ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 3 май 2017 година ( 1 )
Дело C‑300/16 P
Европейската комисия
срещу
Frucona Košice a.s.
„Обжалване — Държавна помощ — Критерий за частния оператор — Предпоставки, свързани с приложимостта и прилагането на този критерий — Обща преценка — Тежест на доказване — Преценка на доказателствата“
1.
С жалбата си Европейската комисия иска от Съда да отмени решение на Общия съд по дело T‑103/14 ( 2 ). С това решение Общият съд отменя Решение 2014/342/ЕС на Комисията от 16 октомври 2013 година относно Държавна помощ № SA.18211 (C 25/2005) (ex NN 21/2005), предоставена от Словашката република на Frucona Košice a.s. ( 3 ).
2.
Жалбата се отнася до следния въпрос: кога и как Комисията трябва да прилага така наречения „критерий за частния оператор“ ( 4 )? По-специално, настоящото дело се отнася до обхвата на задълженията на Комисията при прилагане на този критерий и при преценката на действията на публичен орган в качеството му на кредитор на получателя на твърдяната помощ.
I. Обстоятелства, предхождащи спора
3.
Що се отнася до обстоятелствата, предхождащи настоящия спор, от обжалваното съдебно решение може да се установи следното.
4.
Ответникът Frucona Košice a.s. (наричан по-нататък „Frucona“) е учредено по словашкото право дружество, което, наред с останалото, развива дейност в областта на производството на алкохолни напитки.
5.
Между ноември 2002 г. и ноември 2003 г. Frucona се ползва от няколко отсрочвания на плащането на данъчни задължения. Тези данъчни задължения произтичат от неплатени акцизи. Данъчна служба Кошице IV (наричана по-нататък „местният данъчен орган“) разрешава отсрочванията, след като Frucona му предоставя финансови обезпечения.
6.
На 25 февруари 2004 г. поради финансови затруднения Frucona не може да плати дължимите от него акцизи за януари 2004 г. Вследствие на законодателна промяна, извършена, считано от 1 януари 2004 г., на Frucona повече не може да се разрешава отсрочване на плащането на въпросните акцизи.
7.
В резултат на това, Frucona изпада в положение на задлъжнялост по смисъла на Zákon č. 328/1991 Zb. o konkurze a vyrovnaní (Закон № 328/1991 за несъстоятелността и предпазния конкордат).
8.
На 8 март 2004 г. Frucona подава искане за започване на производство по сключване на предпазен конкордат до Krajský súd v Košiciach (Регионален съд Кошице, Словакия). В това искане Frucona предлага да заплати на всеки от кредиторите си 35 % от размера на сумата, която му дължи. Общият дълг е в размер на около 644,6 милиона словашки крони (SKK). Данъчните задължения представляват по-голямата част от тази сума, около 640,8 милиона словашки крони.
9.
С решение от 29 април 2004 г. Krajský súd v Košiciach (Регионален съд Кошице) разрешава започването на производството по сключване на предпазен конкордат.
10.
В хода на съдебно заседание от 9 юли 2004 г. кредиторите на Frucona, включително местният данъчен орган, приемат предложението за предпазен конкордат. В рамките на производството по предпазен конкордат местният данъчен орган действа като отделен кредитор. Той се ползва с това качество поради предоставените му от Frucona обезпечения срещу споменатите по-горе отсрочвания на плащането на акцизи.
11.
Преди 9 юли 2004 г. Frucona е предоставило на местния данъчен орган одитен доклад, изготвен от независимо одитно дружество (наричан по-нататък „докладът „Е“). Този доклад е предназначен да даде възможност на местния данъчен орган да прецени предимствата, от една страна, на предпазния конкордат и от друга страна, на производството по несъстоятелност.
12.
На 21 юни 2004 г. словашките данъчни органи извършват проверка на място в помещенията на Frucona. В хода на проверката е определено финансовото положение на Frucona към 17 юни 2004 г.
13.
С решение от 14 юли 2004 г. Krajský súd v Košiciach (Регионален съд Кошице) одобрява предпазния конкордат. По силата на последния на словашките данъчни органи трябва да се изплати 35 % от вземането им, тоест дължима сума в размер на около 224,3 милиона словашки крони.
14.
С писмо от 20 октомври 2004 г. местният данъчен орган уведомява Frucona, че условията на предпазния конкордат, съгласно които една част от данъчните задължения не следва да бъде изплатена, представляват непряка държавна помощ, за която е необходимо разрешение от Европейската комисия.
15.
На 17 декември 2004 г. Frucona изплаща на местния данъчен орган сума в размер на 224,3 милиона словашки крони, съответстваща на 35 % от общото му данъчно задължение. С решение от 30 декември 2004 г. Krajský súd v Košiciach (Регионален съд Кошице) постановява приключване на производството по предпазен конкордат. На 18 август 2006 г. този съд коригира размера на дължимата на местния данъчен орган сума на 224,1 милиона словашки крони.
1. Административно производство
16.
На 15 октомври 2004 г. до Комисията е подадена жалба относно предполагаема незаконосъобразна държавна помощ в полза на Frucona.
17.
С писмо от 4 януари 2005 г. Словашката република уведомява Комисията, в отговор на искане за предоставяне на информация, че е възможно Frucona да е получило незаконосъобразна помощ, и иска Комисията да одобри последната като помощ за оздравяване, предоставена на предприятие в затруднено положение.
18.
След като събира допълнителна информация, с писмо от 5 юли 2005 г. Комисията уведомява Словашката република за решението си да започне предвидената понастоящем в член 107, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване на разглежданата мярка ( 5 ).
19.
С писмо от 10 октомври 2005 г. Словашката република изпраща на Комисията становището си по разглежданата мярка. С писмо от 24 октомври 2005 г. Frucona също изпраща на Комисията становището си по разглежданата мярка. Това становище е предоставено на Словашката република, за да ѝ се даде възможност да вземе отношение, което тя прави с писмо от 16 декември 2005 г.
2. Първоначално решение
20.
На 7 юни 2006 г. Комисията приема Решение 2007/254/ЕО относно държавна помощ C 25/2005 (ex NN 21/2005), приведена в действие от Словашката република за Frucona Košice a.s. ( 6 ). Съгласно това решение отпуснатата от Словашката република в полза на жалбоподателя държавна помощ (416515990 SKK) е несъвместима с общия пазар и трябва да бъде възстановена.
3. Производства пред Общия съд и Съда
21.
На 12 януари 2007 г. Frucona подава жалба за отмяна на първоначалното решение до Общия съд.
22.
С решение от 7 декември 2010 г., Frucona Košice/Комисия ( 7 ), Общият съд отхвърля жалбата като неоснователна.
23.
След подадена жалба, с решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия ( 8 ), Съдът отменя решението на Общия съд. Съдът приема, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като при преценката на критерия за частния кредитор не е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност, или, доколкото е взела предвид това обстоятелство, не е мотивирала надлежно първоначалното решение. Съдът връща делото на Общия съд за ново произнасяне по изтъкнатите пред него основания, по които не се е произнесъл.
24.
Вследствие на постановяването на решение Frucona I, както и с цел да коригира установените от Съда недостатъци, на 16 октомври 2013 г. Комисията приема спорното решение. С това решение се отменя първоначалното решение.
25.
Впоследствие с мотивирано определение от 21 март 2014 г., Frucona Košice/Комисия ( 9 ), Общият съд констатира, че липсва основание за произнасяне по жалбата за отмяна на първоначалното решение.
4. Спорното решение
26.
Спорното решение е прието с цел да коригира допуснатите в първоначалното решение грешки, установени в решение Frucona I (съображение 10 от спорното решение).
27.
Комисията по-специално приема, че трябва да се разгледа въпросът дали, приемайки предложението за предпазен конкордат и съответно опростявайки 65 % от вземането си, местният данъчен орган е действал спрямо Frucona като частен оператор в условия на пазарна икономика. В това отношение Комисията уточнява, че положението на посочения орган като кредитор на Frucona е било необичайно силно. Този орган се е намирал в по-благоприятно правно и икономическо положение от частните кредитори на Frucona. Всъщност местният данъчен орган притежавал над 99 % от всички предявени вземания и бил отделен кредитор, чиито вземания е можело да бъдат удовлетворени по всяко време в хода на производството по несъстоятелност чрез постъпленията от продажба на предоставените като обезпечение активи (съображение 80 от спорното решение).
28.
Що се отнася до критерия за частния кредитор, Комисията по-специално отбелязва, че приложимостта на критерия зависи от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие, като действа в качество, различно от качеството си на носител на публична власт. Освен това Комисията посочва, че ако държава членка се позовава в хода на административното производство на посочения критерий, в случай на съмнение тя трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка е свързана с качеството ѝ на частен оператор. В това отношение Комисията се позовава на решение Комисия/EDF ( 10 ) (съображение 82 от спорното решение).
29.
На следващо място Комисията отбелязва, че „Словашката република посочва, че според нея мярката представлява държавна помощ. Тя признава, че при приемане на споразумението въпросът за държавна помощ просто не е бил разглеждан и е поискала оспорваната мярка да се третира като помощ за [оздравяв]ане. Следователно се оказва, че в този случай не са спазени изискванията на […] съдебна практика и оспорваната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС“ (съображение 83 от спорното решение).
30.
Тя посочва също, че Frucona е оспорвало квалифицирането на мярката като държавна помощ. То е предоставило също документи от одитори в подкрепа на този довод (съображение 84 от спорното решение).
31.
След това Комисията определя дали Словашката република е действала спрямо Frucona в качеството си на частен кредитор.
32.
Комисията, първо, с оглед на представените от Frucona доказателства сравнява производствата по предпазен конкордат и по несъстоятелност (съображения 88—119 от спорното решение). Второ, тя сравнява производствата по предпазен конкордат и по принудително събиране на данъчни задължения (съображения 120—127 от обжалваното съдебно решение). Трето, разглежда останалите доказателства, представени от словашките органи и Frucona (съображения 128—138 от спорното решение). По същество Комисията приема, че от гледна точка на местната данъчна администрация както производството по несъстоятелност, така и това по принудително събиране на данъчни задължения са били по-изгодни алтернативи от предложението за предпазен конкордат (съображения 119, 124 и 127 от спорното решение).
33.
Комисията стига до извода, че критерият за частния кредитор не е бил изпълнен и че Словашката република е предоставила на Frucona предимство, което последното не би могло да получи в пазарни условия (съображение 139 от спорното решение). Комисията заключава, че опрощаването на задълженията, одобрено от местния данъчен орган в рамките на предпазния конкордат, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (съображение 140 от спорното решение). Комисията заключава също, че тази държавна помощ е несъвместима с вътрешния пазар (съображение 182 от спорното решение).
34.
Член 1 от диспозитива на спорното решение гласи, че първоначалното решение се отменя. Съгласно член 2 от същото държавната помощ, отпусната от Словашката република на Frucona и възлизаща на 416515990 SKK, е несъвместима с вътрешния пазар. В член 3 Комисията разпорежда на Словашката република да пристъпи към възстановяване на въпросната помощ ведно с лихви за забава. Съгласно член 4 в срок от два месеца от нотификацията на решението Словашката република информира Комисията за приетите мерки по прилагането му. Член 5 предвижда, че адресат на решението е Словашката република.
II. Производство пред Общия съд
35.
С жалба, подадена на 17 февруари 2014 г., Frucona иска от Общия съд да отмени спорното решение.
36.
С обжалваното съдебно решение, Общият съд отменя спорното решение и осъжда Комисията да понесе съдебните разноски.
III. Производство пред Съда и искания на страните
37.
С жалбата, подадена в Съда на 26 май 2016 г., Комисията иска от Съда:
–
да отмени обжалваното съдебно решение,
–
да отхвърли жалбата за отмяна на Frucona Košice и да осъди последното да понесе съдебните разноски,
–
при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, без да се произнася по съдебните разноски.
38.
Frucona моли Съда да отхвърли жалбата по настоящото производство и да осъди Комисията да понесе съдебните разноски.
39.
Пледоариите на страните са изслушани в проведеното на 15 февруари 2017 г. съдебно заседание.
IV. Анализ
40.
Комисията излага шест основания в подкрепа на жалбата си. Първите четири основания се отнасят до направените от Общия съд констатации, че критерият за частния оператор е приложим. Останалите две основания се отнасят до прилагането на този критерий.
41.
По-специално, в основанията, които се отнасят до приложимостта на критерия за частния оператор, се разглеждат следните въпроси. Първото основание за обжалване е изведено от твърдението, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на спорното решение. Съгласно това основание Общият съд погрешно тълкува решението като извеждащо заключението, че критерият за частния оператор е приложим по отношение на въпросната мярка. Съгласно второто основание пък в обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че получателят на разглежданата мярка може да се позове на този критерий. Третото основание е твърдение за нарушение на принципите на res judicata и ne ultra petita. Комисията твърди, че Общият съд е нарушил тези принципи, като е счел, че с прилагането на критерия за частния оператор по дело Frucona I Съдът е приел също, имплицитно, но несъмнено, че този критерий е приложим. Накрая, съгласно четвъртото основание Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че що се отнася до приложимостта на критерия за частния оператор, Комисията не може да прави разграничение между различните алтернативи на спорната мярка.
42.
Що се отнася до останалите две основания, те се отнасят до начина, по който е приложен критерият за частния оператор. Съгласно петото основание в обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е въвел ново изискване, което Комисията трябва да изпълни при прилагане на критерия за частния оператор. Комисията твърди, че противно на установената съдебна практика, с обжалваното съдебно решение се изисква въпросната институция да пресъздаде ex officio поведението на идеалния, разумен и напълно осведомен хипотетичен частен оператор. С шестото основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка и доколкото обжалваното съдебно решение може да се разбира като водещо до заключението, че Комисията е нарушила задължението си за провеждане на надлежно и безпристрастно разследване.
43.
Като начало ще разгледам второто и четвъртото основание за обжалване. Причината за това е, че те са от значение за последващия анализ на първото и третото основание за обжалване. Преди да направя това обаче, ще изложа някои встъпителни бележки.
1. Встъпителни бележки
44.
Първо, полезно е да се припомни същността на критерия за частния оператор (в настоящия случай: критерия за частния кредитор), както и целта, която обслужва.
45.
Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. Следователно понятието за помощ, използвано в законодателството на Съюза относно държавната помощ, е широко. То обхваща всяка помощ, било то пряка или непряка: същото включва всяка намеса, независимо под каква форма, която облекчава тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие ( 11 ).
46.
В случая обаче се прилага едно важно условие. Дори и дадена мярка да е предоставена чрез държавни средства, тя не попада в обхвата на член 107 ДФЕС, ако получателят е могъл да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия ( 12 ). Този принцип се прилага еднакво, независимо от това дали държавата е действала като инвеститор, кредитор или продавач. За да определи дали получателят е могъл да получи същото предимство при нормални пазарни условия, Комисията използва критерия за частния оператор. Целта на този критерий е да се прецени дали държавата е предоставила предимство на предприятие, като не е действала в качеството си на частен оператор във връзка с дадена сделка.
47.
Накратко, критерият за частния оператор е средство, което Комисията използва, за да установи дали е налице икономическо предимство, което е една от основните характеристики на държавната помощ.
48.
Несъмнено поради тази причина Съдът е постановил, че това не е изключение, което се прилага само по искане на държава членка, когато са налице съставомерните елементи на понятието за държавна помощ, съдържащо се в член 107, параграф 1 ДФЕС ( 13 ). Всъщност критерият за частния оператор, когато е приложим, е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи дали е налице такава помощ ( 14 ).
49.
Втората кратка предварителна бележка, която трябва да направя, се отнася до тежестта и степента на доказване в областта на държавните помощи.
50.
За да определи дали една мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията трябва да проведе процедурата по разследване надлежно и безпристрастно. Подобно разследване гарантира, че при приемане на окончателното решение Комисията разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел. Всъщност не трябва да се забравя, че последната носи тежестта да докаже, че спорната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
51.
Настоящата жалба следва да бъде разгледана с оглед на тези принципи.
2. По второто и четвъртото основание
1. Доводи на страните
52.
С второто си основание за обжалване Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че получателят на помощта може да се позовава на критерия за частния оператор ( 15 ). Според нея критерият за частния оператор цели да разкрие субективното отношение на предоставящата твърдяната помощ държава членка. Следователно този критерий не можело да се изтъква от никой друг. В този случай държавата членка явно и последователно приема, че мярката представлява държавна помощ.
53.
Според Комисията, дори и да е приел основателно, че получателят на помощта може да се позовава на критерия за частния оператор, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като не е изискал от получателя да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че държавата членка е действала в качеството на частен оператор.
54.
Frucona твърди, че изводите на Общия съд са правилни. От практиката на Съда ставало ясно, че получателят на помощта може да се позовава на критерия за частния оператор.
55.
Що се отнася до твърдението на Комисията, съгласно което критерият за частния оператор се отнася до отношението на съответната държава членка, според Frucona в съдебната практика се подчертава, че държавата членка трябва да действа в качеството на икономически оператор. Frucona твърди, че в настоящия случай не възникват съмнения относно качеството, в което е действал местният данъчен орган.
56.
С четвъртото основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не може да прави разграничение по отношение на приложимостта на критерия за частния оператор в зависимост от различните алтернативи на спорната мярка ( 16 ).
57.
Според Комисията приложимостта на критерия за частния оператор зависи от доказателства, които са представени или от съответната държава членка, или от получателя на помощта, от които да се установи дали публичният орган е действал по същия начин като частен оператор, изправен пред същия избор. Комисията твърди, че критерият за частния оператор не може да се приложи, когато не са представени доказателства, за да се установи намерението на публичния орган да извърши определени действия.
58.
Според Frucona анализът на Общия съд относно приложимостта на критерия за частния оператор е правилен. Когато критерият за частния оператор е приложим, Комисията не може да ограничава преценката до една потенциална алтернатива на въпросната мярка и да не взема предвид друга.
2. Анализ
59.
С второто и четвъртото основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че критерият за частния оператор може да се прилага и когато държавата членка не го е изтъкнала. Комисията твърди, че критерият за частния оператор е приложим само при стриктни условия. Съобразно становището ѝ критерият е приложим, когато 1) съответната държава членка се е позовала на него, 2) субективното отношение на държавата членка разкрива намерението ѝ да действа като частен оператор и 3) държавата членка е предвидила конкретно определено действие при приемане на разглежданата мярка.
60.
Най-напред трябва да отбележа, че настоящата жалба съдържа вътрешно противоречие. Комисията твърди по същество, че не е длъжна да прилага критерия за частния оператор, тъй като съответната държава членка не се е позовала на него в хода на административното производство. В хода на това производство Словашката република приема, че мярката представлява държавна помощ. Тя иска мярката да се третира като помощ за оздравяване. Същевременно обаче Комисията приема, че в спорното решение критерият за частния оператор се прилага, за да се обоснове заключението, че опрощаването на данъчни задължения представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. С други думи, отправната точка на настоящата жалба е, че дори и критерият за частния оператор да е бил приложен в спорното решение, този критерий е неприложим.
61.
При по-задълбочен прочит на жалбата обаче става ясно, че Комисията се опитва да ограничи изкуствено задължението си за прилагане на критерия за частния оператор и по същество, да размести тежестта на доказване.
62.
Както ще обясня по-нататък, съдебната практика не е в подкрепа на становището на Комисията.
1) Критерият за частния оператор е приложим, когато съответната държава членка действа в качеството на икономически оператор
63.
Като начало е полезно да се отбележи, че преценката относно това дали може да се приложи критерият за частния оператор, почива на обективни критерии, свързани с качеството, в което действа държавата членка. По-специално критерият е приложим, когато при предоставянето на икономическо предимство на предприятие държавата членка е действала в качеството на икономически оператор (тоест не в качеството си на публичен орган) ( 17 ).
64.
Що се отнася по-специално до публичните кредитори, Съдът вече е постановил в решение Frucona I, че критерият за частния оператор се прилага, когато „публичен кредитор предоставя облекчения на условията за плащане на дълг на предприятие към този кредитор“ ( 18 ). При такива обстоятелства поведението на публичния орган трябва да се сравни с това на частен кредитор, който иска да събере дължимите му от длъжник в затруднено финансово положение суми ( 19 ). Казано по друг начин, критерият за частния оператор трябва да се прилага, когато поведението на държавата може да бъде възприето, поне по принцип, от частен оператор, преследващ стопанска цел. В противен случай прилагането на този критерий не би имало голям смисъл, ако изобщо има такъв.
65.
В настоящия случай публичен кредитор (местният данъчен орган) е предоставил „облекчения на условията за плащане на вземане, което има срещу предприятие“. Следователно a priori може да се приеме, че необходимостта от прилагане на критерия за частния оператор е съвсем ясна.
66.
Като изхожда от решението на Съда по дело Комисия/EDF, Комисията обаче твърди, че критерият за частния оператор не е приложим по настоящото дело.
67.
Посоченото дело не подкрепя твърденията на Комисията.
68.
По дело Комисия/EDF възникват съмнения относно качеството, в което е действала съответната държава членка. Не е ясно дали държавата членка е действала в качеството на икономически оператор (като акционер в публично предприятие), или в качеството си на носител на публична власт. Това е така поради формата на приетата мярка. Макар държавата членка да твърди, че е действала като акционер, тя е използвала средства от данъчно естество, за да предостави данъчно освобождаване на въпросното предприятие. Именно в този специфичен контекст Съдът е постановил, че ако държавата членка се позовава на критерия за частния оператор, тя трябва също да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка е свързана с качеството ѝ на частен икономически оператор на пазара, а не на носител на публична власт ( 20 ). След като е разгледал какви доказателства може да е необходимо да бъдат представени в това отношение, Съдът е уточнил, че е задача на Комисията да направи обща преценка, като вземе предвид, освен доказателствата, представени от тази държава членка, и всяко друго относимо към случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали разглежданата мярка произтича от качеството на акционер или от качеството на носител на публична власт на посочената държава членка. Съдът приема, че при извършване на тази (предварителна) преценка преследваната от мярката цел се приема за релевантно обстоятелство ( 21 ).
69.
Тук трябва да изясня три въпроса.
70.
Първо, в решение Комисия/EDF Съдът посочва просто, че когато съществуват съмнения относно качеството, в което е действала държавата членка и когато въпросната държава членка се е позовала на този критерий, тя трябва да представи доказателства в подкрепа на своята позиция. От това твърдение обаче не може да се направи извода, че само държавата членка може да се позовава на критерия за частния оператор.
71.
В решението на Съда по дело Land Burgenland и др., където са налице подобни съмнения относно качеството, в което е действала държавата членка, се подчертава правилността на това тълкуване. В специфичния контекст по това дело Съдът е постановил, че Комисията не е длъжна да прилага критерия за частния оператор. Съдът обяснява, че това е така, защото нито Комисията, нито органът, който е предоставил твърдяната помощ, или пък получателят на тази помощ са представили доказателства относно приложимостта на критерия за частния оператор в хода на административното производство ( 22 ). Както отбелязва Общият съд в обжалваното съдебно решение, това също е в подкрепа на становището, че не само държавата членка, но и получателят на съответната мярка може да се позовава на критерия за частния оператор ( 23 ).
72.
Като оставим настрана спецификите на тези дела, възприемането на тезата, че критерият за частния оператор може да бъде изтъкван от получателя на твърдяната помощ, отразява същността на административното производство: то е предназначено да гарантира, че Комисията разполага с всички релевантни факти, за да извърши обективната преценка, която се изисква по силата на член 107, параграф 1 ДФЕС. Би било в противоречие с целта на посоченото производство, да се ограничи възможността на заинтересованите страни, и по-конкретно на получателя на твърдяната помощ, да представят доводи и доказателства във връзка със съществуването на държавна помощ (или, както в настоящия случай, във връзка с липсата на такава), например чрез позоваване на критерия за частния оператор. Това е така независимо от факта, че строго погледнато, само държавата членка е страна в това производство.
73.
Второ, доводът, че приложимостта на критерия за частния оператор зависи от „субективното отношение“ на държавата членка, изглежда произтича от възприетата позиция от Съда в решение Комисия/EDF, че целта на мярката (и следователно намерението на държавата) може да е от значение при преценката на въпроса дали критерият за частния оператор трябва е приложим. Както бе обяснено по-горе обаче, този критерий е приложим, когато държавата членка действа като частен оператор. В решението на Съда по дело Комисия/EDF се обяснява просто как това качество следва да се определя въз основа на обща преценка, в случай че съществуват съмнения относно качеството, в което е действал публичният орган. Именно в този контекст намерението на държавата може да представлява релевантен фактор.
74.
В настоящия случай е без значение дали Словашката република счита предложения предпазен конкордат за помощ или дали местните и централни данъчни органи постигат съгласие по въпроса дали опрощаванията трябва да се приемат ( 24 ). Отправната точка, за да се определи дали следва да се прилага критерият за частния оператор, трябва да е характерът (икономически) на действията на държавата членка, а не субективно погледнато, това какви са намеренията на тази държава за определени действия или какви алтернативни способи е разгледала преди приемането на въпросната мярка. Погледнато от този ъгъл, субективното отношение на държавата членка (независимо дали това е отношение на централните органи или на местния им клон) може да е релевантно обстоятелство при определяне на качеството, в което е действала държавата членка, при условие че съществуват съмнения в това отношение.
75.
Нищо в преписката не показва, че съществуват такива съмнения ( 25 ).
76.
Трето, трябва да подчертая, че в решение Комисия/EDF Съдът е уточнил също, че Комисията следва да определи дали критерият трябва да се прилага. Следователно, когато е видно, че критерият за частния инвеститор би могъл да бъде приложен, задача на Комисията е да поиска от съответната държава членка да ѝ предостави всички относими данни, които биха ѝ позволили да извърши проверка дали този критерий трябва да се приложи ( 26 ). Казано по друг начин, независимо кой се позовава на критерия за частния оператор, по принцип Комисията е тази, която следва да прецени дали същият трябва да се приложи, ако приложимостта му не е очевидна (например поради формата на спорната мярка). Тя трябва да направи това, като поиска от съответната държава членка (или от друга засегната страна) да ѝ предостави информацията, която ѝ е нужна, за да извърши необходимата преценка. В никакъв случай не може да се изисква от получателя на твърдяната помощ да докаже, недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че критерият е приложим. Всъщност, както вече посочих по-горе, задача на Комисията е да докаже, че дадена мярка представлява държавна помощ.
77.
В съответствие с този принцип, когато съществуват съмнения относно естеството на действията на държавата членка, Комисията трябва първо да определи качеството, в което действа тази държава. Когато от изискваната обща преценка на релевантните доказателства е видно, че държавата членка действа в качеството на икономически оператор, Комисията трябва да приложи критерия за частния оператор. В този смисъл, вместо да облекчава свързаната с разследването тежест, падаща върху Комисията, решението по дело Комисия/EDF добавя предварителен етап към преценката за наличие на предимство.
78.
Трябва да отбележа, че в настоящия случай спорното решение не съдържа никакви данни за подобен предварителен етап и критерият за частния оператор всъщност се прилага, за да се установи дали е налице предимство.
79.
При всички положения, като се има предвид, че не съществуват съмнения относно качеството, в което е действал местният данъчен орган, Общият съд основателно постановява, че критерият за частния оператор е приложим.
80.
Това ме води до четвъртото основание за обжалване.
2) Прилагането на критерия за частния оператор като част от безпристрастно и надлежно разследване
81.
Подобно на твърденията ѝ по второто въззивно основание, с четвъртото основание Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е постановил, че след като критерият за частния оператор е приложим като такъв, Комисията не може да прави разграничение по отношение на неговата приложимост между различните алтернативи на разглежданата мярка ( 27 ).
82.
Комисията твърди по-специално, че критерият за частния оператор не е приложим по отношение на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат. Според нея това е така, тъй като нито държавата членка, нито получателят на помощта са представили доказателства за това, че местният данъчен орган е обмислял провеждането на производство по принудително събиране на данъчни задължения и е стигнал до заключението, че това производство е по-неизгодно от предпазния конкордат ( 28 ).
83.
Причините, поради които това основание за обжалване следва да бъде отхвърлено, вече са обяснени по-горе. Независимо от това трябва да добавя следното.
84.
Четвъртото основание за обжалване почива на същите предпоставки като второто. То се базира на идеята, че ако нито съответната държава членка, нито получателят на твърдяната помощ са доказали недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е било взето предвид от местния данъчен орган, критерият за частния оператор не е приложим по отношение на това производство.
85.
Като се има предвид, че не съществува съмнение относно качеството, в което е действал местния данъчен орган, Общият съд основателно е заключил, че критерият за частния оператор е приложим. Обратно на това, което изглежда твърди Комисията, въпросът относно възможностите, които трябва да се вземат предвид при преценката за наличието на предимство, се свързва на първо място с това дали критерият за частния оператор действително е бил приложен, а не дали този същият е приложим ( 29 ). Всъщност, както посочва Общият съд, след като критерият е приложим като такъв, Комисията не може да прави разграничение по отношение на неговата приложимост в зависимост от различните алтернативи на спорната мярка ( 30 ).
86.
В това отношение четвъртото основание за обжалване илюстрира как разграничението между приложимостта и прилагането на критерия за частния оператор като цяло е изключително безполезно. То води, както в настоящия случай, до объркване.
87.
Освен в случаите като този по дело Комисия/EDF, в които характерът на действията на държавата членка поражда съмнения, предпоставките, свързани с приложимостта и прилагането на критерия за частния оператор не могат да бъдат разделени по смислен начин. Вместо да представлява изключение, от което само държавата членка може да се ползва в своя защита в хода на административното производство, критерият за частния оператор е именно средството, което Комисията трябва да приложи, за да определи дали на съответното предприятие е било предоставено икономическо предимство. Дали при приемане на мярка в качеството си на икономически оператор държавата членка действително е действала така, както би действал частен оператор, е въпрос, който трябва да бъде преценен чрез прилагане на този критерий. Именно в този контекст може да възникне въпросът кои алтернативи трябва да се сравняват с взетата мярка ( 31 ).
88.
С други думи: когато, както в настоящия случай, няма съмнения относно качеството, в което е действала държавата членка, трябва да се прилага критерият за частния оператор. Както Съдът е обяснил, този критерий се използва, за да се определи дали получателят на твърдяната помощ явно не би получил подобни облекчения от частен оператор. Поради това Комисията трябва да извърши обща преценка, като вземе предвид всички релевантни в разглеждания случай доказателства. Що се отнася по-специално до публичните кредитори, Комисията трябва да прецени дали получателят на помощта явно не би получил подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичния орган, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансово затруднение суми ( 32 ). Напротив, ако Комисията пропусне да направи тази преценка, тя всъщност би нарушила задълженията си за провеждане на безпристрастно и надлежно разследване.
89.
Поради всички изложени причини не откривам недостатъци в обжалваното съдебно решение, що се отнася до преценката на условията, при които критерият за частния оператор е приложим. Считам, че второто и четвъртото основание за обжалване следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
3. По първото основание за обжалване
1. Доводи на страните
90.
С първото си основание за обжалване Комисията твърди, че Общият съд е изтълкувал неправилно спорното решение, тъй като тълкувал това решение като съдържащо заключение, че критерият за частния оператор е приложим ( 33 ). Комисията твърди, че при внимателен прочит на спорното решение, както и на съдебната практика, цитирана в съответните съображения, става ясно, че Комисията счита критерият за неприложим в разглеждания случай ( 34 ).
91.
Frucona твърди по същество, че Общият съд е изтълкувал правилно спорното решение.
2. Анализ
92.
Първото основание за обжалване се отнася до твърдяно неправилно тълкуване на спорното решение. Както ще обясня накратко по-нататък, първото основание, което е тясно свързано с второто и четвъртото, също следва да бъде отхвърлено.
93.
Първо, следва да отбележа, че в спорното решение не се посочва изрично, че критерият за частния оператор не е приложим. Вярно е, че ако се чете изолирано, съображение 83 от спорното решение може да се тълкува в твърдения от Комисията смисъл ( 35 ). Може обаче също да се тълкува просто като описващо становището на държавата членка, като същото е направено в следващото съображение по отношение на Frucona. При всички положения в спорното решение не откривам нищо друго в подкрепа на тълкуването на Комисията. Спорното решение не дава ясно обяснение за неприложимостта на критерият за частния оператор, а вместо това го прилага. Всъщност, както вече бе споменато по-горе, достигнатото в спорното решение заключение относно наличието на помощ се основава на прилагането на критерия за частния оператор ( 36 ).
94.
Второ, ако са съществували съмнения относно необходимостта от прилагане на критерия за частния оператор, Комисията е трябвало да поиска от съответната държава членка да ѝ предостави всички релевантни данни, които да ѝ позволят да определи дали критерият е приложим. В спорното решение няма данни за преценка на приложимостта на критерия за частния оператор. Фактът, че Словашката република е приела мярката за помощ в хода на административното производство (тоест след като предпазният конкордат е бил договорен), едва ли е достатъчен, за да се определи, че посоченият критерий е неприложим. Във всеки случай, както е обяснено по-горе, по настоящото дело не възникват подобни съмнения: публичен кредитор е предоставил облекчения на условията за плащане на дълг на предприятие към този кредитор. Дори и само по тази причина критерият за частния оператор трябва да бъде прилаган ( 37 ).
95.
Трето, като пряк извод от предходните две точки, не трябва да се пренебрегва фактът, че съгласно твърденията на Frucona мярката не представлява помощ и дружеството представя доказателства, съобразно които процедурата по несъстоятелност ще доведе до по-неблагоприятен за местния данъчен орган резултат. Въпреки че в случая Комисията при всички положения е длъжна да приложи критерия за частния оператор, изглежда тя е го е приложила точно по тази причина ( 38 ).
96.
По тези причини не подкрепям възприетото от Комисията алтернативно тълкуване на спорното решение. Не може да се твърди, че в обжалваното съдебно решение е налице неправилно тълкуване на спорното решение по този въпрос. Следователно първото основание също трябва да бъде отхвърлено.
4. По третото основание за обжалване
1. Доводи на страните
97.
С третото си основание за обжалване Комисията твърди, че Общият съд е приложил неправилно принципа на res judicata, произнесъл се е ultra vires и е нарушил принципа, че предметът на спора се определя от страните, както и член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд ( 39 ).
98.
По-специално, според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е постановил в решение Frucona I, че Съдът „несъмнено, макар и имплицитно, счита критерия за частния кредитор за приложим“ ( 40 ). Комисията твърди, че по дело Frucona I страните не оспорват приложимостта на критерия за частния оператор. Следователно Съдът би се произнесъл ne ultra petita, ако бе постановил, че критерият е неприложим.
99.
Frucona счита, че преценката на Общия съд е правилна и че при всички положения Съдът не е обвързан от доводите, на които се позовават страните. Ако Съдът приеме, че критерият за частния оператор е неприложим, би било погрешно да преценява дали критерият е изпълнен.
2. Анализ
100.
С третото основание за обжалване Комисията критикува начина, по който Общият съд прилага принципа на res judicata. В обжалваното съдебно решение този съд счита, че приложимостта на критерия за частния оператор вече е установена в решение Frucona I, тъй като по това дело Съдът е разгледал приложимостта на този критерий.
101.
Ако Съдът отхвърли първото, второто и четвъртото основание за обжалване, както предлагам, не е необходимо да се разглежда третото основание. Това е така, тъй като третото основание се отнася до въпрос, който Общият съд е разглеждал за изчерпателност.
102.
Споделям становището на Комисията по отношение това основание по същество.
103.
В решение Frucona I Съдът не се е произнесъл по приложимостта на критерия за частния оператор, тъй като не би могъл да го направи, без да се произнесе ultra petita. Достатъчно е да се припомни, че Съдът е призован да се произнесе по прилагането на критерия за частния оператор, а не по приложимостта му. В това отношение според мен следният извод в обжалваното съдебно решение е особено смущаващ: след като Съдът е могъл да констатира неприложимостта на критерия за частния оператор, но не го е направил, това значи, че е искал да потвърди приложимостта на въпросния критерий в разглеждания случай ( 41 ).
104.
Вярно е, че приложимостта е предпоставка за прилагането. Вярно е също, че Съдът невинаги е обвързан от доводите, изтъкнати от страните в подкрепа на исканията им. В противен случай при някои обстоятелства би могъл да се окаже принуден да основе решението си на погрешни правни съображения. При все това Съдът трябва да се произнася само по исканията на страните, които очертават рамките на спора ( 42 ).
105.
В решение Frucona I страните не оспорват приложимостта на критерия за частния оператор. Ако в такъв случай Съдът бе постановил, че критерият за частния оператор е неприложим, той явно би се произнесъл по въпрос, който излиза извън очертанията на спора. Както основателно посочва Комисията, въпросът за приложимостта на критерия за частния оператор не може да се приеме за абсолютна процесуална предпоставка, която Съдът може да разглежда служебно, без да е налице искане на страните в този смисъл.
106.
Поради това считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че след като Съдът е разгледал прилагането на критерия за частния оператор в решението си по дело Frucona I, приложимостта на този критерий е res judicata. Ако обаче Съдът се съгласи с моята преценка по първото, второто и четвъртото основание за обжалване, настоящото основание остава неотносимо.
5. По петото и шестото основание за обжалване
1. Доводи на страните
107.
С петото основание за обжалване Комисията твърди, че критерият за частния оператор налага тя да установи субективното отношение на публичния орган и да го сравни с отношението, което би имал частния оператор при същите обстоятелства. Тя твърди, че за целите на прилагането на критерия са релевантни единствено наличните доказателства и развитието, което е предвидимо към момента на приемане на мярката. Според Комисията преценката на прилагането на критерия за частния оператор била опорочено от грешка, тъй като Общият съд е изискал да се сравни поведението на публичния орган с това на идеалния, разумен и напълно осведомен хипотетичен частен оператор. По този начин Общият съд е въвел допълнително изискване, което Комисията трябва да изпълни при прилагане на критерия за частния оператор ( 43 ).
108.
Frucona твърди, че преценката на Общия съд е правилна. Първо, преценката се основавала на същия критерий като този, който самата Комисия е приложила в спорното решение. Обжалваното съдебно решение не въвеждало никакво ново изискване. То просто налагало Комисията да разгледа всички релевантни фактори, които са налични и предвидими към момента на приемане на мярката.
109.
Шестото основание за обжалване е тясно свързано с петото. В рамките на това основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагане на правото, доколкото обжалваното съдебно решение може да се разглежда като водещо до извода, че Комисията е нарушила задължението си да проведе процедура по разследване надлежно и безпристрастно ( 44 ). Комисията твърди, че тежестта на доказване, която пада върху нея, била твърде голяма. Според нея това било така по-специално защото обжалваното съдебно решение не предоставяло допълнително указания по въпроса как да се достигне изискваната степен на доказване.
110.
Frucona твърди, че Общият съд явно упреквал Комисията, че не е проверила по-специално характеристиките и методологията в основата на преценките, които използва при прилагане на критерия за частния оператор. Според него Общият съд правилно е заключил, че Комисията не е доказала в достатъчна степен своите изводи.
2. Анализ
111.
Съществува връзка между петото и шестото основание за обжалване. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.
112.
Останалите две основания се отнасят до сравняването на производството по предпазен конкордат, от една страна, с производството по несъстоятелност и от друга страна, с производството по принудително събиране на данъчни задължения. По-специално, тези основания поставят акцента върху обхвата на задълженията на Комисията при прилагането на критерия за частния оператор. Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд не е установил, че спорното решение съдържа явна грешка в преценката по отношение на прилагането на критерия за частния оператор.
1) Параметри на преценката
113.
Като начало параметрите, определящи преценката за прилагането на критерия за частния оператор, вече са определени в практиката на Съда.
114.
От една страна, в решение Frucona I Съдът е постановил, че за да провери дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансово затруднение суми, Комисията следва да направи обща преценка. При тази преценка трябва да се вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от такъв частен кредитор ( 45 ). В това отношение Съдът отбелязва също, че като релевантна трябва да се разглежда всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансово затруднение суми. ( 46 )
115.
От друга страна, несъмнено за да ограничи задълженията на Комисията при прилагане на критерия за частния оператор, Съдът е постановил, че са релевантни единствено наличните доказателства и развитието, което е предвидимо към момента на вземането на решението да се направи инвестицията ( 47 ).
116.
Друга кратка бележка, която бих искал да направя, преди да разгледам останалите две основания за обжалване на Комисията, се отнася до компетентността на Съда в производствата по обжалване: Съдът не преценява повторно факти или доказателства в контекста на производство по обжалване. Всъщност, вместо да иска повторна преценка на факти или доказателства, Комисията твърди, че при преценката на доказателствата по преписката Общият съд е въвел ново изискване за Комисията във връзка с прилагането на критерия за частния оператор.
2) Компетентност на Общия съд да преценява доказателствата по делото
117.
В обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че при прилагане на критерия за частния оператор Комисията е трябвало да определи дали, с цел да събере дължими му суми, един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен оператор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на словашките органи, явно не би избрал предложението за предпазен конкордат. В това отношение, за да определи най-благоприятната алтернатива, с оглед на интересите на частен кредитор, тя е трябвало да сравни предимствата и недостатъците на всяко от тези производства ( 48 ).
118.
В обжалваното съдебно решение, най-напред, се разглежда производството по несъстоятелност като възможна алтернатива на производството по предпазен конкордат. Общият съд прави преценка на коефициентите на ликвидност, прилагани от Комисията в спорното решение, що се отнася до краткосрочните вземания и дълготрайните активи (производствена инсталация и оборудване) ( 49 ). Той стига до извода, че представените по административната преписка доказателства не обосновават надлежно преценката на Комисията за вероятните приходи в случай на несъстоятелност. Той постановява също, че с цел да коригира това Комисията е трябвало да се опита да получи допълнителна информация, за да провери и обоснове заключенията си ( 50 ).
119.
На следващо място, в обжалваното съдебно решение се разглежда производството по принудително събиране на данъчни задължения. С оглед на това Общият съд повтаря становището си, че изведените от преценката на дълготрайните активи и вземанията заключения не са надлежно обосновани ( 51 ). Той определя също три други фактора, които според него също опорочават спорното решение, що се отнася до преценката на производството по принудително събиране на данъчни задължения: Комисията е пропуснала да разгледала надлежно продължителността на това производство, да оцени разходите, свързани с това производство, и да разгледа възможността предприятието да изпадне в несъстоятелност по време на производството ( 52 ).
120.
Комисията поддържа, че констатациите на Общия съд представляват ново изискване, което тя трябва да съблюдава при прилагане на критерия за частния оператор: тя трябва да пресъздаде ex officio поведението на идеалния, разумен и напълно осведомен хипотетичен частен оператор.
121.
Според мен доводите на Комисията са неотносими.
122.
В това отношение е особено важно да се отбележи, че Общият съд трябва да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения ( 53 ).
123.
По същество Общият съд счита, че случаят не е такъв. Той прави тази констатация както във връзка с преценката на производството по несъстоятелност, така и с тази на производството по принудително събиране на данъчни задължения ( 54 ).
124.
Що се отнася до коефициентите на ликвидност, Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение не съдържа никакви данни за това каква допълнителна информация трябва да се иска, за да се достигне изискваната степен на доказване. Така поставените на Комисията изисквания били в противоречие със самата същност на критерия за частния оператор, а именно да се прецени „субективното отношение“ на публичния орган към момента на решението.
125.
Според мен по-задълбочeният анализ на обжалваното съдебно решение не е в подкрепа на това становище. Всъщност от това решение следва, че що се отнася до дълготрайните активи, спорното решение търпи критика за необоснована употребата на коефициент на ликвидност от 97 % ( 55 ). От друга страна, що се отнася до въпроса за вземанията, в обжалваното съдебно решение се критикува спорното решение за необоснованост на избора на коефициент на ликвидност от 59 % ( 56 ). С други думи, установеният от Общия съд проблем се състои в това, че спорното решение се развива въз основа на неподкрепени обикновени хипотези относно стойността на активите на предприятието в случай на несъстоятелност.
126.
Това ме води до решение Buczek Automotive, към което препраща обжалваното съдебно решение. Комисията се опитва да разграничи настоящото дело от Buczek Automotive. По-специално, тя посочва, че естеството на установените в това решение грешки не е сравнимо с тези, установени на първа инстанция по настоящото дело: в решение Buczek Automotive по един от въпросите е констатирано, че административната преписка не съдържа доказателства в подкрепа на заключението на Комисията ( 57 ). Последната отбелязва също, че настоящият случай е различен, тъй като в спорното решение не се търси да се установи какво би направил частен оператор.
127.
Първо, твърдяната разлика между делата представлява разграничение без значение: ако се допусне, че е налице такова разграничение, то може да е само по степен. В решение Buczek Automotive не са представени никакви доказателства в подкрепа на заключението, че само несъстоятелността позволява ефикасно събиране на вземанията. Също така в обжалваното съдебно решение е констатирано, че в спорното решение са достигнати редица заключения, които не са подкрепени с достатъчно убедителни доказателства в административната преписка ( 58 ). Второ, според мен в спорното решение всъщност не се установява какво би направил един частен оператор. В него се стига до заключението, че частен оператор не би приел предложения предпазен конкордат: частен оператор би предпочел която и да е от алтернативите вместо предпазния конкордат ( 59 ).
128.
При всички положения трябва да се отбележи, че в обжалваното съдебно решение не се прави позоваване само на Buczek Automotive. В него се прави позоваване също и на ясно установените принципи, съгласно които (общата) преценка на Комисията установява какво е действителното положение и дали доказателствата са достоверни и съгласувани ( 60 ). По-същественото и както отбелязва Съдът, всички релевантни доказателства, които могат да послужат на Комисията да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, трябва да се вземат предвид при тази преценка: всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, трябва да се разглежда като релевантна ( 61 ).
129.
Юрисдикциите на Съюза не трябва да заместват извършваните от Комисията сложни икономически преценки в областта на държавната помощ със своите собствени. Въпреки това юрисдикциите на Съюза трябва да имат възможност да проверяват дали тези преценки са подкрепени с убедителни доказателства.
130.
Може да се твърди, че подходът на Общия съд е стриктен. Според мен обаче Комисията неправилно твърди, че достигнатото в обжалваното съдебно решение заключение представлява създаване на ново изискване за пресъздаване на поведението на хипотетичен, идеален и разумен частен оператор.
131.
Нищо не показва, че обжалваното съдебно решение изисква Комисията да разглежда информация извън наличната към момента на приемане на съответната мярка. При преценката на доказателствата по преписката относно коефициентите на ликвидност Общият съд заключава просто, че представените доказателства не са достатъчни, за да обоснове изведените в спорното решение заключения относно изпълнението на критерия за частния оператор. Казано по друг начин, той не приема представените доказателства за достатъчно убедителни, за да установи съществуването на предимство, като се има предвид, че не е взета под внимание цялата релевантна информация.
132.
Всъщност разглежданото положение е сходно с това в решение Tetra Laval, доколкото Общият съд не добавя условие към необходимата степен на доказване в настоящия случай. Той просто счита, че представените доказателства не подкрепят убедително тезата на Комисията ( 62 ).
133.
Не е лесно да се даде общо определение за границата между обосновани и необосновани заключения. Точно по тази причина в разглеждания случай Общият съд трябва да извърши необходимата преценка на доказателствата без ненужна намеса от страна на Съда.
134.
Това ме води до твърденията на Комисията, свързани с преценката на производството по принудително събиране на данъчни задължения, които налагат следните съображения.
135.
Що се отнася до преценката на активите и използваните коефициенти на ликвидност, заключението трябва да бъде същото както в случая с производството по несъстоятелност: с оглед на компетентността му да проверява фактите и доказателствата, Общият съд е имал основания да достигне до направения от него извод.
136.
Освен това трябва да посоча, че Комисията не е поставила изрично под съмнение анализа на Общия съд относно останалите три въпроса, които според нея също опорочават спорното решение: липсата на правилна преценка относно продължителността на производството по принудително събиране на данъчни задължения, относно разходите, свързани с това производство, и относно възможността предприятието да изпадне в несъстоятелност в хода на производството.
137.
Трудно може да се твърди, че един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на местния данъчен орган, би могъл просто да не вземе под внимание тези фактори. Съдът вече е постановил в решение Frucona I, по отношение на несъстоятелността, че продължителността на производството е фактор, който може да има съществено значение за процеса на вземане на решения от нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор ( 63 ). Същото непременно важи и за производството по принудително събиране на данъчни задължения. Освен това свързаните с това производство разходи и необходимостта да се вземе предвид възможността за несъстоятелност по време на това производство несъмнено са изключително релевантни фактори за всеки нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа кредитор, който се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансово затруднение суми. Според мен тези констатации сами по себе си са достатъчни, за да обосноват заключението, че Комисията не е взела предвид цялата релевантна информация при прилагане на критерия за частния оператор, в съответствие с изискванията, произтичащи от решение Frucona I ( 64 ).
138.
Тъй като Комисията не е оспорила тези констатации, направени в обжалваното съдебно решение, доводите ѝ относно допуснатите грешки при преценката на прилагането на критерия за частния оператор във връзка с производството по принудително събиране на данъчни задължения трябва при всички обстоятелства да се считат за неотносими.
139.
В заключение, задача на Комисията е да проведе безпристрастно и надлежно разследване, за да установи дали дадена мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като прави това, тя трябва да обоснове заключенията си с доказателства, които установяват действителното положение и са достоверни и съгласувани. Тези доказателства трябва да съдържат всички релевантни данни, за да се направи изводът, че дадена мярка представлява помощ. В настоящия случай Общият съд приема, че изведените в спорното решение заключения относно предимствата и недостатъците на алтернативите на производството по предпазен конкордат не се основават на всички релевантни данни. Това не представлява добавяне на ново изискване към необходимата степен на доказване.
140.
Поради това считам, че петото и шестото основание за обжалване трябва също да бъдат отхвърлени като необосновани.
6. Заключение
141.
С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли жалбата и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Решение от 16 март 2016 г., Frucona Košice/Комисия (T‑103/14, EU:T:2016:152) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).
( 3 ) ОВ L 176, 2014 г., стр. 38 (наричано по-нататък „спорното решение“).
( 4 ) В зависимост от обстоятелствата този критерий се нарича също, inter alia, критерий за частния инвеститор, за частния кредитор или за частния продавач.
( 5 ) Държавна помощ № C 25/2005 (ex NN 21/2005) — Мярка в полза на Frucona Košice (ОВ C 233, 2005 г., стр. 47).
( 6 ) ОВ L 112, 2007 г., стр. 14 (наричано по-нататък „първоначалното решение“).
( 7 ) Решение от 7 декември 2010 г., Frucona Košice/Комисия (T‑11/07, EU:T:2010:498).
( 8 ) Решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия (C‑73/11 P, EU:C:2013:32) (наричано по-нататък „решение Frucona I“).
( 9 ) Определение от 21 март 2014 г., Frucona Košice/Комисия (T‑11/07 RENV, EU:T:2014:173).
( 10 ) Решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 81—85).
( 11 ) Вж., наред с други, решения от 23 февруари 1961 г., De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Върховен орган (30/59, EU:C:1961:2, т. 19) и от 15 март 1994 г., Banco Exterior de España (C‑387/92, EU:C:1994:100, т. 12 и 13). Вж. от скорошната практика решение Frucona I, т. 68 и 69 и цитираната съдебна практика.
( 12 ) Решение Frucona I, т. 70 и решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 78 и цитираната съдебна практика).
( 13 ) Вж. решения от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2014:213, т. 32) и от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 103).
( 14 ) Решение Frucona I, т. 71 и цитираната съдебна практика.
( 15 ) Точки 109—118 от обжалваното съдебно решение.
( 16 ) Точка 247 от обжалваното съдебно решение.
( 17 ) Вж. относно публични инвеститори решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 81).
( 18 ) Решение Frucona I, т. 71 и цитираната съдебна практика.
( 19 ) Решение Frucona I, т. 72 и цитираната съдебна практика.
( 20 ) Решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 82).
( 21 ) Решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 86 и 87).
( 22 ) Решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия (C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682, т. 57, 60 и 61).
( 23 ) Точка 113 от обжалваното съдебно решение.
( 24 ) От съображения 83 и 128—132 от спорното решение е видно, че централната данъчна дирекция се противопоставя на предложения предпазен конкордат и че Словашката република счита, че въпросния конкордат представлява държавна помощ.
( 25 ) Напротив, както ще бъде обяснено подробно по-нататък, в спорното решение се прилага критерият за частния икономически оператор, за да се стигне до извода, че опрощаването на данъчното задължение представлява държавна помощ.
( 26 ) Вж. решения от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 104) и от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2014:213, т. 33).
( 27 ) Точка 247 от обжалваното съдебно решение.
( 28 ) Точка 245 от обжалваното съдебно решение.
( 29 ) Решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия (C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682).
( 30 ) Точка 247 от обжалваното съдебно решение.
( 31 ) От съображение 121 от спорното решение е видно, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е анализирано като алтернатива на производството във връзка с предпазния конкордат съгласно критерия за частния икономически оператор, въпреки че местният данъчен орган не е възнамерявал да използва именно това производство.
( 32 ) Решение Frucona I, т. 73 и цитираната съдебна практика и в същия смисъл, решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 86).
( 33 ) Точки 99—104 от обжалваното съдебно решение.
( 34 ) Съображения 80—84 и 128—132 от спорното решение.
( 35 ) Вж. точка 29 по-горе.
( 36 ) Съображения 139 и 140 от спорното решение.
( 37 ) Вж. точка 73 по-горе.
( 38 ) Съображения 84 и 85 от спорното решение.
( 39 ) Точки 119—126 от обжалваното съдебно решение.
( 40 ) Точка 123 от обжалваното съдебно решение.
( 41 ) Точка 125 от обжалваното съдебно решение.
( 42 ) Решение от 21 септември 2010 г., Швеция и API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 65).
( 43 ) Точки 137 и 180—213 от обжалваното съдебно решение.
( 44 ) Точки 191—195 от обжалваното съдебно решение.
( 45 ) Решение Frucona I, т. 72 и 73, и цитираната съдебна практика.
( 46 ) Решение Frucona I, т. 78.
( 47 ) Решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 105).
( 48 ) Точка 137 от обжалваното съдебно решение.
( 49 ) Точки 185—200 от обжалваното съдебно решение.
( 50 ) Точки 201 и 235 от обжалваното съдебно решение.
( 51 ) Точки 277 и 278 от обжалваното съдебно решение.
( 52 ) Точки 279—283 от обжалваното съдебно решение.
( 53 ) Решение Frucona I, т. 76 и цитираната съдебна практика.
( 54 ) Точки 201, 278 и 284 от обжалваното съдебно решение.
( 55 ) Точка 191 от обжалваното съдебно решение.
( 56 ) Точка 198 от обжалваното съдебно решение.
( 57 ) Решение от 21 март 2013 г., Комисия/Buczek Automotive (C‑405/11 P, EU:C:2013:186, т. 60).
( 58 ) Точки 191, 194, 196, 199, 279 и 283 от обжалваното съдебно решение.
( 59 ) Съображения 119 и 124 от спорното решение.
( 60 ) Решения от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval (C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39) и от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott (C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 65). Вж. също решение Frucona I, т. 76.
( 61 ) Решение Frucona I, т. 78.
( 62 ) Вж. решение от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval (C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 41).
( 63 ) Решение Frucona I, т. 81.
( 64 ) Вж. в този смисъл решение Frucona I, т. 77.