ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 30 май 2018 година ( 1 )
Дело C‑430/16 P
Bank Mellat
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Засилване на ограничителните мерки, взети срещу Ислямска република Иран — Секторни мерки — Допустимост — Влизане в сила на Съвместния всеобхватен план за действие в хода на производството пред Общия съд на Европейския съюз — Отражение върху правния интерес в рамките на производството по обжалване — Отражение върху запазването на правния интерес в производството пред Общия съд — Липса на основание за произнасяне — Член 275 ДФЕС — Компетентност на Общия съд в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Понятие за ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Понятие за мерки за изпълнение — Член 215 ДФЕС — Понятие за необходимост — Принцип на пропорционалност — Общи принципи на правото на Съюза“
Съдържание
I. Обстоятелствата, предхождащи спора
II. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
III. Производството пред Съда и исканията на страните
IV. Правен анализ
А. По главния въпрос за допустимостта на жалбата
1. Обобщение на доводите на страните
2. Анализ
а) По последиците от плана за действие
б) По преценката in concreto на правния интерес на Bank Mellat
Б. При условията на евентуалност: по запазването на правния интерес на Bank Mellat в хода на производството пред Общия съд
В. При условията на евентуалност
1. По четвъртото и петото основание, изведени от грешки при прилагане на правото при преценката на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС и при преценката на компетентността на Общия съд
а) По четвъртото основание, изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС
1) Обжалваното съдебно решение
2) Обобщение на доводите на страните
3) Анализ
б) По петото основание, изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на компетентността на Общия съд
1) Обжалваното съдебно решение
2) Доводи на страните и анализ
2. По основанията на жалбата по същество
а) По първото основание, изведено от грешка при тълкуването и прилагането на изискването за необходимост по смисъла на член 215, параграф 1 ДФЕС
б) По второто основание, изведено от грешка при прилагането на принципа на пропорционалност
в) По третото основание, изведено от допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото при постановяването на съответствието на спорния режим с общите принципи на правото
V. По съдебните разноски
VI. Заключение
1.
С настоящата жалба Bank Mellat иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 2 юни 2016 г., Bank Mellat/Съвет ( 2 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ за отмяна на член 1, точка 15 от Регламент (ЕС) № 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран ( 3 ), както и искането му да се приеме, че член 1, точка 6 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран е неприложим ( 4 ).
I. Обстоятелствата, предхождащи спора
2.
От точка 1 и сл. от обжалваното съдебно решение става ясно, че жалбоподателят Bank Mellat е иранска търговска банка. В рамките на ограничителните мерки с индивидуално приложение, установени с оглед оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови ядрените си дейности, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие (наричано по-нататък „ядреното разпространение“), на 26 юли 2010 г. наименованието на жалбоподателя е включено за първи път в списъка на образуванията, участващи в ядреното разпространение в Иран ( 5 ). При последователните промени в нормативната уредба наименованието на жалбоподателя отново е включено в актовете от 2010 г. и 2012 г. ( 6 ).
3.
Предвид отказа на Ислямска република Иран да се ангажира сериозно в преговорите ( 7 ) Съветът на Европейския съюз счита за необходимо да приеме допълнителни ограничителни мерки с приемането на Решение 2012/635. Член 1, точка 6 от това решение внася изменения в член 10 от Решение 2010/413. В този контекст е приет и Регламент № 1263/2012, с който се изменя Регламент № 267/2012. По-специално, член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 изменя член 30 от Регламент № 267/2012 и добавя в него членове 30а и 30б ( 8 ). Спорният режим може да бъде описан по следния начин.
4.
По същество член 30 от изменения Регламент № 267/2012 предвижда ограничения за финансовите трансакции между, от една страна, кредитните и финансовите институции и обменните бюра, установени в Иран, техните клонове или дъщерни дружества, кредитните и финансовите институции и обменните бюра, контролирани от лица, образувания или органи, установени в Иран, и от друга страна, финансовите институции на Европейския съюз.
5.
Съгласно член 30, параграф 2 от изменения Регламент № 267/2012 могат да се извършват само прехвърляния с хуманитарни цели, прехвърляния, свързани с лични парични преводи, прехвърляния във връзка с конкретен търговски договор, при условие че не са забранени по силата на посочения регламент, прехвърляния, свързани с дипломатически или консулски мисии или международни организации, прехвърляния, свързани с плащане за удовлетворяване на искове от или срещу иранско лице, образувание или орган, или сходни прехвърляния и прехвърляния, необходими за изпълнението на задълженията, произтичащи от друг вид договори.
6.
От член 30, параграфи 3—5 от изменения Регламент № 267/2012 се установява, че при прехвърлянето на финансови средства, които могат да бъдат разрешени по силата на параграф 2 от същия член — с оглед на случая и предмета им и когато надвишават определените прагове — се изисква задължително предварително уведомление и предварително разрешение от страна на компетентния национален орган.
7.
Член 30а от изменения Регламент № 267/2012 предвижда по-специално някои ограничения за прехвърлянето на финансови средства между, от една страна, ирански лица, образувания или органи и от друга страна, граждани на Съюза извън посочените по член 30 от същия регламент.
8.
Съгласно член 30б, параграф 1 от изменения Регламент № 267/2012, когато е дадено разрешение в съответствие с членове 24—28а от същия регламент, ограниченията по членове 30 и 30а от същия регламент не се прилагат.
9.
Член 30б, параграф 3 от изменения Регламент № 267/2012 предвижда, че за целите на член 30, параграф 3, букви б) и в) и на член 30а, параграф 1, буква в) от същия регламент компетентните органи дават разрешението при реда и условията, които смятат за уместни, освен ако имат основателни причини да решат, че прехвърлянето на финансови средства, за което се иска разрешението, би могло да е в нарушение на която и да е от забраните или задълженията по посочения регламент.
II. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
10.
На 15 март 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска да се отмени член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 и да се приеме, че по отношение на него не се прилага член 1, точка 6 от Решение 2012/635.
11.
Преди да пристъпи към разглеждане на основанията по същество, Общият съд проверява служебно дали е компетентен да се произнесе по искането за установяване на неприложимостта на член 1, точка 6 от Решение 2012/635, за което жалбоподателят уточнява, че трябва да се тълкува като възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС. Общият съд приема, че не е компетентен по този въпрос ( 9 ). Той приема обаче, че е компетентен да се произнесе по исканията във връзка с Регламент № 1263/2012 ( 10 ).
12.
Във връзка с тези искания Общият съд проверява по-нататък дали условията по член 263 ДФЕС са изпълнени в разглеждания случай ( 11 ). Общият съд постановява, че от всички разпоредби от Регламент № 267/2012, изменени или допълнени с член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, само член 30, параграф 1, член 30, параграф 3, букви а)—в) и член 30, параграф 5 от изменения Регламент № 267/2012 се съдържат в подзаконов акт, засягат пряко жалбоподателя и не включват мерки за изпълнение. Общият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част като недопустима.
13.
Накрая Общият съд проверява наличието на правен интерес на жалбоподателя към момента на подаване на жалбата ( 12 ). Въпреки че последният е обект и на индивидуални ограничителни мерки, по отношение на които според Съвета член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 не поражда допълнителни правни последици, Общият съд постановява, че след отмяната на въпросните индивидуални ограничителни мерки след отхвърлянето от Съда на жалбата по дело Съвет/Bank Mellat ( 13 ) жалбоподателят е подчинен на породените от член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 последици, и установява, че той има правен интерес да оспори законосъобразността им пред него в описаните по-горе граници.
14.
Пристъпвайки към разглеждането на жалбата на жалбоподателя по същество, Общият съд се произнася по повдигнатите четири основания. Съгласно първото спорният режим нямал правна основа с оглед на член 215 ДФЕС поради липсата на каквато и да е логическа връзка с целите, които се твърди, че преследва общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Съгласно второто спорният режим нямал правна основа с оглед на член 215 ДФЕС, тъй като не бил пропорционален на преследваната от ОВППС цел. Съгласно третото основание спорният режим противоречал на общите принципи на правото на Съюза, както и на член 215, параграф 3 ДФЕС, и по-специално на принципите на пропорционалност, на правна сигурност, на недопускане на произвол и на равно третиране, а също и на задължението за мотивиране, както и на изискването санкциите да съдържат необходимите правни гаранции. Съгласно четвъртото основание правото на собственост на жалбоподателя и правото му да осъществява търговска дейност, както и правото на свободно движение на капитали и принципът на пропорционалност били нарушени.
15.
Общият съд отхвърля жалбата, тъй като не уважава нито едно от основанията по същество.
III. Производството пред Съда и исканията на страните
16.
На 2 август 2016 г. Bank Mellat подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. В нея тя иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отмени изцяло член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 или в частта, която се отнася до нея, да приеме, че член 1, точка 6 от Решение 2012/635 не е приложим спрямо нея, да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с производството пред Общия съд.
17.
В писмения си отговор Съветът иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Bank Mellat да заплати съдебните разноски. Исканията на Европейската комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия ( 14 ), встъпили страни в подкрепа на Съвета в производството пред Общия съд, са в същия смисъл.
18.
Устните състезания на жалбоподателя, Съвета, Обединеното кралство и Комисията са изслушани в съдебното заседание, проведено пред Съда на 10 януари 2018 г.
IV. Правен анализ
19.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания. Първото е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на изискването за необходимост по смисъла на член 215 ДФЕС. Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд погрешно приема, че спорният режим е пропорционален. Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд постановява, че спорният режим е в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. Четвъртото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 263, четвърта алинея ДФЕС предвид факта, че Общият съд не е проверил дали член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 удовлетворява изискванията на посочения член 263 като цяло, а вместо това е пристъпил към индивидуална проверка на всеки от елементите на спорния режим, за чието прилагане той допринася. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при преценката на собствената си компетентност, като приел, че не е компетентен да се произнесе по твърденията за нарушение, формулирани срещу член 1, точка 6 от Решение 2012/635.
20.
От своя страна Съветът поддържа, че Bank Mellat няма правен интерес от изхода на въззивната жалба, тъй като спорният режим бил „отменен“, считано от 16 януари 2016 г., и следователно при това положение тя трябвало да се обяви за недопустима.
А. По главния въпрос за допустимостта на жалбата
1. Обобщение на доводите на страните
21.
Съветът оспорва допустимостта на жалбата и изтъква, че Bank Mellat няма правен интерес от разрешаването на спора предвид „премахването“ или „оттеглянето“ на оспорваните мерки, поради което те вече не са „приложими“ по отношение на жалбоподателя, считано от 16 януари 2016 г., на основание на сключения с Ислямска република Иран Съвместен всеобхватен план за действие (наричан по-нататък „планът за действие“) ( 15 ). Като припомня решение Abdulrahim/Съвет и Комисия (наричано по-нататък „решение Abdulrahim“) ( 16 ) — като при това се съмнява, че то може да се приложи в контекста на неиндивидуални ограничителни мерки — Съветът поддържа, че Bank Mellat не може да извлече никаква полза от жалбата по настоящото дело, по-специално с оглед на общия характер на спорния режим. В поведението на Съвета не можело да се очаква никаква промяна. Що се отнася до евентуален иск за извъндоговорна отговорност на Съюза, дори ако Съдът отмени решението на Общия съд, самият факт, че последният приема, че общият режим е законосъобразен, бил пречка за изпълнението на условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Освен това Bank Mellat не е можела да претендира, че доброто ѝ име е засегнато, именно поради общия характер на оспорвания режим, липсата на твърдение за лично участие на жалбоподателя в дейността, срещу която се води борба, и успоредното налагане на по-строги индивидуални ограничителни мерки спрямо Bank Mellat.
22.
Комисията по същество излага съмненията си, че Bank Mellat има правен интерес от подаването на посочената жалба, и подчертава, че индивидуалните ограничителни мерки, наложени спрямо нея до постановяване на решението на Съда по дело Съвет/Bank Mellat ( 17 ) били още по-строги, така че отмяната на общия режим, за която става въпрос в жалбата по настоящото дело, във всеки случай била без значение за Bank Mellat. Впрочем последната била признала, че оспорваният режим няма реални последици за нейното положение. Окончателната отмяна на наложените ѝ индивидуални ограничителни мерки, както и оттеглянето на общия режим довели до заличаването на всички евентуално породени за Bank Mellat правни последици.
23.
От своя страна Bank Mellat установява четири отчетливи ползи, които все още можела да извлече от отмяната по съдебен ред на общия режим, независимо че последният е оттеглен, считано от 16 януари 2016 г. На основание решение Abdulrahim ( 18 ) тя твърди, първо, че въпросната отмяна по съдебен ред ще попречи на Съвета отново да приложи или приеме подобни актове в бъдеще. Това било още по-важно, тъй като премахването на общия режим било само временно. Второ, уважаването на искането за отмяна щяло да позволи на Bank Mellat да запази шансовете си по-нататък да предяви иск за обезщетение за вреди. Трето, отмяната или изтичането на срока на действие на общия режим не лишавало Bank Mellat от интереса ѝ от установяване на незаконосъобразността, тъй като последиците от тази отмяна или от това изтичане на срока не съвпадали с последиците при отмяна по съдебен ред ( 19 ). На четвърто място, общият режим имал отрицателни последици за доброто име на жалбоподателя поради връзката, която Съветът прави в общия режим между банките и ядреното разпространение ( 20 ), и уважаването на искането за отмяна на посочения режим щяло да бъде некомпенсаторна форма на поправяне на вреда по смисъла на решение Abdulrahim ( 21 ). Освен това стойността на съдебното решение, с което се потвърждава отмяната на индивидуалните ограничителни мерки, била сериозно засегната от съществуването на общия режим. Bank Mellat изтъква също, че няма съдебна практика, която да потвърждава становището на Комисията, че интересът от оспорване на законосъобразността на общия режим отпада поради успоредното съществуване на режим на индивидуални ограничителни мерки, за които се твърди, че са по-строги.
2. Анализ
24.
В съответствие със съдебната практика правният интерес предполага, че отмяната на обжалвания акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала ( 22 ). От това следва, че за да се счита жалбата за допустима, не само жалбоподателят трябва да се намира в особено положение спрямо акта, чиято законосъобразност възнамерява да оспорва, а и отмяната на акта трябва да породи положителни последици в правното му положение. Интересът, който трябва да има жалбоподателят, може да има икономически измерения, но може да почива и на интерес или на правна закрила ( 23 ). Посоченото изискване или необходимост обосновава възможността за сезиране на съда на Съюза. Ако жалбоподателят няма никаква полза от евентуалното уважаване на жалбата му, сезирането на съда няма да бъде обосновано.
25.
Правният интерес като основно и първостепенно изискване за всяка жалба ( 24 ) трябва да съществува с оглед на нейния предмет в момента на подаването, тъй като в противен случай тя би била недопустима ( 25 ), и към същия момент трябва да е възникнал и да съществува ( 26 ). Освен това той трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала ( 27 ). В рамките на производство по обжалване положението не е по-различно ( 28 ).
26.
Преценката на правния интерес на Bank Mellat към момента на подаване на настоящата жалба изисква, на първо място, да се преценят реалните последици от плана за действие върху спорните актове, като се има предвид обаче, че при всички положения Съдът вече е приел, че правният интерес на жалбоподател не отпада непременно поради обстоятелството, че в хода на съдебното производство обжалваният акт вече не е пораждал правни последици ( 29 ).
27.
Устните състезания между страните се съсредоточават върху въпроса дали Bank Mellat може надлежно да се позове на изводите от решение Abdulrahim ( 30 ), доколкото, както посочва Съветът, това решение е постановено след отмяна на индивидуални ограничителни мерки в хода на производството пред Общия съд. Фактите в основата на жалбата, предмет на настоящото производство, се различават от тези по делото, приключило с посоченото решение по две причини. Най-напред, спорният режим е общ режим, а не ограничителна мярка, засягаща конкретно Bank Mellat поради включването ѝ в списъците на образуванията, чиито активи трябва да бъдат замразени. По-нататък, в решение Abdulrahim ( 31 ) се уточняват условията, при които правният интерес на жалбоподателя може да продължи да съществува в хода на производството пред Общия съд, независимо че обжалваните актове са били отменени, докато тук трябва да се прецени дали правният интерес на Bank Mellat е налице към момента на подаване на жалбата.
28.
Не считам, че правният интерес трябва да се анализира по различен начин в зависимост от това дали спорният акт представлява индивидуална ограничителна мярка или произтича от по-общ режим на ограничителни мерки, какъвто е спорният режим. Според мен значение има само това дали жалбоподателят може да извлече полза от своя иск. Отново идеята за полза ме навежда на мисълта, че наличието на правен интерес към момента на подаване на жалбата не трябва задължително да се преценява по-строго отколкото положение, при което посоченият интерес отпада в хода на производството пред Общия съд. С други думи, Съдът не следва да се ограничи до това просто да констатира, че актът е отменен преди подаването на жалбата, за да установи липса на правен интерес, а да провери дали жалбоподателят все още може да извлече полза от жалбата си до Съда, като се абстрахира от това, което понякога може да се оприличи на конфискация на предмета на спора от институцията — автор на оспорвания акт.
29.
След това уточнение настъпва моментът да се определи какви са последиците от плана за действие от 2016 г. за спорния режим, преди да се провери дали Bank Mellat все още може да твърди, че ще извлече някаква полза от жалбата по настоящото дело.
а) По последиците от плана за действие
30.
Положението на Bank Mellat с оглед на наложените ѝ ограничителни мерки е следното: индивидуалните ограничителни мерки са отменени окончателно, след като Съдът отхвърля подадената от Съвета жалба, по която е постановено решение от 18 февруари 2016 г., Съвет/Bank Mellat ( 32 ), и във всеки случай, считано от 16 януари 2016 г., те вече не засягат жалбоподателя по силата на плана за действие. Що се отнася до общия режим, чиято законосъобразност жалбоподателят иска да оспори по настоящото дело, прилагането му спрямо Bank Mellat също е преустановено, считано от 16 януари 2016 г. Впрочем жалбата е подадена на 2 август 2016 г. Въпреки това, както е посочено по-горе, не считам, че анализът на правния интерес трябва да приключи на този етап от разсъжденията.
31.
Планът за действие позволява известно разведряване в отношенията между Ислямска република Иран и международната общност, което на равнището на Съюза намира израз в ангажимента му да „отмени всички санкции“ ( 33 ) и „всички […] икономически и финансови ограничителни мерки“ ( 34 ) и „да прекрат[и] прилагането на всички свързани с ядрената програма икономически и финансови санкции“ ( 35 ). В член 1, точка 17 от Решение 2015/1863 се взема решение за спиране на изброените в него мерки. Що се отнася до член 1, точка 15 от Регламент 2015/1861, в него изрично се посочва, че членове 30, 30а, 30б, 31 и 33—35 от изменения Регламент № 267/2012 се заличават. С други думи, така общият режим, който Bank Mellat иска от Общия съд да отмени, е заличен. На основание член 1 от Решение 2016/37 Решение 2015/1863, а следователно и Регламент 2015/1861 ( 36 ) се прилагат от 16 януари 2016 г., дата на влизане в сила на спирането и на заличаването на съответните мерки.
32.
Независимо че в актовете за прилагане на плана за действие се взема решение за отмяна или прекратяване на санкциите и икономическите и финансовите ограничителни мерки, от същите актове ясно личи, че подобно решение има временен характер, тъй като „[а]нгажиментът на Съюза да отмени всички санкции във връзка с ядрената дейност в съответствие със СВПД не засяга […] повторното въвеждане на санкции от страна на Съюза в случай на съществено неспазване от страна на Иран на неговите ангажименти, поети в рамките на СВПД“ ( 37 ).
33.
Въпреки това не мисля, че в подобен контекст правният интерес на жалбоподателя трябва да се разграничава от интереса на всеки друг жалбоподател, искащ отмяна по съдебен ред на акт, който е бил отменен в хода на производството. Спорните мерки действително биха могли да бъдат „задействани повторно“ от Съвета в случай на влошаване на отношенията с Ислямска република Иран: според мен обаче за това повторно задействане би трябвало да се приеме поне един нов акт, който жалбоподателят по принцип би могъл да оспори.
34.
Така, от една страна, фактът, че отмяната на общия режим е само временна, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове правния интерес на Bank Mellat в рамките на настоящото производство по обжалване. От друга страна, прекратяването на правните последици от спорния режим не води непременно до отпадането на правния интерес на Bank Mellat ( 38 ).
б) По преценката in concreto на правния интерес на Bank Mellat
35.
От съдебната практика обаче е видно, че запазването на правния интерес на жалбоподател трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна ( 39 ). Съдът установява няколко хипотези, при които жалбоподателят може да запази интерес да иска отмяната на даден акт. Така този жалбоподател може да запази подобен интерес, за да постигне възстановяване на предишното положение, за да накара автора на обжалвания акт да внесе за в бъдеще подходящите промени и така да се избегне опасността да се допусне отново незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен обжалваният акт, или още като основание за евентуален иск за търсене на отговорност ( 40 ).
36.
Ето защо на този етап е необходимо да се определи много конкретно дали Bank Mellat все още може да се позове, както твърди, на някоя от тези ползи, които жалбата ѝ би трябвало да може да ѝ донесе.
37.
Първо, ако се предположи, че последиците от плана за действие за спорния режим могат да бъдат приравнени на последиците от отмяна на акт с последващ акт, Съдът винаги ясно е посочвал, че последната не представлява признание за незаконосъобразността на въпросния акт и има действие ex nunc, докато съдебното решение за отмяна заличава с обратна сила от правния ред този акт и тогава се счита, че той никога не е съществувал ( 41 ). В настоящия случай правният интерес на Bank Mellat влиза в конфликт с липсата на въздействие на спорния режим върху нейното положение предвид факта, че този режим се припокрива с вече съществуващи индивидуални ограничителни мерки. Всъщност от хронологична гледна точка включването на Bank Mellat в списъците е станало на 26 юли 2010 г. ( 42 ) и е отменено окончателно на 18 февруари 2016 г., независимо че след 16 януари 2016 г. вече не е пораждало действие.
38.
От своя страна актовете, чиято незаконосъобразност Bank Mellat иска да се установи в рамките на обжалваното съдебно решение, обхващат периода от 2012 г. до 16 януари 2016 г.
39.
Докато с индивидуалните ограничителни мерки са замразени средствата на жалбоподателя, общият режим само ограничава прехвърлянето на финансови средства между банките и финансовите институции на Съюза и на Иран, като подлага по-голямата част от тях на режим на предварително уведомление или разрешение. В качеството си на образувание, засегнато от индивидуалните ограничителни мерки, Bank Mellat обаче във всеки случай не може да претендира за каквото и да е прехвърляне при условията, описани в спорните актове, тъй като дерогациите от предвидените в индивидуалните мерки ограничения се уреждат в актовете за определяне и прилагане на посочените мерки. Поради това значителните отрицателни последици, които Bank Mellat понася, произтичат от налагането на неправомерните индивидуални ограничителни мерки спрямо нея, а не от общия режим, който съгласно моя анализ не променя правното положение на жалбоподателя поради припокриването му във времето с индивидуалните ограничителни мерки. Впрочем Bank Mellat изглежда признава това, когато заявява, че „не е в състояние да представи доказателство за конкретните последици от финансовото ембарго, тъй като […] тази мярка всъщност не е оказала никакво въздействие предвид съществуването на незаконосъобразното посочване“ ( 43 ).
40.
Второ, при тези специфични обстоятелства запазването на правния интерес на Bank Mellat трудно може да се обоснове и с възможното реабилитиране на доброто име или поправяне на претърпяната вреда, каквото би могло да представлява признаването на незаконосъобразността на общия режим ( 44 ), по две основни причини.
41.
От една страна, обратно на поддържаното от Bank Mellat, посоченият режим не е довел до заклеймяването на банката, доколкото налагането на този режим не представлява санкция за специално установен личен модел на поведение на Bank Mellat, нито за подозрение за участие в ядреното разпространение. По-скоро съм склонен да считам — като Съвета и в съответствие с постановеното от Общия съд ( 45 ) — че спорният режим е въведен, за да се предотврати използването на финансови средства, прехвърляни с посредничеството на банки като жалбоподателя, които могат да допринесат за ядреното разпространение, включително без знанието на посочените банки. Поради това не считам, че спорният режим е могъл per se да стане причина за някакво засягане на доброто име на Bank Mellat, сравнимо с това, за което става въпрос по дело Abdulrahim ( 46 ), и за което непременно е трябвало да може, при наличието на условията за това, да бъде присъдено обезщетение.
42.
От друга страна и във всеки случай, направената по-горе констатация за липсата на последици за жалбоподателя от общия режим пречи да се установи такава вреда, която да е засегнала доброто име на банката.
43.
Трето, също поради горните съображения не мисля и че Съдът може да постанови, че правният интерес на Bank Mellat съществува поради факта, че установяването на незаконосъобразността на общия режим би могло да обоснове евентуален иск за обезщетение за вреди. Макар да не мога да се съглася с довода на Съвета, че самото съществуване на обжалваното съдебно решение, с което Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу спорните актове, е достатъчно, за да се установи, че в настоящия случай условието относно наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, необходимо, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, във всеки случай липсва, налага се изводът, че при липсата на правни последици за жалбоподателя от спорните актове шансовете да бъде уважен евентуален иск за обезщетение не биха могли да представляват „полза“, която банката би могла да извлече по смисъла на съдебната практика относно правния интерес.
44.
Четвърто, остава последната хипотеза, а именно че запазването на правния интерес на Bank Mellat трябва да се констатира, за да се накара Съветът да внесе подходящите промени и така да се избегне опасността от ново допускане на незаконосъобразността, от която се твърди, че са опорочени обжалваните актове ( 47 ). Проблемът с тази утвърдена от Съда хипотеза е, че формулировката е прекалено широка. Всъщност, обективно погледнато, всяка страна има интерес от това дадена незаконосъобразност да не се допуска отново и това недопускане е полза, която може да се извлече и да е налице във всяка възможна конфигурация. При толкова широко тълкуване на тази хипотеза обаче Съдът в крайна сметка ще трябва да спре да свързва отпадането на предмета на спора с каквито и да е последици за производството. Именно поради тази причина от жалбоподателя следва да се изисква съвсем точно да докаже опасността от ново допускане на незаконосъобразността, на която се позовава. Според мен фактът, че правата на Bank Mellat не са засегнати от прилагането на спорния режим, води до отпадане на условието, свързано със съществуването на опасност от ново допускане. Вярно е, че предвид временния характер на отмяната на ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран опасността тези мерки да бъдат приети отново съществува, както твърди жалбоподателят. Въпреки това, ако се стигне до повторно задействане на тези мерки, едва тогава Bank Mellat би понесла конкретните последици от тях за първи път.
45.
Поради всички тези причини стигам до извода, що се отнася до главния въпрос, че трябва да се приеме, че липсва правен интерес на жалбоподателя от подаване на жалбата и тя трябва да се отхвърли като недопустима. При това положение съображенията по-долу ще бъдат изложени само при условията на евентуалност и естествено ще бъдат по-кратки.
Б. При условията на евентуалност: по запазването на правния интерес на Bank Mellat в хода на производството пред Общия съд
46.
Въпреки че току-що установих липсата на правен интерес на Bank Mellat в рамките на настоящото производство по обжалване, в случай че Съдът не приеме моето становище, като предварителен въпрос може да се постави въпросът за запазването на правния интерес на Bank Mellat в рамките на подадената до Общия съд жалба за отмяна.
47.
В това отношение припомням, че е изненадващо, след като решението на Общия съд е постановено на 2 юни 2016 г. и то се позовава на решението на Съда от 18 февруари 2016 г., с което се потвърждава отмяната на индивидуалните ограничителни мерки срещу жалбоподателя ( 48 ), и съдържа конкретни съображения относно наличието на правен интерес на жалбоподателя към момента на подаване на жалбата ( 49 ) — че Общият съд изобщо не споменава плана за действие, пълните последици от който настъпват още на 16 януари 2016 г.
48.
Неотчитането на последиците от този план, както и твърдението, че считано от 18 февруари 2016 г., жалбоподателят действително е подчинен по право на спорния режим ( 50 ), опорочават доводите на Общия съд относно правния интерес на жалбоподателя, по отношение на който Общият съд е трябвало да провери — евентуално служебно — не само дали е налице към момента на подаване на жалбата, но също и дали се запазва в хода на съдебното производство.
49.
В това отношение едва в отговор на въпрос, поставен от Съда с искане за устен отговор, страните в крайна сметка изразяват становище по невземенето предвид от страна на Общия съд на последиците от плана за действие за правния интерес на Bank Mellat в рамките на производството пред него. По същество, макар те единодушно да приемат, че Общият съд всъщност не е взел предвид тези последици, или изразяват съмнения по този въпрос, само Bank Mellat поддържа, че в приложение на принципите, изведени от Съда в решение Abdulrahim ( 51 ), Общият съд при всички случаи е трябвало да установи запазването на нейния правен интерес от производството пред него предвид ползите, които все още можела да извлече от своята жалба. Bank Mellat счита, че в резултат на отмяната ex tunc на индивидуалните ограничителни мерки по отношение на нея се прилага общият режим от момента на влизане в сила на тази отмяна.
50.
Същите доводи като тези, които използвах при преценката на правния интерес на Bank Mellat към момента на подаване на жалбата, ме навеждат на извода, че този интерес отпада в хода на производството пред Общия съд, тъй като липсата на реални последици от спорния режим за правното положение на жалбоподателя — в резултат от съчетаването на въздействието на плана за действие с припокриването във времето на индивидуалния и общия режим — не позволява да се предположи каквато и да е полза за Bank Mellat от иска ѝ до Общия съд.
51.
Така обжалваното съдебно решение се опорочава от нова грешка при прилагане на правото в точка 77, тъй като Общият съд погрешно заключава, че „констатирането по настоящото дело на липса на правен интерес на жалбоподателя от отмяната на член 1, точка 15 от обжалвания регламент би довело до нарушение на правото му на ефективна съдебна защита, тъй като след окончателното отпадане на отнасящите се до него индивидуални ограничителни мерки би бил подчинен на действието на спорния режим, но жалбата му за отмяна на член 1, точка 15 от обжалвания регламент не би била допустима поради просрочие“. Противно на твърдението на Общия съд, отмяната на този член не може да породи правни последици за Bank Mellat ( 52 ).
52.
Следователно, ако се предположи, че Съдът приеме жалбата за допустима, той следва да отмени обжалваното съдебно решение поради допуснатата в него съществена грешка при прилагане на правото, що се отнася до преценката на правния интерес на Bank Mellat след влизането в сила на плана за действие, и служебно да приеме, че липсва основание за произнасяне по жалбата за отмяна на жалбоподателя в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 24 от настоящото заключение.
В. При условията на евентуалност
1. По четвъртото и петото основание, изведени от грешки при прилагане на правото при преценката на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС и при преценката на компетентността на Общия съд
а) По четвъртото основание, изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС
1) Обжалваното съдебно решение
53.
В точка 44 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява дали Bank Mellat отговаря на условията, установени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да може да се приеме, че жалбата ѝ е допустима. След като определя член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 като подзаконов акт ( 53 ), Общият съд припомня изискванията на член 263, четвърта алинея ДФЕС, както са уточнени в съдебната практика. В това отношение той припомня, че жалба срещу такъв акт е допустима, ако се установи, че той засяга пряко Bank Mellat и не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението му ( 54 ). Освен това, за да може да бъде оспорен пред съда на Съюза, подзаконовият акт, който поражда пряко последици за правното положение на физическо или юридическо лице, не трябва да изисква мерки за изпълнение ( 55 ).
54.
След като припомня елементите на анализа, който ще трябва да извърши, Общият съд разглежда поотделно съдържащите се в член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 разпоредби. Той постановява първо, че като финансова институция, установена в Иран, Bank Mellat не е засегната пряко от член 30а от изменения Регламент № 267/2012, и жалбата и' по отношение на тази разпоредба трябва да се приеме за недопустима ( 56 ). По-нататък той приема, че член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012 предоставя на националните органи, до които е отправено искане за прехвърляне, право на преценка да определят дали планираното прехвърляне създава опасност от нарушение на други разпоредби от посочения регламент, така че Bank Mellat не може да претендира, че е засегната пряко от член 30б, параграф 3, първа алинея, който освен това включва мерки за изпълнение. Поради това се приема, че жалбата на Bank Mellat е недопустима в частта относно член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012 ( 57 ).
55.
След това Общият съд постановява, че член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 засяга пряко Bank Mellat и не включва мерки за изпълнение в други три аспекта: член 30, параграф 1 (който предвижда забрана за прехвърляния без възможност за разрешение), член 30, параграф 3, буква а) във връзка с член 30, параграф 5 (които предвиждат за някои прехвърляния задължение за предварително уведомяване, което не зависи от преценката на националните органи) и член 30, параграф 3, букви б) и в) във връзка с член 30, параграф 5 (които предвиждат независещо от преценката на националните органи и невключващо мерки за изпълнение задължение за започване на процедура по издаване на разрешение за прехвърляния над определен праг) от изменения Регламент № 267/2012 ( 58 ).
56.
Поради това Общият съд приема, че жалбата на Bank Mellat е допустима в частта в която се оспорват посочените в предходната точка три разпоредби ( 59 ).
2) Обобщение на доводите на страните
57.
По същество Bank Mellat упреква Общия съд, че не е преценил правилно условието за прякото засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС с оглед на член 30а от изменения Регламент № 267/2012. Тя поддържа, че Общият съд не е можел да разглежда тази разпоредба изолирано от гледна точка на посоченото условие, тъй като тя била пряко засегната от спорния режим в неговата цялост. Разглеждането на член 30а във връзка с член 30 от посочения регламент трябвало да наведе Общия съд на констатацията, че член 30а допълва член 30 и че става дума за допълващи се разпоредби. Във всеки случай, дори извършен сам за себе си, анализът на член 30а от Регламент № 267/2012 би трябвало да доведе до констатацията, че Bank Mellat действително е пряко засегната от тази разпоредба.
58.
Bank Mellat оспорва също и анализа, вследствие на който Общият съд приема, че жалбата е недопустима в частта, относно член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012. Този член засягал пряко Bank Mellat, доколкото представлявал основна разпоредба за общия режим, въведен с член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, в чийто контекст трябвало да бъде поставен отново, и доколкото предоставял на националните органи правомощието да забраняват операции и по този начин отслабвал търговската позиция на банката. По смисъла на тази разпоредба, която трябвало да се прилага автоматично, тези органи не се ползвали с право на преценка, тъй като евентуално признатото право на преценка се упражнявало едва на по-късен етап. Член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012 не съдържал мерки за изпълнение, тъй като предоставял на националните органи непосредствено и автоматично право на преценка и по този начин постигал своите правни последици, без за тях да е необходим междинен акт. Bank Mellat припомня, че не би трябвало да се намира в положение, при което, за да оспори дадена разпоредба и да получи достъп до съд, трябва да наруши правната уредба.
59.
При условията на евентуалност Bank Mellat изтъква, че пред Общия съд е поддържала, че е лично засегната от общия режим в качеството си на член на категория, за която той се отнася, но това не било разгледано от Общия съд или поне имплицитно отхвърлено.
60.
Накрая Bank Mellat поддържа, че самостоятелното разглеждане на разпоредбите от страна на Общия съд опорочавало неговия анализ на спазването на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС и ограничавало съдебния контрол само до някои разпоредби. Дори да е могъл да разгледа поотделно различните елементи на общия режим, Общият съд е трябвало да установи тяхното припокриване и невъзможността да бъдат разделени един от друг в случай на отмяна.
61.
Съветът, Комисията и Обединеното кралство считат, че в анализа на Общия съд относно спазването на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС няма грешка при прилагане на правото по отношение на член 30а и член 30б, параграф 3 от изменения Регламент № 267/2012,. От своя страна и в отговор на поставен от Съда въпрос Обединеното кралство обаче счита, че Общият съд е трябвало да приеме, от една страна, че жалбата на Bank Mellat е насочена срещу законов, а не срещу подзаконов акт, и от друга страна, че тази жалба е недопустима в своята цялост, също и поради това, че е насочена срещу другите елементи от общия режим, съдържащи се в член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, както и поради липсата на пряк и личен интерес на Bank Mellat.
3) Анализ
62.
Най-напред искам да отбележа, че жалбоподателят не оспорва дадената от Общия съд квалификация на Регламент № 1263/2012 като „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС ( 60 ). Следователно не е необходимо да се връщаме на този въпрос и последващият анализ изхожда от постулата, че действително става дума за подзаконов акт.
63.
При наличието на такъв акт член 263, четвърта алинея ДФЕС налага две условия, за да е допустима жалбата за отмяна: жалбоподателят трябва да е засегнат пряко от обжалвания акт и последният не трябва да включва мерки за изпълнение.
64.
Страните обсъдиха възможността спазването на тези две условия да се анализира, като различните елементи на спорния режим се разделят, вместо да се разглеждат заедно, както предлага Bank Mellat. Припомням, че спецификата на жалбата на Bank Mellat до Общия съд се състои в това, че формално с нея се оспорва една-единствена разпоредба — член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, която на свой ред съдържа три члена, съставени съответно от шест, три и пет параграфа и множество букви и подточки. Считам, че при тези обстоятелства избраният от Общия съд метод на анализ е напълно оправдан, както ще докажа в своя анализ.
65.
Оказва се, че в доводите на Общия съд относно член 30а от изменения Регламент № 267/2012 не е допусната грешка при прилагане на правото. Този член изрично предвижда, че с него се уреждат положения, които не попадат в персоналното приложно поле на член 30 от същия регламент ( 61 ). Ясно е обаче, че в качеството си на установена в Иран банка Bank Mellat е засегната от общата забрана за прехвърляне на финансови средства по смисъла на член 30, параграф 1, буква a) от изменения Регламент № 267/2012 и следователно мерките, установени с член 30а от посочения регламент, не се отнасят до нея. Страна, която не попада в приложното поле на дадена разпоредба, трудно може да докаже, че е пряко засегната от нея по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Доводът на Bank Mellat, че Общият съд трябвало да вземе предвид това условие, като се съобрази с всички разпоредби, съдържащи се в член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, във всички случаи е несъстоятелен поради липсата на последици от член 30а от изменения Регламент № 267/2012 за нейното правно положение.
66.
Що се отнася до член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012, в него се уточняват редът и условията, при които общото правило, определено в член 30 от същия регламент ( 62 ) — а именно принципна забрана за прехвърляния, съчетана с режим на изключения, който е подчинен на изисквания за предварително уведомление или разрешение — трябва да се приложи на практика. Така в него се предвижда, че „компетентните органи дават разрешението при реда и условията, които смятат за уместни, освен ако имат основателни причини да решат, че прехвърлянето на финансови средства, за което се иска разрешението, би могло да е в нарушение на която и да е от забраните или задълженията от [изменения Регламент № 267/2012]“. Следователно член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012 във всички случаи изисква за предвижданите прехвърляния да се получи разрешение, което националните органи издават автоматично при липса на съмнение за заобикаляне на правилата, установени със спорния режим, или в противен случай отказват, упражнявайки правото си на преценка.
67.
Що се отнася до условието по член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателят да бъде пряко засегнат от акта, който иска да оспори, според мен предвид тяхната взаимна свързаност е трудно да се прецени, от една страна, че то е изпълнено по отношение на общата разпоредба, т.е. член 30 от изменения Регламент № 267/2012, и не е изпълнено по отношение на разпоредбата, в която се определят конкретните условия и ред за прилагането ѝ, т.е. член 30б, параграф 3, първа алинея от посочения регламент. Поради това признавам, че имам някои резерви относно становището на Общия съд по този въпрос, което според мен обединява две условия, които обаче са различни, като приема, че след като разрешенията на националните органи са задължителни по смисъла на член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012, жалбоподателят не е могъл да бъде пряко засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
68.
След това уточнение, тази нова грешка при прилагане на правото би могла да остане без последици, ако се потвърди, че във всички случаи член 30б, параграф 3, първа алинея от изменения Регламент № 267/2012 е разпоредба, която включва мерки за изпълнение. Така стигам до анализа на второто условие, предвидено в член 263, четвърта алинея in fine ДФЕС.
69.
Вече утвърдената съдебна практика, припомнена за последен път в решения Industrias Quimicas del Vallés/Комисия ( 63 ) и European Union Copper Task Force/Комисия ( 64 ), по същество изисква изразът „които не включват мерки за изпълнение“ да се тълкува в светлината на целта на член 263, четвърта алинея ДФЕС, а именно да се избегне положение, при което даден частноправен субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки, като в такъв случай правните субекти са защитени срещу прилагането на съответния акт чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение. Ако изпълнението на такъв акт е от компетентността на държавите членки, правните субекти могат да се позоват на невалидността на съответния основен акт пред националните юрисдикции и да дадат повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициално запитване. Следователно, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, трябва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС. Освен това следва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата, като въпросът дали посочените мерки имат автоматичен характер или не, е без значение.
70.
С оглед на тази съдебна практика съм склонен да считам, че ако тълкуването на последното условие по член 263, четвърта алинея ДФЕС, което трябва да е налице, трябва да се ръководи от стремежа да се гарантира ефективна съдебна защита на Bank Mellat, изводът, до който стига Общият съд, като извежда на преден план необходимостта от решение на националните органи за разрешаване или евентуално за отказ на планираното прехвърляне, изглежда разумен, тъй като при подобна хипотеза жалбоподателят би имал пълна свобода да оспори пред националния съд национално решение за отказ на планираното прехвърляне, без да бъде принуден да се постави в положение, при което нарушава правото на ЕС.
71.
Потвърждаването на извода, че жалбата трябва да бъде счетена за недопустима в частта относно член 30б, параграф 3, първа алинея от Регламент № 267/2012, подкрепя схващането, че Общият съд е действал задоволително, като е разгледал самостоятелно всяка от разпоредбите с оглед на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност какво би трябвало да предпочете Общият съд, ако трябваше да се произнесе по изпълнението на предвидените в този член условия във връзка с член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, разглеждан в неговата цялост: факта, че жалбата на Bank Mellat очевидно изпълнява тези условия с оглед на член 30 от изменения Регламент № 267/2012, или, напротив, трябваше да стигне до извода, че жалбата е недопустима в своята цялост предвид наличието на две проблемни в това отношение разпоредби — едната, която не засяга пряко жалбоподателя (член 30а от посочения регламент), другата, включваща мерки за изпълнение (член 30б, параграф 3, първа алинея от същия регламент)? Отговорът на този въпрос не е никак лесен и подходът, възприет в крайна сметка от Общия съд, изглежда балансиран, тъй като зачита в пълна степен правото на обжалване на Bank Mellat, като в същото време гарантира последователното прилагане ( 65 ) на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
72.
Поради това четвъртото основание следва да се отхвърли по същество.
б) По петото основание, изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на компетентността на Общия съд
1) Обжалваното съдебно решение
73.
В точка 25 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда въпроса дали е компетентен да се произнесе по третото искане на Bank Mellat за установяване на неприложимостта на член 1, точка 6 от Решение 2012/635 спрямо нея ( 66 ). След като припомня текста на член 263, четвърта алинея ДФЕС, членове 275 ДФЕС и 277 ДФЕС, Общият съд приема, че член 1, точка 6 от Решение 2012/635 е разпоредба относно ОВППС по смисъла на член 275 ДФЕС ( 67 ). Той припомня, че поради естеството си дерогацията от правилото за компетентността на Съда по член 275 ДФЕС, трябва да се тълкува стриктно. След това той приема, че мерките, предвидени в член 1, точка 6 от Решение 2012/635, са общи и приложното им поле се определя чрез позоваване на обективни критерии, а не чрез посочване на конкретни физически или юридически лица, и поради това не става въпрос за решение, предвиждащо ограничителни мерки спрямо такива лица по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС ( 68 ). По-нататък той припомня, че възражението за незаконосъобразност е повдигнато от жалбоподателя в рамките на производство по жалба за отмяна на член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, с който трябва да се осигури прилагането на член 1, точка 6 от Решение 2012/635 в областта на Договора за функционирането на ЕС ( 69 ). Въпреки това според Общия съд посоченият член 1, точка 15 не представлява решение, предвиждащо ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно, а не въз основа на преценка на свързани с дадена институция конкретни обстоятелства ( 70 ). Поради това възражението за незаконосъобразност на член 1, точка 6 от Решение 2012/635 не е повдигнато в подкрепа на жалба за отмяна на решение, предвиждащо ограничителни мерки по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС ( 71 ). При това положение Общият съд приема, че не е компетентен да се произнесе по възражението за незаконосъобразност на член 1, точка 6 от Решение 2012/635 ( 72 ). Въпреки това той не спира дотук, като постановява, че дерогацията от компетентността на съда на Съюза, предвидена в член 275 ДФЕС, не води до изключване на контрола относно законосъобразността на акта, приет на основание член 215 ДФЕС, който не спада към ОВППС, но може да бъде приет само след предварително приемане на решение относно ОВППС, какъвто е случаят с член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012. Поради това Общият съд приема, че е компетентен да се произнесе по първото и второто искане на Bank Mellat, които се отнасят до тази разпоредба ( 73 ).
2) Доводи на страните и анализ
74.
По същество Bank Mellat упреква Общия съд за неговото прекалено формално и тясно разбиране за собствената му компетентност, което не било съвместимо с целта на системата за ефективна съдебна защита. Доколкото Bank Mellat твърди, че е пряко засегната от спорния режим, без за това да са необходими мерки за изпълнение, индивидуалният характер на мерките по смисъла на член 275 ДФЕС бил проверен, още повече че действително ставало въпрос за мерки, приети спрямо юридически лица, едно от които е жалбоподателят. Bank Mellat поддържа също така, че самият член 1, точка 6 от Решение 2012/635 предвижда подобни мерки, което било достатъчно, за да се обоснове компетентността на Общия съд да се произнесе по повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност. При условията на евентуалност Bank Mellat поддържа, че член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 очевидно представлява ограничителна мярка, че законосъобразността на този член може да се оспори и правото да се подаде насрещна жалба срещу член 1, точка 6 от Решение 2012/635 трябвало да се признае на основание член 277 ДФЕС предвид пряката правна връзка между тези две спорни разпоредби.
75.
Съветът, Комисията и Обединеното кралство считат, че настоящото основание следва да се отхвърли по същество.
76.
Правната основа на Решение 2012/635 е член 29 от ДЕС, който е сред разпоредбите, съдържащи се в дял V, глава 2 от ДЕС. При това положение посоченото решение изглежда действително попада в обхвата на изключенията, предвидени в член 275, първа алинея ДФЕС, така че a priori съдът на Съюза не е компетентен да се произнася по законосъобразността или валидността на подобно решение. Член 275, втора алинея ДФЕС обаче предвижда, че съдът на Съюза е компетентен да контролира законосъобразността на „решенията, предвиждащи ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и приети от Съвета на основание глава 2 на дял V“ от ДЕС. Bank Mellat поддържа, че член 1, точка 6 от Решение 2012/635 предвижда именно такива мерки и следователно Общият съд трябвало да приеме, че е компетентен да се произнесе по повдигнатото пред него възражение за незаконосъобразност.
77.
Според мен начинът, по който Bank Mellat предлага на Съда да тълкува член 275, втора алинея ДФЕС, лишава от смисъл тази разпоредба. Очевидно е, че член 275, втора алинея ДФЕС като разпоредба, дерогираща компетентността на съда на Съюза, трябва да се тълкува стриктно, както впрочем припомня Общият съд. Като иска да наложи схващането, че член 1, точка 6 от Решение 2012/635 представлява решение, предвиждащо ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС, Bank Mellat обаче иска да ограничи съществено обхвата на изключението по първа алинея от този член. Същностната разликата между индивидуалните мерки, наложени на Bank Mellat, които са предмет на решение на Съда от 18 февруари 2016 г. ( 74 ), и мерките, разглеждани в настоящото производство по обжалване, е чудесен пример за разграничението, което трябва да се прави при прилагането на член 275, втора алинея ДФЕС. С други думи, съдът на Съюза не е компетентен при наличието на ограничителни мерки в общия смисъл на това понятие. Освен това тези мерки трябва да са индивидуални по своята същност.
78.
Съдът потвърждава за първи път този подход в решение Gbagbo и др./Съвет ( 75 ), в което приема, че „що се отнася до актовете, приемани на основание на разпоредбите в областта на [ОВППС], възможността да бъдат обжалвани пред съдилищата на Съюза възниква на основание член 275, втора алинея ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС именно поради същността им на индивидуални решения“.
79.
Тази разлика може да се илюстрира и чрез сравнение на разпоредбите на Решение 2012/635. От своя страна член 1, точка 6 от посоченото решение цели да въведе общ режим на ограничителни мерки, които се налагат без разграничение при описаните в него условия спрямо банките, установени в Иран, въз основа на общ критерий и без да се твърди, че тези банки участват в ядреното разпространение. Този член попада в обхвата на изключението, предвидено в член 275, първа алинея ДФЕС. Съгласно моя анализ обаче член 2 от Решение 2012/635, който допълва списъка на лицата и образуванията, участващи в дейности, свързани с ядрената програма или програмата за балистични ракети, и на лицата и образуванията, подкрепящи правителството на Иран, попада в обхвата на член 275, втора алинея ДФЕС поради индивидуалния характер на тези мерки.
80.
Оказва се следователно, че в точка 33 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд доказва, че целта на член 1, точка 6 от Решение 2012/635 е да се въведат общоприложими ограничителни мерки ( 76 ), след което стига да извода, че не е компетентен, няма никаква грешка при прилагане на правото.
81.
По-голяма изненада предизвиква следващият етап от доводите на Общия съд в точки 35 и 36, където той установява, че член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 „не представлява решение, предвиждащо ограничителни мерки […] по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС“. Подобно твърдение е ирелевантно, при положение че Общият съд е бил длъжен да провери положението на член 1, точка 6 от Решение 2012/635 с оглед на член 275 ДФЕС. Тази грешка при прилагане на правото обаче не опорочава правилния извод, до който Общият съд стига в точка 38 от решението си.
82.
При това положение петото основание трябва да се отхвърли по същество.
2. По основанията на жалбата по същество
а) По първото основание, изведено от грешка при тълкуването и прилагането на изискването за необходимост по смисъла на член 215, параграф 1 ДФЕС
83.
Тук жалбоподателят упреква Общия съд, че тълкува неправилно член 215, параграф 1 ДФЕС и опорочава решението си, допускайки „автономна материалноправна грешка“. Общият съд неправилно постановил, че изискването за необходимост по този член не засяга връзката между приетия на това основание акт и преследваната от ОВППС цел.
84.
Член 215, параграф 1 ДЕФС предвижда, че „[к]огато решение, прието съгласно глава 2 на дял V от Договора за Европейския съюз, предвижда прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите и финансови отношения с една или няколко трети страни, Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, по съвместно предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията, приема необходимите мерки. […]“.
85.
Освен че направената от жалбоподателя квалификация на грешката, за която упреква Общия съд, изглежда неправилна ( 77 ), от самия текст на член 215, параграф 1 ДФЕС изглежда очевидно, че установеното с него отношение на необходимост действително се намира между решението ОВППС и приетия последващ акт. Поради това Общият съд е трябвало евентуално да провери дали член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 представлява мярка, необходима за изпълнението на Решение 2012/635, и по-специално на член 1, точка 6 от посоченото решение. Ето защо в точка 87 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че „позоваването на „необходимите мерки“ цели да гарантира, че Съветът няма да приеме на основание член 215 ДФЕС ограничителни мерки, надхвърлящи тези, приети със съответното решение ОВППС“. Обхватът на изпълнителните правомощия на Съвета по този въпрос вече е установен от Съда ( 78 ). В това отношение, както правилно отбелязва Комисията, мерките, предвидени в член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, вече са много подробно изложени в член 1, точка 6 от Решение 2012/635.
86.
При това положение първото основание на жалбата следва да се отхвърли по същество.
б) По второто основание, изведено от грешка при прилагането на принципа на пропорционалност
87.
Bank Mellat поддържа, че доводите на Общия съд са опорочени поради неправилно прилагане на принципа на пропорционалност, което го довело до извода за съответствие на спорния режим с посочения принцип. Жалбоподателят посочва шест твърдения за нарушение. Първото е изведено от неподходящо определяне на равнището на контрол, който съдът на Съюза трябва да приложи при наличието на подобен режим. Второто е изведено от неправилна преценка на тежестта на санкциите. Третото е изведено от грешка при определянето на целта, която се преследва със спорния режим. Четвъртото е изведено от неправилна преценка на необходимостта от посочения режим. Петото е изведено от грешка в преценката относно наличието на алтернативни, по-малко ограничителни мерки. Шестото и последно твърдение за нарушение е изведено от недостатъчното вземане предвид на индивидуалното положение на Bank Mellat при преценката на Общия съд, свързана с принципа на пропорционалност.
88.
Що се отнася до определянето на подходящото равнище на съдебен контрол, Bank Mellat по същество поддържа, че Общият съд е обърнал тежестта на доказване, като не е приел, че правните гаранции, съпътстващи приемането на индивидуални ограничителни мерки, са приложими в рамките на преценката на законосъобразността на общ режим като спорния, което довело до нарушение на ефективната ѝ съдебна защита. Общият съд обаче не допуска грешка при прилагане на правото, като постановява ( 79 ), че съдебната практика, на която Bank Mellat се позовава пред него, не е приложима, тъй като спорните актове, и по-специално Регламент № 1263/2012, представляват актове с общо приложение, чийто правен режим се различава от този на индивидуалните решения, с които се приемат индивидуални ограничителни мерки спрямо физически и юридически лица, чието посочване е обосновано с наличието на установен от Съвета личен модел на поведение, отговарящ на приетия от него критерий за посочване. Освен това, както Съветът правилно отбелязва, спорният режим е приет в област, която предполага избор от политическо, икономическо и социално естество и в която Съдът вече е признал широко право на преценка на законодателя на Съюза за извършването на тези комплексни преценки, така че законосъобразността на спорния режим от гледна точка на принципа на пропорционалност може да бъде засегната само ако той е явно неподходящ по отношение на преследваната цел ( 80 ). От точка 110 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд действително е имал намерение да провери пропорционалността на спорния режим, и по-специално да определи дали Съветът е имал основание да счита, че приемането му е подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел за възпрепятстване на ядреното разпространение и неговото финансиране, без да причинява несъразмерни неудобства на жалбоподателя. При тези обстоятелства Общият съд е приложил подходящото за такива случаи равнище на контрол.
89.
Що се отнася до преценката на тежестта на санкциите, макар жалбоподателят ясно да посочва, че оплакването му е във връзка с точки 205—211 от обжалваното съдебно решение, налага се все пак изводът, че той само твърди — без да се аргументира — че Общият съд е преценил неправилно тежестта на санкциите. Тъй като Bank Mellat не излага достатъчно съображения по този въпрос, разглеждането на доводите му приключва тук.
90.
Що се отнася до установяването на целта, която се преследва със спорния режим, жалбоподателят отново твърди, че Общият съд е трябвало да изиска от Съвета да докаже, че посоченият режим е подходящ за целта, която се твърди, че се преследва с него, а именно да се предотврати ядреното разпространение. Освен това Bank Mellat упреква Общия съд, че е придал твърде голямо значение на изявленията на Съвета и че не е могъл да установи коя е била действително преследваната незаконосъобразна цел, а именно да се упражни икономически натиск върху Иран. Следва обаче да се отбележи, че доводите на жалбоподателя в това отношение са насочени срещу част от обжалваното съдебно решение, в която се поставя акцент върху това, което Общият съд квалифицира като „първата цел“ ( 81 ), т.е. ( 82 ) да се възпрепятства ядреното разпространение, както и че при преценката си на посочената действително преследвана със спорния режим цел Общият съд не се задоволява с твърденията на Съвета ( 83 ), а разширява своя анализ, като констатира, че опитът на самия жалбоподател изглежда подкрепя твърденията на Съвета, тъй като Bank Mellat е трябвало да предоставя определени услуги на включено образувание, без да знае за това ( 84 ). Накрая, Bank Mellat няма основание да поддържа, че не е извършен валиден анализ на действително преследваната цел — а именно да се упражни икономически натиск върху Иран — както е видно от точки 136—143 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд постановява, че преследването на подобна цел не произтича от обжалваните актове. Следователно Общият съд правилно е установил целта, която се преследва със спорния режим.
91.
Що се отнася до преценката на необходимостта от спорния режим, Bank Mellat по същество поддържа, че спорният режим надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел, тъй като се прилага по отношение на образувания, за които няма никакви улики, че участват в дейностите по разпространение, и не предвиждал достатъчно изключения. Общият съд не бил доказал, че финансовото ембарго е било необходимо за постигане на преследваната цел, и мотивите във връзка с това били прекалено общи. От обжалваното съдебно решение обаче е видно, че Общият съд, след като констатира, че спорният режим се вписва в контекст на засилване на приетите срещу Ислямска република Иран ограничителни мерки, установява известна приемственост с предишния общ режим, чиято необходимост не се оспорва от Bank Mellat, и че в резултат на неговото премерено засилване в три отношения ( 85 ) спорният режим не става внезапно прекомерен ( 86 ). Освен това жалбоподателят изглежда упреква Общия съд, че разширява заключенията, изведени от анализите на Специалната група за финансови действия, до областта на ядреното разпространение, като приема, че тези заключения са доказателство за системни пропуски в банковия и финансовия сектор на Иран, поради което засилването на наложения със спорния режим надзор в този сектор съответства на целта да се предотврати ядреното разпространение. Според мен обаче този упрек излиза извън контрола, упражняван от Съда в рамките на производствата по обжалване, тъй като целта му е да постави на ново обсъждане пред него фактическо обстоятелство, на което Съветът се позовава пред Общия съд ( 87 ), за което обаче Bank Mellat не твърди, че е изопачено. Освен това вече беше потвърдено, че спорният режим не се основава на установяването на присъщ на всяка банкова и финансова институция риск от участие в забранената дейност и че същият предвижда редица изключения и освобождавания, с които се цели да се ограничат, доколкото е възможно, отрицателните последици от посочения режим. Общият съд правилно е установил тези два елемента, които ясно подкрепят констатацията, че спорният режим не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел.
92.
Що се отнася до съществуването на алтернативни, по-малко ограничителни мерки, Bank Mellat поддържа, че по отношение на посочените мерки Общият съд не е счел, че спорният режим е трябвало да предвижда, че се отнася само до финансовите институции, за които е налице основателно съмнение, или по-благоприятен режим на изключения или по-прозрачни правила, зависещи в по-малка степен от нечия преценка. Преценката на Общия съд относно установяването на системните пропуски в иранския банков сектор, която припомних по-горе, според мен обаче показва, че подчиняването на целия сектор на строг режим, който да се отнася до всички ирански банки, без оглед на съображения за тяхно лично участие в разпространението на ядрени оръжия, е явно необходимо, още повече че при спорния режим става дума не за забрана на всички прехвърляния, а — чрез налагане спрямо прехвърлянията на режим на предварително уведомление и разрешение, както и на режим на изключения — за оценка на тези прехвърляния в светлината на риска, който те евентуално представляват от гледна точка на ядреното разпространение. Освен това отбелязвам, че Bank Mellat не посочва с какво алтернативните мерки, които предлага, ще се окажат също толкова ефикасни, колкото спорния режим, което окончателно възпрепятства допускането на нейното твърдение за нарушение.
93.
Що се отнася до отчитането на индивидуалното положение на Bank Mellat за целите на преценката на пропорционалността на спорния режим, жалбоподателят по същество поддържа, че Общият съд е трябвало да вземе предвид факта, че срещу него няма доказателство за каквато и да е подкрепа за ядреното разпространение, и Общият съд е трябвало да констатира, че с оглед на този елемент спорният режим не е необходим. Доводите на жалбоподателя по този въпрос отново се основават на неправилно разбиране на това какво представлява спорният режим, т.е. общ режим, който се прилага по отношение на образувания, за които не е необходимо да се твърди, че е налице личен модел на поведение, свързан с опасността от разпространение на ядрени оръжия. Нещо повече, фактът, че Bank Mellat е предоставяла услуги на включено образувание, без да знае за това, по-скоро потвърждава необходимостта от общ режим като спорния с цел по-ефективна борба срещу ядреното разпространение в Иран. Впрочем в точка 195 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява точно това, така че, противно на твърдяното от жалбоподателя и въпреки че според мен Общият съд не е бил длъжен да го прави предвид общия характер на спорния режим, той всъщност отчасти взема предвид положението на жалбоподателя, но изводите, до които достига, са противоположни на тези, които Bank Mellat желае.
94.
Предвид всички тези съображения и тъй като не е установена никаква грешка на Общия съд при прилагане на правото при разглеждането на пропорционалността на спорния режим, второто основание трябва да се отхвърли по същество.
в) По третото основание, изведено от допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото при постановяването на съответствието на спорния режим с общите принципи на правото
95.
Bank Mellat поддържа, че Общият съд неправилно счита за недопустими — доколкото са насочени срещу член 30б, параграф 3, първа алинея от Регламент № 267/2012 — твърденията за нарушение, изложени в рамките на повдигнатото пред Общия съд трето основание, и също така неправилно постановява, че спорният режим не противоречи на принципите на правната сигурност и на недопускане на дискриминация, както и на задължението за мотивиране и процесуалните гаранции, които по принцип се предлагат в контекста на приемането на ограничителни мерки.
96.
Относно допустимостта на твърденията за нарушение, повдигнати срещу член 30б, параграф 3, първа алинея от Регламент № 267/2012, препращам към точка 66 и сл. от настоящото заключение.
97.
Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, Общият съд, след като припомня класическата съдебна практика в тази област, правилно стига до извода, че спорният режим отговаря на критериите, които Съдът изисква, за да постанови, че задължението за правна сигурност е изпълнено ( 88 ). Предвид същността на разглеждания режим и реда и условията за неговото функциониране, както са определени в член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, жалбоподателят няма основание да твърди, че има каквото и да е нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като условията, при които се изисква предварително уведомление или разрешение, според мен са формулирани ясно. Поради това не мога да не споделя извода на Общия съд, че разпоредбите на спорния режим, и по-специално член 30, параграфи 2—4 от Регламент № 267/2012, „определят достатъчно ясно и точно приложното поле на ограниченията и задълженията“ ( 89 ).
98.
Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от неправилно тълкуване от страна на Общия съд на обхвата на процесуалните задължения, които трябва да бъдат гарантирани с оглед на приемането на спорния режим, Общият съд най-напред проверява дали мотивите, предоставени на засегнатите от общия режим образувания, са им позволили да разберат ratio legis на посочения режим, за да могат евентуално да оспорят неговата законосъобразност ( 90 ), след което прави разграничение между процесуалните гаранции, които трябва да бъдат предоставени на физическите или юридическите лица, обект на индивидуални ограничителни мерки, и тези, които трябва да бъдат предложени на лицата, спрямо които се прилага общ режим от типа на спорния ( 91 ). Анализът на Общия съд в това отношение не може да не бъде потвърден, тъй като е очевидно, както вече имах повод да подчертая, че спорният режим, за разлика от индивидуалните ограничителни мерки, не се основава на конкретно твърдение за лично поведение, противоречащо на преследваната от ОВППС цел, а на опасността Иран да използва банките и финансовите институции на своя територия за целите на ядреното разпространение без тяхно знание. При това положение процесуалните гаранции, предоставени на етапа, предхождащ приемането на акта, са съвсем различни от тези, които предшестват приемането на индивидуалните ограничителни мерки ( 92 ). По-специално, спорният режим не представлява индивидуално решение, чийто адресат е Bank Mellat. Обратно на това, което Bank Mellat поддържа, и предвид разликата между правния режим, приложим за индивидуалните ограничителни мерки, и този, който се прилага за спорния режим, направените от Общия съд изводи в рамките на контрола за законосъобразност на индивидуалните ограничителни мерки са напълно независими от тези, които същият е могъл да направи в производство по жалба, с която се оспорва законосъобразността на спорния режим. При това положение Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като отхвърля твърденията за нарушение, изведени от нарушение на задължението за мотивиране и от нарушение на правните гаранции, които се изискват при наличие на ограничителни мерки.
99.
Накрая, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, и в този случай се налага изводът, че Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като постановява, че различното третиране, на което са подложени иранските образувания, попадащи в приложното поле ratione personae на спорния режим, е обосновано от самата същност на режима, чиято цел е да допринесе за борбата срещу опасността от ядрено разпространение в Иран, след като вече е установено, че тези образувания могат, дори без тяхно знание, да участват във финансирането на посоченото разпространение. Що се отнася до довода на жалбоподателя, че това различно третиране не било необходимо за постигане на преследваната цел и че съществували други, по-малко ограничителни мерки, склонен съм да считам, че неговата цел е да постави на ново обсъждане анализа на Общия съд, направен при проверката на пропорционалността на спорния режим, и поради това препращам към анализа ми на второто основание на жалбата, предмет на настоящото производство.
100.
По тези причини третото основание следва да се отхвърли по същество.
V. По съдебните разноски
101.
Решението относно съдебните разноски ще бъде взето само с оглед на заключението ми по основния въпрос, а именно недопустимостта на жалбата. Не мога обаче да не мисля, че ако Общият съд беше подходил правилно към въпроса за отпадането на правния интерес в хода на производството пред него и ако беше установил липса на основание за произнасяне, това можеше да накара жалбоподателя да се откаже да подаде настоящата жалба. Ето защо би могло този факт да се вземе предвид при определянето на съдебните разноски.
102.
Така съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е поискал Bank Mellat да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и тъй като трябва да се приеме, че подадената от нея жалба е недопустима, тя би следвало да бъде осъдена да заплати съдебните разноски по обжалването. Поради изложените по-горе причини обаче считам, че Съдът трябва да приложи член 184, параграф 4, второ изречение от Процедурния правилник и да реши Обединеното кралство и Комисията да понесат направените от тях съдебни разноски.
VI. Заключение
103.
Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам Съдът да се произнесе по следния начин:
„1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Bank Mellat да заплати съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.
3)
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) T‑160/13, EU:T:2016:331.
( 3 ) ОВ L 356, 2012 г., стр. 34.
( 4 ) ОВ L 282, 2012 г., стр. 58.
( 5 ) Т.е. в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39) (наричано по-нататък „Решение 2010/413“), и в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1).
( 6 ) И по-точно Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1), а след това Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1).
( 7 ) Вж. съображение 5 от Решение 2012/635.
( 8 ) При позоваванията на членове 30, 30а и 30б, както са изменени или въведени с член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012, препращам към посочените членове в изменения Регламент № 267/2012.
( 9 ) Вж. обобщение на обжалваното съдебно решение в точка 73 и сл. от настоящото заключение.
( 10 ) Относно проверката на компетентността на Общия съд вж. точки 25—40 от обжалваното съдебно решение.
( 11 ) Вж. точки 41—67 от обжалваното съдебно решение.
( 12 ) Вж. точки 68—78 от обжалваното съдебно решение.
( 13 ) Решение от 18 февруари 2016 г. (C‑176/13 P, EU:C:2016:96).
( 14 ) На 14 октомври 2016 г. Обединеното кралство подава насрещна жалба, която в крайна сметка оттегля на 21 юни 2017 г.
( 15 ) Вж. член 1, точка 17 от Решение (ОВППС) 2015/1863 на Съвета от 18 октомври 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 274, 2015 г., стр. 174), член 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2015/1861 на Съвета от 18 октомври 2015 година. за изменение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 274, 2015 г., стр. 1), Решение (ОВППС) 2016/37 на Съвета от 16 януари 2016 г. година относно датата на прилагане на Решение 2015/1863 (ОВ L 111, 2016 г., стр. 1), както и информационната бележка относно датата на прилагане на Регламент 2015/1861 и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1862 на Съвета за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 274, 2015 г., стр. 161).
( 16 ) Решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 17 ) Решение от 18 февруари 2016 г. (C‑176/13 P, EU:C:2016:96).
( 18 ) Решение от 28 май 2013 г. (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 19 ) Тук жалбоподателят се позовава на решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T‑228/02, EU:T:2006:384).
( 20 ) Жалбоподателят счита, че тези отрицателни последици са напълно сравними с последиците, посочени в точки 80—85 от решение от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T‑384/11, EU:T:2014:986).
( 21 ) Тук жалбоподателят се позовава на точки 70—74 от решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 22 ) Вж. решения от 21 декември 2011 г., ACEA/Комисия (C‑319/09 P, непубликувано, EU:C:2011:857, т. 67) и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия (C‑133/12 P, EU:C:2014:105, т. 54).
( 23 ) Вж. решение от 26 февруари 2015 г., Planet/Комисия (C‑564/13 P, EU:C:2015:124, т. 28 и 34).
( 24 ) Вж. определение от 31 юли 1989 г., S./Комисия (206/89 R, EU:C:1989:333, т. 8).
( 25 ) Вж. решение от 20 юни 2013 г., Cañas/Комисия (C‑269/12 P, непубликувано, EU:C:2013:415, т. 15 и цитираната съдебна практика).
( 26 ) Вж. решение от 26 февруари 2015 г., Planet/Комисия (C‑564/13 P, EU:C:2015:124, т. 34).
( 27 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61).
( 28 ) Вж. решения от 19 октомври 1995 г., Rendo и др./Комисия (C‑19/93 P, EU:C:1995:339, т. 13) и от 13 юли 2000 г., Парламент/Richard (C‑174/99 P, EU:C:2000:412, т. 33), виж също определение на председателя на Съда от 27 февруари 2002 г., Commerzbank/Комисия (C‑480/01 P(R), EU:C:2002:127, т. 20), определения от 19 януари 2006 г., Audi/СХВП (C‑82/04 P, непубликувано, EU:C:2006:48, т. 20), от 5 юли 2012 г., Audi и Volkswagen/СХВП (C‑467/11 P, непубликувано, EU:C:2012:425, т. 11) и от 15 ноември 2012 г., Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft/Комисия (C‑145/12 P, непубликувано, EU:C:2012:724, т. 23).
( 29 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 62).
( 30 ) Решение от 28 май 2013 г. (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 31 ) Решение от 28 май 2013 г. (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 32 ) Решение от 18 февруари 2016 г. (C‑176/13 P, EU:C:2016:96). Следва да се отбележи, че решението на Съда е постановено след влизането в сила на плана за действие.
( 33 ) Съображение 9 от Решение 2015/1863.
( 34 ) Съображения 5 и 6 от Регламент 2015/1861.
( 35 ) Съображение 14 от Решение 2015/1863.
( 36 ) Вж. член 2, втора алинея от Регламент 2015/1861.
( 37 ) Съображение 9 от Решение 2015/1863. Вж. също съображение 10 от посоченото решение и съображения 6 и 7 от Регламент 2015/1861.
( 38 ) Вж. точка 26 от настоящото заключение.
( 39 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).
( 40 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 63 и 64).
( 41 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 68).
( 42 ) Вж. решение от 18 февруари 2016 г., Съвет/Bank Mellat (C‑176/13 P, EU:C:2016:96, т. 11 и сл.).
( 43 ) Вж. бележка под линия 12 от жалбата.
( 44 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 72 и цитираната съдебна практика).
( 45 ) Вж. точки 127, 161 и 173 от обжалваното съдебно решение.
( 46 ) Решение от 28 май 2013 г. (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 47 ) Вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 63 и цитираната съдебна практика).
( 48 ) Решение Съвет/Bank Mellat (C‑176/13 P, EU:C:2016:96).
( 49 ) Вж. точка 68 и сл. от обжалваното съдебно решение.
( 50 ) Вж. точка 76 от обжалваното съдебно решение.
( 51 ) Решение от 28 май 2013 г. (C‑239/12 P, EU:C:2013:331).
( 52 ) Вж. точка 78 от обжалваното съдебно решение.
( 53 ) Вж. точки 44—55 от обжалваното съдебно решение.
( 54 ) Вж. точка 56 от обжалваното съдебно решение.
( 55 ) Вж. точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение.
( 56 ) Вж. точка 59 от обжалваното съдебно решение.
( 57 ) Вж. точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение.
( 58 ) Вж. точки 62—65 от обжалваното съдебно решение.
( 59 ) Вж. точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение.
( 60 ) В крайна сметка само Обединеното кралство изглежда оспорва тази квалификация в писмения си отговор на поставените от Съда въпроси.
( 61 ) Член 30а, параграф 1 от изменения Регламент № 267/2012 гласи следното: „Прехвърлянията на финансови средства към и от иранско лице, образувание или орган, което не попада в обхвата на член 30, параграф 1, се извършват, както следва […]:“ (курсивът е мой).
( 62 ) По-специално член 30, параграф 3, букви б) и в) от изменения Регламент № 267/2012. Трябва да се отбележи, че член 30б, параграф 3, първа алинея от посочения регламент се отнася също и до случаите по член 30а от същия регламент, но както вече уточних в това отношение, последният не се отнася до жалбоподателя.
( 63 ) Решение от 13 март 2018 г. (C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 42 и сл. и цитираната съдебна практика).
( 64 ) Решение от 13 март 2018 г. (C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 32 и сл. и цитираната съдебна практика).
( 65 ) С изключение на грешката при прилагане на правото, установена в точка 67 от настоящото заключение.
( 66 ) В точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че жалбоподателят е уточнил, че това искане трябва да се тълкува като възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС.
( 67 ) Вж. точки 28—31 от обжалваното съдебно решение.
( 68 ) Вж. точка 33 от обжалваното съдебно решение.
( 69 ) Вж. точки 34 и 35 от обжалваното съдебно решение.
( 70 ) Вж. точка 36 от обжалваното съдебно решение.
( 71 ) Вж. точка 37 от обжалваното съдебно решение.
( 72 ) Вж. точка 38 от обжалваното съдебно решение.
( 73 ) Вж. точки 39 и 40 от обжалваното съдебно решение.
( 74 ) Решение Съвет/Bank Mellat (C‑176/13 P, EU:C:2016:96).
( 75 ) Решение от 23 април 2013 г. (C‑478/11 P—C‑482/11 P, EU:C:2013:258). Съдът ще потвърди становището си и в решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 103).
( 76 ) Или „мерки с общо приложение“ по смисъла на точка 98 от решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236).
( 77 ) Всъщност изглежда става въпрос по-скоро за грешка при прилагане на правото, отколкото за материалноправна грешка.
( 78 ) Вж. решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 54).
( 79 ) Вж. точка 100 и сл. от обжалваното съдебно решение.
( 80 ) Вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft (C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120). Вж. също решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 77).
( 81 ) Вж. точка 117 и сл. от обжалваното съдебно решение.
( 82 ) Подчертаването е мое.
( 83 ) В точка 122 от обжалваното съдебно решение Общият съд проявява известна предпазливост по отношение на твърденията на Съвета, обобщени в предходната точка от това решение.
( 84 ) Вж. точка 126 от обжалваното съдебно решение.
( 85 ) Вж. точка 164 от обжалваното съдебно решение.
( 86 ) Вж. точка 165 от обжалваното съдебно решение.
( 87 ) Вж. точка 167 от обжалваното съдебно решение.
( 88 ) Вж. точки 242 и 243 от обжалваното съдебно решение.
( 89 ) Точка 243 от обжалваното съдебно решение.
( 90 ) Вж. точки 226—229 от обжалваното съдебно решение.
( 91 ) Вж. точки 232—240 от обжалваното съдебно решение.
( 92 ) Вж. обобщение на тези гаранции в решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran (C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 64—66).
Full & Egal Universal Law Academy