ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 4 май 2017 година ( 1 )
Дело C‑183/16 P
Tilly-Sabco
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Селско стопанство — Възстановявания при износ — Регламент (ЕО) № 1234/2007 — Членове 162 и 164 — Процедура по комитология — Регламент (ЕС) № 182/2011 — Член 3 — Птиче месо — Замразени пилета — Регламент (ЕС) № 689/2013 — Практика на Комисията при определяне на възстановяванията — Определяне на възстановяванията на 0 EUR — Приложими срокове — Задължение за мотивиране“
1.
С жалбата си Tilly-Sabco иска от Съда да отмени решението на Общия съд по дело T‑397/13 ( 2 ). В посоченото решение Общият съд отхвърля искането на Tilly-Sabco за отмяна на Регламент (ЕС) № 689/2013 ( 3 ), с който размерът на възстановяванията при износ на замразени пилета към определени държави се определя на нула евро. Тази жалба повдига няколко различни правни въпроса.
2.
В обжалваното съдебно решение Общият съд приема по-специално, че настоящата практика на Комисията при определянето на възстановяванията при износ е в съответствие с правилата за комитология, и по-специално с член 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011 ( 4 ). По същество тази практика се състои от внасяне и приемане на проектите на актове за изпълнение в рамките на много кратък срок с цел да се сведе до минимум рискът от изтичане на информация и, както твърди Комисията, от спекулации. Освен това Общият съд постановява, че Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, когато при приемането на обжалвания регламент просто е заменила предишния размер на възстановяванията с нула, без да променя мотивите, предвидени в регламента, който предхожда обжалвания регламент. Общият съд отхвърля и няколко други основания за отмяна, изтъкнати от жалбоподателя.
3.
Поради изложените по-долу съображения считам, че не са налице изтъкнатите от Tilly-Sabco основания за обжалване. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли жалбата.
I. Правна уредба
A. Регламент (ЕО) № 1234/2007 ( 5 )
4.
Член 162 от Регламент № 1234/2007 („Обхват на възстановяванията при износ“) предвижда:
„1. В степента, необходима, за да се даде възможност за износ на базата на котировки или цени за тези продукти на световния пазар и в рамките на ограниченията, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с [член 218 ДФЕС], разликата между тези котировки или цени и цените в [Съюза] може да бъде покрита с възстановявания при износ за:
а)
продуктите от следните сектори, предназначени за износ без по-нататъшна преработка:
[…]
viii)
птиче месо“.
5.
Съгласно член 164 от Регламент № 1234/2007 („Определяне на размера на възстановяванията при износ“):
„1. Възстановяванията при износ са еднакви за ц[е]л[ия] [Съюз]. Те могат да варират според местоназначението, особено когато това е необходимо поради състоянието на световния пазар, специфичните изисквания на някои пазари или задължения, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с [член 218 ДФЕС].
2. Възстановяванията се определят от Комисията.
Възстановяванията могат да се определят:
а)
на равни интервали;
б)
чрез покана за търг на продукти, по отношение на които тази процедура е била предвидена преди датата на прилагането на настоящия регламент в съответствие с член 204, параграф 2.
С изключение на случаите, когато е определен чрез търг, списъкът на продуктите, за които се предоставя възстановяване при износ, както и размерът на възстановяванията при износ, се определят най-малко веднъж на всеки три месеца. Същевременно, размерът на възстановяването може да остане на същото равнище повече от три месеца и при необходимост да бъде преизчислен от Комисията в междинния период без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, по искане на държава членка или по нейна инициатива.
3. При определяне на размера на възстановяванията за определен продукт се взема предвид един или повече от следните аспекти:
а)
съществуващото състояние и бъдещата тенденция по отношение на:
—
цени и наличности на този продукт на пазара на [Съюза],
—
цени за този продукт на световния пазар.
б)
целите на общата организация на пазара, които са насочени към гарантиране на равновесие и естествено развитие на цените и търговията на този пазар;
в)
необходимостта да бъдат избегнати смущения, които биха могли да предизвикат продължителен дисбаланс между предлагането и търсенето на пазара на [Съюза];
г)
икономическият аспект на предложения износ;
д)
лимитите, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с [член 218 ДФЕС];
д)
необходимостта да се установи равновесие между използването на основни продукти на [Съюза] при производството на преработени стоки за износ в трети страни и използването на продукти с произход от трети страни, поставени под режим усъвършенстване;
ж)
най-благоприятните разходи за пазарна реализация и транспортни разходи от пазарите на [Съюза] до пристанищата на [Съюза] или други места за износ, заедно с разходите за експедиране до страните по местоназначение;
з)
търсенето на пазара на [Съюза];
и)
по отношение на секторите на свинското месо, яйцата и птичето месо, разликата между цените в [Съюза] и цените на световния пазар за количеството фуражно зърно, което е необходимо за производството в [Съюза] на продуктите от тези сектори.
[…]“.
6.
Член 195, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1234/2007 („Комитет“) предвижда:
„1. Комисията се подпомага от Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари (наричан по-долу „Комитетът“).
2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО[ ( 6 )].
Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО се определя на един месец“.
Б. Регламент (ЕС) № 182/2011
7.
Регламент № 182/2011 отменя и заменя Решение 1999/468. Член 3 от този регламент („Общи разпоредби“) предвижда:
„1. Предвидените в настоящия член общи разпоредби се прилагат за всички процедури, посочени в членове 4—8.
2. Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите членки. Комитетът се председателства от представител на Комисията. Председателят не участва в гласуването на комитета.
3. Председателят внася в комитета проекта на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет от Комисията.
Освен в надлежно обосновани случаи, председателят свиква заседание не по-рано от 14 дни след датата на внасяне на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред в комитета. Комитетът дава своето становище по проекта на акта за изпълнение в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Сроковете са пропорционални и предоставят на членовете на комитета навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си.
[…]“.
8.
Член 5 от Регламент № 182/2011 („Процедура по разглеждане“) предвижда:
„[…]
2. Когато комитетът даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.
3. Без да се засяга член 7, ако комитетът даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение. Когато даден акт за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след даването на отрицателно становище, или в едномесечен срок след даването на отрицателно становище да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.
4. Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение, освен в предвидените във втора алинея случаи. Когато Комисията не приеме проекта на акта за изпълнение, председателят може да внесе в комитета негова изменена версия.
Без да се засяга член 7, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение, когато:
[…]
в)
обикновено мнозинство от членовете на комитета се противопоставя на акта.
[…]“.
9.
Съгласно член 7 от Регламент № 182/2011 („Приемане на актове за изпълнение в изключителни случаи“):
„Чрез дерогация от член 5, параграф 3 и член 5, параграф 4, втора алинея, Комисията може да приеме проект на акт за изпълнение, когато той е необходимо да бъде приет незабавно, за да се избегне създаването на сериозни смущения на селскостопанските пазари или рискове за финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 ДФЕС“.
II. Обстоятелствата по спора
10.
Tilly-Sabco е френско дружество, чиято дейност е износ на цели замразени пилета към страните от Близкия изток.
11.
В съответствие с ръководните принципи за възстановяванията при износ, установени в Регламент № 1234/2007, и по-специално в членове 162 и 164 от него, с регламенти за изпълнение Комисията периодично определя размера на възстановяванията при износ в сектора на птичето месо.
12.
След приемането на Регламент (ЕС) № 525/2010 ( 7 ) постепенно се намалява размерът на тези възстановявания по отношение на три категории замразени пилета. Размерът на възстановяванията при износ най-напред е сведен от 40 EUR/100 kg на 32,50 EUR/100 kg. Последният размер е запазен в осем последователни регламента за изпълнение и след това е намален на 21,70 EUR/100 kg по силата на Регламент (ЕС) № 962/2012 ( 8 ).
13.
С Регламент (ЕС) № 33/2013 ( 9 ) размерът на възстановяванията за въпросните три категории замразени пилета е намален отново, този път на 10,85 EUR/100 kg. Впоследствие този размер е оставен в сила с Регламент (ЕС) № 360/2013 ( 10 ).
14.
С обжалвания регламент Комисията по-специално определя нулев размер на възстановяванията при износ за три категории замразени пилета.
15.
Не е променен размерът на възстановяванията за шестте други продукта — главно малки пилета — който е посочен в приложението към обжалвания регламент и вече е бил определен на нула евро с Регламент (ЕС) № 1056/2011 ( 11 ).
16.
Съгласно приложението към обжалвания регламент местоназначенията, за които се отнасят възстановяванията при износ, по-специално са страни от Близкия изток.
17.
Релевантните съображения от обжалвания регламент гласят:
„(1)
Съгласно член 162, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 разликата между цените на световния пазар за продуктите, посочени в част XX на приложение I към горепосочения регламент, и цените на същите продукти в Съюза може да бъде покрита чрез възстановяване при износ.
(2)
С оглед на съществуващата ситуация на пазара за птиче месо възстановяванията при износ следва да се определят в съответствие с правилата и критериите, предвидени в членове 162, 163, 164, 167 и 169 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.
(3)
Съгласно член 164, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 възстановяванията могат да варират според местоназначението, особено когато това е необходимо поради състоянието на световния пазар, специфичните изисквания на някои пазари или задължения, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член [218 ДФЕС].
[…]
(6)
С цел да се избегне несъвместимостта с текущата ситуация на пазара, да се предотвратят пазарните спекулации и да се гарантира ефективност на управлението настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
(7)
Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател“.
18.
Съгласно точки 76—82 от обжалваното съдебно решение обжалваният регламент е приет при следните обстоятелства.
19.
На 16 юли 2013 г. Комисията изпраща електронно съобщение до членовете на комитета, посочен в член 195, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 (наричан по-нататък „Управителният комитет“), съдържащо документ със заглавие „EU Market situation for poultry“ („Състояние на птицевъдния пазар в Съюза“).
20.
По време на срещата на Управителния комитет, проведена сутринта на 18 юли 2013 г., Комисията представя състоянието на птицевъдния пазар. В следобедната част на срещата, продължила след 13,00 ч. същия ден, Комисията представя проекта на обжалвания регламент (наричан по-нататък „проектът на регламент“). Проектът на регламент е фотокопие на предходния регламент за определяне на възстановявания при износ, в което отбелязванията във връзка с размера на възстановяванията са били зачертани с молив.
21.
Впоследствие проектът на регламент е подложен на гласуване. Същия ден в 15,46 ч. генералният директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Комисията извършва формалностите, свързани с удостоверяващото изявление, за да може обжалваният регламент да бъде публикуван на следващия ден в Официален вестник на Европейския съюз, така че да влезе в сила и се приложи незабавно.
22.
Представителите на държавите членки в състава на Управителния комитет не оспорват определените от Комисията процедура или срокове.
III. Производство пред Общия съд
23.
С жалба до Общия съд от 6 август 2013 г. Tilly-Sabco иска отмяна на обжалвания регламент. В подкрепа на своето искане Tilly-Sabco изтъква пет основания за отмяна, а именно i) съществено процесуално нарушение и злоупотреба с процесуални права, ii) процесуално нарушение и липса на компетентност, iii) липса на мотиви, iv) нарушение на закона или явна грешка в преценката, и v) нарушение на принципа на оправдани правни очаквания.
24.
Същия ден Tilly-Sabco иска от Общия съд да спре прилагането на обжалвания регламент до решението по искането за отмяна. С определение от 29 август 2013 г. Френската република е допусната да встъпи в подкрепа на искането на жалбоподателя за спиране на прилагането. С определение от 26 септември 2013 г. председателят на Общия съд отхвърля посоченото искане ( 12 ).
25.
С определение от 7 април 2014 г. Doux SA е допуснато да встъпи в подкрепа на направените от Tilly-Sabco искания в жалбата за отмяна.
26.
След проведено на 22 април 2015 г. открито съдебно заседание Общият съд отхвърля искането за отмяна на Tilly-Sabco и го осъжда да заплати понесените от него съдебни разноски, включително свързаните с обезпечителното производство. Освен това Общият съд осъжда Комисията, Френската република и Doux да понесат направените от тях съдебни разноски.
IV. Производство пред Съда и искания на страните
27.
На 31 март 2016 г. Tilly-Sabco подава жалба до Съда, като го моли:
–
да отмени обжалваното съдебно решение с изключение на частта относно допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство,
–
на основание член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз да постанови окончателно решение по делото и да отмени обжалвания регламент,
–
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
28.
В писмения си отговор, подаден в Съда на 17 юни 2016 г., Комисията го моли:
–
да отхвърли жалбата,
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
29.
Страните са изслушани в съдебното заседание на 1 март 2017 г.
V. Анализ
A. Уводни бележки
30.
В подкрепа на жалбата си Tilly-Sabco изтъква четири основания, по повечето от които са изложени няколко твърдения. По същество жалбоподателят поддържа, че Общият съд е тълкувал неправилно: i) член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, ii) член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007, iii) член 296 ДФЕС, и iv) член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 или е допуснал явна грешка в преценката по отношение на тази разпоредба. Ще разгледам последователно всяко от тези основания, след като обобщя становищата на страните.
31.
Струва ми се, че най-големи затруднения поражда първото основание. То се отнася до законосъобразността на практиката на Комисията при взаимоотношенията ѝ с Управителния комитет във връзка с определянето на размера на възстановяванията при износ. Комисията заявява пред Общия съд (вж. т. 79 от обжалваното съдебно решение), че тази практика датира от 1962 г.
32.
Отношение към този въпрос има обстоятелството, че предметът на делото е регламент, който е изготвен по модела на регламент с почти идентичен текст и който той отменя и заменя, като в съдържанието му се променят само някои цифри. Подобни „стандартни регламенти“ на свой ред повдигат въпроси по отношение както на задължението за мотивиране, така и на възможността, определяйки размера на възстановяването на нула евро, Комисията фактически да преустанови приемането в съответствие с Регламент № 1234/2007 на т.нар. периодични селскостопански правни инструменти.
33.
Трябва да се посочи също, че с две решения от същата дата като обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля исканията за отмяна на обжалвания регламент, внесени от Doux ( 13 ) и от Френската република ( 14 ). Тези решения не са обжалвани пред Съда и са окончателни.
34.
Накрая, в точки 28—68 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че са изпълнени всички условия, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, и по-специално, че обжалваният регламент не включва мерки за изпълнение ( 15 ). Комисията, която оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателя пред Общия съд ( 16 ), не обжалва тази част от съдебното решение. При тези обстоятелства не е необходимо Съдът да разглежда служебно правилността на обжалваното съдебно решение в това отношение ( 17 ).
Б. По първото основание за обжалване: неправилно тълкуване от Общия съд на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011
1. Доводи на страните
35.
По първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, на първо място, че в точки 70—146 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно понятието „пропорционален срок“ в текста на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011. Според него с представянето на проекта на регламент в хода на среща, която започва след 13,00 ч. и завършва в 15,46 ч., не е спазен пропорционален срок. Освен това той твърди в писмената си реплика, че не е била оспорена възможността частноправни субекти да се позовават на нарушение на Регламент № 182/2011 и че ако не бъде призната тази възможност, ще бъде нарушен член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
36.
По това основание Tilly-Sabco поддържа, на второ място, че в точки 86, 110—115 и 128 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е тълкувал и/или е изложил противоречиви съображения във връзка с критерия спешност. Според него не може Общият съд, от една страна, да потвърждава липсата на спешност и едновременно с това, от друга страна, да подчертава риска от изтичане на информация, който оправдава представянето на проекта на регламент в хода на срещата — риск, който според Общия съд при всички положения не прави случая спешен. В писмената си реплика Tilly-Sabco се позовава на типовия процедурен правилник ( 18 ) във връзка с Решение 1999/468, в който се посочва, че е налице особена спешност „по-специално ако е налице заплаха за здравето на хората или на животните“.
37.
По това основание жалбоподателят твърди, на трето място, че в точки 92—108 от обжалваното съдебно решение Общият съд е объркал срока за изпращане на документи относно състоянието на пазара със срока за представяне на проекта на регламент. От момента, в който членовете на Управителния комитет получили проекта на регламент, до края на срещата оставали само няколко минути и комитетът не могъл да разгледа всички необходими обстоятелства, тъй като разполагал с изключително кратко време или дори не разполагал с никакво време.
38.
Жалбоподателят поддържа, на четвърто място, че като е потвърдил в точки 111—118 от обжалваното съдебно решение датиращата от 1962 г. практика на Комисията, Общият съд е нарушил член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011. Според жалбоподателя нищо не пречело на Комисията да актуализира текста на този регламент, за да го съгласува с въпросната практика.
39.
Накрая, по това основание Tilly-Sabco твърди, на пето място, че Общият съд си противоречи, като първоначално в точка 149 от обжалваното съдебно решение посочва, че според Комисията определянето на възстановяванията на нула евро се основава на вече налично състояние на пазара, докато по-нататък в точка 255 от това решение посочва, че според Комисията прогресивното понижаване на приложимия размер е било резултат от висящо положение, следователно такова, което не е заварено.
40.
Комисията оспорва тези доводи.
2. Анализ
41.
Ще разгледам това основание за обжалване общо, тъй като по същество всички изложени по него твърдения (освен петото) се отнасят до твърдяното неправилно тълкуване от Общия съд в различни отношения на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011.
42.
В точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 по принцип допуска представяне на проект на акт за изпълнение в хода на среща на комитета. След като разглежда обстоятелствата във връзка с процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент, в точка 108 от това решение той констатира, че времето между представянето на проекта на регламент и гласуването му е било достатъчно, за да се осигурят реални възможности на членовете на Управителния комитет да разгледат проекта на регламент и да изразят мнението си. По-нататък, в точка 114 от това решение той приема, че Комисията трябва да се произнесе по въпроса за спешността по смисъла на член 3, параграф 3, второ изречение от същия регламент и че съдебният контрол се ограничава до проверка за наличието на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт. В точки 119 и 120 от същото решение Общият съд заключава, че срокът за становището на Управителния комитет е бил пропорционален, че преценката на спешността от страна на Комисията не е опорочена нито поради явна грешка в преценката, нито поради злоупотреба с власт, и следователно Комисията не е нарушила разпоредбата. По-нататък, в точки 123 и 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че ако намерението на жалбоподателя е било да изтъкне нарушение на вътрешния правилник на Управителния комитет ( 19 ) като основание за отмяна, частноправните субекти не могат да се позовават на подобно нарушение. Накрая, по съображения за изчерпателност в точки 125—129 от това решение Общият съд посочва, че дори Комисията да е допуснала нарушение на член 3, параграф 3 от посочения регламент, определеният срок е доказано достатъчен и следователно евентуалното нарушение не би довело до отмяна на обжалвания регламент.
43.
Като процедурен въпрос, макар Tilly-Sabco да поддържа в жалбата си, че в настоящия случай не се изтъква наличие на спешност, която да обоснове бързото разглеждане, конкретните му доводи относно понятието за спешност съгласно формулировката на типовия процедурен правилник (вж. т. 36 по-горе) не са изложени в жалбата и следователно не са представени в срок, тъй като нищо в писмения отговор на Комисията не оправдава представянето на тези доводи в писмената реплика на жалбоподателя ( 20 ). Дори тези конкретни доводи да са били допустими, те щяха да бъдат отхвърлени, тъй като частноправните субекти не могат да се позовават на подобен правилник, както ще изясня по-нататък.
44.
Преминавам към член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011. Той съдържа три отделни правила.
45.
Първо, той предвижда, че Комисията свиква заседание не по-рано от 14 дни след датата на внасяне на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред в Управителния комитет „[о]свен в надлежно обосновани случаи“ (наричано по-нататък „първото правило“).
46.
Второ, Управителният комитет дава своето становище по проекта на акта за изпълнение в срок, който Комисията може да определи „в зависимост от спешността на въпроса“ (наричано по-нататък „второто правило“).
47.
И накрая, сроковете са „пропорционални“ и предоставят на членовете на Управителния комитет „навременни и реални възможности“ да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си (наричано по-нататък „третото правило“).
48.
От текста на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 веднага става ясно, че няма точно определен срок. Дори когато се посочва точен срок — както в първото правило — той може да бъде променян. Ето защо споделям мнението на Общия съд, че член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 по принцип допуска представяне на проект на акт за изпълнение в хода на среща на комитета.
49.
Несъмнено първите две правила, които предвиждат конкретни задължения съответно за Комисията и за Управителния комитет, както и съответните приложими срокове, ограничават възможността за определяне на кратки срокове. Същото може да се каже и за третото правило, което играе ролята на обща клауза.
50.
Тези три правила обаче не са ясни: никъде в Регламент № 182/2011 не се изяснява какво означава „надлежно обосновани случаи“, „спешност“, „пропорционални“ или „навременни и реални възможности“. Ето защо тези правила приличат повече на принципна декларация, отколкото на ясни норми. Според мен изцяло от конкретните обстоятелства зависи по-специално дали е „надлежно обосновано“ да се съкрати срокът за представяне на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред в Управителния комитет съгласно първото правило и дали установеният срок, в който комитетът трябва да даде своето становище, е „пропорционален“ съгласно третото правило.
51.
Що се отнася до второто правило, то всъщност дори не се отнася до неотложни обстоятелства, а вместо това в текста му се използва изразът „в зависимост от спешността на въпроса“, което е нещо съвсем различно. Тези понятия дори не изключват възможността за определяне на дълъг срок при спешни случаи и на кратък срок при обичайни. Във всеки случай второто правило не ограничава бързото разглеждане до спешните случаи. Това се потвърждава и от други разпоредби на Регламент № 182/2011.
52.
Всъщност от контекстуална гледна точка възможността да се действа бързо в спешен случай — или по-скоро в особено спешен случай — се споменава в друга разпоредба, а именно в член 8, параграф 5 от Регламент № 182/2011 ( 21 ). Показателно е, че в тази разпоредба не се споменава възможността за удължаване на определените срокове.
53.
По същия начин член 7 от Регламент № 182/2011, който представлява дерогация от член 5, параграфи 3 и 4, предвижда конкретна процедура, при която Комисията може да приеме проект на акт за изпълнение, в случай че „той е необходимо да бъде приет незабавно“, за да се избегне създаването на сериозни смущения на селскостопанските пазари или рискове за финансовите интереси на Съюза. Тази разпоредба би изгубила частично или напълно полезното си действие, ако съгласно второто правило Комисията може само при спешни въпроси да иска от Управителния комитет да даде становище по проект на акт за изпълнение в много кратък срок.
54.
Освен това амбициозният тон на член 196 от Регламент № 1234/2007 („Организация на Управителния комитет“), съгласно който „[п]ри организацията на заседанията на [Управителния комитет] се вземат под внимание по-специално обхватът на неговите отговорности, особеностите на разглежданата материя, както и необходимостта от осигуряване на съответните експертни становища“, подкрепя схващането, че определените в член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 срокове са гъвкави и Комисията разполага с право на преценка по отношение на тях.
55.
От телеологична гледна точка целта на Регламент № 182/2011 е да гарантира, че процедурите за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от Комисията са ясни, ефективни и пропорционални на естеството на актовете за изпълнение и отразяват институционалните изисквания на Договора за функционирането на ЕС, както и натрупания опит и общата практика, следвана при прилагането на Решение 1999/468. Процедурата по разглеждане по-специално има за цел да гарантира, че актовете за изпълнение няма да могат да бъдат приети от Комисията, ако не съответстват на становището на Управителния комитет ( 22 ). И обратно, целта на тази процедура не е да гарантира, че актовете за изпълнение няма да могат да бъдат приети от Комисията, ако има възражения от страна на частни оператори.
56.
Предвид това бих искал да направя едно сравнение. Наистина Съдът е допуснал държави членки да се позоват на нарушение на вътрешния правилник ( 23 ) и е приел освен това, че институциите не могат да се отклоняват от тези процедурни правилници, без да ги изменят ( 24 ). Той обаче многократно е приемал и че правилникът за дейността на дадена институция има за цел да организира вътрешното функциониране на службите в интерес на добрата администрация. Следователно частноправните субекти не могат да се позовават на евентуално нарушение на тези правила, тъй като те нямат за предназначение тяхната защита ( 25 ). Жалба за отмяна може да бъде подадена само при нарушение на правило в процедурния правилник, което представлява съществено процесуално изискване, предназначено да обезпечи правната сигурност, като удостоверяването на актовете ( 26 ). Това не е така в настоящия случай.
57.
Както посочих в точка 50 по-горе, понятията в трите правила, съдържащи се в член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, са неясни. Ето защо тези понятия трябва да бъдат подходящо дефинирани в конкретни процедурни правилници ( 27 ). Това е направено в правилника за дейността на Управителния комитет. Ето защо според мен съществува риск посочената в предходната точка съдебна практика да бъде заобиколена, ако се допусне, че частноправните субекти могат да изведат ясни правила от разпоредби от по-висш ранг като член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, чийто текст законодателят на Съюза вероятно умишлено е формулирал неясно и гъвкаво.
58.
Това не поставя под съмнение обстоятелството, че разпоредбите на Регламент № 182/2011 са задължителни и се прилагат пряко съгласно член 288 ДФЕС, както и че поради това частноправните субекти, какъвто е жалбоподателят, могат по принцип да се позовават на тези разпоредби пред съдилищата на Съюза, когато оспорват валидността на актове, приети в нарушение на разпоредбите на посочения регламент. Те могат да оспорят например липсата на проведена среща. Това обаче не променя и обстоятелството, че при липсата на конкретни разпоредби в обратен смисъл правилата за комитологията по принцип не предоставят права на частноправните субекти ( 28 ). В настоящия случай посочените в член 3, параграф 3 от регламента срокове са твърде неточни, за да предоставят право на частноправните субекти, което те да могат да предявят пред съд ( 29 ). Тази констатация не представлява нарушение на правата на жалбоподателя по член 47 от Хартата.
59.
Що се отнася до контрола, упражняван от Общия съд, съгласен съм с последния, че съгласно постановеното от Съда в решение Германия/Комисия в процедура по комитология Комисията определя доколко спешен е даден случай и съдебният контрол се ограничава до проверка за наличието на явна грешка или на злоупотреба с власт ( 30 ). Посоченото решение обаче се отнася до тълкуването на процедурния правилник на конкретния комитет, разглеждан в делото, по което държава членка — а не частноправен субект — оспорва становището на Комисията относно спешността на въпроса. Ето защо това решение не е пряко релевантно за настоящото производство по обжалване, въпреки че е можело да бъде релевантно за жалбата за отмяна, подадена от Френската република. Показателно е обаче, че основанията на държавата членка за оспорване на обжалвания регламент не включват нарушение на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, нито нарушение на правилника за дейността на Управителния комитет ( 31 ).
60.
Ето защо според мен Общият съд основателно е приел, че Комисията не е допуснала нарушение на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011. Нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не оборва този извод.
61.
В действителност доводите по първите три твърдения, изложени по първото основание за обжалване, не могат да подкрепят исканията на жалбоподателя, тъй като при обстоятелствата по настоящия случай износителите не разполагат с право по член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, което могат да предявят пред съд, за да оспорят начина, по който Комисията действа в сътрудничество с Управителния комитет.
62.
Освен това е невярно третото изложено от жалбоподателя по посоченото основание твърдение, че Общият съд е имал достатъчно доказателства, въз основа на които да постанови, че Управителният комитет не е разполагал с всички необходими сведения, за да вземе решение. Съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 Комисията представя само проекта на акта за изпълнение и проекта за дневен ред в комитета, без други документи. Ето защо, строго погледнато, Комисията не е била длъжна да оповести пред Управителния комитет своето теоретично изчисление на размера на възстановяванията при износ въз основа на разликата между цените на пазара на Съюза и тези на световния пазар (наричано по-нататък „теоретичното изчисление“) ( 32 ). Както е видно и от точки 107 и 108 по-долу, невярно е твърдението на жалбоподателя, че целта на възстановяванията при износ е да се компенсира разликата между пазара на Съюза и световните пазари, като се предостави на търговците възможност за износ, което предполага, че Комисията и комитетът отчитат положението на износителите.
63.
Четвъртото твърдение по първото основание също е несъстоятелно, тъй като действа и в двете посоки: както Комисията уточнява в съдебното заседание, тя счита практиката си за законосъобразна и не вижда необходимост от промяна в правилата за комитология, независимо от колко време съществува тази практика.
64.
Петото твърдение по първото основание за обжалване се отнася не до това дали Управителният комитет е разполагал с достатъчно време, за да разгледа проекта на регламент, а до твърдяното противоречие между избраната процедура и съображенията от обжалвания регламент. Този въпрос е свързан по-скоро с третото основание, което ще разгледам по-долу в точка 78 и следващите. При всички положения в точка 149 от обжалваното съдебно решение Общият съд не изразява собственото си становище, а това на Комисията. Следователно той не може да си противоречи, като приема позицията на Комисията. Във всеки случай положението на пазара може да бъде едновременно заварено (съществуващо) и висящо и поради това не виждам противоречие в термините.
65.
В заключение, тъй като не може да бъде прието нито едно от петте твърдения, изложени по първото изтъкнато от жалбоподателя основание, то трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
66.
Нещо повече, с оглед на този извод не намирам за необходимо да се разглежда въпросът дали ако Управителният комитет е разполагал с по-дълго време за обсъждане на проекта на регламент, резултатът би бил различен, що се отнася до определения размер на възстановяванията при износ ( 33 ).
В. По второто основание за обжалване: неправилно тълкуване на член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007 и противоречивост на изложените от Общия съд мотиви
1. Доводи на страните
67.
Tilly-Sabco твърди, че в точка 200 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил тезата му, че обжалваният регламент не е „периодичен селскостопански инструмент“, без да анализира това понятие, въпреки че разглежданото пределегиране в полза на генералния директор се отнася до такива инструменти. Тъй като обжалваният регламент не бил заменен с нов, не било възможно той да представлява „периодичен селскостопански инструмент“, обхванат от пределегирането — независимо от причината за него — и следователно според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка, приемайки го за такъв. В писмената си реплика жалбоподателят твърди, че неподновяването е резултат от предварително определена линия на действие и че Общият съд не е санкционирал неотчитането от страна на Комисията на „бъдещата тенденция“ съгласно член 164, параграф 3, буква а) от Регламент № 1234/2007, независимо дали поради това че тя не е разгледана в хода на срещата на комитета от 18 юли 2013 г., или поради това че през октомври 2013 г. не е проведена среща за повторно определяне на възстановяванията при износ.
68.
Комисията оспорва тези доводи.
2. Анализ
69.
Посоченото основание следва да бъде отхвърлено.
70.
Преди всичко съм съгласен с Комисията, че точният обхват на това основание е неясен. Най-общо казано, понякога доводите на жалбоподателя като цяло са насочени в по-малка степен към обжалваното съдебно решение, отколкото към обжалвания регламент.
71.
При всички положения, доколкото въпросното основание почива на нарушение на член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007, тъй като Tilly-Sabco твърди, че Общият съд не е разгледал въпроса дали обжалваният регламент представлява „периодичен селскостопански инструмент“, обхванат от релевантното пределегиране, и последиците от тази квалификация, е достатъчно да се отбележи, че това понятие не се споменава в член 164, параграф 2 от посочения регламент. Това не се променя от обстоятелството, че в член 164, параграф 3, буква а) от този регламент се споменава „бъдещата тенденция“. Ето защо не е от значение дали Общият съд е разгледал това понятие.
72.
Освен това фактът, че в точка 200 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че обжалваният регламент не е „периодичен селскостопански инструмент“, не означава, че той го квалифицира като такъв, нито че признава правната стойност на това понятие. Общият съд просто отхвърля довода, че обжалваният регламент не е „периодичен селскостопански инструмент“, защото не е подновен.
73.
Във всеки случай жалбоподателят тълкува неправилно член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007. Макар в първото изречение на тази разпоредба да се посочва, че „[в]ъзстановяванията се определят от Комисията“, съгласно второто изречение „[в]ъзстановяванията могат да се определят“ или „на равни интервали“, или „чрез покана за търг“. В първия случай съгласно третото изречение размерът на възстановяванията „се [определя] най-малко веднъж на всеки три месеца“, но „може да остане на същото равнище повече от три месеца“. Ето защо Комисията има право да запази определения размер за повече от три месеца. Във връзка с това член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007 не предвижда начина, по който се запазва размерът. Следователно, макар да е било възможно в обжалвания регламент да се определи срок, посочената разпоредба не го изисква, тъй като без такъв срок обжалваният регламент просто ще продължи да се прилага, при което определеният размер се запазва ( 34 ).
74.
Що се отнася до довода, че неподновяването е резултат от предварително определена линия на действие, жалбоподателят уточнява в съдебното заседание, че по същество е основал своята позиция на два елемента. Първо, той твърди, че в хода на срещата от октомври 2013 г. Управителният комитет не е обсъждал дали да запази, или да поднови обжалвания регламент. Второ, той твърди, че протоколът от срещата на комитета от 18 юли 2013 г. показва, че определянето на възстановяванията при износ е било преустановено.
75.
Преди всичко взаимоотношенията на Комисията с Управителния комитет след приемането на обжалвания регламент не могат да поставят под съмнение валидността на регламента, която трябва да се разглежда с оглед на фактическите и правни обстоятелства към датата на приемането му ( 35 ). На следващо място, елементите, на които се позовава жалбоподателят, изискват разглеждане на фактите по делото, а Съдът не следва да се произнася по тях в производството по обжалване. И накрая, във всеки случай твърдението на жалбоподателя е невярно и в двата аспекта: Комисията твърди в съдебното заседание, без твърдението ѝ да е оспорено, че дневният ред на срещата на комитета от октомври 2013 г. съдържа точка, в която се посочва, че може да бъде поискано становище от Управителния комитет относно проект за регламент за определяне на възстановяванията при износ за сектора на птичето месо. Това се потвърждава и от протокола от тази среща, проведена на 17 октомври 2013 г. ( 36 ) Освен това, независимо от тълкувателната стойност, която протоколът от срещата на комитета може да има по отношение на валидността на решенията, приети по време на тази среща, в протокола от срещата на комитета, проведена на 18 юли 2013 г., не се посочва „преустановяване“ или „спиране“, както твърди жалбоподателят. Посочва се само, че „Комисията предлага оставащите възстановявания да се определят на нула евро“. В неофициалния превод на протокола на френски език, който жалбоподателят представя като приложение към жалбата си пред първоинстанционния съд, неправилно се посочва, че „la Commission a proposé de supprimer les restitutions“ („Комисията предлага да се премахнат възстановяванията“).
76.
Накрая, жалбоподателят не твърди в своята жалба, че Общият съд не е приел, че определянето на възстановяванията при износ може да бъде фактически спряно само по силата на член 162 от Регламент № 1234/2007 и че пределегирането не обхваща обжалвания регламент ( 37 ). Освен това адвокатът на жалбоподателя признава в хода на съдебното заседание, че доводът, че обжалваният регламент не е „периодичен селскостопански инструмент“, е отделен от и алтернативен спрямо въпроса дали Комисията може да приеме обжалвания регламент съгласно член 164, параграфи 2 и 3 от същия. Ето защо е съмнително дали доводът за нарушение на член 162 от Регламент № 1234/2007 е повдигнат своевременно от жалбоподателя, като се има предвид, че Съдът не следва да разглежда служебно правното основание на обжалвания регламент ( 38 ).
77.
Ако при все това Съдът приеме, че въпросът е повдигнат в рамките на второто основание за обжалване, то би следвало по мое мнение да се отхвърли. В действителност член 162, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 не предоставя на който и да било орган на Съюза правомощията да установява, урежда или преустановява режим на възстановявания при износ. Във всеки случай решението размерът на възстановяванията при износ да се определи на нула евро само по себе си не означава преустановяване. Определянето на размера на нула евро е само корекция или адаптиране на размера на възстановяванията към определени условия. Обстоятелството, че Комисията решава да определи размера на нула евро за определен период, не поставя под въпрос правомощията ѝ да определя (отново) този размер, а още по-малко означава, че Комисията неправомерно премахва режима на възстановяванията при износ. Видно от съдебната практика, в предишни решения Съдът е постановявал, че Комисията не може да бъде упреквана за това, че вместо да обяви спиране на премията за денатуриране на захар за фуражи, тя решава да я определи на нула евро „в съответствие с метод от действащото данъчно право на [Съюза]“ ( 39 ).
Г. По третото основание за обжалване: грешка в преценката на Общия съд по отношение на липсата на обосновка или мотиви за обжалвания регламент
1. Доводи на страните
78.
По третото основание жалбоподателят твърди, на първо място, че Общият съд е допуснал нарушение на член 296 ДФЕС в точка 245 от обжалваното съдебно решение и е тълкувал неправилно релевантната съдебна практика в точки 226—231 от същото. Според него мотивите за регламент за определяне на възстановяванията при износ не могат да останат същите, когато размерът се променя, и особено когато се определя на нула евро.
79.
По това основание Tilly-Sabco твърди, на второ място, че видно от точки 241, 291, 293, 300 и 398—401 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е нарушил закона, като е приел метода за изчисление на Комисията по такъв начин, че го е оставил извън обхвата на съдебния контрол, включително на контрола за наличие на явни грешки в преценката. Освен това жалбоподателят твърди, че в точки 320 и 321 от същото решение Общият съд е тълкувал неправилно някои документи, представени на Управителния комитет, поради което жалбоподателят счита, че решението е противоречиво, ограничава правото на съдебен контрол и изопачава фактите.
80.
По това основание жалбоподателят твърди, на трето място, че Общият съд си противоречи в точки 253—255 от обжалваното съдебно решение, като посочва, че въведеното с обжалвания регламент изменение не се различава в структурно отношение от предишните, но в същото време е част от прогресивното намаляване на размера на възстановяванията при износ. Освен това според Tilly-Sabco в точка 259 от същото решение Общият съд погрешно е приел, че Комисията не твърди, че е определила размера на възстановяванията на нула евро заради международно задължение.
81.
По третото основание Tilly-Sabco твърди, на четвърто място, че в обжалваното съдебно решение има противоречие между, от една страна, точки 53 и 54, в които се приема, че износителите няма да подадат заявления за възстановяване при износ, ако размерът е определен на 0 EUR, и от друга — точки 267 и 268, които не изключват възможността националните органи да предоставят възстановявания при износ в размер на 0 EUR, въпреки че по всяка вероятност няма да са представени никакви заявления.
82.
Комисията оспорва тези доводи.
2. Анализ
83.
Обхватът на различните твърдения, изложени по третото основание, е неясен. Според мен Tilly-Sabco по същество твърди, че Общият съд не е санкционирал Комисията за това, че е нарушила задължението си за мотивиране (първото и третото твърдение по основанието), че си противоречи и/или допуска грешки в различни части от обжалваното съдебно решение (второто, третото и четвъртото твърдение по основанието) и че неоснователно ограничава пределите на съдебния контрол (второто твърдение по основанието). Ще разгледам тези три въпроса последователно.
а) Задължението за мотивиране
84.
Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция на Съюза — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя ( 40 ).
85.
Когато става въпрос за акт с общо приложение, в мотивите може само да се посочи, от една страна, общото положение, довело до приемането му, и от друга страна — общите цели, които трябва да бъдат постигнати с този акт ( 41 ). По-специално не е необходимо в мотивите за регламентите да се уточняват често твърде многобройните и сложни фактически или правни въпроси, които се разглеждат в регламента, стига той да попада в общата рамка на съвкупността от мерки, от която е част. Следователно, ако от регламента може да се изведе същността на преследваната от институцията цел, би било прекомерно да се изискват конкретни мотиви за всеки направен от нея технически избор ( 42 ).
86.
Съдът вече е разгледал конкретно задължението за мотивиране във връзка с поредица последователни решения или други мерки (т.е. с административна практика). Той е установил, че степента на точност на мотивите на даден акт трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които той трябва да бъде приет ( 43 ). Ето защо Съдът е приел, че макар мотивите за мярка, която е част от административна практика, да могат да бъдат изложени накратко, например чрез цитиране на предишни решения или други мерки, органът на Съюза трябва да изложи изрични мотиви, ако мярката отива значително по-далеч от предходните мерки ( 44 ).
87.
Оплакванията на жалбоподателя са свързани именно с това. Tilly-Sabco твърди, че като е определила размера на възстановяванията при износ на нула евро, Комисията не е можела просто да „рециклира“ посочени в предишен регламент мотиви, тъй като обжалваният регламент отива значително по-далеч от предходните, което не е отчетено от Общия съд. Жалбоподателят твърди, че Общият съд е приложил погрешно съдебната практика, посочена в предходната точка.
88.
Общият съд обаче не е допуснал такава грешка.
89.
В точки 223—231 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомня съдебната практика, посочена в точка 86 по-горе. Той изисква първо от Комисията да опише подробно практиката си към момента на настъпване на фактите (точки 235—241 от посоченото решение), съгласно която тя определя размера на възстановяванията въз основа на два независими метода, а именно: i) теоретично изчисление, и ii) анализ на състоянието на пазара (наричан по-нататък „анализът на пазара“), а след това отхвърля доводите на жалбоподателя, че Комисията се е отклонила от тази практика (точки 242—262 от същото решение).
90.
И Общият съд има право.
91.
Наистина в първоинстанционното производство жалбоподателят не твърди, че Комисията не е следвала обичайната си практика от процедурна гледна точка (вж. т. 242 от обжалваното съдебно решение) ( 45 ). Според него именно съществената промяна, внесена с обжалвания регламент, представлява отклонение от практиката на Комисията към момента на настъпване на фактите.
92.
Общият съд обаче с основание отхвърля тази теза, тъй като съображенията, поради които Съдът обезсилва разгледания в решение Silos регламент, явно не са налице в настоящия случай. В посоченото решение Съдът установява наличието на три отделни основания, които, взети заедно, му позволяват да заключи, че Комисията се е отклонила от обичайната си практика и следователно изложените мотиви са непълни ( 46 ):
93.
Първо, с регламента, който предхожда обжалвания в посоченото дело, размерът на възстановяванията за фуражите се увеличава, докато с обжалвания регламента се намалява.
94.
Второ, размерът на възстановяванията се намалява —отведнъж — от 74,93 ECU на тон до нула.
95.
Трето, разглежданият в посоченото дело регламент е приет само една седмица след приложимия дотогава.
96.
За разлика от това, както се посочва в точки 8—11 от обжалваното съдебно решение, размерът на възстановяванията за замразеното птиче месо се намалява постепенно — без временно увеличаване — в продължение на три години от първоначалната сума от 40 EUR/100 kg на 17 юни 2010 г. до 32,50 EUR/100 kg, след това 21,70 EUR/100 kg, после 10,85 EUR/100 kg, преди да бъде определен на нула евро на 18 юли 2013 г. с обжалвания регламент. Обжалваният регламент е приет три месеца след приложимия дотогава — срок, изрично предвиден в член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007. Тези факти не са оспорени.
97.
Следователно е ясно, че в рамките на Регламенти № 1234/2007 и № 182/2011 обжалваният регламент е част от последователно възпроизвеждана единна процедура, в която регламентите се приемат въз основа на ясни критерии съгласно Регламент № 1234/2007 и с която търговските среди са напълно запознати. Освен това по съдържание обжалваният регламент не се различава значително от предшестващите го. Случаят е същият като в решение Delacre ( 47 ).
98.
Обстоятелството, че обжалваният регламент определя размера на възстановяванията на нула евро, без да е мотивиран различно от предишния, не променя това. В допълнение към посоченото в точка 77 по-горе относно законността на възможността Комисията да определя размера на възстановяванията при износ на нула евро, въведеното с обжалвания регламент намаление просто следва същата тенденция на намаляване на размера на възстановяванията при износ. Да се приеме обратното би довело до абсурдния извод, че задължението за мотивиране е щяло да бъде изпълнено, ако Комисията вместо това беше предложила размерът на възстановяванията да се определи на 0,01 EUR/100 kg. Ето защо Общият съд не е допуснал грешка, като е уточнил в точка 245 от обжалваното съдебно решение, че определянето на размера на възстановяванията при износ на нула евро не означава автоматично, че Комисията не следва практиката си, както и че промяната на размера е присъща на режима на периодично определяне на размера на възстановяванията, така че едни и същи мотиви може да се отнасят до много различни размери, а също и до размер от нула евро. С позоваването на решение National Iranian Oil Company ( 48 ), което по същество възпроизвежда посочената в точка 86 по-горе съдебна практика в областта на мерките за замразяване на активи, жалбоподателят не доказва, че обжалваният регламент отива значително по-далеч от предходните.
99.
От гореизложеното следва, че доводите на Tilly-Sabco, че Общият съд тълкува неправилно член 296 ДФЕС, трябва да се отхвърлят.
б) Наличието на противоречия и други доводи
100.
Първо, твърденията за противоречивост и изопачаване на доказателствата, които според жалбоподателя са видни от точки 320 и 321 от обжалваното съдебно решение, са несъстоятелни. Обстоятелството, че Общият съд приема, от една страна, че вносът нараства по-бързо от износа, и от друга — че стойността на вноса намалява, не представлява противоречие, нито каквото и да било изопачаване на доказателствата. В това отношение жалбоподателят не посочва точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд, нито грешките в преценката, които според него са довели до това изопачаване ( 49 ).
101.
Второ, що се отнася до точки 253—255 от обжалваното съдебно решение, за които Tilly-Sabco твърди, че са противоречиви с оглед на политическите мотиви за постепенното намаляване на размера на възстановяванията при износ, от прочита им не личи да има противоречие между тях, независимо дали тезата на Tilly-Sabco е основателна.
102.
Трето, жалбоподателят неоснователно критикува Общия съд, че в точка 259 от обжалваното съдебно решение не е приел, че размерът на възстановяванията при износ е определен въз основа на поет международен ангажимент. Изявлението на Комисията в писмената ѝ защита пред Общия съд, че „развитието на [общата селскостопанска политика] отчита продължаващите преговори на Световната търговска организация [наричана по-нататък „СТО“] в рамките на Кръга за развитие от Доха и позицията на Съюза по отношение на възстановяванията в този контекст“, по никакъв начин не се отнася до конкретно международно задължение.
103.
Накрая, не откривам противоречие между, от една страна, точки 53 и 54 от обжалваното съдебно решение, в които се приема, че износителите няма да подадат заявления за възстановяване при износ, ако размерът е определен на 0 EUR, и от друга страна, точки 267 и 268, които не изключват възможността националните органи да предоставят възстановявания при износ в размер на 0 EUR, въпреки че по всяка вероятност няма да са представени никакви заявления. Всъщност в тълкуването си на тези точки Tilly-Sabco не отчита техния контекст: в точки 53 и 54 Общият съд разглежда въпроса дали обжалваният регламент „включва“ мерки за изпълнение, за да провери дали жалбоподателят има процесуална легитимация съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС. В точки 267 и 268 обаче се анализира напълно различен въпрос: а именно дали член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007 допуска размерът на възстановяванията при износ да се определя на нула евро. Ако тези два въпроса бяха толкова тясно взаимосвързани, колкото твърди жалбоподателят, тогава е съмнително дали той би имал процесуална легитимация.
104.
От гореизложеното следва, че доводите на жалбоподателя, че Общият съд си противоречи, изопачава фактите и тълкува неправилно писменото становище на Комисията, трябва да бъдат отхвърлени.
в) Неоснователното ограничаване на пределите на съдебния контрол
105.
В точка 276 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно определя пределите на съдебния контрол: в областта на селското стопанство законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка. Това е така, що се отнася до избора да се извърши или не преразглеждане на действащата правна уредба относно замразените пилета. Вследствие на това съдебният контрол трябва да се ограничи до проверка дали разглежданата мярка не е опорочена поради явна грешка или злоупотреба с власт, или дали съответният орган не е превишил явно пределите на правото си на преценка ( 50 ).
106.
Жалбоподателят не обжалва съдебното решение, поради това че в него не са определени правилно пределите на съдебния контрол. Жалбоподателят не го оспорва и поради това че в него тихомълком е упражнен съдебен контрол с по-неблагоприятен за него обхват ( 51 ), нито поради това че е упражнен контрол с такъв обхват, че е нарушен член 47 от Хартата. Tilly-Sabco по-скоро оспорва по същество тълкуването от страна на Общия съд на обхвата на правото на преценка на Комисията съгласно член 164 от Регламент № 1234/2007. Както изтъква Комисията, това изложено по третото основание твърдение отразява общото несъгласие на страните относно целта на възстановяванията при износ.
107.
В това отношение трябва да припомним, че режимът на възстановяванията при износ има за цел да създаде стабилност на общия пазар и да гарантира, че селскостопанските продукти могат да се продават на държави извън ЕС ( 52 ). По-специално възстановяванията при износ не служат за гарантиране на приличен доход на износителите. Целта им по-скоро е да предоставят възможност за бърза и ефективна предварителна намеса в бързо променящия се пазар. Освен това честите промени са основна характеристика на селскостопанското право на Съюза и законодателството трябва непрекъснато да се адаптира към променящите се икономически условия и приоритети на политиката ( 53 ).
108.
Според мен Общият съд правилно е приел в точка 293 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на използвания израз „един или повече“ в член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 Комисията може да постави акцент върху един от аспектите, посочени в тази разпоредба. Комисията може дори законно да се ограничи само до един аспект. В случая Общият съд приема в точка 291 от решението си, че Комисията поставя акцент върху необходимостта да се гарантира равновесие и естествено развитие на цените и търговията на пазара, както се посочва в член 164, параграф 3, буква б) от този регламент ( 54 ).
109.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, тази констатация не е в противоречие с точка 401 ( 55 ) от обжалваното съдебно решение. Всъщност в нея Общият съд не заявява, че посочените в член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 аспекти имат еднакво значение. Вместо това Общият съд отговаря на довода на жалбоподателя, че Комисията си противоречи с твърдението, че придава еднакво значение на метода на теоретичното изчисление и този на анализа на пазара, докато в крайна сметка поставя по-голям акцент върху втория. Тези два метода обаче не са „аспекти“ по смисъла на член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, а инструменти за определяне на подходящия размер на възстановяванията при износ. Следователно жалбоподателят тълкува неправилно обжалваното съдебно решение.
110.
Останалите доводи в подкрепа на това изложено по третото основание твърдение, доколкото те са разбираеми и допустими, се основават на поредица от недоразумения и/или погрешно представяне на това решение.
111.
Първо, в точка 401 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително се е произнесъл по довода на жалбоподателя, посочен в точка 400 от същото. Тази констатация представя становището на Общия съд и следователно не може да представлява изопачаване на позициите на страните. Във всеки случай жалбоподателят не твърди, че Общият съд се е произнесъл ultra petita.
112.
Второ, жалбоподателят явно греши, като твърди, че в точка 300 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че „теоретичното изчисление на размера на възстановяванията не се разяснява в представените на Управителния комитет документи“ ( 56 ).
113.
Невярно е накрая и твърдението, че Общият съд е допуснал грешка, като не е изискал теоретичното изчисление от Комисията, и поради това не било възможно да прецени дали балансът между теоретичното ѝ изчисление и анализа ѝ на пазара представлява явна грешка в преценката. На първо място, не страните, а Общият съд решава да предприеме процесуално-организационни действия и/или действия по събиране на доказателства, ако сметне за необходимо ( 57 ). На второ място, в точка 398 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че както е приела Комисията, макар теоретичното изчисление да има положителен резултат, Комисията може законно да определи размера на възстановяванията при износ на нула евро въз основа на факторите, посочени в точка 292 от това решение ( 58 ). Следователно, дори и без по-подробна информация относно теоретичното изчисление Общият съд e могъл да прецени разликата между двата метода. На последно място, застъпвайки такава теза, жалбоподателят по същество иска от Общия съд да упражни правото на преценка, което Регламент № 1234/2007 предоставя на Комисията.
114.
Следователно това изложено по третото основание твърдение трябва да бъде отхвърлено, а оттам и основанието в неговата цялост.
5. По четвъртото основание за обжалване: нарушение на член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 или явна грешка в преценката
1. Доводи на страните
115.
По четвъртото основание Tilly-Sabco твърди, на първо място, че Общият съд си противоречи при проверката дали Комисията е отчела аспектите, посочени в член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, тъй като Общият съд сравнява спад в цените в Съединените американски щати през 2013 г. в точка 301 от обжалваното съдебно решение със състоянието на пазара в Бразилия в периода 2009—2013 г. в точка 302 от същото, и че Общият съд е трябвало да разгледа най-актуалните налични данни.
116.
По четвъртото основание жалбоподателят твърди, на второ място, че Общият съд е допуснал нарушение на член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007, като в точка 289 от обжалваното съдебно решение е потвърдил извода на Комисията, че разликата в цените в сравнение с птичето месо с произход от Бразилия не изисква изплащане на възстановявания при износ. Освен това според него Общият съд е нарушил тази разпоредба и като е ограничил анализа си до световния пазар, без да взема предвид пазара на Съюза.
117.
По това основание Tilly-Sabco твърди, на трето място, че в точка 366 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е санкционирал Комисията за това, че не е отчела действителното състояние на търсенето на пилешко месо, както и че си противоречи в точка 368 от това решение. Освен това Tilly-Sabco твърди, че в точка 350 и сл. от решението Общият съд не е извел съответните последици от повишаването на цените на фуражите за маржа на производителите. Той упреква Общия съд, че по същия начин не е извел последствията от допуснатите от Комисията грешки, посочени в точки 350—356, 360 и 361 от обжалваното съдебно решение, както и че в точка 369 от последното е изопачил доказателствата, които според него показват намаляване на търсенето на птиче месо през 2013 г.
118.
Комисията оспорва тези доводи.
2. Анализ
119.
Трите изложени по това основание твърдения съдържат по същество поредица от различни критики към контрола на Общия съд върху начина, по който Комисията е упражнила правото си на преценка съгласно член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007. Не считам никое от тях за състоятелно и ще ги разгледам последователно.
120.
Първо, не е налице противоречието, което според Tilly-Sabco възниква между точки 300 и 301 от обжалваното съдебно решение: обстоятелството, че разглеждайки развитието на цените на прясното пилешко месо, Общият съд отчита за Съединените американски щати само 2013 г., не означава, че той си противоречи, като взема предвид по-голям период по отношение на Бразилия. В текста на член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 няма изискване към Комисията да ограничи своята сравнителна оценка на развитието на цените до определени периоди (въпреки че в противен случай вероятно няма да се постигне целта на сравнението). Макар жалбоподателят да отбелязва правилно, че член 164, параграф 3, буква а) от този регламент се отнася до „съществуващото състояние“ на пазара на Съюза и на световния пазар, както беше посочено в точка 108 по-горе, Комисията може да постави по-голям акцент върху други от изброените в член 164, параграф 3 аспекти, което е и направила според Общия съд. Във всеки случай точки 300 и 301 от обжалваното съдебно решение не си противоречат, тъй като Общият съд приема и в двете, че цените в тези държави се понижават едва в края на 2013 г.
121.
На следващо място, трябва да се отхвърли доводът на Tilly-Sabco, че Общият съд не е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е определила възстановяванията при износ с оглед на посочената в точка 289 от обжалваното съдебно решение очаквана разлика от 44,73 EUR/100 kg между цените на пилетата на вътрешния пазар и на домашните птици с произход от Бразилия. Тази ценова разлика може да произтича от обстоятелството, че не се сравняват само домашни птици от двата региона, а пилета и домашни птици. Освен това Tilly-Sabco пропуска, че в същата точка Комисията уточнява, че цените на пилетата на вътрешния пазар са високи ( 59 ). Ето защо в точка 292 Общият съд постановява, че Комисията може законно да приеме, че не е необходимо да се определя положителна стойност на възстановяванията при износ, за да се гарантира стабилността на пазара — точка, която жалбоподателят не оспорва. И правилно: както бе посочено в точка 107 по-горе, възстановяванията при износ не служат за гарантиране на приличен доход на износителите. Следователно търговците не могат да изискват от Комисията да определя размера на възстановяванията при износ на определена сума.
122.
Що се отнася до довода, че Общият съд допуска нарушение на член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007, като ограничава анализа си до един пазар, независимо дали до вътрешния, или до световния ( 60 ), тези два пазара се споменават само в букви а) и и). При все това Общият съд приема, че Комисията придава особено значение на буква б), в която не се посочват тези два пазара ( 61 ).
123.
По отношение на третото твърдение по четвъртото основание считам за грешно твърдението на жалбоподателя, че в точка 366 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е отчел, че съгласно член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 Комисията трябва да е наясно с точното състояние на търсенето на пилешко месо на пазара на Съюза и на световния пазар. Напротив, Общият съд правилно приема, че цената е пресечната точка на търсенето и предлагането и че анализът на развитието на цените задължително отчита търсенето. Освен това, що се отнася до насрещния довод на жалбоподателя, че повишаването на цените показва наличие на дисбаланс в развитието на предлагането и/или търсенето, цените всъщност могат да включват планирано развитие на предлагането и търсенето. Следователно трябва се отхвърли този довод, както и твърдяното противоречие между точки 366 и 368 от обжалваното съдебно решение, което възниква само ако се приеме позицията на жалбоподателя относно съотношението между цена и търсене.
124.
На следващо място, доводът на жалбоподателя, че в точка 350 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд не е уточнил последствията от повишаването на цените на фуражите за маржа на производителите, е необоснован: по-нататък в точка 351 Общият съд прави точно това.
125.
На предпоследно място, доводът на жалбоподателя, че точки 350—356, 360 и 361 от обжалваното съдебно решение показват, че Комисията е представила на Общия съд информация, различна от предоставената на Управителния комитет, не засяга законосъобразността на обжалвания регламент, която не се преценява въз основа на представеното от Комисията пред Общия съд, а на обстоятелствата и правото към момента на приемането на регламента. Следователно този довод е несъстоятелен. Същото се отнася и за обстоятелството, че в точка 360 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема за необходимо да бъдат нюансирани изявленията на Комисията в писмената ѝ защита по отношение на цените на фуражите. Във всеки случай ирелевантността на тези обстоятелства се потвърждава и от факта, че както посочва Комисията, жалбоподателят не оспорва точка 361, второ и трето изречение от същото решение, в което се приема по-специално че моментът на поскъпването на фуражите няма съществено значение.
126.
На последно място, що се отнася до твърдението, че в точка 369 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил доказателствата, като е приел, че Комисията е отчела по-специално повишаване на търсенето на пилешко месо, в тази точка само се възпроизвежда становището на жалбоподателя, а не се установяват фактите. Следователно тя не може да съдържа твърдяното изопачаване. Що се отнася до критиката на жалбоподателя към точка 371 от въпросното решение, която той обвързва с твърдяното изопачаване на доказателствата в точка 369 от същото, жалбоподателят не доказва, че в тази точка Общият съд е изопачил тези доказателства или е допуснал грешка при прилагане на правото. Както Комисията правилно отбелязва, жалбоподателят не оспорва точка 370 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд приема, че твърденията на жалбоподателя за забавяне на ръста на производството и потреблението на птиче месо означават, че е налице увеличение на производството и търсенето и се очаква ръст на производството, макар и с темпове, по-ниски от досегашните.
127.
Твърденията по това последно основание за обжалване са неоснователни и поради това то трябва да се отхвърли. Следователно трябва да се отхвърли и жалбата в нейната цялост.
VI. Заключение
128.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Решение от 14 януари 2016 г., Tilly-Sabco/Комисия (T‑397/13, EU:T:2016:8) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).
( 3 ) Регламент за изпълнение на Комисията от 18 юли 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 196, 2013 г., стр. 13) (наричан по-нататък „обжалваният регламент“).
( 4 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13).
( 5 ) Регламент на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), съответно изменен.
( 6 ) Решение на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159).
( 7 ) Регламент на Комисията от 17 юни 2010 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на птичето месо (ОВ L 152, 2010 г., стр. 5).
( 8 ) Регламент за изпълнение на Комисията от 18 октомври 2012 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 288, 2012 г., стр. 6).
( 9 ) Регламент за изпълнение на Комисията от 17 януари 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 14, 2013 г., стр. 15).
( 10 ) Регламент за изпълнение на Комисията от 18 април 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 109, 2013 г., стр. 27).
( 11 ) Регламент за изпълнение на Комисията от 20 октомври 2011 година относно определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 276, 2011 г., стр. 31).
( 12 ) Определение от 26 септември 2013 г., Tilly-Sabco/Комисия (T‑397/13 R, непубликувано, EU:T:2013:502).
( 13 ) Решение от 14 януари 2016 г., Doux/Комисия (T‑434/13, непубликувано, EU:T:2016:7).
( 14 ) Решение от 14 януари 2016 г., Франция/Комисия (T‑549/13, EU:T:2016:6).
( 15 ) Вж. точки 39—68 от обжалваното съдебно решение.
( 16 ) Вж. точка 27 от обжалваното съдебно решение. По-конкретно Комисията не оспорва, че обжалваният регламент е подзаконов акт, нито че жалбоподателят е пряко засегнат от него, вж. точки 33 и 38 от посоченото решение.
( 17 ) Съгласно член 150 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 190, параграф 1 от него, „[в]ъв всеки един момент Съдът може служебно […] да реши да се произнесе с мотивирано определение относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки“ (курсивът е мой); вж. също решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия (C‑133/12 P, EU:C:2014:105, т. 32). Въпросът дали обжалваната мярка „включва“ мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС е предмет на производства по обжалване, понастоящем висящи пред големия състав на Съда; вж. дела Industrias Químicas del Vallés/Комисия (C‑244/16) и European Union Copper Task Force/Комисия (C‑384/16 P).
( 18 ) Типов процедурен правилник — Решение 1999/468/ЕО на Съвета — Процедурен правилник на […] комитет (ОВ C 38, 2001 г., стр. 3, бележка под линия 6).
( 19 ) В първоинстанционното производство Комисията представя правилника на Управителния комитет в приложенията към писмената си защита.
( 20 ) Член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 190, параграф 1 от него. При всички положения типовият процедурен правилник не е релевантен, ако въпросният комитет е приел собствен процедурен правилник, както в настоящия случай; вж. решение от 25 октомври 2005 г., Германия и Дания/Комисия (C‑465/02 и C‑466/02, EU:C:2005:636, т. 31).
( 21 ) Член 8, параграф 5 от Регламент № 182/2011 („Актове за изпълнение с незабавно приложение“) предвижда: „[к]огато Комисията приема временни антидъмпингови или изравнителни мерки, се прилага процедурата, предвидена в настоящия член. Комисията приема такива мерки след консултация с държавите членки или в особено спешни случаи, след като ги информира за това. В последния случай консултациите се провеждат не по-късно от десет дни, след като държавите членки са били нотифицирани за приетите от Комисията мерки“ (курсивът е мой). Вж. също съображение 16 от този регламент.
( 22 ) Вж. съображения 5 и 11 от Регламент № 182/2011.
( 23 ) Вж. например решения от 14 януари 1987 г., Германия/Комисия (278/84, EU:C:1987:2, т. 12—16), и от 10 февруари 1998 г., Германия/Комисия (C‑263/95, EU:C:1998:47, т. 26—32).
( 24 ) Решение от 23 февруари 1988 г., Обединено кралство/Съвет (68/86, EU:C:1988:85, т. 48).
( 25 ) Решения от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет (C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 49 и 50), и от 13 септември 2007 г., Common Market Fertilizers/Комисия (C‑443/05 P, EU:C:2007:511, т. 145).
( 26 ) Решения от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 76 и 77), и от 13 септември 2007 г., Common Market Fertilizers/Комисия (C‑443/05 P, EU:C:2007:511, т. 147 и 148).
( 27 ) За сравнение вж. решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 72).
( 28 ) За критика на липсата на права на частноправните субекти в процедурата по комитология вж. заключението на генералния адвокат Geelhoed по съединени дела Alliance for Natural Health и др. (C‑154/04 и C‑155/04, EU:C:2005:199, т. 80—85). Съдът не отменя разглежданата в това дело мярка; вж. решение от 12 юли 2005 г., Alliance for Natural Health и др. (C‑154/04 и C‑155/04, EU:C:2005:449, т. 81 и 82).
( 29 ) Вж. по аналогия решение от 11 януари 2001, Monte Arcosu (C‑403/98, EU:C:2001:6, т. 26 и 28).
( 30 ) Вж. решение от 14 януари 1987 г., Германия/Комисия (278/84, EU:C:1987:2, т. 13). Що се отнася до пределите на съдебния контрол по отношение на риска от затруднения в търговията със селскостопански продукти, вж. също решение от 25 януари 1979 г., Racke (98/78, EU:C:1979:14, т. 4 и 5).
( 31 ) Вж. решение от 14 януари 2016 г., Франция/Комисия (T‑549/13, EU:T:2016:6, т. 18).
( 32 ) Вж. по аналогия решение от 15 март 2006 г., Италия/Комисия (T‑226/04, непубликувано, EU:T:2006:85, т. 38—41).
( 33 ) Вж. в това отношение решение от 25 октомври 2005 г.,Германия и Дания/Комисия (C‑465/02 и C‑466/02, EU:C:2005:636, т. 36, 38 и 40), в което Съдът е постановил, че изпращането на покана за среща на комитета по-малко от 14 дни преди нея и липсата на текст на немски език на двата документа, които се обсъждат в хода на срещата, не влияят върху приетата мярка.
( 34 ) Отмяната на акт на институциите е извънредна мярка с обратно действие и следователно може да бъде само изрична; вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2001 г., Silos (C‑228/99, EU:C:2001:599, т. 19).
( 35 ) Решение от 22 септември 2016 г., Парламент/Съвет (C‑14/15 и C‑116/15, EU:C:2016:715, т. 48 и цитираната съдебна практика).
( 36 ) Резюме от 22 октомври 2013 г. на 435-ата среща на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, проведена на 17 октомври 2013 г., документ № ARES REG agri.ddg2.c.4(2013) 3316233, т. 9.1.1 (достъпен на ).
( 37 ) Всъщност, освен посочването на тази разпоредба в уводната част от жалбата, никъде в частта с правните доводи не се споменава член 162, параграф 1 от Регламент № 1234/2007. В писмената си реплика жалбоподателят се позовава на тази разпоредба, но само в отговор на предварителните бележки относно целта на режима на възстановяванията при износ, направени от Комисията в писмената ѝ защита.
( 38 ) Решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. (C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 28 и цитираната съдебна практика).
( 39 ) Решение от 14 март 1973 г., Westzucker (57/72, EU:C:1973:30, т. 8). Възстановяванията при износ и денатурирането на захар имат в някои отношения идентична функция в рамките на общата организация на пазара; вж. заключението на генералния адвокат Mayras по дело Westzucker (57/72, EU:C:1973:20, т. 2).
( 40 ) Решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France (C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63), и от 10 март 2016 г., HeidelbergCement/Комисия (C‑247/14 P, EU:C:2016:149, т. 16).
( 41 ) Решения от 9 септември 2004 г., Испания/Комисия (C‑304/01, EU:C:2004:495, т. 51), и от 9 юни 2016 г., Pesce и др. (C‑78/16 и C‑79/16, EU:C:2016:428, т. 89).
( 42 ) Решения от 28 октомври 1982 г., Lion и др. (292/81 и 293/81, EU:C:1982:375, т. 19), от 22 януари 1986 г., Eridania zuccherifici nazionali и др. (250/84, EU:C:1986:22, т. 38), и от 6 юли 2000 г., Eridania (C‑289/97, EU:C:2000:363, т. 40).
( 43 ) Решения от 1 декември 1965 г., Schwarze (16/65, EU:C:1965:117, т. 888), и от 4 февруари 1990 г., Delacre и др./Комисия (C‑350/88, EU:C:1990:71, т. 16).
( 44 ) Вж. в този смисъл решения от 26 ноември 1975 г., Groupement des fabricants de papiers peints de Belgique и др./Комисия (73/74, EU:C:1975:160, т. 31), от 4 февруари 1990 г., Delacre и др./Комисия (C‑350/88, EU:C:1990:71, т. 15), и от 8 ноември 2001 г., Silos (C‑228/99, EU:C:2001:599, т. 28).
( 45 ) На този извод не влияе обстоятелството, че в жалбата си пред Съда жалбоподателят поддържа по отношение на изложеното по третото основание твърдение за неоснователно ограничаване на пределите на съдебния контрол, че е уточнил, че нито той, нито Общият съд е имал възможност да провери или да оспори конкретните елементи на обичайната практика на Комисията.
( 46 ) Решение от 8 ноември 2001 г., Silos (C‑228/99, EU:C:2001:599, т. 29).
( 47 ) Решение от 14 февруари 1990 г., Delacre и др./Комисия (C‑350/88, EU:C:1990:71, т. 17—19).
( 48 ) Решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 60 и сл.).
( 49 ) Вж. по-специално решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange (C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 99 и цитираната съдебна практика).
( 50 ) Решение от 30 юни 2016 г., Lidl (C‑134/15, EU:C:2016:498, т. 47), и в този смисъл решение от 9 март 2017 г., Doux (C‑141/15, EU:C:2017:188, т. 26).
( 51 ) Какъвто е случаят по дело KME Germany и др./Комисия, по което е дала заключение генералният адвокат Sharpston (C‑272/09 P, EU:C:2011:63, т. 71—73).
( 52 ) В съображение 65 от Регламент № 1234/2007 се посочва, че „[е]динният пазар на [Съюза] включва търговска система по външните граници на [Съюза]. Тази търговска система следва да включва вносни мита и възстановявания при износ и по правило следва да стабилизира пазара на [Съюза]. Търговската система следва да се основава на ангажиментите, приети съгласно Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори“; за сметка на това съгласно съображение 77 „[р]азпоредбите за отпускане на възстановявания при износ в трети страни предвид разликата между цените в [Съюза] и на световния пазар и попадащи в границите, поставени с поетите от [Съюза] задължения по линия на СТО, следва да служат за осигуряване на участието на [Съюза] в международната търговия с определени продукти, попадащи в приложното поле на настоящия регламент. Субсидираният износ следва да се подчинява на ограничения по отношение на стойността и количеството“.
( 53 ) Вж. заключението на генералния адвокат Geelhoed по дело Silos (C‑228/99, EU:C:2001:196, т. 32), в което се цитира решение от 8 април 1992 г., Wagner (C‑94/91, EU:C:1992:181, т. 18). Вж. също в този смисъл решения от 14 март 1973 г., Westzucker (57/72, EU:C:1973:30, т. 6 и 8), от 26 януари 1978 г., Union Malt и др./Комисия (44/77—51/77, EU:C:1978:14, т. 23 и 28) (относно особеното положение на лицензиите за износ с предварително определен размер на възстановяване), от 28 октомври 1982 г., Lion и др. (292/81 и 293/81, EU:C:1982:375, т. 14), и от 9 март 2017 г., Doux (C‑141/15, EU:C:2017:188, т. 36).
( 54 ) Макар в съдебното заседание Комисията да уточнява, че е разгледала и двата аспекта, посочени в член 164, параграф 3, букви а) и б) от Регламент № 1234/2007, тя не възразява срещу констатацията в точка 291 от обжалваното съдебно решение.
( 55 ) Позоваването в жалбата на точка 400 от обжалваното съдебно решение изглежда е грешка, тъй като тази точка възпроизвежда становището на жалбоподателя.
( 56 ) В точка 300 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че „представеният на Управителния комитет документ няма за цел да разясни теоретичното изчисление на размера на възстановяванията при износ, а най-вече да представи състоянието на световния пазар“.
( 57 ) Вж. в този смисъл определение от 31 януари 2017 г., Universal Protein Supplements/EUIPO (C‑485/16 P, непубликувано, EU:C:2017:72, т. 15 и цитираната съдебна практика).
( 58 ) В точка 292 от обжалваното съдебно решение се посочва, че повишаването на цените на пазара на Съюза, наличието на марж за производителите от Съюза, по-голям от традиционната средна стойност, и увеличаването на износа са все фактори, които по принцип могат да позволят на Комисията да приеме, без да допуска явна грешка в преценката, че състоянието на пазара на Съюза е стабилно и не е необходимо да се определя положителна стойност на възстановяванията при износ, за да се гарантира стабилността на пазара.
( 59 ) По същия начин, както изтъква Комисията, жалбоподателят не оспорва констатацията в точка 306 от обжалваното съдебно решение, че представен на Управителния комитет документ показва ясна възходяща тенденция при цените на пазара на Съюза в дългосрочен и в краткосрочен план.
( 60 ) По този въпрос в жалбата непоследователно се посочва, че „Общият съд отчита само цените на вътрешния пазар, високите разходи за фуражи и девалвацията на бразилския реал; следователно преценката му се основава само на световния пазар“.
( 61 ) Това се потвърждава от текстовете на тази разпоредба на други езици. С употребата на множествено число („marchés“) в текста на френски език на член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007 се има предвид не пазарът на Съюза и световният пазар, посочени в член 164, параграф 3, букви а) и и), а общата организация на пазара — понятие, за което на този език се използва множествено число („organisation commune des marchés“).