ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 22 юни 2017 година ( 1 )
Дело C‑423/16 P
HX
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Ограничителни мерки по отношение на лице, включено в приложение към решение — Продължаване на срока на действието на това решение по време на производството пред Общия съд на Европейския съюз — Връчване на решението за продължаване на срока на действието — Обратна разписка — Производство пред Общия съд — Искане за изменение на жалбата в хода на съдебното заседание — Член 86 от Процедурния правилник на Общия съд — Български текст — Отделен писмен акт — Отмяна с решение на Общия съд на първоначалното решение, с което засегнатото лице е включено в списъка — Изтичане на срока на действие на решението за продължаване на действието — Правен интерес от изменението на жалбата“
I. Въведение
1.
Ограничителните мерки на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политиката на сигурност изискват известна гъвкавост, тъй като често се налага своевременно да се реагира на изменящите се политически обстоятелства и условия, стоящи в основата на тези мерки. Ето защо в повечето случаи в съответните актове не само е предвидено редовно да се проверява необходимостта от тях, евентуално и по искане на засегнатите лица. Често пъти освен това действието им още поначало е ограничено до сравнително кратък срок, например една година, като след това евентуално, не рядко значително краткосрочно, то се продължава с приемането на нови актове.
2.
За да може при тези условия на засегнатите лица да се гарантира ефективна правна защита в съответствие с член 275, втора алинея ДФЕС, в съдебното производство е необходимо да се отчита особеният характер на такива актове. Ето защо Общият съд по-специално е признал възможността жалбата да бъде изменена в хода на съдебното производство, когато е бил приет нов акт, за да може евентуално да бъде добавено и искане за отмяната на този нов акт. Тази възможност и правилата за ползването ѝ сега вече са изрично уредени в член 86 от Процедурния правилник на Общия съд от 4 март 2015 година ( 2 ). Освен това Съдът е пояснил, че правният интерес на жалбоподател не отпада автоматично с изтичането на срока на действие на акт, разпореждащ ограничителни мерки в областта на общата външна политика и политиката на сигурност ( 3 ).
3.
Предмет на настоящото дело са различни последици от тези процесуални особености. По-конкретно, от една страна, се повдигна въпросът дали Общият съд основателно е отхвърлил като недопустимо искане за изменение на жалба, направено в хода на съдебното заседание, поради липса на отделен писмен акт, макар че е записал искането в протокола и не е посочил на засегнатото лице други условия и макар че в текста на релевантния в този случай език на производството изискването за отделен писмен акт не е еднозначно. От друга страна, настоящият случай повдига въпроса дали жалбоподателят продължава да има правен интерес в хипотеза, в която актът, който е бил приет по време на съдебното производство и чиято отмяна се цели с искането за изменение на жалбата, на свой ред е бил заменен с друг акт още по време на същото съдебно производство.
4.
Въпреки техническия им характер и конкретиката на контекста изясняването на тези въпроси е от значение както за конкретното осигуряване на ефективна правна защита, така и за процесуалната икономия пред съдилищата на Съюза в особено чувствителната област на ограничителните мерки.
II. Правна уредба
5.
Член 45 от Процедурния правилник на Общия съд, който е част от дял II от този процедурен правилник („Езиков режим“), е озаглавен „Определяне на езика на производството“ и предвижда следното:
„1. В преките производства по смисъла на член 1 езикът на производството се избира от ищеца или жалбоподателя […]“.
6.
Член 86 от Процедурния правилник на Общия съд е озаглавен „Изменение на жалбата“ и в редакцията, която е релевантна към момента на произнасяне на решението на Общия съд ( 4 ), има следния текст:
„1. Когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство.
2. Изменението на жалбата трябва да се извърши с отделна молба в предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок, в който може да се поиска отмяната на акта, обосноваващ изменението.
3. Изявлението за изменение съдържа:
a)
изменените искания;
б)
при необходимост — изменените основания и доводи;
в)
при необходимост — доказателствата и доказателствените искания във връзка с изменението на исканията.
4. Към изявлението за изменение се прилага актът, обосноваващ изменението на жалбата. Ако актът не е представен, секретарят определя на жалбоподателя разумен срок, за да го представи. Ако тази нередовност не бъде отстранена в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на това изискване води до недопустимостта на изявлението за изменение на жалбата.
5. Без да се предопределя съдържанието на решението на Общия съд по допустимостта на изявлението за изменение на жалбата, председателят дава срок на ответника за отговор по изявлението за изменение.
[…]“.
III. Фактите по спора
7.
Жалбоподателят е бизнесмен със сирийско гражданство и в рамките на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз по отношение на Сирия, му е наложено ограничение за пътуване. Освен това са замразени неговите финансови средства и икономически ресурси.
1. Решения и регламенти на Съвета
8.
На 9 май 2011 г. Съветът приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия ( 5 ) със срок на прилагане до 9 май 2012 г., както и Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия ( 6 ). Регламент № 442/2011 впоследствие е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 от 18 януари 2012 г. ( 7 )
9.
Действието на разпоредбите на Решение 2011/273 е продължено с разпоредбите на Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 г. ( 8 ) за срок до 1 декември 2012 г., с разпоредбите на Решение 2012/739/ОВППС от 29 ноември 2012 г. ( 9 ) за срок до 1 март 2013 г. и накрая, с тези на Решение 2013/255/ОВППС от 31 май 2013 г. (наричано по-нататък „Решението от 2013 г.“) ( 10 ) за срок до 1 юни 2014 г. Срокът на действието на Решението от 2013 г. впоследствие е удължен до 1 юни 2015 г. с Решение 2014/309/ОВППС от 28 май 2014 г. ( 11 )
10.
С Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 г. за изпълнение на Решението от 2013 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия (наричано по-нататък „Решението за изпълнение от 2014 г.) ( 12 ) името на г‑н HX е включено в списъка, който се съдържа в приложение I към Решението от 2013 г.
11.
С Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия ( 13 ) името на г‑н HX е включено в списъка, който се съдържа в приложение II към Регламент № 36/2012.
12.
С Решение (ОВППС) 2015/837 на Съвета от 28 май 2015 година за изменение на Решението от 2013 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия (наричано по-нататък „Решението от 2015 г.“) ( 14 ) срокът за действие на Решението от 2013 г. е удължен до 1 юни 2016 г.
13.
След това срокът на действие на Решението от 2013 г. е удължен още веднъж до 1 юли 2017 г. с Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решението от 2013 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия (наричано по-нататък „Решението от 2016 г.“) ( 15 ). Решението от 2016 г. е публикувано на 28 май 2016 г. в Официален вестник, влиза в сила на 29 май 2016 г. и е връчено на г‑н HX на 30 май 2016 г. ( 16 ) В сравнение с Решението за изпълнение от 2014 г. в Решението от 2016 г. включването на г‑н НХ в списъка в приложение I към Решението от 2013 г. е обосновано по-подробно, като посочените в Решението за изпълнение от 2014 г. основания се допълват с още данни.
14.
И накрая, действието на Решението от 2013 г. е продължено отново в хода на настоящото производство по обжалване до 1 юни 2018 г. с Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решението от 2013 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия ( 17 ), като по отношение на г‑н НХ не са предвидени никакви промени.
2. Решението на Общия съд
15.
С жалба от 13 октомври 2014 г. г‑н НХ иска от Общия съд да отмени Решението за изпълнение от 2014 г., както и Регламент за изпълнение № 793/2014 в частта, в която те се отнасят до него.
16.
В хода на съдебното заседание, проведено на 8 декември 2015 г., г‑н НХ прави искане за изменение на жалбата си, за да поиска и отмяна на Решението от 2015 г. в частта, която се отнася до него. Това искане е записано в протокола от съдебното заседание със забележката, че г‑н НХ е заявил, че до този момент не е бил известен за Решението от 2015 г. Отбелязано е също, че Съветът не е възразил срещу искането за изменение на жалбата.
17.
В решението си от 2 юни 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) ( 18 ) Общият съд обаче отхвърля като недопустимо искането за изменение на жалбата, така че последната да включва Решението от 2015 г. Общият съд обосновава отхвърлянето с член 86, параграф 2 от своя процедурен правилник, съгласно който изменението на жалбата трябва да се извърши с отделен писмен акт. По мнение на Общия съд това изискване не е изпълнено, тъй като г‑н НХ е направил искането за изменение на жалбата само устно в съдебното заседание.
18.
Освен това Общият съд отменя Решението за изпълнение от 2014 г. и Регламент за изпълнение № 793/2014 в частта, в която те се отнасят до г‑н НХ. Като основание той посочва, че данните, които Съветът е представил, за да обоснове включването на г‑н НХ в списъците, които се съдържат в приложенията към тези актове, не можели да обосноват твърдението, че г‑н НХ оказва подкрепа на сирийския режим или че се ползва с облаги от него. Накрая, Общият съд осъжда Съвета да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на г‑н НХ.
IV. Производството по обжалване и искания на страните
19.
На 1 август 2016 г. г‑н НХ подава жалба срещу решението на Общия съд. Г‑н НХ иска от Съда да отмени това решение в частта, в която като недопустимо е отхвърлено искането за изменение на жалбата, така че последната да включва и Решението от 2015 г.. Освен това г‑н НХ иска от Съда да отмени Решението от 2015 г. в частта, в която то се отнася до него, или да върне делото на Общия съд за ново разглеждане. Накрая, г‑н НХ иска от Съда да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
20.
Съветът иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди г‑н НХ да заплати съдебните разноски.
21.
Пред Съда страните са изложили становищата си по жалбата в писмен вид.
22.
В приложението към писмения си отговор Съветът е представил ново доказателство, а именно подписана от трето лице обратна разписка за връчването на Решението от 2015 г. на адвоката на г‑н НХ. Съдът е дал възможност на страните да представят писмени становища по новото доказателство. Освен това Съдът е изслушал страните относно наличието на правен интерес на г‑н НХ конкретно по отношение на Решението от 2015 г.
V. Правен анализ
1. По жалбата
1. По връчването на Решението от 2015 г. на г‑н НХ
23.
В първото си основание г‑н НХ твърди, че неговото искане за изменение на жалбата, така че последната да включва и постановеното на 28 май 2015 г. Решение от 2015 г., което е заявил в проведеното на 8 декември 2015 г. съдебното заседание, не е било просрочено. Тъй като Решението от 2015 г. не му било връчено, въпреки че адресът му е бил известен на Съвета, следвало да се приеме, че срокът за изменението на исканията във връзка с това решение не е започнал да тече.
24.
Във връзка с това Съветът изтъква, че Решението от 2015 г. било изпратено на адвоката на г‑н НХ с препоръчано писмо. Освен това, както вече беше посочено по-горе, в приложение към писмения си отговор Съветът е представил подписана на 8 юни 2015 г. от трето лице обратна разписка. Г‑н НХ обаче оспорва, че подписалата обратната разписка, която не била служителка на неговия адвокат, е предала писмото на последния. Г‑н HX допълва, че Съветът е можел да установи, че обратната разписка не е подписана лично от неговия адвокат. Освен това на Съвета бил известен също и адресът на електронната му поща. Предвид това Съветът е можел за всеки случай да изпрати още едно препоръчано писмо или електронно съобщение, за да информира адвоката за Решението от 2015 г.
25.
При тези обстоятелства Съдът не може да установи дали Решението от 2015 г. е било ефективно връчено на г‑н НХ. Поради това решението на Съда относно основателността на настоящата жалба не може да се основава на евентуално просрочване на направеното пред Общия съд искане за изменение на жалбата.
26.
Впрочем, достатъчно е да се констатира, че така или иначе това основание на жалбата и без друго е безпредметно. Всъщност Общият съд е отхвърлил искането за изменение на жалбата, така че последната да включва и Решението от 2015 г., не на основание евентуално неспазване на срока за такова изменение, а на основание че искането не е направено с отделен писмен акт.
27.
Ето защо в настоящото дело не е необходимо да се изяснява дали г‑н НХ е получил чрез адвоката си препис от Решението от 2015 г. или не.
28.
Също така не е необходимо да се изяснява доколко в настоящия случай искането за изменение на жалбата изобщо е трябвало задължително да бъде направено в предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок, в който може да се поиска отмяната на акта, обосноваващ изменението. Всъщност по този въпрос Общият съд е приел — все пак преди влизането в сила на неговия нов процедурен правилник от 4 март 2015 г. — че при определени условия споменатият срок не е приложим във висящо производство. Такъв е случаят, когато, от една страна, първоначалният акт и актът, чиято отмяна се цели с искането за изменение на жалбата, имат по отношение на заинтересованата страна един и същи предмет, основават се на едни и същи мотиви и по същество имат идентично съдържание, като по този начин се различават само по съответното си приложно поле ratione temporis, а от друга страна, искането за изменение на жалбата се основава изключително на постановяването на въпросния акт, който отменя или заменя по-ранния акт, а не на ново основание, факт или доказателство ( 19 ).
2. По отхвърлянето от Общия съд на искането за изменение на жалбата, така че последната да включва Решението от 2015 г.
29.
Във второто си основание г‑н НХ твърди, че Общият съд неправилно е отхвърлил неговото искане за изменение на жалбата, така че последната да включва и Решението от 2015 г., поради липсата на отделен писмен акт. Всъщност в този случай с направеното в съдебното заседание искане, което е било записано в протокола от заседанието, били изпълнени условията за допускане на изменение на жалбата по смисъла на Процедурния правилник на Общия съд. Това било така, защото в този случай липсата на отделен писмен акт не нарушавала интересите на насрещната страна и не затруднявала работата на Общия съд, като впрочем и двете институции са знаели за Решението от 2015 г. още преди съдебното заседание. Освен това Съветът имал възможност да възрази срещу искането за изменение на жалбата, което, както е отбелязано в протокола от заседанието, той не е направил.
30.
По-нататък Общият съд не взел предвид, че българският текст на член 86, параграф 2 от неговия процедурен правилник, който е релевантен в случая, тъй като езикът на производството е български, не е еднозначен по отношение на изискването за отделен писмен акт. Защото за разлика от английския („separate document“) и френския („acte séparé“) текст на Процедурния правилник на Общия съд в българския текст не се използва понятието „акт“, а понятието „молба“. За това понятие не било присъщо автоматично изискване за писмен вид, тъй като то можело да обозначава както писмено, така и устно волеизявление.
31.
Накрая, като не дал на г‑н НХ възможност да се запознае с текстовете на различните езици на своя процедурен правилник и с Решението от 2015 г. в съдебното заседание и следователно своевременно преди приключването на устната фаза на производството, Общият съд нарушил принципа на състезателност на производството. След като в съдебното заседание Общият съд се запознал с искането му да измени жалбата си, той също така не му определил разумен срок, в който да отстрани нередовностите в искането си и да представи необходимите във връзка с него документи, както изисква Процедурният правилник.
32.
Този довод е убедителен.
33.
Вярно е, че за изменението на жалба е основателно да се поставят известни формални изисквания. Но формалните изисквания, каквито са предвидени и в член 86 от Процедурния правилник на Общия съд, не са самоцелни. Напротив, тяхната цел е да гарантират състезателно производство и да дадат възможност на Общия съд да разполага с цялата информация, която му е необходима, за да може разумно да прецени исканията за изменение на жалба.
34.
Тази функционална цел на формалните изисквания към искането за изменение на жалба се откроява в правилата на Процедурния правилник на Общия съд, тъй като например съгласно член 86, параграф 3, буква б) изменение на основанията и доводите се изисква само при необходимост, предвид конкретните обстоятелства. Също така, ако към изявлението за изменение не е приложен актът, обосноваващ изменението на жалбата, в съответствие с член 86, параграф 4 Общият съд може да определи на жалбоподателя срок за отстраняване на тази нередовност, но дори и неотстраняването ѝ не води непременно до недопустимост на искането, тъй като Общият съд има свобода на преценка в това отношение.
35.
В настоящия случай обаче Общият съд е приложил член 86 от своя процедурен правилник по твърде формален начин, който нарушава не само смисъла и целта на тази разпоредба, но и установения в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на справедлив съдебен процес. Съвсем възможно е било например направеното още в хода на съдебното заседание и записано в протокола от него искане за изменение на жалбата да се приеме за допустимо, още повече че като съдебен документ протоколът има доказателствена сила и поради това може да замести необходимия писмен акт. При дадените обстоятелства освен това не е било необходимо нито някакво изменение на основанията и доводите във връзка със съдържанието на Решението от 2015 г., което само удължава срока на действие на Решението от 2013 г., нито да се представи Решението от 2015 г., което очевидно е било известно на Общия съд и на Съвета.
36.
Впрочем г‑н HX е заявил още в съдебното заседание, че до датата на провеждането му не е знаел за Решението от 2015 г., а както беше констатирано по-горе, това твърдение не е оборено по убедителен начин, тъй като изявленията на страните по този въпрос са противоречиви ( 20 ). Ето защо и към момента следва да се приеме, че г‑н НХ евентуално е научил за Решението от 2015 г. едва в съдебното заседание. При това положение изменението на жалбата в съдебното заседание е подходящо и целесъобразно. Ако въпреки това в такъв случай изискването за отделен писмен акт се прилага твърде формално, това прави практически невъзможно изменението на жалбата в съдебното заседание, което от своя страна ограничава ефективната правна защита и не води до процесуалната икономия.
37.
Освен това, ако Общият съд все пак е държал непременно да бъде спазено изискването изменението на жалбата да се извърши с отделен писмен акт, той е можел ipso facto да обърне внимание на г‑н НХ на това изискване в съдебното заседание. Подходът на Общия съд, обаче, е бил объркващ. Като е записал в протокола направеното от г‑н НХ искане и не му е обърнал внимание на други изисквания, той е създал в г‑н НХ впечатлението, че искането му е надлежно регистрирано и че не е необходимо той да предприема нещо друго.
38.
Това е още по-проблематично предвид обстоятелството, че българският текст на член 86, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд действително най-малкото не изглежда напълно еднозначен, що се отнася до писмения характер на искането за изменение на жалбата.
39.
В тази връзка Съветът възразява, че дори българският текст да е двусмислен, текстът на Процедурния правилник на даден език не можел да надделее над текстовете на останалите езици, включително когато става въпрос за текста на съответния език на производството.
40.
По този въпрос Съветът поддържа, че съгласно постоянната съдебна практика необходимостта от еднакво прилагане и тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза изключва дадена разпоредба да се разглежда изолирано в една от езиковите ѝ версии и налага въпросната разпоредба да се тълкува в зависимост от волята на своя автор и преследваната от него цел, в светлината на текстовете, съставени на всички езици на Съюза. ( 21 ) Поради това различният текст на даден език не можел във всеки случай сам да надделее над текстовете на всички останали езици. В настоящия случай с изключение на текста на български език в текстовете на Процедурния правилник на Общия съд на всички останали езици се използвали понятия, от които еднозначно ставало ясно, че искането за изменение на жалбата представлява отделен писмен акт.
41.
Действително необходимостта от еднакво тълкуване на разпоредба на правото на Съюза налага при различия между текстовете на различните езици тя да се тълкува с оглед на контекста и целта на правната уредба, от която е част ( 22 ). Това обаче не може да води до положение, в което дадено лице да не може да упражни право си да се обърне на своя език към съда на Съюза, което му е гарантираното с член 20, параграф 2, буква г) и член 24, четвърта алинея ДФЕС, както и с член 45 от Процедурния правилник на Общия съд.
42.
Както вече беше изложено, записаното в протокола искане за изменение на жалбата изпълнява целите на изискването за отделен писмен акт. Дори ако все пак се държи на отделния писмен акт, от правните субекти не може да се очаква да владеят няколко от езиците на съдебното производство в Съюза и — без специално да им е било обърнато внимание на това — да тълкуват разпоредби относно процесуалните изисквания в съдилищата на Съюза в светлината на текстовете на тези разпоредби на всички или дори само на няколко от езиците на Съюза. Обратното, целият езиков режим на юрисдикциите на Съюза е насочен именно към ефективно гарантиране на правото на всеки отделен правен субект да се обърне на своя език към съдилищата на Европейския съюз. Ето защо с оглед на гарантирането на справедлив процес и ефективна правна защита юрисдикциите на Съюза, особено при отклонение в текста на техните процедурни правилници на езика на производството в сравнение с текстовете на останалите езици, следва да използват всички възможности, за да изяснят на засегнатото лице грешката му и да му дадат възможност ефективно да упражни правата си.
43.
Това важи още повече предвид обстоятелството, че Общият съд, който е приел процедурния си правилник на всички езици на съдебното производство, трябва да признае, че носи отговорността за неясноти в текстовете на този процедурен правилник на отделните езици, които се проявяват в хода на различни производства и в различни езикови комбинации. Ето защо чрез подходящо тълкуване и прилагане на процедурните си правила в светлината на принципа на справедлив съдебен процес Общият съд следва да има грижата такива неясноти да не водят до положение, в което на правния субект се отказва ефективна правна защита.
44.
В обобщение трябва да се приеме, че второто основание следва да бъде уважено. Като е отхвърлил като недопустимо искането на г‑н НХ за изменение на жалбата единствено поради липсата на отделен писмен акт и не е дал на г‑н НХ възможност да оформи заявеното си устно искане по начин, който Общият съд смята за необходим, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта, в която то отхвърля като недопустимо искането за изменение на жалбата, така че последната да включва и Решението от 2015 г.
2. По направеното пред Общия съд искане за изменение на жалбата
45.
Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
46.
В случая това е така.
47.
Всъщност следва да се отбележи, че не се е налагало да се разглежда по същество искането за изменение на жалбата, така че последната да включва и Решението от 2015 г., тъй като правният интерес на г‑н НХ по отношение на това решение е отпаднал още в производството пред Общия съд.
48.
Допустимостта на подадената до Общия съд жалба за отмяна е аспект, който се отнася до обществения ред и който Съдът, ако е сезиран с жалба, следва служебно да провери ( 23 ). Същото следва да важи и относно аспекта, свързан с уреждането на спора в хода на производството пред Общия съд. Впрочем в настоящия случай Съдът може да изходи от липсата на правен интерес на г‑н НХ по отношение на Решението от 2015 г., тъй като в производството по обжалване е изслушал страните по този аспект, който не е разглеждан в производството пред Общия съд ( 24 ).
49.
Както Съдът е приел в постоянната си практика, и правният интерес на жалбоподателя, и предметът на спора трябва да са налице не само при подаването на жалбата, но и до обявяването на съдебно решение, тъй като в противен случай спорът става безпредметен ( 25 ). Условие за това е при успех жалбата да може да създаде предимство за страната, която я подава.
50.
В настоящия случай следва да се констатира, че Решението от 2015 г., чиято отмяна желае г‑н НХ с искането си за изменение на жалбата, е загубило действието си още преди обявяването на обжалваното решение на 2 юни 2016 г. От една страна, срокът на действие на това решение, чийто предмет е бил да продължи действието на Решението от 2013 г. с още една година, и без това е бил ограничен до 1 юни 2016 г. ( 26 ) От друга страна, действието на Решението от 2013 г. отново е било продължено с Решението от 2016 г., считано от 29 май 2016 г., с още една година, до 1 юни 2017 г., така че Решението от 2015 г. е престанало да поражда правни последици още преди изтичането на срока му ( 27 ).
51.
Вярно е, че при най-различни обстоятелства Съдът е признавал, че правният интерес на жалбоподател не отпада непременно, поради обстоятелството че в хода на съдебното производство обжалваният акт вече не е пораждал правни последици ( 28 ).
52.
Това се дължи по-конкретно на обстоятелството, че отмяната на правен акт на орган на Съюза с последващ акт или поради изтичане на срока на действие на акта не съдържа признание за незаконосъобразността на заменения акт и има само действие ex nunc. За разлика от това акт, който е отменен със съдебно решение, се заличава с обратна сила от правния мир и се счита, че никога не е съществувал.
53.
Това се отнася по-специално за актове, чийто предмет е да наложат ограничителни мерки на лица в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза. В това отношение Съдът е изяснил, че лице, на което във връзка с включването му в списък са наложени такива мерки, евентуално може да продължава да има интерес от установяване на незаконосъобразността на акта, с който е било включено в този списък, и след като този акт е престанал да е действа. Защото, ако това се установи, може да бъде признато, че лицето никога не е трябвало да бъде включвано в този списък или че включването му не е следвало да се извърши по процедурата, следвана от органите на Съюза. Макар това да не може да поправи имуществена вреда или засягане на професионалния и семейния живот, то все пак може да реабилитира дадено лице или да представлява форма на поправяне на неимуществена вреда, която то е претърпяло ( 29 ).
54.
В случая г‑н НХ съответно твърди, че обикновеното изтичане на срока на действие на Решението от 2015 г. не може да отмени последиците, до които този акт е довел по време на своето действие. Всъщност не само включването му с Решението за изпълнение от 2014 г. в списъка на лицата, по отношение на които са наложени ограничителни мерки с Решението от 2013 г., но и оставянето му в този списък с Решението от 2015 г. накърнили правото му на личен и семеен живот и доброто му име и породили недоверие в обкръжението му. По този начин той бил белязан като лице, което вреди на мирното сирийско гражданско население. Затова отмяната на Решението от 2015 г. можела да възстанови доброто му име и това на семейството му и по този начин да представлява форма на поправяне на неимуществената вреда, която е претърпял.
55.
Тази аргументация действително е вярна по отношение на Решението за изпълнение от 2014 г., с което г‑н НХ е включен в списъка в приложение I към Решението от 2013 г. и което съдържа съответни мотиви. Ето защо с обжалваното решение от 2 юни 2016 г. Общият съд основателно се е произнесъл и по законосъобразността на Решението за изпълнение от 2014 г., макар че по отношение на г‑н НХ това решение междувременно е било заменено с Решението от 2016 г., което съдържа нови мотиви ( 30 ).
56.
Доводите на г‑н НХ обаче не са убедителни, що се отнася до продължаващото наличие на правен интерес от отмяната на Решението от 2015 г. след изтичането на срока на действието му. Всъщност по отношение на г‑н НХ действието на Решението от 2015 г. се свежда до това да продължи действието на Решението от 2013 г., в неговата изменена с Решението за изпълнение от 2014 г. редакция, до 1 юни 2016 г. Това означава, че отмяната на Решението от 2015 г. след изтичането на срока на действието му не би донесла на г‑н НХ полза, която да надхвърля това, което той вече е могъл да постигне с отмяната на Решението за изпълнение от 2014 г.
57.
С отмяната на въпросното решение за изпълнение Общият съд всъщност е признал, че данните, които Съветът е посочил по отношение на г‑н НХ, не са могли да обосноват твърдението, че той оказва подкрепа на сирийския режим и че се ползва с облаги от него. Това признание важи и за срока на действието на Решението от 2015 г., тъй като това решение не добавя нищо ново към мотивите за включването на г‑н НХ в списъка. По този начин отмяната на Решението за изменение от 2014 г. реабилитира г‑н НХ както за първоначалния срок на действие на Решението от 2013 г. в неговата изменена с Решението за изпълнение от 2014 г. редакция, така и за продължения с Решението от 2015 г. срок на действие на Решението от 2013 г. Това представлява поправяне на неимуществена вреда, която г‑н НХ е претърпял от въпросния акт.
58.
Не е ясно каква още полза на г‑н НХ би могла да донесе отмяната на Решението от 2015 г. след изтичането на действието на това решение и г‑н НХ не е посочил нищо по-конкретно по този въпрос.
59.
Ето защо правният интерес на г‑н НХ по отношение на отмяната на Решението от 2015 г., а заедно с него и предметът на искането му за изменение на жалбата са отпаднали още по време на производството пред Общия съд.
VI. Разноски
60.
Член 138, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от него, предвижда, че ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.
61.
Първо, по отношение на съдебните разноски за производството пред Общия съд следва да се вземе предвид, че обжалваното решение следва да се отмени само в частта, в която то отхвърля като недопустимо искането за изменение на жалбата, така че последната да включва и Решението от 2015 г. Така решението на Общия съд остава в сила в частта, в която то отменя Решението за изпълнение от 2014 г.
62.
По-нататък, в настоящия случай г‑н НХ действително не постига успех с искането си за отмяна на Решението от 2015 г., но изложените от него в тази връзка доводи са убедителни, доколкото той основателно изтъква, че мотивите, които Общият съд е посочил, за да отхвърли искането му за изменение на жалбата, съдържат грешки при прилагане на правото. От своя страна доводите на Съвета по този въпрос не са убедителни.
63.
Ето защо няма основание за отмяна на решението на Общия съд относно съдебните разноски, а именно Съветът да понесе всички направени в първоинстанционното производство съдебни разноски.
64.
Що се отнася до съдебните разноски в производството по обжалване, първо трябва да се вземе предвид, че г‑н НХ постига успех с второто основание на жалбата си, но от друга страна, с тази жалба поддържа искането си за отмяна на Решението от 2015 г., макар че неговият интерес от такава отмяна e отпаднал още в хода на производството пред Общия съд. Впрочем още преди на 1 август 2016 г. да подаде настоящата жалба, на 27 юли 2016 г. г‑н НХ е подал жалба срещу Решението от 2016 г. ( 31 ), което заменя Решението от 2015 г. и допълва мотивите на Решението за изпълнение от 2014 г. с нови елементи ( 32 ).
65.
Трябва обаче да се вземе предвид и че Съветът е загубилата страна, що се отнася до доводите му в производството по обжалване. Освен това, като очевидно не е проверил допълнително дали Решението от 2015 г. изобщо е било надлежно връчено на г‑н НХ, макар обратната разписка за препоръчаното писмо да не е подписана от неговия адвокат, а от трето лице ( 33 ), възможно е Съветът да е попречил на г‑н НХ да направи искане за изменение на жалбата много преди съдебното заседание на Общия съд.
66.
Предвид гореизложеното в настоящия случай изглежда оправдано по отношение на съдебните разноски в производството по обжалване Съдът да постанови, че г‑н НХ следва да понесе една трета от направените от него съдебни разноски, а Съветът следва да понесе собствените си съдебни разноски, както и две трети от разноските на г‑н НХ.
VII. Заключение
67.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:
1)
Решението на Общия съд от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332) се отменя в частта, в която искането на г‑н НХ за изменение на жалбата се отхвърля като недопустимо.
2)
Липсва основание за произнасяне по направеното в първоинстанционното производство искане за изменение на жалбата, насочено към отмяна на Решение (ОВППС) 2015/837 на Съвета от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия.
3)
Г‑н HX понася една трета от направените от него съдебни разноски в производството по обжалване.
4)
Съветът на Европейския съюз понася две трети от съдебните разноски на г‑н НХ в производството по обжалване, както и собствените си съдебни разноски в производството по обжалване.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) ОВ L 105, 2015 г., стр. 1.
( 3 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 67—85, по-специално т. 72).
( 4 ) С член 1, точка 7 от влезлите в сила на 1 септември 2016 г. изменения на Процедурния правилник на Общия съд от 13 юли 2016 г. (ОВ L 217, 2016 г., стр. 73) член 86 се изменя, като номерацията на параграфи 3—6 се променя и те стават параграфи 4—7 и се добавя нов параграф 3, който се отнася до делата, заведени съгласно член 270 ДФЕС между Съюза и негови служители. Това изменение не се отразява на настоящото производство.
( 5 ) ОВ L 121, 2011 г., стр. 11.
( 6 ) ОВ L 121, 2011 г., стр. 1.
( 7 ) ОВ L 16, 2012 г., стр. 1.
( 8 ) ОВ L 319, 2011 г., стр. 56.
( 9 ) ОВ L 330, 2012 г., стр. 21.
( 10 ) ОВ L 147, 2013 г., стр. 14.
( 11 ) ОВ L 160, 2014 г., стр. 37.
( 12 ) ОВ L 217, 2014 г., стр. 49.
( 13 ) ОВ L 217, 2014 г., стр. 10.
( 14 ) ОВ L 132, 2015 г., стр. 82.
( 15 ) ОВ L 141, 2016 г., стр. 125.
( 16 ) Вж. жалбата на г‑н HX по висящото пред Общия съд дело T‑408/16, HX/Съвет, подадена на 27 юли 2016 г., с която г‑н HX по-специално иска Решението от 2016 г. да бъде отменено.
( 17 ) ОВ L 139, 2017 г., стр. 62.
( 18 ) Решение на Общия съд от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332).
( 19 ) Вж. решение на Общия съд от 9 септември 2010 г., Al-Aqsa/Съвет (T‑348/07, EU:T:2010:373, т. 34); това решение е отменено в производството по обжалване, като цитираната тук констатация обаче не е поставена под въпрос.
( 20 ) Вж. точки 24 и 25 по-горе.
( 21 ) Вж. в този смисъл решения от 12 ноември 1969 г., Stauder (29/69, EU:C:1969:57, т. 3), от 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия (C‑219/95 P, EU:C:1997:375, т. 15) и от 15 октомври 2015 г., Grupo Itevelesa и др. (C‑168/14, EU:C:2015:685, т. 42).
( 22 ) Вж. например решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting (C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 84).
( 23 ) Вж. определение от 15 февруари 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия (C‑208/11 P, EU:C:2012:76, т. 34 и цитираната там съдебна практика).
( 24 ) Вж. точка 22 по-горе.
( 25 ) Вж. решения от 19 октомври 1995 г., Rendo и др./Комисия (C‑19/93 P, EU:C:1995:339, т. 13), от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42) и от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61).
( 26 ) Вж. точка 12 по-горе.
( 27 ) Вж. точка 13 по-горе.
( 28 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 62 и сл. и цитираната там съдебна практика).
( 29 ) Вж. пак там (т. 68 и сл.).
( 30 ) Вж. точка 13 по-горе.
( 31 ) Вж. по-горе бележка под линия 16.
( 32 ) Вж. точки 12, 13 и 50 по-горе.
( 33 ) Вж. точка 24 по-горе.