудовото си правоотношение. Тези предимства са свързани както със самата работа (гарантирано работно място), така и с израстването в кариерата и равнището на заплащане.
22.
Като отправна точка за моя анализ ще взема обичайното значение на думите „условия за наемане на работа“. Според мен този израз трябва да се разбира като включващ правата и задълженията, характеризиращи дадено трудово правоотношение, тоест условията, при които дадено лице започва работа ( 5 ). Това очевидно включва въпроси като заплащане, работно време, право на платен или неплатен отпуск и т.н.
23.
Съдът вече е изяснил значението на „условия за наемане на работа“, тъй като това понятие се използва в редица случаи в Рамковото споразумение. В по-голямата част (но невинаги) те се отнасят до икономическите аспекти на трудовото правоотношение. Така Съдът е постановил, че понятието „условия на наемане на работа“ обхваща по-специално следното: обезщетението, което работодателят е длъжен да изплати на служителя вследствие на прекратяването на срочния му трудов договор ( 6 ), срока на предизвестието за прекратяване на срочните трудови договори ( 7 ), обезщетението, което работодателят дължи на работника при незаконосъобразно определяне на срок на трудовия му договор ( 8 ), допълнителните възнаграждения или добавки за прослужено време ( 9 ), условията относно възнагражденията, както и относно пенсиите, които са функция на трудовото правоотношение, с изключение на тези, които произтичат от законоустановена схема на социално осигуряване ( 10 ), намаляването наполовина на работното време и съответното намаляване на възнаграждението ( 11 ), както и правото на включване в плана за оценяване на преподавателите и получаване на произтичащия от това материален стимул ( 12 ).
24.
Според мен всяко от тези „условия“ се характеризира с това, че е част от специфичната съвкупност от права и задължения, обуславящи трудовото правоотношение, което се разглежда във всеки от тези случаи. Освен това е ясно, че предимствата, от които държавен служител, издържал конкурс, продължава да се ползва, докато е в неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, се отнасят до аспекти от трудовото правоотношение, които вече са били признати от Съда като включващи се в „условията за наемане на работа“ ( 13 ).
25.
Следва да добавя, че при конкретните обстоятелства по настоящото дело отказът на публичните власти да дадат неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи поставя г‑жа Vega González в положение, в което тя трябва да прекрати трудовото си правоотношение, за да поеме и да изпълни парламентарния си мандат на пълно работно време в областния парламент на Княжество Астурия. Съдът вече е постановил, че условията за прекратяване на срочен трудов договор спадат към „условията за наемане на работа“, посочени в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение ( 14 ). Това може да се изтъкне в косвена подкрепа на довода, че при такива обстоятелства правото на ползване на такъв отпуск също попада в обхвата на това понятие.
26.
Съдът многократно е постановявал, че „за да се определи дали дадена мярка спада към „условията за наемане на работа“ […] решаващ е именно критерият за наемане на работа, тоест за трудово правоотношение, установено между работника и неговия работодател“ ( 15 ). С други думи, обхванати са условията, които са част от трудовото правоотношение.
27.
Правата, които може да водят до спиране на действието на някои обичайни елементи на трудовото правоотношение, например правото на отпуск по лични причини или на родителски отпуск, според мен също трябва да се разглеждат като попадащи в обхвата на същото тълкуване на Рамковото споразумение. Те също са част от съвкупността от права и задължения, характеризиращи трудовото правоотношение между работника и неговия работодател. През срока на неплатения отпуск за изпълнение на особени задачи се спира упражняването на някои права и изпълнението на някои задължения (по-специално правото да се получава възнаграждение и задължението да се полага труд). Продължава обаче упражняването на други права, произтичащи от трудовото правоотношение.
28.
Испанското правителство изразява несъгласие. То твърди, че разглежданото положение не включва „условия за наемане на работа“, тъй като спирането на трудовото правоотношение не е част от правоотношението между работника и неговия работодател. То подчертава, че поисканото спиране е резултат от съзнателното едностранно решение на г‑жа Vega González да участва в регионалните избори и да поеме функциите на изборен член на пълно работно време в областния парламент на Княжество Астурия.
29.
Според мен е трудно да се приеме тази логика.
30.
Г‑жа Vega González иска да получи правото да продължи трудовото си правоотношение при същите условия, или при условия, които са възможно най-близки до тези, на които има право държавен служител, издържал конкурс. Тези условия несъмнено са част от правата и задълженията, характеризиращи разглежданото трудово правоотношение между работник и работодателя му, тоест те спадат към „условията за наемане на работа“. Основният аспект е, че при обстоятелства, сходни на тези по случая с г‑жа Vega González, държавният служител, издържал конкурс, продължава да се ползва от определени предимства, произтичащи от трудовото му правоотношение и има правото да се върне на заеманата от него длъжност след изтичане на парламентарния му мандат в разглежданото законодателно събрание, докато това не е така за работника на срочен трудов договор (в случая временно наетият държавен служител), който изпълнява абсолютно същата работа.
31.
Фактът, че необходимостта г‑жа Vega González да подаде молба за неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи произтича от „съзнателното [ѝ] едностранно решение“ да се кандидатира за представителна длъжност е напълно ирелевантен. Посочените съображения са равнозначни на това да се твърди, че тъй като работодателят на дадена работничка не е участвал (поне в общия случай) при вземането на решението ѝ да забременее, тя не би трябвало да се ползва от отпуск по майчинство. За всички е ясно, че подобен довод (и последиците му в настоящия случай) е изначално погрешен.
32.
Разглежданото в главното производство право на неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи очевидно е част от съвкупността от права и задължения, характеризиращи трудовото правоотношение между държавния служител и неговия работодател. Следователно то спада към „условията за наемане на работа“ по смисъла на Рамковото споразумение и на директивата.
33.
Отказът да бъде предоставено такова право, от което държавните служители, издържали конкурс, могат да се ползват безусловно, на техните временно наети колеги, с мотива че това право не спада към „условията за наемане на работа“ на работниците на срочен трудов договор, не само противоречи на изричното значение на текста. Той пряко противоречи и на целта на Рамковото споразумение и на директивата.
34.
Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на ЕС трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 16 ).
35.
Според клауза 1, буква a) от Рамковото споразумение то има за цел по-специално „да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на [недопускане на]дискриминация“. Тази цел трябва да се разбира в контекста на установената в член 151 ДФЕС цел за насърчаване на заетостта и подобряване на условията на труд.
36.
Съдът многократно е постановявал, че клауза 4 от Рамковото споразумение има за цел да приложи посочения принцип спрямо работниците на срочен трудов договор, за да се попречи на работодателите да се възползват от подобно трудово правоотношение и да лишат тези работници от правата, признати на работниците на постоянен трудов договор; както и че клауза 4 изразява „принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително“ ( 17 ).
37.
Тълкуване на понятието „условия за наемане на работа“, съдържащо се в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, което изключва от обхвата на това понятие права на отпуск (като разглежданото в главното производство право на неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи), би противоречало на целта на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение, тъй като би позволило на работниците на срочен трудов договор да бъдат отказани „права, признати на работниците на постоянен трудов договор“ ( 18 ). Изключването на правата на отпуск от приложното поле на принципа на недопускане на дискриминация несъмнено би влошило качеството на срочната работа, вместо да го подобри.
38.
Следователно отказът да бъде предоставено такова право на работник на срочен трудов договор противоречи на принципа на недопускане на дискриминация, до който се отнася клауза 4 от Рамковото споразумение, ако: а) държавен служител, издържал конкурс, който има право на такъв неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, е „работник на постоянен трудов договор[, който се намира в сходно положение]“ спрямо работника на срочен трудов договор, и б) разликата в третирането не е оправдана от обективни причини.
39.
Що се отнася до тези въпроси, ще се огранича до три кратки бележки.
40.
Първо, според мен нищо в представените пред Съда материали не показва, че извършваната от г‑жа Vega González работа като временно нает служител (с най-малко четири години непрекъснат трудов стаж) ( 19 ) е коренно различна от извършваната от държавния служител, издържал конкурс, когото тя замества. Макар в крайна сметка да е задача на националния съд да установи фактическите обстоятелства, изглежда сравнително вероятно за тази цел г‑жа Vega González надлежно да бъде сравнявана с нейния колега — държавен служител, издържал конкурс.
41.
Второ, пред Съда не са представени материали, които обосновават в достатъчна степен ясната разлика в третирането. Испанското правителство твърди по същество, че правата на отпуск са тясно свързани с кариерната структура на държавните служители, издържали конкурс. Доколкото мога да преценя обаче, има обективна вероятност такива права да бъдат от полза в еднаква степен както за държавните служители, издържали конкурс, така и за временно наетите служители.
42.
Накрая, следва да припомня, че г‑жа Vega González не е искала безусловна гаранция, че след изтичане на мандата ѝ в областния парламент на Княжество Астурия ще се върне на длъжността, която е заемала. Тя по-скоро иска да ѝ се признае правото да се върне на заеманата от нея длъжност ако към този момент: а) щатната бройка не е била съкратена, и б) не е била заета от държавен служител, издържал конкурс. Струва ми се, поне prima facie, че това е искане, отчитащо пропорционално всички действителни разлики, които основателно може да се счита, че съществуват между държавните служители, издържали конкурс, и временно наетите служители, що се отнася до правото на връщане в публичната администрация след изтичането на представителен мандат. Правото на първите да възобновят активната си заетост е безусловно, докато по правило правото на временно наетите служители не е такова.
Заключение
43.
Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос на запитващата юрисдикция по следния начин:
„Понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща правата на отпуск като разглежданите в главното производство, в което държавен служител, издържал конкурс, има право да вземе неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, за да поеме функции като изборен член на областен парламент, а служител на сходна длъжност, зает по срочно трудово правоотношение, няма това право“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Директива на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129). CES, UNICE и CEEP са абревиатури от наименованията на френски език съответно на Европейската конфедерация на профсъюзите, Съюза на индустриалците в Европейската общност и Европейския център на предприятията с държавно участие.
( 3 ) От писмените становища на Комисията и на г‑жа Vega González изглежда, че въпросната правна уредба на Княжество Астурия (член 59, параграф 1 от Закон № 3/1985) признава осем различни вида административен статут на държавните служители, издържали конкурс: а) активна заетост, б) неплатен отпуск по лични причини, в) родителски отпуск, г) статут на неактивно зает, д) неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи, е) отпуск за заемане на длъжност в друга публична администрация, ж) отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор на автономна област, и з) временно отстраняване от длъжност. Съгласно член 59, параграф 2 от Закон № 3/1985 на временно наетите служители в публичния сектор може да се признае само статут а) („активна служба“) или статут з) („временно отстраняване от длъжност“).
( 4 ) Решение от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres (C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 40—45 и цитираната съдебна практика).
( 5 ) Вж. в този смисъл заключението ми по дела Epitropos tou Elegktikou Sinedriou (C‑363/11, EU:C:2012:584, т. 67), и Rosado Santana (C‑177/10, EU:C:2011:301, т. 55).
( 6 ) Решение от 14 септември 2016 г., de Diego Porras (C‑596/14, EU:C:2016:683).
( 7 ) Решение от 13 март 2014 г., Nierodzik (C‑38/13, EU:C:2014:152).
( 8 ) Решение от 12 декември 2013 г., Carratù (C‑361/12, EU:C:2013:830).
( 9 ) Решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso (C‑307/05, EU:C:2007:509), от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres (C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819), и от 9 юли 2015 г., Regojo Dans (C‑177/14, EU:C:2015:450).
( 10 ) Решение от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223).
( 11 ) Определение от 9 февруари 2017 г., Rodrigo Sanz (C‑443/16, EU:C:2017:109).
( 12 ) Определение на Съда от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso (C‑631/15, EU:C:2016:725).
( 13 ) Следователно допълнителните възнаграждения за всеки три години прослужено време вече изрично са класифицирани от Съда като част от „условията за наемане на работа“: вж. решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso (C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 47 и 48), от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro and Iglesias Torres (C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 50—58), и определение от 18 март 2011 г., Montoya Medina (C‑273/10, непубликувано, EU:C:2011:167, т. 32—34).
( 14 ) Решение от 13 март 2014 г., Nierodzik (C‑38/13, EU:C:2014:152), вж. т. 23 по-горе.
( 15 ) Вж., най-скорошно, определение от 9 февруари 2017 г., Rodrigo Sanz (C‑443/16, EU:C:2017:109, т. 32 и цитираната съдебна практика).
( 16 ) Вж., наред с много други, решения от 17 ноември 1983 г., Merck/Hauptzollamt (292/82, EU:C:1983:335, т. 12), от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 203) или, по-наскоро, решение от 14 юни 2017 г., Khorassani (C‑678/15, EU:C:2017:451, т. 26).
( 17 ) Вж. решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso (C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 38), от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 114), от 14 септември 2016 г., de Diego Porras (C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 27), определения от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso (C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 33), и от 9 февруари 2017 г., Rodrigo Sanz (C‑443/16, EU:C:2017:109, т. 30).
( 18 ) Вж., наред с някои други, решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso (C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 37), от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres (C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 48), от 13 март 2014 г., Nierodzik (C‑38/13, EU:C:2014:152, т. 23), и от 14 септември 2016 г., de Diego Porras (C‑596/14, EU:C:2016:683, т. 26).
( 19 ) Следва да се припомни, че г‑жа Vega González всъщност твърди, че е била наета от административните органи на Астурия в различно качество, считано от 26 май 1989 г. (вж. т. 11 по-горе). Ако това е така — задача, която е на националния съд да провери — би означавало, че тя е натрупала почти точно 26 години опит в публичната администрация, когато е била избрана в областния парламент на Княжество Астурия на 24 май 2015 г. От 2011 г. тя замества издържал конкурс държавен служител, който е командирован (вж. т. 11 по-горе).