ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 22 февруари 2018 година ( 1 )
Дело C‑632/16
Dyson Ltd
Dyson BV
срещу
BSH Home Appliances NV
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия)
„Преюдициално запитване — Директива 2010/30/ЕС — Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 — Продажба на прахосмукачки — Енергиен етикет — Посочване на условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката — Забрана да се променя форматът или съдържанието на енергийния етикет — Забрана за използване на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи информацията върху енергийния етикет — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Защита на потребителите — Член 2, буква г) — Понятие за търговска практика — Използване на енергийния етикет — Член 3, параграф 4 — Разпоредби на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики — Понятие за противоречие — Наличие — Неприложимост на директивата — Член 7 — Заблуждаващо бездействие — Съществена информация — Липса — Информация, за която Регламент № 665/2013 не изисква съобщаване“
I. Въведение
1.
С акт от 6 юли 2016 г., постъпил в Съда на 7 декември 2016 г., Rechtbank van Koophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия) отправя до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 7 от Директива 2005/29/ЕО ( 2 ) и на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 ( 3 ).
2.
Запитването е отправено в рамките на спор между Dyson Ltd и Dyson BV (наричани по-нататък заедно „Dyson“), от една страна, и BSH Home Appliances NV (наричано по-нататък „BSH“), от друга страна, относно няколко етикета, описващи потреблението на енергия от прахосмукачки с марките „Siemens“ и „Bosch“, които BSH предлага на пазара, в това число относно енергийния етикет, чието използване се изисква от Регламент № 665/2013 (наричан по-нататък „енергиен етикет“). Dyson счита, че използването на тези етикети от BSH, без да бъде уточнено, че те отразяват резултатите от изпитвания, проведени с празна торбичка за прах, съставлява нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29. От друга страна, запитващата юрисдикция иска да установи дали използването от BSH на етикети, възпроизвеждащи информацията върху енергийния етикет, е съвместимо с този регламент.
3.
Предлагам на Съда да отговори на тези въпроси в смисъл, че Регламент № 665/2013 задължава доставчиците и търговците да използват единствено енергийния етикет, при това без да променят съдържанието или формàта му. Според мен този подход е продиктуван от необходимостта да се следва целта, която изпълняват разпоредбите на Директива 2010/30/ЕС ( 4 ) и на посочения регламент, а именно стандартизиране на информацията, предоставяна на крайните потребители относно консумацията на енергия, за да се даде възможност за лесно сравняване на съответните продукти.
4.
С оглед на предложеното от мен тълкуване на този регламент смятам, че член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че същата директива не е приложима при обстоятелствата по спора в главното производство, тъй като на съответните търговци не е оставена свобода на действие относно използването на енергийния етикет и на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Директива 2005/29
5.
Съображение 10 от Директива 2005/29 гласи:
„Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството на [Съюза], особено там където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. […] Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в [правото на Съюза], регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище [Съюза] и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Това е особено важно за сложните продукти с висок риск за потребителите, например някои финансови услуги. Настоящата директива допълва достиженията на правото на [Съюза], приложимо към търговски практики увреждащи икономическите интереси на потребителите“.
6.
Член 2, буква г) от тази директива дава следното определение на понятието „търговски практики“: „всяко действие, бездействие[,] поведение[, подход или] търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока [на] потребители“.
7.
Член 3 от същата директива, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграф 4:
„В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на [Съюза], уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“.
8.
Член 7 от Директива 2005/29, озаглавен „Заблуждаващи бездействия“, предвижда:
„1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе [информирано] решение за сделка[,] и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
2. Заблуждаващо бездействие е също и търговска практика[,] при която[,] [като се отчитат аспектите], описани в параграф 1, търговецът укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава съществена информация по смисъла на [посочения параграф], или когато пропуска да [посочи] целта на търговската практика, ако вече не е ясна от контекста, и когато, и в двата случая това подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
[…]
5. Изисквания за предоставяне на информация, установени в законодателството на [Съюза] във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателен списък [на] които се съдържа в приложение II, се считат за съществени“.
2. Директива 2010/30
9.
Съображения 5 и 8 от Директива 2010/30 гласят:
„(5)
Предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия от продукти, свързани с енергопотреблението, следва да окаже влияние върху крайните ползватели при избора им в полза на онези продукти, които при употреба консумират или водят непряко до консумацията на по-малко енергия и други основни ресурси и по този начин да накара производителите да предприемат стъпки за намаляване на консумираната енергия и други основни ресурси от продуктите, които те произвеждат. Това също така би следвало косвено да насърчи ефективната употреба на тези продукти, за да се постигне целта на ЕС за 20 % енергийна ефективност. При липсата на такава информация действието единствено на пазарните сили няма да може да насърчи рационалното използване на енергията и на другите основни ресурси за тези продукти.
(8)
Информацията играе основна роля за действието на пазарните сили и затова е необходимо да се въведат единни етикети за всички продукти от един и същи вид, да се осигури на потенциалните купувачи допълнителна стандартизирана информация за изразходваната енергия и други основни ресурси от тези продукти, както и да се вземат мерки да се осигури същата информация и на потенциалните крайни ползватели, които не виждат изложен продукта и следователно нямат възможност да видят етикета. За да бъде ефективна и успешна употребата на етикета, той следва да бъде лесно разпознаваем за крайните ползватели, опростен и кратък. За тази цел съществуващото оформление на етикета следва да се запази като основно средство за информиране на крайните ползватели относно енергийната ефективност на продуктите. Консумацията на енергия и другите показатели в информацията за продуктите следва да се измерват в съответствие с хармонизираните стандарти и методи“.
10.
Член 1 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:
„Настоящата директива установява рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, както и допълнителна информация, касаеща продукти, свързани с енергопотреблението, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти“.
11.
Член 3 от същата директива, озаглавен „Отговорности на държавите членки“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки гарантират, че:
a)
всички доставчици и търговци, установени на тяхната територия, изпълняват задълженията, предвидени в членове 5 и 6;
б)
по отношение на обхванатите от настоящата директива продукти се забранява поставянето на други етикети, маркировки, символи или надписи, които не съответстват на изискванията на настоящата директива и на съответните делегирани актове, ако поставянето им може да подведе или обърка крайните ползватели относно консумацията на енергия или съответно на други основни ресурси при употреба;
[…]“.
12.
Член 4 от Директива 2010/30, озаглавен „Изисквания за информацията“, предвижда:
„Държавите членки гарантират, че:
a)
информацията за консумираната електроенергия, други форми на енергия и когато е приложимо, други основни ресурси при употреба, и допълнителната информация се предлагат, в съответствие с делегираните актове съгласно настоящата директива, на вниманието на крайните ползватели посредством фиш и етикет за продуктите, предложени за продажба, отдаване под наем, лизинг или изложени за крайния ползвател пряко или непряко с помощта на всякакви средства за дистанционна продажба, включително интернет;
[…]“.
13.
Член 10 от Директива 2010/30 оправомощава Европейската комисия да приема делегирани актове за установяване на подробните изисквания относно етикетите и фишовете по отношение на всеки вид продукт.
3. Регламент № 665/2013
14.
Приет именно на основание членове 10 и 11 от Директива 2010/30, Регламент № 665/2013 определя съгласно съображение 5 единно оформление и съдържание на енергийния етикет за прахосмукачки.
15.
Член 1 от този регламент, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда в параграф 1:
„Настоящият регламент определя изисквания за етикетирането и предоставянето на допълнителна продуктова информация за прахосмукачки, захранвани от електрическата мрежа, включително за хибридните прахосмукачки“.
16.
Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Отговорности на доставчиците и времеви график“, предвижда в параграф 1:
„Доставчиците гарантират, че от 1 септември 2014 г.:
а)
всяка прахосмукачка се доставя с отпечатан етикет във формата и с данните, посочени в приложение II;
[…]“.
17.
Член 4 от същия регламент, озаглавен „Отговорности на търговците“, предвижда:
„[Търговците] гарантират, че от 1 септември 2014 г.:
a)
всеки модел, представен в мястото на продажба, е с етикета, осигурен от доставчиците в съответствие с член 3, поставен отвън на уреда или окачен на него, така че да се вижда ясно;
[…]“.
18.
Приложение II към този регламент, озаглавено „Етикет“, установява оформлението на енергийния етикет, който се поставя на прахосмукачките и посочва информацията, която той трябва да съдържа.
Б. Белгийското право
19.
Член VI.97, точка 2 от (Wetboek Economisch Recht (Кодекс на стопанското право) Moniteur belge от 30 декември 2013 г., стр. 103506), който има за цел да транспонира член 6, параграф 1, буква a) от Директива 2005/29, предвижда, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е измамна, или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на основни характеристики на продукта, като резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
20.
Член VI.105, точка 1, буква a) от този кодекс забранява рекламата на предприятия, която, с оглед на всички характеристики, по някакъв начин, включително посредством нейното представяне или пропускането на информация, заблуждава или може да заблуди лицата, към които е насочена или до които достига, по-конкретно по отношение на характеристиките на стоките, като резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху стоки или услуги.
21.
По силата на член VI.99, параграф 1 от същия кодекс, който има за цел да транспонира член 7, параграф 1 от Директива 2005/29, заблуждаващо бездействие е тази търговска практика, която във фактически контекст, с оглед на всичките ѝ характеристики и на обстоятелствата и ограниченията на използваното средство за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител с оглед на контекста, за да вземе информирано решение за сделка, и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
III. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
22.
Dyson предлага на пазара прахосмукачки, които функционират без торбичка за прах. BSH предлага прахосмукачки с марките „Siemens“ и „Bosch“, които функционират по класическия начин, с торбичка за прах.
23.
Dyson оспорва енергийното етикетиране на предлаганите от BSH прахосмукачки на следните основания. Това етикетиране отразява резултатите от изпитвания за енергийна ефективност, проведени с празна торбичка. Според Dyson обаче при нормални условия на употреба порите на торбичката се запушват, когато тя се напълни с прах, вследствие на което двигателят трябва да развие по-голяма мощност, за да може прахосмукачката да запази същата сила на засмукване. Ето защо Dyson смята, че енергийното етикетиране на тези прахосмукачки заблуждава потребителя. От друга страна, при предлаганите от Dyson прахосмукачки, функциониращи без торбичка за прах, не се получава подобна загуба на енергийна ефективност при нормални условия на употреба.
24.
По тези причини на 20 октомври 2015 г. Dyson предявява пред Rechtbank van кoophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен) иск срещу BSH, който включва две правни твърдения.
25.
От една страна, Dyson смята, че изброените по-долу рекламни съобщения са неверни и заблуждават потребителя относно ефективността на прахосмукачката „Siemens“, модел VSQ8POWER4, и на всеки друг модел на BSH със същите технически характеристики. По този начин BSH нарушавало член VI.97, точка 2 от Кодекса на стопанското право и извършвало действия, съставляващи нелоялна търговска практика по смисъла на член VI.105, точка 1, буква a) от този кодекс.
26.
Рекламните съобщения, за които се отнася това първо правно твърдение, са следните:
–
енергийният етикет, посочващ клас А на енергийна ефективност и ефективност на почистване на килими,
–
зеленият енергиен етикет, посочващ клас А на енергийна ефективност,
–
етикетът, отнасящ се до почистването на килими, в който се посочва клас А на ефективност на почистване на килими,
–
етикетът „АААА“ върху опаковката и върху самата прахосмукачка,
–
оранжевият етикет „АААА“ върху опаковката,
–
екоетикетът върху опаковката,
–
означението „ХЕПА филтър“
27.
От друга страна, Dyson смята, че BSH заблуждава потребителя чрез бездействие по смисъла на член VI.99, параграф 1 от Кодекса на стопанското право, като пропуска да уточни, че тези рекламни съобщения се основават на резултатите от изпитвания, проведени с празна торбичка за прах.
28.
Запитващата юрисдикция уточнява, че по искане на BSH VDE Prüf- und Zertifizsierunginstitut (Институт за изпитване и сертифициране) провежда няколко изпитвания на 15 януари 2015 г., 29 октомври 2015 г. и 2 ноември 2015 г., от които се установява, че прахосмукачката „Siemens“ VSQ8POWER4 наистина попада в клас А на енергийна ефективност. Тази юрисдикция добавя, че поради това твърдението на Dyson, че BSH използва неправомерно етикетите за клас А за тази прахосмукачка, трябва да бъде отхвърлено.
29.
Предвид резултатите от тези изпитвания запитващата юрисдикция смята, че решаването на спора в главното производство поставя два проблема, свързани, от една страна, с енергийния етикет, чието използване се изисква от Регламент № 665/2013, и от друга страна, с останалите етикети, допълнително поставяни от BSH.
30.
Що се отнася до енергийния етикет, въпросът, който се поставя, е дали BSH заблуждава потребителя по смисъла на член 7 от Директива 2005/29, като не посочва, че изпитванията са проведени с празна торбичка за прах. Запитващата юрисдикция се съгласява с Dyson относно факта, че такива изпитвания не позволяват да се сравни енергийната ефективност на прахосмукачките, функциониращи със и без торбичка за прах. Тази юрисдикция отбелязва обаче, че BSH е спазвало стриктно разпоредбите на Регламент № 665/2013. От друга страна, тя иска да установи дали подобно допълнително посочване би било съвместимо с разпоредбите на този регламент, които определят формàта и съдържанието на въпросния етикет.
31.
Запитващата юрисдикция установява също така, че BSH е използвало няколко символа, които не са предвидени в Регламент № 665/2013, по-специално:
–
зеления етикет с означението „Energy A“, което указва, че прахосмукачката като цяло отговаря на изискванията за клас А на енергийна ефективност,
–
оранжевия етикет с означението „AAAA Best rated: A in all classes“, което указва, че по отношение на ефективността на почистването както на килим, така и на твърд под прахосмукачката отговаря на изискванията за клас А на енергийна ефективност и на обратно изпускане на прах,
–
черния етикет с изображение на килим и с означението „class A Performance“, което указва, че по отношение на коефициента на събиране на прах от килим прахосмукачката отговаря на изискванията за клас А.
32.
Запитващата юрисдикция установява обаче, че тези етикети възпроизвеждат информация, съобщена посредством енергийния етикет. Ето защо тя иска да установи дали използването на такива етикети е съвместимо с посочения регламент, като се има предвид рискът те да заблудят или объркат потребителите, що се отнася до консумацията на енергия.
33.
При тези обстоятелства Rechtbank van кoophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Може ли точното спазване на [Регламент № 665/2013] без определения в приложение II към него [енергиен етикет] да бъде допълван с информация относно условията на изпитванията, довели до класифицирането в определен клас на енергийна ефективност съгласно приложение I [към този регламент] да се разглежда като заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от [Директива 2005/29]?
2)
Допуска ли [Регламент № 665/2013] към [енергийния етикет] да се добавят и други символи, съобщаващи същата информация?“.
IV. Производството пред Съда
34.
Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 7 декември 2016 г.
35.
Писмени становища представят Dyson, BSH, белгийското, германското и италианското правителство, както и Комисията.
36.
За изслушване на становищата им в съдебното заседание на 26 октомври 2017 г. се явяват Dyson, BSH, белгийското правителство и Комисията.
V. Анализ
37.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали използването на енергийния етикет в съответствие с Регламент № 665/2013 без уточняване на условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката, може да представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от Директива 2005/29.
38.
Според мен първият въпрос съдържа две отделни части. На първо място, следва да се установи дали Регламент № 665/2013 допуска информацията върху енергийния етикет да бъде уточнявана било върху същия етикет, било върху допълнителен етикет, за да се посочат условията, при които са извършени изпитванията. Едва на второ място и като се държи сметка за тълкуването на този регламент, трябва да се разгледа въпросът дали използването на енергийния етикет може да представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от Директива 2005/29.
39.
От друга страна, вторият поставен въпрос цели да се установи дали Регламент № 665/2013 допуска енергийният етикет да бъде придружаван от допълнителни етикети, които възпроизвеждат съдържащата се в него информация. Намирам за целесъобразно вторият въпрос и първата част от първия въпрос да бъдат разгледани съвместно, тъй като и в двата случая целта е тълкуване на този регламент.
40.
С оглед на горното по-нататък изложението ми ще бъде структурирано в две части, посветени на тълкуването съответно на Регламент № 665/2013 и на Директива 2005/29.
А. По тълкуването на Регламент № 665/2013
41.
С първата част от своя първи въпрос и с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Регламент № 665/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, да се променя съдържанието или формàтът на енергийния етикет, и от друга страна, този етикет да бъде придружаван от допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация, по-специално за да се посочат условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката.
42.
По-нататък в моето изложение ще разгледам поотделно тези две групи проблеми.
43.
Преди да пристъпя към тяхното разглеждане, искам да подчертая, че правната уредба на енергийното етикетиране на продуктите датира отдавна ( 5 ), но въпреки това съдебната практика на юрисдикциите на Съюза по нея е относително оскъдна ( 6 ). Според мен решения, относими към поставените по настоящото дело въпроси, не се съдържат нито в тази съдебна практика, нито в съдебната практика, свързана с правната уредба относно енергийните характеристики на сградите ( 7 ).
44.
Що се отнася по-специално до подадената от Dyson жалба за отмяна на Регламент № 665/2013, припомням, че съгласно постоянната съдебна практика актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и следователно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или на възражение за незаконосъобразност ( 8 ). По настоящото дело обаче от Съда се иска не да разгледа валидността на този регламент, а да прецени дали той и/или Директива 2005/29 допускат използването на енергийния етикет и/или допълнителни етикети при обстоятелствата по спора в главното производство. Тъй като производството по подадената от Dyson жалба за отмяна е висящо пред Общия съд ( 9 ), по настоящото дело Съдът следва да изходи от предпоставката, че Регламент № 665/2013 е валиден.
1. По забраната да се променя съдържанието или форматът на енергийния етикет
45.
За да се отговори на първия от поставените въпроси, е необходимо да се прецени дали производителите и търговците на прахосмукачки са свободни да променят съдържанието или формàта на енергийния етикет, по-специално за да посочат условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката. В контекста на спора в главното производство наличието на подобна свобода на действие би могло да означава, че BSH има възможност да уточни върху самия енергиен етикет, че информацията, която той съдържа, отразява резултатите от изпитвания, проведени с празна торбичка за прах, както иска Dyson.
46.
Убеден съм обаче, че разглежданият регламент не предоставя на производителите и на търговците никаква свобода на действие, що се отнася до формàта и съдържанието на енергийния етикет.
47.
Както се уточнява в заглавието му, Регламент № 665/2013 допълва Директива 2010/30 по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачките. Съгласно член 4, буква а) от този регламент търговците трябва да гарантират, че всеки модел прахосмукачка е с етикета, осигурен от доставчиците, поставен така, че да се вижда ясно, и съставен в съответствие с изискванията на приложение II към същия регламент.
48.
Приложение II към Регламент № 665/2013 има три раздела, озаглавени съответно „Етикет 1“, „Етикет 2“ и „Оформление на етикета“. Разделът „Етикет 2“ не е относим в контекста на спора в главното производство, тъй като се прилага едва от 1 септември 2017 г. съгласно член 3, параграф 2 ( 10 ).
49.
От друга страна, всеки от тези три раздела има три подраздела, които се отнасят съответно до „прахосмукачки с общо предназначение“, „прахосмукачки за твърд под“ и „прахосмукачки за килими“. При липсата на уточнение относно класификацията на модела, предмет на спора в главното производство, за релевантни следва да се приемат точки 1.1 и 3.1 от това приложение, които се отнасят за „прахосмукачки с общо предназначение“. Подчертавам, че във всички случаи незначителните разлики между тези подраздели са без значение за целите на настоящото дело ( 11 ).
50.
Точка 1.1 от приложение II към Регламент № 665/2013 посочва информацията, която трябва да съдържа енергийният етикет, а именно името или търговската марка на доставчика, идентификационния номер на модела, класа на енергийна ефективност, средната годишна консумация на енергия, класа на обратно изпускане на прах, класа на ефективност на почистването [на килими], класа на ефективност на почистването на твърд под и нивото на шума.
51.
В същата точка се посочва освен това, че оформлението на енергийния етикет следва да бъде в съответствие с точка 3.1 от приложението ( 12 ). В последната се определя точно и подробно оформлението на енергийния етикет, който трябва да бъде осигурен от доставчиците и изложен от търговците на прахосмукачки. В тази точка се определят по-конкретно минималните размери на етикета и на елементите, които той съдържа, както и цветовете и шрифтовете, които трябва да се използват за всеки от тези елементи.
52.
Според мен от изложеното по-горе следва, че доставчиците и търговците на прахосмукачки нямат никаква свобода на действие, що се отнася до използването и съставянето на енергийния етикет. От една страна, използването му е задължително. От друга страна, този етикет трябва да отговаря на всички предписания на приложение II към посочения регламент по отношение както на формàта му, така и на информацията, която следва да съдържа. Единствените два компромиса в това отношение се състоят във възможността допълнително да се използва и изображение на знака за екомаркировката, присъждана съгласно Регламент № 66/2010 (ЕО) ( 13 ) (точка 1.1 от това приложение) ( 14 ), и да се използва енергиен етикет с размери, по-големи от минималните, които се изискват (точка [3.1] от същото приложение).
53.
С други думи, с приемането на Регламент № 665/2013 законодателят на Съюза съзнателно е направил избор, що се отнася до сведенията — по необходимост ограничени на брой — които трябва да бъдат съобщени на потребителите посредством енергийния етикет и сред които не фигурира използваната методика за измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките.
54.
От изложеното по-горе следва, че Регламент № 665/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съдържанието или форматът на енергийния етикет да бъдат променяни, по-специално за да бъдат уточнени условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката.
55.
Следва да разгледам и въпроса дали такава информация може да бъде предоставена върху допълнителен етикет, придружаващ енергийния етикет.
2. По забраната за използване на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в енергийния етикет информация
56.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се установи дали Регламент № 665/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска енергийният етикет да бъде придружаван от допълнителни етикети, възпроизвеждащи съдържащата се в него информация. При обстоятелствата в главното производство този въпрос се отнася до няколко символа, използвани от BSH, без да са предвидени в посочения регламент, а именно зелен етикет с текст „Energy A“, оранжев етикет с текст „AAAA Best rated: A in all classes“ и черен етикет, представляващ килим с означението „class A Performance“ ( 15 ).
57.
От друга страна, за да се отговори на първия въпрос, е необходимо също така да се прецени дали този регламент допуска енергийният етикет да бъде придружаван от допълнителен етикет, който да уточнява, че посочената информация отразява резултатите от изпитвания, извършени с празна торбичка за прах ( 16 ), както иска Dyson. Целта на подобен допълнителен етикет би била не да възпроизведе информацията върху енергийния етикет, а да я уточни.
58.
Според мен тези две групи проблеми изискват общ отговор, а именно, че Регламент № 665/2013 във връзка с Директива 2010/30 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска използването на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи информацията върху енергийния етикет.
59.
Това тълкуване следва, на първо място, от самата цел на установения с посочената директива правен режим, както е определена в член 1, параграф 1, а именно стандартизиране на информацията, съобщавана на крайните ползватели относно консумацията на енергия и други основни ресурси, за да се даде възможност за лесно сравняване на съответните продукти ( 17 ). Ако на производителите и търговците се позволи да използват допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи информацията върху енергийния етикет, това стандартизиране би било поставено под съмнение ( 18 ).
60.
Нещо повече, ако се позволи използването на такива етикети, има риск това да предизвика надпревара между производителите на прахосмукачки, които биха могли да отрупат моделите си с многобройни и разнообразни етикети, а това би обезсмислило изцяло усилието за стандартизиране на информацията, направено с Директива 2010/30 и Регламент № 665/2013.
61.
На второ място, това тълкуване следва и от член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2010/30, задължаващ държавите членки да забранят поставянето на други етикети, които не съответстват на изискванията на посочената директива и на делегираните актове, ако поставянето им може да заблуди или да обърка крайните ползватели относно консумацията на енергия.
62.
Именно такъв би бил случаят, ако се използват етикети, възпроизвеждащи или уточняващи информацията върху енергийния етикет. Според мен евентуалното наличие на такива допълнителни етикети действително може да създаде в съзнанието на крайния потребител объркване относно съответните енергийни показатели на прахосмукачките, които са означени с тях, и на онези, които не са.
63.
За илюстрация, използването от BSH на оранжев етикет с текст „AAAA Best rated: A in all classes“ при обстоятелствата по спора в главното производство ( 19 ) може да наведе крайните потребители на мисълта, че съответният модел е по-ефективен от друг модел, който не е означен с такъв допълнителен етикет. По същия начин, ако BSH бъде задължено по силата на член 7 от Директива 2005/29 да използва допълнителен етикет, уточняващ условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране, това би могло да накара крайните потребители да мислят, че съответният модел е по-неефективен от друг модел, който не е означен с такъв етикет.
64.
На трето място, потвърждение на това тълкуване намирам и в приложение II към Регламент № 665/2013. Единственият компромис по отношение на задължението за използване на енергийния етикет се намира в точка 1.1 от това приложение, според която чрез дерогация може да бъде добавено изображение на знака за екомаркировката, присъждана съгласно Регламент № 66/2010. От това правя заключение, a contrario, че Регламент № 665/2013 не допуска използването на какъвто и да било друг допълнителен етикет, възпроизвеждащ или уточняващ информацията върху енергийния етикет ( 20 ).
65.
Уточнявам, че предлаганото от мен тълкуване се отнася изключително до информацията, която попада в приложното поле на Регламент № 665/2013. Очевидно е, че този регламент допуска съобщаването на информация, която не попада в приложното му поле, като например продажната цена, мястото на производство или гаранционния срок. Обратно, според мен той не допуска добавянето на етикети, възпроизвеждащи или уточняващи информацията върху енергийния етикет, какъвто би бил етикет, посочващ условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране.
66.
За пълнота добавям, че обоснованият по-горе подход не означава, че изпитванията, провеждани за целите на предвиденото от Регламент № 665/2013 еднакво етикетиране, отразяват нормалните условия на употреба на прахосмукачките — без значение дали те функционират със или без торбичка за прах. В това отношение подчертавам, че всяко усилие да се постигне стандартизация подобно на направеното с оглед на това етикетиране неизбежно предполага опростяване на действителността, както по същество поддържа BSH ( 21 ). Ако подобно опростяване противоречи на правни норми на Съюза от по-висок ранг, съществува възможност за оспорване на валидността на съответния акт пред юрисдикциите на Съюза, както Dyson е подало жалба за отмяна на този регламент ( 22 ).
67.
Наличието на подобно опростяване обаче в никакъв случай не може да постави под въпрос уеднаквяването на енергийното етикетиране, осъществено с Директива 2010/30, както и с Регламент № 665/2013, що се отнася до прахосмукачките, като позволи на съответните предприятия да променят формàта на енергийния етикет или да използват допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация.
68.
По тези съображения предлагам на Съда да отговори на втория поставен въпрос, както следва. Регламент № 665/2013 във връзка с Директива 2010/30 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, да се променя съдържанието или форматът на енергийния етикет, и от друга страна, този етикет да бъде придружаван от допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация, по-специално за да се посочат условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката.
69.
В рамките на отговора на първия въпрос остава да изследвам дали разпоредбите на Директива 2005/29 могат да обосноват задължение за уточняване, че информацията върху енергийния етикет отразява резултатите от изпитвания, проведени с празна торбичка за прах.
Б. По тълкуването на Директива 2005/29
70.
Първият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, цели да се установи дали използването на енергийния етикет съгласно Регламент № 665/2013, без да се уточняват условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката, може да съставлява заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от Директива 2005/29.
71.
Смятам, че ако използването на този етикет представлява „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от посочената Директива 2005/29 (раздел 1), член 3, параграф 4 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на специфичните аспекти на нелоялните търговски практики, уредени от Регламент № 665/2013, тъй като той не оставя на съответните търговци никаква свобода на действие (раздел 2). При условията на евентуалност смятам, че липсата на уточнение относно условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката, не представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от същата директива, като се има предвид, че посоченият регламент не налага задължение за съобщаване на тази информация (раздел 3).
1. По наличието на „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29
72.
Като черпи довод от обсъдената в предишния раздел липса на свобода на действие по отношение на използването и съставянето на енергийния етикет, BSH поддържа, че използването на този етикет не представлява „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29. Поради това тази директива не била приложима в контекста на спора в главното производство.
73.
Според тази обосновка изразът „извършвани от търговец“, употребен в текста на посочената разпоредба, предполагал наличието на свобода на действие, от която търговецът може да се възползва, за да окаже влияние върху потребителя. Освен това използването на въпросния етикет не било „пряко свързан[о] с [рекламиране], продажба или доставка на стока до потребители“ по смисъла на същата разпоредба, а следвало от наложено на търговеца задължение за предоставяне на информация включително когато информацията върху етикета е неблагоприятна за интересите му поради лошите резултати, показани от прахосмукачката.
74.
Не намирам тази обосновка за убедителна.
75.
Припомням, че съгласно постоянната съдебна практика Директива 2005/29 се характеризира с „особено широко материално приложно поле“, което обхваща всички търговски практики, пряко свързани с рекламиране, продажба или доставка на стока до потребители ( 23 ).
76.
С оглед на тази съдебна практика смятам, че поддържаната от BSH позиция е погрешна поради прекален формализъм. Всъщност съобщаването на информация, по-специално относно енергийната ефективност и ефективността на почистване ( 24 ) на прахосмукачка, изложена с цел продажбата ѝ на потребителите, безспорно представлява „търговск[о] съобщени[е], включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с […] продажба или доставка на стока [на] потребители“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29.
77.
От самия текст на тази разпоредба следва, че понятието „търговско съобщение“ е по-широко от понятието „реклама“. Ето защо не виждам никакво основание за изключване на възможността такова съобщение да съдържа неблагоприятна за интересите на търговеца информация, противно на твърдението на BSH ( 25 ). Освен това е без значение, че съобщаването на информация е задължително по силата на Регламент № 665/2013. Всъщност, ако по дефиниция лицето, което предприема дадена търговска практика, трябва да е търговец, обстоятелството дали то е действало по собствена инициатива, или за да спази законодателството на Съюза, е ирелевантно.
78.
От изложеното по-горе правя заключение, че противно на поддържаното от BSH, използването на енергийния етикет представлява „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29.
79.
Добавям, че изложеният от BSH довод по същество повдига въпроса за връзката между Регламент № 665/2013 и Директива 2005/29. Според мен към този проблем трябва да се подходи с оглед на тълкуването на член 3, параграф 4 от посочената директива, чиято цел е именно да уреди противоречията между нея и нормите на Съюза, които уреждат специфични аспекти на нелоялните търговски практики.
2. По наличието на „противоречие“ по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29
80.
Съгласно предвиденото в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 правило за предимство „в случай на противоречие“ другите норми на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики, имат предимство пред разпоредбите на Директива 2005/29.
81.
Тълкуването на тази разпоредба е от голямо стратегическо значение. Всъщност посочената директива е предназначена да се прилага по отношение на всички нелоялни търговски практики, независимо за кой сектор на дейност става въпрос, като целта е да се гарантира високо равнище на защита на потребителите ( 26 ). По думите на Комисията в съобщение от 14 март 2013 г.„[Директива 2005/29] предвижда високо равнище на защита на потребителите във всички сектори. Тя функционира като „мрежа за сигурност“ в случаите, когато в специфичната за всеки сектор правна уредба на ЕС има празноти“ ( 27 ).
82.
Всеки случай обаче, в който Директива 2005/29 е обявена за неприложима по силата на член 3, параграф 4, поражда риск от пробив в създадената от тази директива мрежа за сигурност, ако другите норми на Съюза — онези, които имат предимство — не гарантират на потребителите също толкова високо равнище на защита.
83.
Струва ми се, че този риск налага стриктен, дори предпазлив подход при тълкуването на разглежданата разпоредба.
84.
Според мен, и предвид посоченото изискване за стриктно тълкуване, от текста на тази разпоредба трябва да се направи извод, че изключването на приложимостта на Директива 2005/29 е подчинено на две условия. Първото условие е да съществуват „други норми на [Съюза], уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики“. Второто условие се отнася до наличието на „противоречие“ между тези други норми и разпоредбите на разглежданата директива ( 28 ).
85.
Освен това, и ако горните две условия са изпълнени, неприложимостта на същата директива ще бъде ограничена съгласно текста на член 3, параграф 4 само до специфичните аспекти на нелоялните търговски практики, уредени от тези други норми. Така при обстоятелствата по делото в главното производство разглежданата директива и в частност член 6 и член 7 остават напълно приложими по отношение на всички аспекти, които не са уредени от Регламент № 665/2013 ( 29 ), дори и в случай на противоречие с този регламент.
86.
По настоящото дело следва да се провери, на първо място, дали Регламент № 665/2013 урежда специфични аспекти на нелоялни търговски практики.
87.
В това отношение трябва да подчертая, че първостепенната цел на еднаквото етикетиране съгласно Директива 2010/30, на основание на която е приет този регламент, не е защитата на потребителите от такива практики, а защитата на околната среда чрез намаляване на консумацията на енергия и други основни ресурси в Съюза ( 30 ).
88.
При все това средството, което тази директива използва за постигането на посочената цел, се състои в задължение за информиране на потребителите посредством единен етикет в съответствие с член 1, член 4, буква а), член 5, буква а) и член 6. Що се отнася до прахосмукачките, форматът и съдържанието на енергийния етикет са строго определени в приложение II към Регламент № 665/2013 ( 31 ).
89.
Както уточних по-горе обаче, използването на енергийния етикет представлява „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 ( 32 ). Следователно, като задължава доставчиците и търговците да използват етикет, който представя по единен начин информацията, по-специално относно енергийната ефективност на прахосмукачките, този регламент урежда специфични аспекти на нелоялни търговски практики по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29, макар това да не е първостепенната му цел.
90.
На второ място, трябва да проверя и дали съществува „противоречие“ между разпоредбите на Регламент № 665/2013 и тези на Директива 2005/29. Според мен, и предвид стриктният подход, който следва да се възприеме при тълкуването на член 3, параграф 4 от същата директива ( 33 ), това условие изисква да се прецени дали произтичащите от посочените актове задължения са несъвместими за търговците, на които са наложени, или с други думи, дали е невъзможно тези задължения да бъдат изпълнени едновременно. Ето защо смятам, че само „припокриване“ на приложното поле на разглежданата директива и това на други норми от правото на Съюза не би било достатъчно, за да се изключи приложимостта на тази директива по отношение на аспектите на нелоялните търговски практики, уредени от въпросните норми ( 34 ).
91.
С оглед на това уточнение наличие на подобно противоречие трябва да се установи по необходимост, когато „други[те] норми на [Съюза]“ не оставят на съответните търговци никаква свобода на действие. В такъв случай всяко допълнително задължение, което би могло да произтича от разпоредбите на Директива 2005/29, непременно би било в противоречие със задълженията, предвидени в тези други норми.
92.
В контекста на настоящото дело вече изложих съображенията, поради които смятам, че Регламент № 665/2013 не оставя на производителите и на търговците никаква свобода на действие, що се отнася до използването на енергийния етикет или на допълнителни етикети ( 35 ). Да допуснем хипотетично, че липсата на уточнение относно условията, при които са извършени изпитванията, действително представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от Директива 2005/29, както поддържа Dyson. В тази хипотеза не може да не се установи наличие на противоречие по смисъла на член 3, параграф 4 от тази директива, след като Регламент № 665/2013 не позволява добавянето на такова указание нито върху енергийния етикет, нито върху допълнителен етикет.
93.
Следователно — и без да е необходимо да се проверява дали е налице заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от Директива 2005/29 — член 3, параграф 4 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на специфичните аспекти на нелоялните търговски практики, уредени от норми на Съюза, които не оставят на съответните търговци никаква свобода на действие, каквито са задължението за използване на енергийния етикет и забраната за използване на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация.
94.
За да бъда изчерпателен, бих искал да разгледам и изложения в съдебното заседание за изслушване на устните състезания довод, че член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася за противоречията между тази директива и акт като Регламент № 665/2013, който не е законодателен по характера си. Не намирам този довод за убедителен. Всъщност посочената разпоредба се отнася до всички „други норми“ от правото на Съюза без ограничение по отношение на естеството на акта, в който се съдържат. Ако намерението на законодателя на Съюза действително е било такова, за него не би представлявало трудност да уточни, като се основе на текста на член 290 ДФЕС, че тези други разпоредби трябва да имат „законодателен характер“ ( 36 ).
3. По липсата на „заблуждаващо бездействие“ по смисъла на член 7 от Директива 2005/29
95.
При условията на евентуалност, ако Съдът прецени, че Директива 2005/29 се прилага по отношение на аспектите на търговските практики, уредени от Регламент № 665/2013, смятам, че непосочването на условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката, не съставлява заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от същата директива, след като този регламент не налага задължение за съобщаване на въпросната информация.
96.
В действителност дадено бездействие може да бъде заблуждаващо по смисъла на тази разпоредба единствено ако се отнася до „съществена“ информация, необходима на средния потребител с оглед на контекста, за да вземе информирано решение за сделка.
97.
В съответствие с член 7, параграф 5 от Директива 2005/29 информацията, чието наличие се изисква от Регламент № 665/2013, а именно тази върху енергийния етикет, трябва да се счита за „съществена“. Въпросът, който се поставя сега обаче, не е уреден от член 7, параграф 5 от тази директива, тъй като се отнася до информация, чието наличие същият регламент не изисква, а именно посочване на условията, при които са извършени изпитванията за енергийна ефективност.
98.
В това отношение смятам, както по същество изтъкват BSH и германското правителство, че с приемането на Регламент № 665/2013 законодателят на Съюза е утвърдил изчерпателен списък на сведенията, които трябва да се считат за съществена информация в приложното поле на този регламент и които следователно трябва да бъдат съобщени на потребителите посредством енергийния етикет. Според мен националните съдилища не разполагат със свобода да поставят под въпрос този политически избор на законодателя на Съюза, като решават в зависимост от конкретния случай, че дадена информация, която Регламентът не изисква, е „съществена“ по смисъла на член 7 от Директива 2005/29. Всяко друго тълкуване би рискувало да обезсмисли изцяло усилието за стандартизиране на информацията относно потреблението на енергия, за да се улесни сравняването на съответните продукти ( 37 ).
99.
Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, както следва. Член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага по отношение на специфичните аспекти на нелоялните търговски практики, уредени от норми на Съюза, които не оставят на съответните търговци никаква свобода на действие, каквито са задължението за използване на енергийния етикет и забраната за използване на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация.
VI. Заключение
100.
С оглед на изложеното по-горе предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Rechtbank van кoophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия), както следва:
„1)
Член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага по отношение на специфичните аспекти на нелоялните търговски практики, уредени от норми на Съюза, които не оставят на съответните търговци никаква свобода на действие, каквито са задължението за използване на енергийния етикет, предвидено от Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки, и забраната за използване на допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация.
2)
Регламент № 665/2013 във връзка с Директива 2010/30 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, да се променя съдържанието или форматът на предвидения от този регламент енергиен етикет, и от друга страна, този етикет да бъде придружаван от допълнителни етикети, възпроизвеждащи или уточняващи съдържащата се в него информация, по-специално за да се посочат условията, при които са извършени изпитванията, довели до енергийното класифициране на прахосмукачката“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).
( 3 ) Регламент на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (ОВ L 192, 2013 г., стр. 1).
( 4 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (OB L 153, 2010 г., стр. 1). Тази директива е отменена с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 година за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 2017 г., стр. 1), считано от 1 август 2017 г., в съответствие с член 20 от същия регламент.
( 5 ) Основният режим е установен първоначално с Директива 79/530/ЕИО на Съвета от 14 май 1979 година за указване върху етикета на консумацията на енергия на домакинските уреди (ОВ L 145, 1979 г., стр. 1), заменена последователно от Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 година относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите (ОВ L 297, 1992 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 146), от Директива 2010/30 и от Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 година за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 2017 г., стр. 1).
( 6 ) Решения от 12 февруари 1998 г., Комисия/Италия (C‑139/97, EU:C:1998:58), от 12 декември 2002 г., Комисия/Съвет (C‑281/01, EU:C:2002:761), от 18 ноември 2004 г., Комисия/Люксембург (C‑79/04, EU:C:2004:736, непубликувано), от 3 април 2014 г.Rätzke (C‑319/13, EU:C:2014:210), от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T‑544/13, EU:T:2015:836) и от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия (C‑44/16 P, EU:C:2017:357).
( 7 ) Тази уредба е установена с Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 1, 2003 г., стр. 65), заменена с Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 2010 г., стр. 13). Вж. решения от 17 януари 2008 г., Комисия/Гърция (C‑342/07, EU:C:2008:25, непубликувано), от 29 октомври 2009 г., Комисия/Люксембург (C‑22/09, EU:C:2009:684, непубликувано), от 13 юни 2013 г., Комисия/Италия (C‑345/12, EU:C:2013:396, непубликувано), от 16 януари 2014 г., Комисия/Испания (C‑67/12, EU:C:2014:5) и от 2 март 2017 г., Комисия/Гърция (C‑160/16, EU:C:2017:161, непубликувано).
( 8 ) Решение от 6 октомври 2015 г., Schrems (C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 52 и цитираната съдебна практика).
( 9 ) След като отменя решение на Общия съд от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T‑544/13, EU:T:2015:836), Съдът му връща делото за ново разглеждане. Вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия (C‑44/16 P, EU:C:2017:357).
( 10 ) Искът на Dyson, разглеждан в главното производство, е предявен на 20 октомври 2015 г. Вж. точка 24 от настоящото заключение.
( 11 ) Енергийният етикет за „прахосмукачки с общо предназначение“ трябва да посочва както класа на ефективност на почистването [на килими], така и класа на ефективност на почистването на твърд под (точка 1.1, VI и VII). Енергийният етикет за „прахосмукачки за твърд под“ трябва да съдържа класа на ефективност на почистването на твърд под и знак за изключване вместо класа на ефективност на почистването [на килими] (точка 1.2, VI и VII). Обратно, енергийният етикет за „прахосмукачки за килими“ трябва да съдържа класа на ефективност на почистването [на килими] и знак за изключване вместо класа на ефективност на почистването на твърд под (точка 1.3, VI и VII). Вж. също точка 3.2 и точка 3.3, които уточняват формàта на тези знаци за недопускане.
( 12 ) Обръщам внимание, че по отношение на направените в раздели 1 и 2 от приложение II към Регламент № 665/2013 препращания към съответното оформление, указано в раздел 3 от това приложение, се е наложила поправка (ОВ L 59, 2017 г., стр. 40), доколкото те посочват погрешно раздел 4 от същото приложение, какъвто не съществува.
( 13 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 2010 г., стр. 1).
( 14 ) Вж. точка 64 от настоящото заключение.
( 15 ) Вж. точки 31 и 32 от настоящото заключение.
( 16 ) Всъщност забраната за използване на такива допълнителни етикети ще доведе неизбежно до наличие на „противоречие“ по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29. Вж. точки 90—93 от настоящото заключение.
( 17 ) Вж. също съображения 5 и 8 от Директива 2010/30.
( 18 ) Вж. също съображение 5 от Регламент № 665/2013.
( 19 ) Вж. точка 31 от настоящото заключение.
( 20 ) При обстоятелствата по спора в главното производство BSH поставя знака за екомаркировка върху опаковката: вж. точка 26 от настоящото заключение.
( 21 ) В това отношение запитващата юрисдикция изглежда приема за установен факт, че извършваните с празни торбички изпитвания не позволяват да се отчете загубата на ефективност при функциониращи с торбичка прахосмукачки като предлаганите от BSH, когато торбичката се напълни с прах. Вж. точка 30 от настоящото заключение. BSH обаче изтъква, че проведените изпитвания на функциониращи без торбичка прахосмукачки като предлаганите от Dyson също не позволяват да се отчете загубата на ефективност при напълването им с прах.
( 22 ) Вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия (C‑44/16 P, EU:C:2017:357), с което е отменено решение от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T‑544/13, EU:T:2015:836).
( 23 ) Съдът включва в това „особено широко“ материално приложно поле свързани оферти (решение от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, EU:C:2009:244, т. 49 и сл.); рекламни кампании, обвързващи безплатното участие в лотарийна игра със закупуването на стоки или ползването на услуги (решения от 14 януари 2010 г., Plus Warenhandelsgesellschaft, C‑304/08, EU:C:2010:12, т. 36 и сл., както и от 9 ноември 2010 г., Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, C‑540/08, EU:C:2010:660, т. 17 и сл.); посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите (решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič, C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 38 и сл.); публикуването на обява за пълна разпродажба на стоковата наличност в магазин (решение от 17 януари 2013 г., Köck, C‑206/11, EU:C:2013:14, т. 26 и сл.); публикуването на информация за изключителни права, притежавани от туристическа агенция (решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour Services, C‑435/11, EU:C:2013:574, т. 27 и сл.); реклама на лекарствени продукти (решение от 16 юли 2015 г., Abcur, C‑544/13 и C‑545/13, EU:C:2015:481, т. 74 и сл.); реклама на предоставяне на грижи за устната кухина и на дентални услуги (решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 23 и сл.), както и дейност по събиране на вземания (решение от 20 юли 2017 г., Gelvora, C‑357/16, EU:C:2017:573, т. 19 и сл.). Той обаче изключва публикуването в печатни издания на статии, които не са от рекламно естество (решение от 17 октомври 2013 г., RLvS, C‑391/12, EU:C:2013:669, т. 37 и сл.).
( 24 ) Вж. точка 50 от настоящото заключение.
( 25 ) Добавям, че решението на търговец да не съобщи определена информация относно продукт, предложен за продажба на потребителите, също може да представлява търговска практика по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29.
( 26 ) Вж. в това отношение целта, определена в член 1 от Директива 2005/29, особено широко формулираните дефиниции в член 2, букви а)—г) от тази директива, както и приложното ѝ поле, определено в член 3, параграф 1.
( 27 ) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики, COM (2013)138 окончателен.
( 28 ) Подчертавам, че Съдът посочва изрично тези две условия в решение от 16 юли 2015 г., Abcur (C‑544/13 и C‑545/13, EU:C:2015:481, т. 79—81). В решение от 7 юли 2016 г., Citroën Commerce (C‑476/14, EU:C:2016:527, т. 42—46) обаче той не изследва изрично наличието на противоречие. Струва ми се все пак, че по съображения за правна сигурност е за предпочитане тези две условия да бъдат разглеждани поотделно и като им се обърне специално внимание.
( 29 ) Вж. точка 65 от настоящото заключение.
( 30 ) Вж. съображения 5 и 8 от Директива 2010/30.
( 31 ) Вж. точки 47—52 от настоящото заключение.
( 32 ) Вж. точки 75—78 от настоящото заключение.
( 33 ) Вж. точки 81—84 от настоящото заключение.
( 34 ) Това изискване за „противоречие“ трябва по-специално да се разграничава от постоянната съдебна практика, съгласно която всяка национална мярка в област, предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Европейския съюз, трябва да бъде оценявана с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право. В такъв случай само „припокриване“ е достатъчно, за да изключи приложимостта на разпоредбите на първичното право. Вж. по-специално решения от 5 октомври 1977 г., Tedeschi (5/77, EU:C:1977:144, т. 33—35), от 12 ноември 2015 г., Visnapuu (C‑198/14, EU:C:2015:751, т. 40), и от 7 септември 2017 г., Eqiom и Enka (C‑6/16, EU:C:2017:641, т. 15). Тази съдебна практика обаче е ирелевантна за целите на тълкуването на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29. От една страна, значението на посочената по-горе съдебна практика е ограничено до конкретна хипотеза, а именно разпоредби на първичното право, чийто обхват е уточнен от акт от вторичното право. От друга страна, текстът на посочената разпоредба изисква наличието на „противоречие“, а не само на припокриване.
( 35 ) Вж. точки 54 и 68 от настоящото заключение.
( 36 ) Уточнявам, че съображение 10 от Директива 2005/29 не може да разклати убеждението ми в това отношение. От една страна, както следва от практиката на Съда, макар да е възможно преамбюлът на акт на Съюза да уточнява съдържанието на този акт, той не може да бъде изтъкван като основание за неприлагане на самите разпоредби на съответния акт (вж. по-специално решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 40). От друга страна, никакво заключение не може да се прави от използваната в това съображение терминология, тъй като то визира общо „разпоредби от [правото на Съюза]“ (без уточнение относно характера на акта) и „законодателството на [Съюза]“.
( 37 ) Вж. точки 59 и 60 от настоящото заключение. Уточнявам, че този опит за стандартизиране би бил поставен под въпрос по два начина: от една страна, поради риска от различия между държавите членки при тълкуването на член 7 от Директива 2005/29, и по-специално при квалифицирането на дадена информация като „съществена“; от друга страна, поради риска от различия в информацията, предоставяна от търговците в държавите членки, в които тази разпоредба се тълкува като налагаща задължение за съобщаване на информация, каквато Регламент № 665/2013 не изисква.