ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 14 септември 2017 година ( 1 )
Дело C‑547/16
Gasorba SL и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)
„Конкуренция — Член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО) — Споразумения между предприятия — Споразумения относно бензиностанции в Испания — Търговски отношения между оператори на бензиностанции и петролни предприятия — Дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива — Решение, с което Европейската комисия обявява за задължителни поети от предприятие ангажименти („Решение относно ангажиментите“) — Степен, в която приетото от Комисията решение относно ангажиментите, е задължително за националните съдилища — Член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003“
I. Въведение
1.
С Регламент (ЕО) № 1/2003 ( 2 ), влязъл в сила на 1 май 2004 г., европейската система за прилагане на правото в областта на картелите е съществено изменена в редица отношения. Множество аспекти на тази реформа вече са били обект на задълбочено разглеждане от съдилищата. Положението е различно по отношение на новото правило на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, което за първи път позволява на Европейската комисия официално да приема поети от предприятия ангажименти за преодоляване на загрижеността за конкуренцията и с решение, т.нар. решение относно ангажиментите, да обявява тези ангажименти за задължителни ( 3 ).
2.
В рамките на настоящото производство oт Съда се иска да изясни какви правни последици следва да се придадат на такова решение относно ангажиментите в рамките на национални съдебни производства. Допустимо ли е националният съд изобщо все още да преценява конкурентния характер на споразумение между предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (предишен член 81, параграф 1 ЕО) в случаите, когато точно това споразумение е било предмет на решение на Комисията относно ангажиментите, или решението относно поемане на ангажименти има препятстващо действие по смисъла на член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003? Освен това би ли могло да се счита, че посоченото решение относно ангажиментите има дори значението на индивидуално освобождаване по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС (предишен член 81, параграф 3 ЕО)?
3.
Тези правни въпроси възникват във връзка със споразумения относно бензиностанции в Испания, чиито многобройни проблеми, свързани с конкуренцията, са били вече многократно разглеждани от Съда ( 4 ). Пред испанските съдилища наемателите на бензиностанция водят спор с обединението на петролни предприятия Repsol по въпроса дали дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива нарушава член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО) и какви са последиците от дадено решение на Комисията относно ангажиментите за законосъобразността на това споразумение за изключително снабдяване.
4.
По всяка вероятност настоящото дело ще има основополагащо значение за бъдещата конкретна организация на практика на създадената с Регламент № 1/2003 децентрализирана система за прилагане на правото в областта на картелите. Това се дължи на обстоятелството, че решението на Съда ще очертае още по-ясно както обхвата на решенията относно ангажиментите, така и правомощията на националните съдилища при прилагането на европейските правила на конкуренцията.
II. Правна уредба
5.
Приложимата в настоящото дело правна уредба се съдържа в член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО) и в Регламент № 1/2003.
Общи положения
6.
Глава I от Регламент № 1/2003 е озаглавена „Принципи“ и член 1 от нея съдържа следното правило относно прилагането на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО):
„1. Забраняват се споразумения, решения и съгласувани практики, обхванати от член 81, параграф 1 от Договора, които не удовлетворяват условията на член 81, параграф 3 от Договора, като за това не се изисква предварително решение.
2. Не са забранени споразумения, решения и съгласувани практики, обхванати от член 81, параграф 1 от Договора, които удовлетворяват условията на член 81, параграф 3 от Договора, като за това не се изисква предварително решение.
[…]“.
7.
В това отношение в съображение 4 от Регламент № 1/2003 се пояснява:
„[…] сегашната система по [Регламент № 17] следва да бъде заменена със система на пряко прилагане на освобождаването, при която органите по конкуренция и съдилищата на държавите членки разполагат с правомощия да прилагат не само член 81, параграф 1 и член 82 от Договора, които са с пряка приложимост по силата на съдебната практика на Съда на Европейските общности, но и член 81, параграф 3 от Договора“.
Правомощията на националните съдилища по прилагане на правото в областта на картелите
8.
Глава II от Регламент № 1/2003 е озаглавена „Правомощия“ и в член 6 от нея („Правомощия на националните съдилища“) се предвижда следното:
„Националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 81 и 82 от Договора“.
9.
В глава IV от Регламент № 1/2003, озаглавена „Сътрудничество“, се съдържа член 16 („Еднакво прилагане на общностното право на конкуренция“), чийто параграф 1 гласи следното:
„Когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член 81 или 82 от Договора, които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. […]“.
10.
Съображение 22 от Регламент № 1/2003 съдържа следните пояснения във връзка с последната разпоредба:
„За да се осигури съответствие с принципите на правната сигурност и еднаквото прилагане на общностното право на конкуренция при система на успоредни правомощия, трябва да се избягват [противоречиви решения]. Ето защо в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности е необходимо да се изяснят действието на решенията и производствата пред Комисията върху съдилищата и органите по конкуренция на държавите членки. Решенията за поемане на ангажименти, приети от Комисията, не влияят върху правомощията на съдилищата и на органите по конкуренция на държавите членки за прилагане на членове 81 и 82 от Договора“.
Правомощието на Комисията да приема решения относно ангажиментите
11.
Член 9 от Регламент № 1/2003 („Ангажименти“) е част от озаглавената „Решения на Комисията“ глава III от този регламент и параграф 1 от него гласи:
„Когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, а съответните предприятия предложат поемане на ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях от Комисията в нейната предварителна оценка, Комисията може чрез решение да превърне тези ангажименти в задължителни за предприятията. Такова решение може да се приеме за определен срок, като в него се направи заключението, че повече не са налице основания за предприемане на действия от Комисията“.
12.
Съображение 13 от Регламент № 1/2003 съдържа пояснителни насоки във връзка с посочената разпоредба:
„Когато в хода на производство, което може да доведе до забрана на споразумение или практика, предприятията предложат на Комисията да поемат ангажименти, с които да отговорят на нейната загриженост, Комисията следва да има възможност да приема решения, с които тези ангажименти стават задължителни за съответните предприятия. С решенията за поемане на ангажименти следва да се установи, че вече не съществуват основания за предприемане на действия от Комисията, без да се прави заключение дали е имало или още е налице нарушение. Решенията за поемане на ангажименти не влияят на правомощията на органите по конкуренция и съдилищата на държавите членки за извършване на такова установяване и решаване на случая. Решенията за поемане на ангажименти не са подходящи в случаите, когато Комисията възнамерява да наложи санкция“.
III. Фактическа обстановка по спора
Договорното правоотношение между Gasorba и Repsol
13.
Gasorba S.L. (наричано по-нататък „Gasorba“) стопанисва бензиностанция в община Орба в испанската провинция Аликанте. Съдружници в Gasorba са г‑жа Josefa Rico Gil, г‑н Antonio Ferrándiz González и двете им деца.
14.
Бензиностанцията е разположена върху поземлен имот, върху който с договор от 15 февруари 1993 г. г‑жа Rico Gil и г‑н Ferrándiz González предоставят на водещото испанско петролно дружество, Repsol Comercial de Productos Petrolíferos S.A. (наричано по-нататък „Repsol“), право на ползване ( 5 ). В замяна, с втори договор, сключен на същата дата, Repsol отдава под наем на г‑н Ferrándiz González поземления имот заедно с бензиностанцията за срок от двадесет и пет години ( 6 ). Впоследствие, на 12 ноември 1994 г., със съгласието на Repsol Gasorba се суброгира в правата и задълженията на г‑жа Rico Gil и г‑н Ferrándiz González по двата договора.
15.
По силата на договора за наем Gasorba е длъжно през целия срок на наема да закупува изключително от Repsol горивата, предлагани за продажба в неговата бензиностанция. Освен това Repsol периодично съобщава на дружеството максималните продажни цени на горивата за крайните потребители. На наемателя обаче е разрешено да предоставя на крайните потребители отстъпки от продажната цена за сметка на собствената му комисиона, без да се намаляват приходите на Repsol.
Ангажиментите, предложени от Repsol на Комисията, и Решение 2006/446/ЕО
16.
Договорните правоотношения между Repsol и наемателите на неговите бензиностанции, включително и съществуващите между Repsol и Gasorba, са предмет на картелно производство по Регламент № 1/2003 ( 7 ) на равнището на Съюза. В рамките на това производство, след като извършва предварителна оценка, в качеството си на европейски орган по конкуренцията Комисията изразява загриженост за конкуренцията с оглед на съвместимостта с член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) на сключените между Repsol и определени наематели на бензиностанции в Испания дългосрочни споразумения за доставка, съчетани със задължения за въздържане от конкуренция. Комисията се опасява от значителни последици, изразяващи се в затваряне на испанския пазар на продажба на горива на дребно.
17.
В отговор на това Repsol предлага на Комисията да поеме ангажименти, с които предприятието по-специално изявява готовност в бъдеще да не сключва споразумения за изключително снабдяване, както и да предложи на съответните наематели на бензиностанции финансов стимул да прекратят предсрочно съществуващите дългосрочни споразумения за доставка, сключени между тях и Repsol. Освен това Repsol поема ангажимент през определен период от време да не закупува независими и неснабдявани от него бензиностанции ( 8 ).
18.
През октомври 2004 г. Комисията най-напред публикува съобщение за посочените поети от Repsol ангажименти в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 ( 9 ), след което на 12 април 2006 г. в приложение на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 с Решение 2006/446/ЕО ( 10 ) Комисията ги превръща в задължителни, като едновременно с това прекратява образуваното срещу Repsol картелно производство.
19.
Разпоредителната част на Решение 2006/446 гласи следното:
„Член 1
Посочените […] ангажименти са задължителни за [Repsol].
Член 2
Производството по настоящата преписка се прекратява.
Член 3
Настоящото решение се прилага от датата, на която [Repsol] е уведомено за него, до 31 декември 2011 г.
Член 4
Адресат на настоящото решение е
[Repsol]
[…]“.
Спорът между Gasorba и Repsol пред испанските съдилища
20.
След постановяването на Решение 2006/446 Gasorba, както и г‑жа Rico Gil и г‑н Ferrándiz González се опитват да се освободят от договорното си правоотношение с Repsol, като на 17 април 2008 г. те предявяват съвместно срещу Repsol иск за установяване на нищожността на сключените през 1993 г. договори на основание член 81, параграф 2 ЕО (понастоящем член 101, параграф 2 ДФЕС) и за обезщетение за вреди ( 11 ). По същество те обосновават исканията си, от една страна, с определянето от страна на Repsol на продажните цени за крайните потребители и от друга страна, с дългия срок на споразумението за изключително снабдяване, който надхвърлял разрешеното в регламентите за групово освобождаване (ЕИО) № 1984/83 ( 12 ) и (ЕО) № 2790/1999 ( 13 ). Исканията им обаче не са уважени нито в първоинстанционното производство пред Juzgado Mercantil no 4 de Madrid ( 14 ), нито във второинстанционното производство пред Audiencia Provincial de Madrid ( 15 ).
21.
Междувременно спорът е висящ пред запитващата юрисдикция — испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) ( 16 ). Този съд посочва, че спорните договори не могат да се ползват от групово освобождаване по Регламент № 2790/1999, тъй като при сключването на договорите Repsol има или е имало пазарен дял, който надхвърля 30 %. При все това Tribunal Supremo иска да се установи дали Решение 2006/446 евентуално има за последица освобождаването на тези договори и дали това решение представлява пречка националните съдилища да разгледат въпроса за законосъобразността на посочените договори.
IV. Преюдициалното запитване и производството пред Съда
22.
С определение от 18 октомври 2016 г., постъпило на 28 октомври 2016 г., на основание член 267 ДФЕС Tribunal Supremo, гражданско отделение, поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Съгласно член 16 от регламент № 1/2003 представлява ли Решение на Комисията от 12 април 2006 година относно производство за прилагане на член 81 ЕО (преписка COMP/B-1/38.348 — Repsol CPP) пречка за това националният съд да обяви споразуменията, които попадат в приложното поле на това решение, за нищожни с оглед на срока на изключителното снабдяване, макар че те могат да бъдат обявени за нищожни и на друго основание, например поради налагане от доставчика на купувача (или дистрибутора) на минимална продажна цена за потребителите?
2)
В такъв случай може ли да се счита, че дългосрочните договори, за които се отнася решението относно ангажиментите, се ползват от индивидуално освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС на основание на посоченото решение?“.
23.
В производството пред Съда писмени становища представят Gasorba, Repsol, испанското и германското правителство, както и Европейската комисия.
V. Анализ
24.
В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция разглежда проблематиката за обвързващото действие на решения, които Комисията приема в качеството си на европейски орган по конкуренция, по отношение на съдилищата на държавите членки. Наскоро тази проблематика породи дискусии главно в областта на правната уредба на държавните помощи ( 17 ). Както е видно от настоящия случай, посочената проблематика може да придобие практическо значение и при прилагането на правото на Съюза в областта на картелите.
25.
В правото на Съюза в областта на картелите проблематиката обаче се представя в малко по-различен контекст, тъй като в тази област все пак поначало съществува система на успоредни правомощия ( 18 ), в която както Комисията, така и националните органи по конкуренция и съдилища имат за задача да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС (предишни членове 81 ЕО и 82 ЕО). Освен това член 16 от Регламент № 1/2003 представлява изрична правна уредба на Съюза, която има за цел да осигури еднаквото прилагане на правото на Съюза в областта на картелите.
26.
В настоящия случай следва конкретно да се отговори на въпроса дали и доколко за националните съдилища все още остава налице свобода на вземане на собствени решения относно прилагането на правото на Съюза в областта на картелите в случаите, когато по отношение на споразумение между предприятия вече съществува решение на Комисията относно ангажиментите. Отговорът на този въпрос произтича от взаимовръзката между член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003.
1. По правомощието на националните съдилища да установят нищожността на споразумение между предприятия след решение на Комисията относно ангажиментите (първи преюдициален въпрос)
27.
В центъра на вниманието в настоящия случай е първият въпрос, с който Tribunal Supremo иска по същество да се установи дали член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 е пречка националният съд да обяви за нищожно споразумение между предприятия, като се позовава на член 101, параграф 2 ДФЕС в случаите, когато преди това по отношение на именно това споразумение в решение относно ангажиментите по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията е приела ангажименти и ги е превърнала в задължителни. В основата на този въпрос е Решение 2006/446 — основано на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 решение относно ангажиментите, засягащо отношенията между Repsol и стопанисващите бензиностанции в Испания.
28.
Безспорно от формална гледна точка решенията на Комисията, които, както Решение 2006/446, посочват адресат, са задължителни в своята цялост само за този адресат (член 288, четвърта алинея, второ изречение ДФЕС), следователно в настоящия случай — за Repsol (вж. член 4 от това решение). За да се осигури обаче еднаквото прилагане на правото на Съюза в областта на картелите, член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1/2003 освен това предвижда, че що се отнася до споразумение между предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, от своя страна националните съдилища не могат да вземат решения, които са в противоречие с вече прието преди това решение на Комисията във връзка с точно това споразумение между предприятия.
29.
Безспорно тази забрана за дерогация, която намира отражение в член 16, параграф 1, първо изречение, се разпростира и по отношение на решения на Комисията относно ангажиментите по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003. Този извод се налага, тъй като, без да се ограничава до определен тип решения, член 16, параграф 1 обхваща всички възможни решения, които Комисията може да е приела на основание Регламент № 1/2003 ( 19 ).
30.
При все това забраната за дерогация, предвидена в член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1/2003, не може да надхвърля обхвата на нормативното съдържание на съответното решение на Комисията.
31.
В настоящия случай нормативното съдържание на Решение 2006/446 на Комисията, за което запитващата юрисдикция намеква в първия си въпрос, се състои единствено в това предложените от Repsol ангажименти да се превърнат в задължителни във връзка с отношенията между това дружество и стопанисващите бензиностанции в Испания през определен период от време (вж. членове 1 и 3 от това решение) и да се прекрати тогавашното картелно производство срещу (вж. член 2 от решението). За разлика от това никъде в Решение 2006/446 не се съдържат задължителни констатации относно законосъобразността на договорите за изключително снабдяване, сключени между Repsol и наемателите на отдадените от него под наем бензиностанции.
32.
Посоченото нормативно съдържание на Решение 2006/446 е обяснимо, като се вземат предвид правният характер и функцията на дадено решение относно ангажиментите в системата на Регламент № 1/2003. Всъщност за решение относно ангажиментите е характерно именно че в него Комисията не извършва задълбочена оценка на споразумения между предприятия от гледна точка на конкурентното право, а за целите на ефективното приключване на производството само извършва предварителна оценка, като по-специално не констатира наличието на нарушение на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС ( 20 ).
33.
Следователно решение по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 като разглежданото в случая Решение 2006/446 не е пречка националните съдилища от своя страна да преценят съвместимостта с правилата за конкуренцията, предвидени в правото на Съюза в областта на картелите, на въпросните споразумения между предприятия и по този начин да упражнят правомощието си да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС (по този въпрос вж. и член 6 от Регламент № 1/2003). В това отношение е без значение дали става въпрос за аспекти на конкурентното право, които вече са били предмет на обща проверка от страна на Комисията в решението относно ангажиментите, или за изцяло нови обстоятелства, които Комисията все още изобщо не е разгледала.
34.
Това заключение се потвърждава и ако се разгледа преамбюлът на Регламент № 1/2003. В него както от съображение 13, трето изречение, така и от съображение 22, последно изречение следва, че решение относно ангажиментите по никакъв начин не е пречка за това органите по конкуренция и съдилищата на държавите членки да се произнесат по случая, при което те могат да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС и ако е необходимо, да установят наличието на нарушение.
35.
Всичко това не означава, че решение на Комисията по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 би било лишено от правно действие в рамките на производства пред националните съдилища. От една страна, всъщност такова решение относно ангажиментите има за цел да превърне в задължителни ангажиментите на предприятия, в резултат на което, ако е необходимо, заинтересовани трети лица могат да оспорват по съдебен ред спазването им. От друга страна, решението относно ангажиментите включва предварителна оценка от страна на Комисията от гледна точка на конкурентното право на споразумение между предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС ( 21 ), която не може да бъде пренебрегвана от националните съдилища. Напротив, принципът на лоялното сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и общата цел за възможно най-ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза в областта на картелите изискват националният съд да счита извършената от Комисията предварителна оценка за важна индиция, дори нещо повече, за prima facie доказателство за антиконкурентния характер на разглежданото споразумение между предприятия, да вземе надлежно предвид тази оценка и да се консултира с Комисията, ако иска да се отклони от нейната оценка ( 22 ). В крайна сметка обаче поради своя общ и предварителен характер направената в решение по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 оценка на Комисията от гледна точка на правото на конкуренцията не може да представлява пречка за това въз основа на допълнително разследване и на по-задълбочен анализ националният съд да стигне до напълно или отчасти различно заключение по същото дело.
36.
Repsol възразява, че било в противоречие с принципа на правната сигурност Комисията да прекрати образуваното от нея картелно производство във връзка със споразумение между предприятия поради поетите ангажименти, а националният съд, въпреки това, да може да счита същото споразумение за антиконкурентно и следователно за нищожно по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
37.
Това възражение обаче е неубедително. Repsol не осъзнава разликата между решение по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, което, главно по съображения за ефективност, се основава само на обща проверка от страна на Комисията, и решение по член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003, което се основава на задълбочен анализ от гледна точка на правото на конкуренцията и се постановява в края на цялостно картелно производство. Съдът установява тази основна разлика в решение по дело Arosa, като изрично отхвърля различната оценка на Общия съд, на която Repsol се позовава в конкретния случай ( 23 ).
38.
Обстоятелството, че в решение по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията приема и превръща в задължителни поетите от дадено предприятие ангажименти, само по себе си по никакъв начин не означава, че европейският орган по конкуренция одобрява досегашното пазарно поведение на съответното предприятие и го приема за конкурентно. Напротив, като приема такова решение относно ангажиментите, включително и спорното в случая Решение 2006/446, Комисията просто заявява, че изразената от нея загриженост е преодоляна и че понастоящем вече не съществуват основания за предприемане на действия ( 24 ).
39.
Безспорно поетите от предприятие ангажименти, приети от Комисията в контекста на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, следва да допринесат за смекчаването или дори за компенсирането на антиконкурентните последици от пазарното му поведение. От това обаче не може да се заключи, че с решението на Комисията относно ангажиментите пазарното поведение на съответното предприятие би било „узаконено“, и още по-малко — с обратно действие.
40.
Смисълът на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, на който се основава неговата привлекателност за практикуващите в областта на правото на Съюза в областта на картелите, е двойнствен. От една страна, той се състои в това да позволи на Комисията в качеството ѝ на орган по конкуренцията да изпълни възможно най-ефективно и при ефикасно използване на ресурсите задачите си, за които се прилага принципът на целесъобразност. От друга страна, разпоредбата предоставя на съответните предприятия възможността да избегнат неблагоприятната за тях констатация за извършено нарушение на конкуренцията и да предотвратят евентуално налагане на глоба, като предложат на Комисията да поемат ангажименти ( 25 ).
41.
Освен това всяко предприятие все пак продължава само да носи отговорност за пазарното си поведение, която е в основата на цялата система на Регламент № 1/2003. Предприятието не може да бъде освободено от тази отговорност и с решение на Комисията относно ангажиментите.
42.
Следователно във връзка с тълкуването на член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 може в обобщение да се направи изводът, че решение относно ангажиментите, прието от Комисията съгласно член 9, параграф 1 от същия регламент по отношение на определени споразумения между предприятия, не е пречка националните съдилища да преценят конкурентния характер на тези споразумения и според случая, да установят тяхната нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС.
2. По липсата на освобождаване като последица от решение на Комисията относно ангажиментите (втори преюдициален въпрос)
43.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Решение 2006/446 като решение относно ангажиментите по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 поражда спрямо разгледаните в него дългосрочни споразумения за изключително снабдяване последиците на индивидуално освобождаване по смисъла на член 103, параграф 3 ДФЕС (предишен член 81, параграф 3 ЕО).
44.
Този въпрос е поставен само при условие че отговорът на първия въпрос следва да бъде утвърдителен. Тъй като обаче, както вече посочих, аз приемам, че отговорът на първия въпрос следва да е отрицателен, по-нататък ще разгледам втория въпрос само при условията на евентуалност и с цел на запитващата юрисдикция да се предоставят всички полезни насоки за надлежното разрешаване на спора по главното производство.
45.
В Решение 2006/446 никъде не се посочва изрично, че Комисията предоставя на основание член 101, параграф 3 ДФЕС индивидуално освобождаване на дългосрочните споразумения за изключително снабдяване, сключени от Repsol с наемателите на отдадените от него под наем бензиностанции. Напротив, в посоченото решение Комисията се ограничава да превърне определени поети от Repsol ангажименти в задължителни до 31 декември 2011 г. и да прекрати воденото тогава срещу Repsol картелно производство.
46.
В настоящия случай също така не може да става дума за имплицитно предоставено индивидуално освобождаване. Както правилно подчертават повечето участници в производството, всъщност задължително условие за индивидуално освобождаване под каквато и да е форма по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС е най-напред да е констатирано наличието на забранено ограничение на конкуренцията по смисъла на член 10, параграф 1 ДФЕС ( 26 ). Точно такава констатация обаче не е направена никъде в Решение 2006/446 по отношение на дългосрочните споразумения за изключително снабдяване, сключени между Repsol и наемателите на отдадените от него под наем бензиностанции в Испания.
47.
Също така е съвсем естествено решението относно ангажиментите да не съдържа констатации относно наличието на антиконкурентна практика. Всъщност, както вече беше посочено, за решенията по член 9, параграф 1 от Регламент №/2003, към които се отнася и спорното Решение 2006/446, е характерно именно че в тях Комисията извършва само предварителна оценка на конкурентното положение, без да взема окончателно становище по въпроса дали е налице нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС ( 27 ).
48.
Освен това следва да се има предвид, че една от основните цели на въведената с Регламент № 1/2003 реформа е да се премахне предоставянето на индивидуални освобождавания по административен ред от страна на Комисията. Така, считано от 1 май 2004 г., е извършен преход към система на пряко прилагане на освобождаване, в която повече не са предвидени решения на Комисията по конкретни случаи за прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС (вж. по този въпрос член 1, параграфи 1 и 2, както и член 6 във връзка със съображение 4 от Регламент № 1/2003).
49.
Оттогава Комисията приема решение по конкретен случай, в което чисто декларативно се установява, че са изпълнени условията по член 101, параграф 3 ДФЕС, само по изключение и само в рамките на решение по член 10 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Установяване на неприложимост“ ( 28 ), но не и в решение по член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 като разгледаното в случая.
50.
Ето защо в заключение не може да се приеме, че Решение 2006/446 поражда последиците на индивидуално освобождаване по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС по отношение на дългосрочните споразумения за изключително снабдяване между Repsol и наемателите на отдадените от него под наем бензиностанции в Испания.
VI. Заключение
51.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от испанския Tribunal Supremo, както следва:
„Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че решение относно ангажиментите, прието от Европейската комисия на основание член 9, параграф 1 от същия регламент по отношение на определени споразумения между предприятия, не е пречка националните съдилища да преценят конкурентния характер именно на тези споразумения и според случая, да установят тяхната нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), наричан по-нататък „Регламент № 1/2003“.
( 3 ) По този въпрос вж. решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Alrosa (C‑441/07 P, EU:C:2010:377).
( 4 ) Вж. например решения от 14 декември 2016 г., Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio (C‑217/05, EU:C:2006:784), от 11 септември 2008 г., CEPSA (C‑279/06, EU:C:2008:485) и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios (C‑260/07, EU:C:2009:215), както и определения от 3 септември 2009 г., Lubricarga (C‑506/07, EU:C:2009:504), от 27 март 2014 г., Bright Service (C‑142/13, EU:C:2014:204) и от 4 декември 2014 г., Estación de Servicio Pozuelo 4 (C‑384/13, EU:C:2014:2425).
( 5 ) Правото на ползване обхваща и административното разрешение за експлоатация на бензиностанция.
( 6 ) В тази връзка запитващата юрисдикция говори за „взаимно свързани договори“.
( 7 ) Основание за образуването на това производство са споразумения и проектодоговори, нотифицирани на Комисията от Repsol все още в съответствие с режима, предшестващ Регламент № 1/2003. Това нотифициране обаче отпада, считано от началната дата на прилагане на Регламент № 1/2003 — 1 май 2004 г. (в тази връзка вж. член 34, параграф 1 от Регламент № 1/2003).
( 8 ) Относно съдържанието на ангажиментите вж. съображенията на Комисията, изложени в точка 2 от резюмето ѝ на Решение 2006/446 (ОВ L 176, 2006 г., стр. 104).
( 9 ) Съобщение, публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело COMP/В/1/38.348 — Repsol CPP (ОВ С 258, 2004 г. стр. 7).
( 10 ) Решение 2006/446/ЕО на Комисията от 12 април 2006 година относно производство за прилагане на член 81 ЕО (дело COMP/В/1/38.348 — Repsol CPP), чието резюме е публикувано под номер C(2006) 1548 в ОВ C176, 2006 г., стр. 104; пълният текст на Решение 2006/446/ЕО може да се намери само в интернет на уебсайта на генерална дирекция „Конкуренция“: (последна справка на 11 юли 2017 г.).
( 11 ) Repsol заявява, че от своя страна е предявило иск срещу Gasorba пред граждански съд в Мадрид. Repsol твърди, че и двата иска са предявени след извънсъдебен спор между страните относно условията за прекратяване на договора за доставка, съгласно които Repsol прекратява едностранно договора, вследствие на което от своя страна Gasorba оспорва законосъобразността на посоченото едностранно прекратяване на договора. Repsol упреква Gasorba, че позоваването от негова страна на конкурентното право на ЕС представлява злоупотреба с право.
( 12 ) Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 година за прилагането на член 85, параграф 3 от Договора към категории от споразумения за изключително изкупуване (ОВ L 173, 1983 г., стр. 5).
( 13 ) Регламент (ЕО) № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, 1999 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66).
( 14 ) Търговски съд № 4 Мадрид, чието решение е постановено на 8 юли 2011 г.
( 15 ) Апелативен съд Мадрид, чието решение е постановено на 27 януари 2014 г.
( 16 ) Производство по касационно обжалване № 757/2014.
( 17 ) Посочената дискусия е породена от решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa (C‑284/12, EU:C:2013:755), и определение от 4 април 2014 г., Flughafen Lübeck (C‑27/13, непубликувано, EU:C:2014:240), в които съответно се разглеждат последиците от решения на Комисията по смисъла на настоящия член 4 от Регламент (ЕС) 2015/1589 от 13 юли 2015 г. (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) в рамките на националните съдебни производства.
( 18 ) Решения от 13 февруари 1969 г., Wilhelm и др. (14/68, EU:C:1969:4, т. 3) и от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 81).
( 19 ) Така решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 87) по отношение на член 16, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
( 20 ) Съображение 13, второ изречение от Регламент № 1/2003, освен това решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Alrosa (C‑441/07 P, EU:C:2010:377, по-специално т. 35).
( 21 ) Същото важи за решения и съгласувани практики по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както и за поведението на предприятия с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС.
( 22 ) По този въпрос вж. и Известие на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и съдилищата на държавите — членки на Европейския съюз, при прилагането на членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ C 101, 2004 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 122).
( 23 ) Решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Alrosa (C‑441/07 P, EU:C:2010:377, т. 35, 38, 40 и 46—48); вж. допълнително заключението ми това дело (EU:C:2009:555, т. 47—51).
( 24 ) По този въпрос вж. още веднъж съображение 13 от Регламент № 1/2003.
( 25 ) В този смисъл е и представеното от мен заключение по дело Комисия/Alrosa (C‑441/07 P, EU:C:2009:555, т. 60).
( 26 ) Решение от 7 февруари 2013 г., Slovenská sporiteľňa (C‑68/12, EU:C:2013:71, т. 30). Вж. като цяло и точка 11 от съобщение на Комисията, озаглавено „Насоки за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора (ОВ C 101, 2004 г., стр. 97; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 165), съгласно която оценката от гледна точка на правото на конкуренция по член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) е двуетапна, като преценката на благоприятните за конкуренцията последици от споразумение между предприятия по смисъла на член 81, параграф 3 ЕО се извършва само ако преди това е констатирана антиконкурентна цел или антиконкурентен резултат по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.
( 27 ) Вж. в тази връзка още веднъж съображение 13, второ изречение от Регламент № 1/2003, както и изложените от мен съображения по първия преюдициален въпрос, по-специално в точка 32 от настоящото заключение.
( 28 ) По този въпрос вж. също съображение 14 от Регламент № 1/2003.