ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. WATHELET
представено на 29 ноември 2017 година ( 1 )
Дело C‑518/16
„ЗПТ“ АД
срещу
Народно събрание на Република България,
Върховен административен съд,
Национална агенция за приходите
(Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд (България)
„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Регламент (ЕО) № 1998/2006 — Помощ de minimis — Член 1, параграф 1, буква г) — Помощ под формата на данъчно облекчение — Инвестиране в производството на продукция за износ — Национално законодателство, съгласно което данъчното облекчение не се предоставя по отношение на инвестирането в производството на продукция за износ — Член 35 ДФЕС“
I. Въведение
1.
Преюдициалното запитване, което е отправено от Софийски градски съд (България) и постъпва в секретариата на Съда на 4 октомври 2016 г., се отнася до тълкуването на член 35 ДФЕС и член 1, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 ( 2 ) и 88 ( 3 ) от Договора към минималната помощ ( 4 ), както и до валидността на посочената разпоредба на Регламента от гледна точка на член 35 ДФЕС.
2.
Запитването е отправено в рамките на спор между „ЗПТ“ АД (наричано по-нататък и „ищецът“), от една страна, и Народното събрание на Република България, Върховния административен съд (България) и Националната агенция за приходите (България) (наричани по-нататък заедно „ответниците“), от друга, по повод на издаден на ищеца ревизионен акт за данъчната 2008 г.
3.
Ищецът иска от запитващата юрисдикция да осъди ответниците да заплатят солидарно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които според него са пряка последица от извършени от ответниците нарушения на правото на Съюза, и в частност на разпоредбите на Регламент № 1998/2006.
4.
В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще е съсредоточено върху поставения от запитващата юрисдикция въпрос ( 5 ) за валидността на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 от гледна точка на член 35 ДФЕС.
II. Правна уредба
A. Правото на Съюза
5.
Член 34 ДФЕС гласи:
„Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект се забраняват между държавите членки“.
6.
Член 35 ДФЕС гласи:
„Количествените ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с равностоен ефект, се забраняват“.
7.
Член 36 ДФЕС гласи:
„Разпоредбите на членове 34 и 35 не са пречка за налагането на забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображенията за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност; за закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията; за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност; за закрила на индустриалната и търговската собственост. При все това тези забрани или ограничения не трябва да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки“.
8.
Член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година по прилагането на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] към някои категории хоризонтална държавна помощ ( 6 ) е озаглавен „De minimis“ и параграф 1 от него гласи:
„Комисията може чрез регламент, приет в съответствие с процедурата, определена в член 8 от настоящия регламент, да реши, че с оглед развитието и функционирането на общия пазар, някои помощи не отговарят на критериите по член [107, параграф 1 ДФЕС] и като такива да ги освободи от процедурата по уведомяване, предвидена в член [108, параграф 3 ДФЕС], доколкото отпуснатите на едно [и] също предприятие помощи за даден период не надхвърлят определен размер“.
9.
Съображение 1 от Регламент № 1998/2006 гласи:
„Регламент (ЕО) № 994/98 оправомощава Комисията да определя с регламент таван, под който се приема, че мерките за помощ не изпълняват всички критерии по член [107, параграф 1 ДФЕС] и следователно не попадат в процедурата за нотификация по член [108, параграф 3 ДФЕС]“.
10.
Съображение 6 от Регламент № 1998/2006 гласи:
„Настоящият регламент не се прилага към минималната експортна помощ или минималната помощ за предпочитане на местни пред вносни продукти. В частност, той не трябва да се прилага към помощта за създаване и функциониране на дистрибуторски мрежи в други страни. Помощта за разходи по участие в търговски изложения или за проучвания и консултантски услуги при лансиране на нови или съществуващи продукти на нови пазари по принцип не представлява експортна помощ“.
11.
Съображение 8 от Регламент № 1998/2006 гласи:
„В светлината на натрупания от Комисията опит може да се приеме, че помощ, която не превишава тавана от 200000 EUR за всеки един тригодишен период, не влияе върху търговията между държавите членки и/или нито нарушава, нито застрашава да наруши конкуренцията, следователно не попада в приложното поле на член [107, параграф 1 ДФЕС] […]“.
12.
Член 1 от Регламент № 1998/2006 е озаглавен „Обхват“ и гласи:
„Настоящият регламент се прилага към помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с изключение на:
[…]
г)
помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки, по-конкретно — помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност;
д)
помощите, поставени в зависимост от използването на местни вместо вносни стоки;
[…]“.
13.
Член 2 от Регламент № 1998/2006 е озаглавен „Помощ de minimis (минимална помощ)“ и гласи:
„1. Приема се, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член [107, параграф 1 ДФЕС] и следователно са освободени от изискването за уведомление по член [108, параграф 3 ДФЕС], ако изпълняват условията, посочени в параграфи от 2 до 5 от настоящия член.
2. Общият размер на минималната помощ, предоставена на всяко едно предприятие, не може да надхвърля 200000 EUR за период от три данъчни години. […] Тези тавани се прилагат независимо от формата на минималната помощ или преследваната цел […]“.
14.
Съображение 4 от Регламент № 69/2001 гласи, че „[п]редвид Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за субсидиите и изравнителните мерки настоящият регламент не трябва да се прилага към експортната помощ или помощта за предпочитане на местни пред вносни продукти“.
Б. Международното споразумение
15.
Член 3, параграф 1, буква a) от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, приложено към Споразумението за създаване на СТО, предвижда, че „следва да се считат за забранени […] субсидии[те], зависещи нормативно или фактически от осъществяването на износ, […] без значение дали самостоятелно или като едно от няколко други условия“.
16.
Приложение I към Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, приложено към Споразумението за създаване на СТО, съдържа примерен списък на експортни субсидии.
B. Българското право
17.
Законът за корпоративното подоходно облагане ( 7 ) (наричан по-нататък „ЗКПО“) в редакцията му, в сила от 1 януари 2007 г., гласи:
„Чл. 182. […]
(2) […] Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:
[…]
7.
инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. […]
Чл. 184. […] Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1.
данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
2.
[…] изпълнени са условията по:
а)
член 188 — в случаите на минимална помощ;
[…]
Чл. 188. […]
(1) […] Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава левовата равностойност на 200000 евро […].
(2) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът. […]“.
III. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
18.
Основната дейност на ищеца, който е регистрирано в България дружество, се състои в производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях от стомана. Дружеството извършва три производствени дейности, отделени и технологично обособени в производствени цехове, а именно производство на профилни и кръгли тръби, студено огънати профили и стоманено-предпазни огради за пътища (мантинели), производство по горещо поцинковане на детайли и производство по електролитно (галванично) или студено поцинковане на детайли.
19.
В данъчната си декларация за 2008 г. ищецът посочва, че иска да ползва предвиденото в член 184 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък в размер на 140677,51 BGN (около 72000 EUR).
20.
С ревизионен акт от 5 март 2010 г. е прието, че ищецът няма право на преотстъпване на данъка, по съображение че не отговаря на изискването по член 182, алинея 2, точка 7 от ЗКПО, доколкото в периода до 2012 г. е направил инвестиции в цехове за производство, от които е осъществен износ.
21.
Запитващата юрисдикция посочва, че според данъчния орган „[р]азпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО [е] категорична и в никакъв случай не мож[е] да се претендира за частично преотстъпване на корпоративен данък. Данъчното облекчение е за извършваната производствена дейност, включително за производство на ишлеме, а ограничителното условие е свързано с последващата реализация на произведена продукция и защита на конкуренцията в рамките на ЕС. Тъй като „ЗПТ“ АД произвело през 2008 г. продукция, която се реализирала в страната, в страни членки на ЕС и трети страни, попада под ограничителното условие на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО и по тази причина не може да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. Установен е размер на задължение за корпоративен данък за 2008 г. за сумата от 140677,51 лева [около 72000 EUR] и дължима лихва от 21454,22 лева [около 11000 EUR]“.
22.
На 21 май 2010 г.„ЗПТ“ АД подава жалба срещу решението на административния орган пред Административен съд Бургас (България).
23.
С решение от 12 януари 2011 г. Административен съд Бургас отменя ревизионния акт, като приема, че отказът да се признае право на преотстъпване на данък, е неправилен, тъй като не е налице износ на продукция от самостоятелната дейност по електролитно поцинковане на детайли, в която „ЗПТ“ АД декларира, че иска да извърши изискваните инвестиции, а и четиригодишният срок за инвестиране на преотстъпените средства не е изтекъл.
24.
С влязло в сила касационно решение от 27 декември 2011 г. Върховният административен съд отменя решението на Административен съд Бургас и отхвърля жалбата на „ЗПТ“ АД против ревизионния акт. След като констатира, че има направени инвестиции в цеха за горещо поцинковане и износ на продукция от този цех, Върховният административен съд постановява, че условието по член 182, алинея 2, точка 7 от ЗКПО за инвестиране в активи, които не са свързани с износ в трети страни или държави членки, не е изпълнено, а при това положение преотстъпването на данък би трябвало да се разглежда като държавна помощ, водеща до нарушаване на конкуренцията в общия пазар на Съюза.
25.
„ЗПТ“ АД предявява иск пред Софийски градски съд за осъждането на ответниците да заплатят солидарно обезщетение за вредите, произтичащи от извършените от тях според ищеца нарушения на правото на Съюза, и в частност на Регламент № 1998/2006. Ищецът поддържа, че има право на обезщетение в размер на отказания за преотстъпване данък заедно с лихвите.
26.
При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Имат ли директен ефект и непосредствено действие норми на правото на ЕС с прилагащ характер, какъвто е Регламент № 1998/2006 и ако това е така, нарушава ли тези принципи разпоредба на националното законодателство, която стеснява или ограничава приложното поле на общностната норма?
2)
Съвместима ли е с конкуренцията на общия пазар държавна помощ под формата на данъчно облекчение, която помощ се инвестира в активи, използвани за производство на продукция, част от която се изнася за трети страни или държави членки?
3)
Попада ли производството на изнесена продукция чрез използване на активи, придобити със средства от предоставена държавна помощ в обхвата на дейност, пряко свързана с изнасяните количества по смисъла на член 1, [параграф 1, буква] г) от Регламент № 1998/2006? Ако отговорът е отрицателен, то разполагат ли държавите членки с възможност да предвидят в националните законодателства допълнителни ограничения за износители на продукция, произведена чрез активи, резултат от инвестиция на данъчно облекчение? Ако отговорът е положителен, как се съотнася тази норма към разпоредбата на член 35 от ДФЕС относно забраната за количествените ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с равностоен ефект и налице ли е дискриминация и нарушаване свободното движение на стоки?
4)
Допуска ли разпоредбата на член 1 от Регламент № 1998/2006 да бъде отказано на юридическо лице признаването на право на финансова помощ de minimis, произтичащо от правото на ЕС преди изтичането на предвидения в националния закон срок от четири години, в който трябва да бъде направена инвестицията само поради обстоятелството, че в същия период той е инвестирал средства и в други, самостоятелно обособени структури на предприятието му, от които е осъществен износ?“.
IV. Производството пред Съда
27.
Писмени становища представят ищецът, всички ответници, българското, гръцкото и италианското правителство, както и Комисията.
28.
Поради нееднозначността на трето изречение от третия поставен от запитващата юрисдикция въпрос Съдът предприема две стъпки.
29.
На първо време, той задава на запитващата юрисдикция следния въпрос:
„Би ли уточнила запитващата юрисдикция коя правна норма има предвид в трето изречение от третия въпрос, когато пита Съда за съотношението между „тази норма“ и член 35 ДФЕС?
Какво цели тази юрисдикция — да попита дали член 35 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като предвидената в член 182, алинея 2, точка 7 от [ЗКПО], или пък да поиска от Съда да установи дали член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 […] е валиден от гледна точка на член 35 ДФЕС?“.
30.
В отговора си от 7 юли 2017 г. запитващата юрисдикция посочва следното:
„Въпросът е във връзка с допустимостта държавите членки [да] разполагат с възможност да предвидят в националното законодателство норми, съдържащи допълнителни ограничения за износители на продукция, произведена чрез активи, резултат от инвестиция на данъчно облекчение. В първата хипотеза, когато производството на изнесена продукция не попада в обхвата на дейност, пряко свързана с изнасяните количества по смисъла на Регламент № 1998/2006, се поставя въпросът дали е допустимо националните законодателства да предвидят рестрикции, в случая подобни на тези по член 182, алинея 2, точка 7 от […] ЗКПО.
В случай обаче, че отговорът е положителен, т.е. производството на изнесена продукция чрез използване на активи, придобити със средства от предоставена държавна помощ попада в обхвата на дейност, пряко свързана с изнасяните количества по смисъла на Регламент № 1998/2006, то тогава как ограничението по член 1, [параграф 1, буква] г) от горепосочения Регламент се съотнася към забраната за количествени ограничения на износа между държавите членки и други мерки с равностоен ефект“.
31.
На второ време, на 13 септември 2017 г. на основание член 61, параграф 1 от Процедурния правилник Съдът приканва страните и заинтересованите субекти по смисъла на член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз да отговорят на следния въпрос в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, което се провежда на 18 октомври 2017 г.:
„Член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 […] в противоречие ли е с член 35 ДФЕС?“.
32.
Ищецът, Върховният административен съд, българското правителство и Комисията излагат устни становища в съдебното заседание от 18 октомври 2017 г.
V. Анализ
A. Предварителни бележки
33.
По въпроса, съдържащ се в трето изречение от третия въпрос на запитващата юрисдикция — за съвместимостта на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 с член 35 ДФЕС ( 8 ), следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда забраната на количествените ограничения, както и на мерките с равностоен ефект, предвидена в членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС, се отнася не само до националните мерки, но и до мерките, приемани от институциите на Съюза ( 9 ).
34.
От постоянната практика на Съда следва, че разпоредбите относно свободното движение на стоки и разпоредбите относно помощите имат обща цел, а именно да се гарантира свободното движение на стоки между държавите членки при нормални условия на конкуренция ( 10 ), а членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и Регламент № 1998/2006 не могат в никакъв случай да служат за ограничаване на действието на правилата на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки ( 11 ).
35.
Затова смятам, че Договорът за функционирането на ЕС не установява йерархия между съдържащите се в него правила за забрана на количествените ограничения ( 12 ) и съдържащите се в него правила относно помощите, предоставяни от държавите ( 13 ). Оттук следва, че всяка правна уредба, приета от държава или от институциите на Съюза, трябва да е съобразена както с правилата на Договора за функционирането на ЕС относно забраната на количествените ограничения, така и с правилата относно помощите, предоставяни от държавите ( 14 ).
36.
Очевидно е, че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 не въвежда пряко количествени ограничения на износа. Ето защо е необходимо да се прецени дали тази разпоредба въвежда мерки с равностоен на количествени ограничения ефект.
37.
Условията, наложени в практиката на Съда във връзка с член 35 ДФЕС, съответстват на наложените от член 34 ДФЕС. Ето защо всяка правна уредба — национална или приета от институциите на Съюза, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза, трябва да се смята за мярка с равностоен на количествено ограничение ефект по смисъла на членове 34 ДФЕС ( 15 ) и 35 ДФЕС.
38.
Всъщност в решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464, т. 36, 40 и 43), Съдът постановява, че забраната по член 35 ДФЕС се прилага по отношение на национална мярка, която е приложима към всички оператори с дейност на националната територия и която би могла да засегне повече стоките, които напускат пазара на държавата членка на износа, отколкото пускането в продажба на стоките на националния пазар на посочената държава членка.
39.
Следва да се отбележи, че в решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464) Съдът не цитира своето решение от 8 ноември 1979 г., Groenveld (15/79, EU:C:1979:253) (наричано по-нататък „решението Groenveld“), в което постановява, че член 35 ДФЕС „се отнася до националните мерки, които имат за цел или резултат специфично ограничаване на потоците на износа и по този начин — установяване на разлика в третирането между вътрешната търговия на дадена държава членка и външната ѝ търговия по начин, който да осигури специално предимство на националното производство или на вътрешния пазар на съответната държава, в ущърб на производството или търговията на други държави членки“ ( 16 ).
40.
Според мен ( 17 ) в решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464) Съдът изоставя наложените с решението Groenveld по-ограничени или по-стриктни условия, основани в частност на изискването за различно третиране или дискриминация между вътрешната търговия на държавата членка и нейната износна търговия, и ги заменя с „по-гъвкави“ условия ( 18 ), основани на наличието на ограничение или пречка за търговията между държавите членки ( 19 ).
41.
В това отношение следва да се припомни, че според Съда Договорът за функционирането на ЕС забранява всяко ограничение, дори и незначително, на някоя от предвидените в него основни свободи ( 20 ). Оттук следва, че за разлика от правилата, които се прилагат към държавните помощи по силата на Регламент № 1998/2006 ( 21 ), няма таван, под който да се приема, че правна уредба, приета от държава или от институциите на Съюза, не отговаря на критериите по членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС. За съответната правна уредба, приета от държава или от институциите на Съюза, обаче не може да се приеме че е способна да възпрепятства търговията между държавите членки, ако оказваният от нея ограничаващ ефект е твърде несигурен и непряк ( 22 ).
Б. Приложение на член 35 ДФЕС ratione loci
42.
Следва да се отбележи, че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 се отнася до износа за трети страни или държави членки. Същевременно член 35 ДФЕС, който забранява количествените ограничения на износа и мерките с равностоен ефект, се прилага само за движението на стоки между държавите членки ( 23 ). Оттук следва, че по принцип търговията с трети страни не попада в приложното поле ratione loci на член 35 ДФЕС. Ето защо ще огранича анализа си в това заключение до вътрешния аспект на член 1, параграф 1, буква г) от Регламента, а именно до търговията между държавите членки.
B. По въпроса дали член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 установява ограничение, попадащо под действието на член 35 ДФЕС
43.
Съгласно член 2 от Регламент № 1998/2006, тълкуван във връзка със съображение 8 от него, помощи, които не надвишават таван от 200000 EUR за период от три години, се считат за такива, които не засягат търговията между държавите членки и не нарушават, нито пък застрашават да нарушат конкуренцията, поради което подобни мерки са изключени от понятието „държавни помощи“ ( 24 ). Ето защо те са освободени от процедурата за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС ( 25 ).
44.
В решение от 7 март 2002 г., Италия/Комисия (С‑310/99, EU:C:2002:143, т. 94), Съдът постановява, че „правилото de minimis е въведено по съображения за намаляване на административната тежест както за държавите членки, така и за службите на Комисията, която трябва да може да съсредоточи своите ресурси върху действително значимите на общностно равнище случаи“ ( 26 ).
45.
Съгласно член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 обаче помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност, са изключени от обхвата на Регламента и съответно от режима на освобождаването de minimis ( 27 ).
46.
Оттук следва, че дори когато са под тавана, определен в член 2 от Регламент № 1998/2006, не се смята, че тези помощи не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 ДФЕС, и съответно за тях не се прилага предвиденото в този регламент освобождаване de minimis, а трябва да се изпраща уведомление на Комисията в съответствие с процедурата по член 108, параграф 3 ДФЕС.
47.
По изложените съображения смятам, че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 засяга повече стоките, които напускат пазара на държавата членка на износа, отколкото пускането в продажба на стоките на националния пазар на посочената държава членка ( 28 ). Безспорно член 1, параграф 1, буква г) от Регламента се отнася само до някои свързани с износа държавни помощи, но все пак според мен ефектът от тази разпоредба не може да се окачестви като несигурен и непряк, при положение че тя изключва приложимостта на освобождаването de minimis по отношение на въпросните помощи. Ето защо тази разпоредба създава дискриминация между икономическите дейности в зависимост от това дали са експортно ориентирани, или не ( 29 ).
Г. По въпроса за обосноваността
48.
Членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС все пак не са пречка за въвеждането на дискриминационни или на ограничителни мерки, ако същите са обосновани с някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС, или с императивни изисквания ( 30 ).
49.
Съгласно трайната съдебна практика всяка правна уредба — национална или приета от институции на Съюза, която ограничава упражняването на гарантираните основни свободи, е допустима само при условие че преследва цел от общ интерес ( 31 ), може да гарантира осъществяването на тази цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ ( 32 ).
50.
Смятам, че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 е де юре дискриминационен, доколкото се отнася специално до определени експортни дейности. Ето защо това дискриминационно третиране на експортните дейности трябва да бъде обосновано с някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС ( 33 ), а именно със съображения за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, за закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията, за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност или за закрила на индустриалната и търговската собственост.
51.
Според Комисията „[и]зключването на помощите за износ от приложното поле на [Регламент № 1998/2006] произтича, на първо място, от задълженията, поети от Съюза към СТО, и от друга страна, от факта, че помощите за износ, които улесняват навлизането на пазара с търговска цел, очевидно засягат търговията между държавите членки ( 34 ). Следователно логиката на регламента (че може да се счита, че критериите за наличието на помощ не са били изпълнени) не се прилага“ ( 35 ).
52.
Що се отнася до първата посочена от Комисията цел на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006, а именно да изключи приложимостта на освобождаването de minimis по отношение на помощите за износа за трети страни, за да се спазят поетите от Съюза задължения към СТО, смятам, че в случая тази цел не е релевантна, тъй като член 35 ДФЕС не е приложим ratione loci по отношение на този износ ( 36 ). Ето защо предвиденото в член 1, параграф 1, буква г) от Регламента изключение за помощите за износ за трети страни не е укоримо от гледна точка на член 35 ДФЕС.
53.
Що се отнася до втората изтъкната от Комисията цел на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 ( 37 ), смятам, че дори евентуално да съставлява легитимна цел, тя не е обхваната от нито едно от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС. Ето защо тази цел не е годна да обоснове въвеждането на забранена от член 35 ДФЕС дискриминация. Освен това не виждам как което и да било от тези съображения би могло да обоснове разглежданата разлика в третирането.
54.
По изложените съображения смятам, че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006, който засяга повече стоките, които напускат пазара на държавата членка на износа, отколкото пускането в продажба на стоките на националния пазар на посочената държава членка, не е обоснован с някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС.
55.
Следователно във връзка с трето изречение от третия въпрос на запитващата юрисдикция трябва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 е невалиден в частта, в която установява в рамките на режима de minimis разлика в третирането между чисто националните икономически дейности и дейностите, свързани с износ за държавите членки.
VI. Заключение
56.
Предвид изложеното по-горе предлагам на Съда да даде следния отговор във връзка с трето изречение от третия въпрос, отправен от Софийски градски съд (България):
„Член 1, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ е невалиден в частта, в която установява в рамките на режима de minimis разлика в третирането между чисто националните икономически дейности и дейностите, свързани с износ за държавите членки“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Понастоящем член 107 ДФЕС.
( 3 ) Понастоящем член 108 ДФЕС.
( 4 ) ОВ L 379, 2006 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 96. Съгласно член 6 от него Регламент № 1998/2006 се прилага от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г. Този регламент заменя Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на минималната помощ (ОВ L 10, 2001 г., стр. 30). За сега действащите норми за прилагане на правилата на Договора за функционирането на ЕС по отношение на помощите de minimis вж. Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ L 352, 2013 г., стр. 1). Член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 е почти еднакъв с член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1407/2013.
( 5 ) Вж. трето изречение от третия въпрос на запитващата юрисдикция, както и т. 26 от настоящото заключение.
( 6 ) OВ L 142, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 31. Правно основание на Регламент № 994/98 е член 94 ЕО (понастоящем член 109 ДФЕС). Съдът е постановил, че „[с]ъгласно член 109 ДФЕС […] Съветът на Европейския съюз има правомощието да приема подходящи регламенти за прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, и в частност да определя условията за прилагане на член 108, параграф 3 ДФЕС, както и категориите помощи, които са изключени от предвидената в последната разпоредба процедура“: вж. решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (С‑493/14, EU:C:2016:577, т. 33). Регламент № 994/98 е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (OB L 248, 2015 г., стр. 1). Член 2, параграф 1 от Регламент 2015/1588 е почти еднакъв с член 2, параграф 1 от Регламент № 994/98.
( 7 ) ДВ бр. 105, 22 декември 2006 г., съответно изменен.
( 8 ) Съдът поиска от участниците да дадат становища в съдебното заседание от 18 октомври 2017 г. именно по този въпрос, върху който е съсредоточено и настоящото заключение. Всички те изтъкнаха — по различни съображения — че член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006 е съвместим с член 35 ДФЕС.
( 9 ) Решения от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen (C‑51/14, EU:C:2015:380, т. 37 и цитираната съдебна практика) и от 22 юни 2017 г., E.ON Biofor Sverige (C‑549/15, EU:C:2017:490, т. 45).
( 10 ) Решение от 5 юни 1986 г., Комисия/Италия (103/84, EU:C:1986:229, т. 19).
( 11 ) Вж. по аналогия решения от 5 юни 1986 г., Комисия/Италия (103/84, EU:C:1986:229, т. 19), от 20 март 1990 г., Du Pont de Nemours Italiana (C‑21/88, EU:C:1990:121, т. 19—22) и от 23 април 2002 г., Nygård (C‑234/99, EU:C:2002:244, т. 57).
( 12 ) Вж. по-специално членове 34—36 ДФЕС.
( 13 ) Вж. по-специално членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.
( 14 ) Вж. по аналогия решение от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия (C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 41 и 42), в което Съдът постановява, че „наистина предвидената в членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] процедура оставя широка свобода на Комисията, а при определени условия — на Съвета, за да преценяват съвместимостта на съответната схема за държавни помощи с изискванията на общия пазар, но все пак общият разум на Договора сочи, че тази процедура никога не бива да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора […]. Съдът също така приема, че тези аспекти на помощта, които противоречат на особени разпоредби на Договора, различни от членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС], могат да бъдат така неразривно свързани с предмета на помощта, че да е невъзможно да бъдат оценени поотделно […]. Това задължение на Комисията да зачита съгласуваността на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] с други разпоредби на Договора се налага с особена сила, когато тези други разпоредби преследват също […] целта за ненарушаване на конкуренцията в общия пазар“. Курсивът е мой.
( 15 ) Вж. решение от 21 септември 2016 г., Établissements Fr. Colruyt (C‑221/15, EU:C:2016:704, т. 33), което се отнася до член 34 ДФЕС.
( 16 ) Решение от 8 ноември 1979 г., Groenveld (15/79, EU:C:1979:253, т. 7).
( 17 ) Ще отбележа обаче, че в писменото си становище Комисията поддържа, че член 35 ДФЕС „се прилага по отношение на мерки, които дискриминират спрямо стоки“, като добавя, че този принцип е установен с решението Groenveld.
( 18 ) Вж. заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело Kakavetsos-Fragkopoulos (C‑161/09, EU:C:2010:531, т. 49).
( 19 ) В решение от 3 март 2011 г., Kakavetsos-Fragkopoulos (C‑161/09, EU:C:2011:110, т. 27) Съдът постановява, че всяка мярка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Общността, представлява мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на износа. Следва обаче да се отбележи, че по делото, по което е постановено решение от 3 март 2011 г., Kakavetsos-Fragkopoulos (C‑161/09, EU:C:2011:110, т. 27), е ставало дума за стоката стафиди, а тази стока е предмет на обща организация на пазарите като посочената в член 40 ДФЕС. В заключението си по това дело (C‑161/09, EU:C:2010:531, т. 49) генералният адвокат Mengozzi посочва, че „когато по делото става въпрос и за обща организация на пазарите, Съдът възприема по-гъвкава концепция за условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице мярка с равностоен на количествени ограничения на износа ефект. В такъв случай дискриминационният характер на мярката не е задължителен“. Смятам, че след решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464) за целите на прилагането на член 35 ДФЕС не се прави разлика между стоките, които са предмет на обща организация на пазарите като посочената в член 40 ДФЕС, и останалите стоки.
( 20 ) Решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464, т. 37).
( 21 ) Вж. съображение 1 от Регламент № 1998/2006.
( 22 ) Решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464, т. 45).
( 23 ) Вж. по аналогия решения от 15 юни 1976 г., EMI Records (51/75, EU:C:1976:85, т. 10 и 11) и от 9 февруари 1982 г., Polydor и RSO Records (270/80, EU:C:1982:43, т. 18).
( 24 ) Решения от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania (C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 82) и от 8 май 2013 г., Libert и др. (C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 81). Що се отнася до правилата в областта на конкуренцията, в решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado (C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 50) Съдът постановява, че „съответното споразумение все пак остава извън обхвата на забраната по член [101 ДФЕС], когато засяга пазара само незначително“.
( 25 ) Съдът постановява, че наложеното на държавите задължение да изпращат предварително уведомление за всяка мярка за предоставяне или изменение на нова помощ, е един от основните елементи на системата за контрол на държавните помощи. Вж. решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (С‑493/14, EU:C:2016:577, т. 36). Ето защо, доколкото смекчават предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС общо правило за изпращане на уведомление за държавните помощи, Регламент № 1998/2006 и предвидените в него условия трябва да се тълкуват ограничително. Вж. по аналогия решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (С‑493/14, EU:C:2016:577, т. 37). Освен това, за да попада в обхвата на въпросното освобождаване, схемата за помощи трябва да отговаря на всички предвидени в този регламент условия. Вж. по аналогия решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (С‑493/14, EU:C:2016:577, т. 45—52).
( 26 ) Вж. също решение на Общия съд на Европейския съюз от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия (T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, EU:T:2011:493, т. 304).
( 27 ) Ще отбележа, че изключването от режима на освобождаването не се отнася до всички експортни дейности. Всъщност в писменото си становище Комисията отбелязва, че „помощ[и], пряко свързани с изнасяните количества, както са определени в член 1, [параграф 1, буква г)] от Регламента за помощта de minimis, […] са налице вследствие на правителствени мерки за помощ под формата на програми за подпомагане на предприятията да навлязат на чужди пазари и да предлагат на пазара своите продукти. Помощта се обуславя от изнасяните количества, а предприятието следва да използва помощта за подкрепа на своята стратегия за износа. Следователно помощта води до постепенно увеличаване на продукцията, която може да бъде изнесена, и правителството възнамерява да предостави помощта именно за тази цел“. Тя добавя, че „производството на изнесена продукция, при което се използват активи, придобити с държавна помощ, не представлява дейност, която е пряко свързана с изнасяните количества, по смисъла на член 1, параграф 1, буква г) от Регламента за помощта de minimis“. В това отношение гръцкото правителство посочва, че „само фактът, че помощта се предоставя на предприятие износител, не е достатъчен, за да може тази помощ се квалифицира като експортна“. Ще отбележа, че тези тънки разграничения не са съвсем съвместими с целта на правилото de minimis за намаляване на административната тежест.
( 28 ) Вж. т. 50 от настоящото заключение.
( 29 ) Наистина не виждам причина да се предвиди приложимост на освобождаването de minimis по член 2 от Регламент № 1998/2006 за създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи на национално равнище, но не и за създаването и функционирането на същия тип мрежи за целите на износа.
( 30 ) Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2017 г., E.ON Biofor Sverige (C‑549/15, EU:C:2017:490, т. 46).
( 31 ) Която следва от член 36 ДФЕС или от императивните изисквания.
( 32 ) Решение от 21 юни 2016 г., New Valmar (C‑15/15, EU:C:2016:464, т. 48).
( 33 ) Всъщност единствено недискриминационно приложимите ограничения могат да бъдат обосновавани както с някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС, така и с императивните изисквания. Вж., a contrario, решение от 26 април 2012 г., Van Putten (C‑578/10—C‑580/10, EU:C:2012:246, т. 44), в което Съдът посочва, че дадена разлика в третирането може да бъде обоснована с императивно изискване.
( 34 ) Вж. бележка под линия 27 от настоящото заключение.
( 35 ) Ще отбележа, че помощта за създаването на чисто национална дистрибуторска мрежа също може да засегне търговията между държавите членки, в частност като затрудни достъпа на чуждестранните предприятия до този национален пазар. Освен това как би могло да се мисли, че експортните дейности, до които не се отнася изключението по член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006, не засягат междудържавната търговия? Накрая, не бива да се забравя, че правилото de minimis всъщност разрешава мерки, които, ако надвишаваха приложимите във връзка с това правило суми, щяха да отговарят на всички условия за квалифицирането им като държавни помощи, в това число на условието да засягат междудържавната търговия.
( 36 ) Вж. т. 42 от настоящото заключение.
( 37 ) Вж. т. 51 от настоящото заключение.