ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 11 май 2017 година ( 1 )
Дело C‑278/16
Наказателно дело срещу Frank Sleutjes
Друга страна в производството:
Staatsanwaltschaft Aachen
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Aachen (Областен съд Ахен, Германия)
„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2010/64/ЕС — Член 3 — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Понятие за документ от съществено значение — Наказателно определение (Strafbefehl)“
1.
Правото на писмен и устен превод в наказателното производство, гарантирано от Директива 2010/64/ЕС ( 2 ) в целия Европейски съюз, е основна стъпка по пътя към укрепване на процесуалните права на лица, които са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, каквито са целите на Стокхолмската програма на Европейския съвет ( 3 ). Както ясно посочва Съветът на Европейския съюз, „[з]аподозряното лице или обвиняемият трябва да е в състояние да разбира случващото се и да бъде разбирано. Заподозряно лице или обвиняем, което не говори или не разбира езика, на който се води производството, се нуждае от устен преводач и от писмен превод на основните процесуални документи“ ( 4 ). Това е контекстът на настоящото преюдициално запитване, което ще позволи на Съда да потвърди своята практика относно Директива 2010/64 ( 5 ).
2.
В главното дело Landgericht Aachen (Областен съд Ахен, Германия) по същество иска Съдът да установи дали Strafbefehl (наказателно определение) може да се квалифицира като „документ от съществено значение“ в наказателното производство, който съгласно член 3 от Директива 2010/64 трябва да бъде преведен, в случай че адресатът не разбира немски език.
3.
Поради изложените по-нататък съображения предлагам на Съда да отговори утвърдително на поставения преюдициален въпрос.
I. Правна уредба
1. Директива 2010/64
4.
Съображения 14, 16 и 30 от Директива 2010/64 гласят:
„(14)
Правото на устен и на писмен превод за лица, които не говорят или не разбират езика на производството, е прогласено в член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.; наричана по-нататък „ЕКПЧ“,] съгласно тълкуването му в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Настоящата директива улесняв[а] практическото прилагане на това право. Затова целта на настоящата директива е да гарантира на заподозрените лица или обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив съдебен процес.
[…]
(16)
В някои държави членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
[…]
(30)
Гарантирането на справедливо производство изисква документите от съществено значение или поне важните части от тези документи да бъдат преведени за заподозрените лица или обвиняемите в съответствие с настоящата директива. Определени документи следва винаги да бъдат считани за такива от съществено значение за тази цел и поради това следва да бъдат преведени, като например всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение. Компетентните органи на държавите членки решават по собствена инициатива или по искане на заподозрените лица или обвиняемите, или на техния защитник кои други документи са от съществено значение за гарантиране на справедливо производство и които поради това следва също да бъдат преведени“.
5.
Член 1, параграфи 1—3 от Директива 2010/64 („Предмет и приложно поле“) предвижда:
„1. Настоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство […]
2. Правото, посочено в параграф 1, се прилага за лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държава членка, чрез официално уведомление или по друг начин, че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до приключването на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и решението, постановено при обжалване.
3. Когато законодателството на държава членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“.
6.
Съгласно член 3 от Директива 2010/64 („Право на писмен превод на документи от съществено значение“):
„1. Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство.
2. Документите от съществено значение включват всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение.
3. Компетентните органи решават във всеки конкретен случай дали някой друг документ е от съществено значение. Заподозрените лица или обвиняемите, или техният защитник могат да направят обосновано искане за тази цел.
4. Няма изискване за писмен превод на части от документи от съществено значение, които не са относими към предоставяне на възможност на заподозрените лица или на обвиняемите да се запознаят с делото, водено срещу тях.
5. Държавите членки гарантират, че в съответствие с процедурите, предвидени в националното законодателство, заподозрените лица или обвиняемите имат право да оспорят решение, констатиращо, че не е необходим писмен превод на документи или на части от тях, а когато е предоставен писмен превод — възможност да подадат жалба, че качеството на превода не е достатъчно за гарантиране на справедливо производство.
[…]
9. Писменият превод, осигурен съгласно настоящия член, е достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство, по-специално като осигури, че заподозрените лица или обвиняемите са запознати с делото, водено срещу тях, и могат да упражнят правото си на защита“.
2. Германското право
7.
Член 184 от Gerichtsverfassungsgesetz (Закон за устройство на съдилищата, наричан по-нататък „GVG“) гласи по-специално че съдебният език е немски.
8.
Член 187 от GVG, изменен след транспонирането на Директиви 2010/64 и 2012/13/ЕС ( 6 ), предвижда:
„1. Съдът назначава преводач или тълковник на обвиняемия, подсъдимия или осъдения, който не владее немски език или е глух или ням, доколкото това е необходимо за упражняването на процесуалните му права. Съдът указва на обвиняемия или подсъдимия на разбираем за него език, че може да поиска да му бъде осигурена безплатна помощ от преводач или тълковник за цялото наказателно производство.
2. Необходими за упражняването на процесуалните права на обвиняемия или подсъдимия, който не владее немски език, по принцип са писмените преводи на актовете, с които лицето се лишава от свобода, както и на обвинителните актове, на наказателните определения и на невлeзлите в сила присъди […]“.
9.
Съгласно член 37, параграф 3 от Strafprozessordnung (германския Наказателнопроцесуален кодекс, наричан по-нататък „StPO“) „ако превод на присъда следва да бъде връчен на страна в производството на основание на член 187, параграфи 1 и 2 от Закона за устройство на съдилищата, тази присъда се връчва на съответната страна заедно с неговия превод“.
10.
Член 407, параграф 1 от StPO, който се отнася до възможността за постановяване на наказателно определение, гласи, че „по писмено искане от прокуратурата в рамките на наказателното производство […] може да бъде постановено наказателно определение относно правните последици от наказуемото деяние, без да се провежда устна фаза на производството. Прокуратурата следва да представи такова искане, ако с оглед на изхода от разследването счита, че провеждането на устната фаза не е необходимо. В искането следва да се посочат конкретни правни последици. С това се поставя началото на наказателното производство“.
11.
Член 410 от StPO, който се отнася до възражението срещу наказателните определения и до последиците от влизането им в сила, предвижда:
„1. Обвиняемият или подсъдимият може да подаде възражение срещу наказателно определение до постановилия го съд в двуседмичен срок от връчването — писмено или устно в деловодството, за което се съставя протокол […]
2. Възражението може да се отнася само до определени въпроси.
3. Ако срещу наказателното определение не е подадено възражение в предвидения срок, то придобива характер на влязла в сила присъда“.
II. Фактите, производството и преюдициалният въпрос
12.
На 2 ноември 2015 г. по искане на Staatsanwaltschaft Aachen (прокуратура Ахен, Германия) Amtsgericht Düren (Районен съд Дюрен, Германия) издава наказателно определение (наричано по-нататък „обжалваното наказателно определение“) срещу обвиняемия, г‑н Frank Sleutjes — нидерландски гражданин, живущ в Нидерландия — с което, тъй като обвиняемият е избягал от мястото на извършване на пътнотранспортно произшествие, му налага наказание глоба в размер на 30 дневни трудови възнаграждения, всяко в размер на 30 EUR, и освен това постановява отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Органите, издали свидетелството му за управление на моторно превозно средство, са задължени с обвързващо указание, от една страна, за период от 9 месеца да не позволяват на обвиняемия да продължава да се ползва от правото си да управлява моторно превозно средство с чуждестранно свидетелство за управление, а от друга страна, да не му издават германско свидетелство за управление. По-нататък в обжалваното наказателно определение се посочва, че това отнемане на свидетелството за управление на обвиняемия има действието на отказ да бъде признато правото му да управлява моторно превозно средство с чуждестранно свидетелство за управление на територията на Германия. Освен това обвиняемият е осъден да заплати съдебните разноски.
13.
Обжалваното наказателно определение съдържа разяснение относно наличните способи за правна защита. Посочва се по-специално че обжалваното наказателно определение влиза в законова сила и подлежи на изпълнение, ако в срок от две седмици след получаване на съобщението за неговото постановяване обвиняемият не е подал възражение пред посочения на обратната страна на самото определение районен съд — в конкретния случай това е Amtsgericht Düren (Районен съд Дюрен) — в писмена форма или чрез устно изявление, записано в секретариата на съда. Съгласно разяснението относно наличните способи за правна защита, в случай че възражението е в писмена форма, срокът се счита за спазен само ако писменото възражение е постъпило в секретариата на съда в срок от две седмици. Накрая в последното изречение, обособено в отделен параграф от разяснението за наличните способи за правна защита, се съдържа следното пояснение: „писменото възражение се подава на немски език“.
14.
Обжалваното наказателно определение е връчено на обвиняемия на 12 ноември 2015 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. Обжалваното наказателно определение е връчено на обвиняемия на немски език. В допълнение единствено разяснението относно наличните способи за правна защита му е предоставено едновременно и на нидерландски.
15.
На 24 ноември 2015 г. в 20,32 ч. обвиняемият изпраща имейл на Amtsgericht Düren (Районен съд Дюрен), в който той възразява на нидерландски език срещу обжалваното наказателно определение. На 26 ноември 2015 г. той отправя въпрос до Amtsgericht Aachen (Районен съд Ахен) — също на нидерландски език — дали този съд е получил имейла му от 24 ноември 2015 г.. С писмо от 1 декември 2015 г., изпратено на 8 декември 2015 г., Amtsgericht Düren (Районен съд Дюрен) уведомява обвиняемия, че кореспонденцията до съда следва да се води на немски език. Преди това, на 1 декември 2015 г., настоящият процесуален защитник на обвиняемия изпраща по факс възражение срещу наказателното определение от 2 ноември 2015 г. и същевременно иска възстановяване на изпуснатия срок за подаване на възражение.
16.
С определение от 28 януари 2016 г. Amtsgericht Düren (Районен съд Дюрен) отхвърля възражението на обвиняемия срещу обжалваното наказателно определение като недопустимо поради късното му подаване. В същото време той отхвърля искането на обвиняемия за възстановяване на изпуснатия срок за подаване на възражение, тъй като счита, че липсват достатъчно основания за това. Определението е връчено на процесуалния защитник на обвиняемия на 2 февруари 2016 г. С факс от 4 февруари 2016 г., постъпил в секретариата на съда на същия ден, процесуалният защитник на обвиняемия подава незабавна жалба срещу този съдебен акт. Ето защо понастоящем делото е висящо пред запитващата юрисдикция.
17.
Запитващата юрисдикция приема, че обвиняемият не владее немски език по смисъла на разпоредбата на член 187, параграф 1 от GVG. Според нея също така решението на Amtsgericht Düren (Районен съд Дюрен) от 28 януари 2016 г. е правилно, но е възможно от правото на ЕС, и по-специално от член 3 от Директива 2010/64, да следва друго. Във връзка с това запитващата юрисдикция посочва, че за разлика от член 187, параграф 2 от GVG, член 37, параграф 3 от StPO не се отнася за наказателни определения. Според нея въпросът дали е необходим писмен превод на наказателните определения за обвиняемите не е изяснен в практиката на Съда. Ако това било така, следвало да се направи изводът, че срокът за подаване на възражения изобщо не би трябвало да е започнал да тече. Запитващата юрисдикция отчита обстоятелството, че Директива 2010/64 не налага подобно тълкуване, но въпреки това, тъй като има съмнения по-специално с оглед на различните позиции на германските съдилища по този въпрос, решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 3 от [Директива 2010/64] да се тълкува в смисъл, че в понятието „присъда“ по член 37, параграф 3 от [StPO] се включват и наказателните определения по смисъла на член 407 и сл. от [StPO]?“.
18.
Писмени становища представят г‑н Sleutjes, германското, чешкото и нидерландското правителство, както и Комисията. Съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния правилник не е проведено съдебно заседание за изслушване на устни състезания.
III. Анализ
1. По процедурата
19.
Германското правителство отбелязва, че при правилно тълкуване на действащата германска правна уредба понятието „присъда“ в текста на член 37, параграф 3 от StPO обхваща и наказателните определения по смисъла на член 407 и сл. от StPO. Ето защо това правителство е на мнение, че изходът на спора в главното производство не зависи от отговора на преюдициалния въпрос.
20.
В това отношение е достатъчно да се посочи, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност ( 7 ). Не е очевидно, че исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 3 от Директива 2010/64 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора, с който е сезирана, че поставеният в главното производство въпрос относно писмен превод е от хипотетично естество или че Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставения му въпрос. Следователно не може да се поставя под въпрос допустимостта на настоящото преюдициално запитване въз основа на изразените от германското правителство съмнения.
21.
Въпреки това формулировката на преюдициалния въпрос на пръв поглед създава впечатлението, че запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува член 37, параграф 3 от StPO, което съгласно член 267 ДФЕС не е от компетентността на Съда. Все пак от изложените в акта за преюдициално запитване съображения става ясно, че в действителност запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 3 от Директива 2010/64. Ето защо преюдициалният въпрос трябва да бъде съответно преформулиран.
22.
В допълнение няма да възприема предложението на Комисията да се преформулира преюдициалният въпрос, така че да включва и искане за тълкуване на Директива 2012/13. В духа на посочената по-горе презумпция за релевантност не може да се предположи, че поставеният от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос е непълен, поради това че не съдържа позоваване на тази друга директива. Напротив, нищо не ме навежда на извода, че запитващата юрисдикция не е запозната с въпросната друга директива: в акта за преюдициално запитване се цитира решение Covaci ( 8 ), което също тълкува Директива 2012/13. Във всеки случай, ако счита за уместно, запитващата юрисдикция може да отправи друго преюдициално запитване до Съда относно тълкуването на тази директива ( 9 ).
23.
В този контекст ми се струва, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество цели да установи дали в посоченото в член 3 от Директива 2010/64 понятие „документ от съществено значение“ се включват и наказателните определения по смисъла на член 407 и сл. от StPO.
2. По съществото на спора
1. Наказателното определение е „документ от съществено значение“ съгласно член 3 от Директива 2010/64
24.
Запитващата юрисдикция е склонна да отговори отрицателно на така преформулирания в предходната точка въпрос. Всички представили становища страни обаче са на противоположното мнение.
25.
Преди да се отговори на този въпрос, е добре да се припомни, че по смисъла на член 407 и сл. от StPO производството, в което се постановява наказателно определение, е опростено, без провеждане на съдебно заседание или изслушване от съда. По-специално Съдът е приел, че предвиденото по германското право наказателно определение се постановява в особено (sui generis) производство. Всъщност при това производство единствената възможност за обвиняемия или подсъдимия да се яви в съдебно заседание, в рамките на което пълноценно да упражни правото си да бъде изслушан, е да подаде възражение против въпросното определение ( 10 ).
26.
Следователно не е учудващо защо Съдът приема, че положението на лице, което иска да подаде възражение против наказателно определение, което още не е придобило характер на влязла в сила присъда и на което то е адресат, попада в приложното поле на тази директива, и в резултат на това посоченото лице трябва да може да упражни гарантираното с Директива 2010/64 право на устен и писмен превод ( 11 ).
27.
В решение Covaci прокуратурата иска от националния съд да издаде наказателно определение, в което в частност е посочено, че възражението трябва да е отправено на немски език. Тъй като изпитва съмнения, националният съд отправя запитване до Съда по-специално дали Директива 2010/64 допуска национално законодателство, съгласно което лицето, срещу което е постановено наказателно определение и което не разбира немски език, няма право да подаде писмено възражение против това определение на език, който разбира. Съдът отговаря утвърдително на този въпрос, макар да допълва, че националните органи могат изрично да разрешат на лицето да подаде възражение, ако приемат, че последното представлява „документ от съществено значение“ ( 12 ).
28.
Що се отнася до превода на самото наказателно определение, който е от основополагащо значение за разглежданото дело, в конкретния случай Съдът не е помолен да се произнесе по този въпрос. Няма съмнение обаче, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират немски език, следва в разумен срок да се предостави съответният писмен превод. Това се потвърждава от формулировката, контекста и целта на член 3 от Директива 2010/64.
29.
На първо място, що се отнася до неговата формулировка, член 3, параграф 1 от Директива 2010/64 съдържа следния текст: „всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство“. В член 3, параграф 2 от Директива 2010/64 се уточнява, че „[д]окументите от съществено значение включват всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение“. Както се потвърждава в съображение 30 от Директива 2010/64, това изброяване не е изчерпателно ( 13 ).
30.
За разлика от Комисията, не съм напълно убеден, че наказателното определение може да се сравнява с „повдигнато обвинение или обвинителен акт“. Без съмнение е вярно, че според Съда съгласно Директива 2012/13 наказателното определение е начин за съобщаване на обвинението, повдигнато срещу съответното лице ( 14 ). Въпреки това, за разлика от повдигнато обвинение или обвинителен акт, наказателното определение е съдебен акт, който придобива характера на влязла в сила присъда, ако срещу него не е подадено възражение в предвидения срок. Следователно са налице определени сходства с понятието за „съдебно решение“, съдържащо се в текста на член 3, параграф 2 от Директива 2010/64 ( 15 ). Очевидно е, че независимо от правната квалификация писменият превод на наказателното определение е от съществено значение, за да се гарантира, че лицето, което е негов адресат, може да разбере съдържанието му и съответно да упражни правото си на защита във връзка с предвиденото в него наказание. Ето защо наказателното определение несъмнено може да се квалифицира като „документ от съществено значение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.
31.
На второ място, контекстът на Директива 2010/64 потвърждава тезата, че наказателното определение е „документ от съществено значение“ по смисъла на член 3 от Директива 2010/64.
32.
По отношение на това, следвайки разсъжденията на нидерландското правителство, бих се позовал на член 1, параграф 3 от Директива 2010/64. Тази разпоредба изключва от обхвата на посочената директива определени административни наказания за леки нарушения. Съгласно съображение 16 от Директива 2010/64 целта на въпросната разпоредба е в случаите, в които това не може да се изисква, да отпадне иначе произтичащото от тази директива задължение на административните органи да гарантират всички предвидени в нея права. В това съображение се посочва, че именно такъв е случаят на често срещаните пътнотранспортни нарушения, които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка — показателен пример за такова нарушение е шофирането с несъобразена скорост. И обратно, така се потвърждава тезата, че по принцип се изисква прилагане на предвидените от тази директива права в случаите на съдебно решение, което може да доведе до налагане на наказание за пътнотранспортно нарушение, при което не става въпрос само за несъобразена скорост, какъвто е случаят с обжалваното наказателно определение.
33.
На последно място, целта на Директива 2010/64, ясно посочена в съображение 14 от нея, също подкрепя тезата, че наказателното определение трябва да бъде признато за „документ от съществено значение“, чийто писмен превод е необходим, в случай че обвиняемият не разбира немски език. Тази цел е да се гарантира на заподозрените лица или обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното производство с оглед на осигуряване на правото им на справедлив съдебен процес. Правото на устен и на писмен превод за лица, които не говорят или не разбират езика на производството, е закрепено в член 6 от ЕКПЧ. В действителност изискванията на справедливия процес се свеждат до това обвиняемият да е наясно в какво е обвинен и да може да се защити ( 16 ). Директивата улеснява практическото прилагане на това право.
34.
Липсата на изискване за писмен превод на наказателно определение, в резултат на което може да се стигне до окончателно налагане на наказанието — особено ако адресатът на това определение не може да го разбере, тъй като не разбира немски език — несъмнено би засегнало правото на това лице на справедлив съдебен процес. Това на практика би означавало отказ от правосъдие.
35.
Изложеното по-горе не се опровергава от обстоятелството, че съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2010/64 компетентните органи решават във всеки отделен случай дали някой друг документ е от съществено значение. В действителност тази разпоредба се отнася за документи, които вече не са считани, че са от съществено значение съгласно член 3, параграф 1 от тази директива ( 17 ).
36.
Решение Balogh също не поставя под съмнение предложения от мен извод. Това решение се отнася до производство по признаване в Унгария на действието на постановена в Австрия окончателна присъда, с която г‑н István Balogh се осъжда да изтърпи наказание лишаване от свобода, както и да заплати съдебните разноски. Наказателното производство срещу г‑н Balogh в Австрия вече е било приключило и правото му на писмен превод в рамките на това производство е било потвърдено. Това води Съда до заключението, че Директива 2010/64 не е приложима към подобно производство за признаване ( 18 ).
37.
От всички изложени съображения следва, че документ, какъвто е наказателното определение по смисъла на член 407 и сл. от StPO, представлява „документ от съществено значение“ по смисъла на член 3 от Директива 2010/64. Следователно той трябва да бъде преведен писмено, в случай че неговият адресат не разбира немски език.
2. Допълнителни съображения относно правото на писмен превод в наказателното производство съгласно член 3 от Директива 2010/64
38.
Предвид произтичащите от изложеното становище последици е необходимо да се посочат някои допълнителни съображения относно правото на писмен превод в наказателното производство съгласно член 3 от Директива 2010/64, тъй като те може да са от полза за запитващата юрисдикция при решаването на висящия пред нея спор.
39.
От една страна, това право е универсално, тъй като Директива 2010/64 не ограничава обхвата на действие по отношение на лицата, които биха могли да се ползват от предоставяната от нея защита. Единственото условие, необходимо за задействането на тази защита, е лицата да са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление.
40.
От друга страна, Директива 2010/64 не определя на какъв език трябва да бъде писменият превод на документите от съществено значение, осигурен на лицето, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, което не разбира езика на производството. Следователно няма основание да се предполага, че това трябва да е майчиният език на съответното лице. Напротив, в член 3, параграф 4 от тази директива ясно се посочва, че осигуряването на писмен превод цели да се предостави възможност на заподозряното лице или на обвиняемия „да се запозна[e] с делото, водено срещу“ него. Ето защо изглежда може да се използва „пилотен“ език, разбираем за въпросното лице, стига това да не е по произволни съображения.
41.
Последната разпоредба по-конкретно дава възможност на държавите членки да не изискват писмен превод на части от документи от съществено значение, които не са относими към предоставяне на възможност на заподозряното лице или на обвиняемия да се запознае с делото, водено срещу него. Тя обаче не позволява вместо писмен превод на документ от съществено значение да се предостави само разяснение относно наличните способи за правна защита на разбираем за лицето език, какъвто е случаят в главното производство. Освен това съгласно член 3, параграф 9 от Директива 2010/64 писменият превод — независимо от избрания език — трябва да е достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство. Съгласно член 3, параграф 5 от тази директива заинтересованото лице има право в съответствие с националното законодателство да подаде жалба, ако качеството на превода не е достатъчно или ако е преценено, че такъв не е необходим.
42.
Що се отнася до въпроса за времето, правото на писмен превод в наказателното производство съгласно член 3 от Директива 2010/64 се прилага в съответствие с член 1, параграф 2 от тази директива от момента, в който заинтересованото лице е уведомено, че е заподозряно или срещу него е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до окончателното решаване на въпроса дали то е извършило престъплението, включително, доколкото е приложимо, в производството по определяне на наказание и в евентуалните производства по обжалване. Не е необходимо обаче писменият превод на документа от съществено значение да бъде предоставен по същото време като самия документ, а да бъде осигурен на съответното лице само в „разумен срок“ съгласно посоченото в член 3, параграф 1 от тази директива. Въпреки това се налага изводът, че въпросното лице също трябва да разполага с разумен срок, в който да се запознае с документа от съществено значение, и при необходимост да реагира по отношение на неговото съдържание.
43.
Директива 2010/64 не посочва определена мярка, която държавите членки следва да приемат в случай на нарушение на правото на писмен превод. Вследствие на тази неопределеност те имат възможността свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта на тази разпоредба, в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат ( 19 ). Това може да стане например, като се уважи молба за възстановяване на изпуснатия срок за подаване на възражение ( 20 ), или при необходимост, като не се приложи националната норма, определяща срока за подаване на възражения ( 21 ).
44.
Във всички случаи няма съмнение, че е недопустимо въз основа на документи от съществено значение държава членка да води наказателно преследване срещу лице, което не разбира езика на производството, при положение че тези документи е трябвало да бъдат, но все още не са били преведени за съответното лице. Обратното не само би лишило посочената директива от всякакво полезно действие, но би довело и до нарушаване на правото на защита и до засягане на справедливия съдебен процес по член 6 от ЕКПЧ, чието практическо прилагане тази директива има за цел да улесни. Ето защо смятам, че е в интерес на държавите членки да гарантират възможно най-кратък „разумен срок“, в рамките на който лицата, които са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, да получат съответните писмени преводи.
45.
В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция излага становището си относно последиците от нарушаване на член 3 от Директива 2010/64 по отношение на срока за подаване на възражения срещу наказателно определение. Тя приема, че при неприлагане на превод на нидерландски език на целия текст на съдебния акт връчването на обжалваното наказателно определение би било недействително. Вследствие на това срокът за подаване на възражения срещу наказателното определение изобщо не би следвало да е започнал да тече.
46.
В този смисъл бих искал да припомня, че при липсата на определени норми в правото на Съюза държавите членки имат право да уреждат съдебните производства, като определят срокове по своя преценка в съответствие с принципа на процесуалната автономия. В съответствие с принципа на равностойност обаче лицата, които са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление и които не разбират езика на производството и съответно искат да се позоват на предвидените в Директива 2010/64 права, не трябва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение в сравнение с лица, които разбират този език и по всяка вероятност са граждани на държавата членка, в която се води съдебното производство ( 22 ). Ето защо споделям мнението на запитващата юрисдикция, че срокът за подаване на възражения срещу наказателното определение не би следвало да започва да тече, преди съответното лице да е получило необходимия писмен превод на наказателното определение. Всеки по-кратък срок би представлявал опасност от засягане на правото на защита и съответно принципа на ефективност ( 23 ).
IV. Заключение
47.
Въз основа на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Landgericht Aachen (Областен съд, Ахен, Германия) преюдициален въпрос в смисъл, че при правилно тълкуване на член 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство документ, какъвто е наказателното определение по смисъла на член 407 и сл. от Strafprozessordnung (германския Наказателнопроцесуален кодекс), представлява „документ от съществено значение“, който следователно трябва да бъде преведен, в случай че неговият адресат не разбира немски език.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (OB L 280, 2010 г., стр. 1).
( 3 ) Европейски съвет, „Стокхолмска програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (ОВ C 115, 2010 г., стр. 1 и 10).
( 4 ) Приложение към Резолюция на Съвета от 30 ноември 2009 година относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ C 295, 2009 г., стр. 3).
( 5 ) Вж. решения от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686), и от 9 юни 2016 г., Balogh (C‑25/15, EU:C:2016:423).
( 6 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1).
( 7 ) Вж. решение от 8 декември 2016 г., Eurosaneamientos и др. (C‑532/15 и C‑538/15, EU:C:2016:932, т. 28 и цитираната съдебна практика).
( 8 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686).
( 9 ) Вж. в този смисъл решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 32 и цитираната съдебна практика).
( 10 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 20 и 41).
( 11 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 27).
( 12 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 47—50).
( 13 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 45).
( 14 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 61).
( 15 ) В това отношение понятието за „съдебно решение“ има широк обхват съгласно Конвенцията от Брюксел относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Вж. по-специално член 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), който предвижда, че „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и решение за определяне на разноските от служител на съда“. Вж. в тази връзка решение от 2 април 2009 г., Gambazzi (C‑394/07, EU:C:2009:219, т. 23 и цитираната съдебна практика).
( 16 ) Вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 39 и цитираната съдебна практика).
( 17 ) Решение от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 49).
( 18 ) Решение от 9 юни 2016 г., Balogh (C‑25/15, EU:C:2016:423, т. 36—40).
( 19 ) Вж. по аналогия решение от 17 юли 2008 г., Raccanelli (C‑94/07, EU:C:2008:425, т. 50 и цитираната съдебна практика).
( 20 ) Вж. например решение от 22 март 2017 г., Tranca и др. (C‑124/16, C‑188/16 и C‑213/16, EU:C:2017:228, т. 51).
( 21 ) За пример относно произтичащото от правото на Съюза задължение на националните юрисдикции да не прилагат тълкуване на национална уредба, противоречащо на правото на Съюза, вж. решение от 19 април 2016 г., DI (C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 42 и цитираната съдебна практика).
( 22 ) Вж. във връзка с това, наистина при малко по-различни обстоятелства, решения от 24 ноември 1998 г., Bickel и Franz (C‑274/96, EU:C:1998:563, т. 26), и от 27 март 2014 г., Grauel Rüffer (C‑322/13, EU:C:2014:189, т. 20).
( 23 ) Относно срока за подаване на възражения срещу наказателно определение във връзка с Директива 2012/13 вж. решение от 22 март 2017, Tranca и др. (C‑124/16, C‑188/16 и C‑213/16, EU:C:2017:228, т. 51).